Решение по дело №2532/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началник сектор „Специализирани полицейски сили“ /СПС/ при ОД на МВР Варна, срещу Решение № 1013/27.07.2024 г., постановено по АНД № 20243110201272 по описа на Варненски районен съд за 2024 г., с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 24–8703–000043/08.02.2024 г., издадено от началник сектор „СПС“ към ОД на МВР – Варна, с което на Х. А. Г. са наложени две административни наказания, а именно: по пункт 1 - за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, административно наказание на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП „глоба“ в размер на 150 лева; по пункт 2 – за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, административно наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се съображения, че в процесния случай НП е връчено по реда на чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП и не е необходимо да съдържа подпис на длъжностното лице, което го е издало. Сочи, че по делото са приобщени, както копие на оригинала на НП, така и на дигиталния образец, поради което според касатора не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. В касационната жалба са изложени доводи, че при постановяване на решението си ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е изяснил всички факти и обстоятелства по делото, а именно не е събрал доказателства за мястото, начина и формата на връчването на НП. В заключение счита, че нарушенията, извършени от Г., са безспорно установени в хода на административнонаказателното производство и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за разглеждане от друг състав на РС – Варна, а в условие на евентуалност да постанови решение, с което да потвърди издаденото НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение на прекомерност на адвокатския хонорар.

В съдебно заседание касаторът не се представлява, депозирани са писмени бележки от гл. юрисконсулт Л.-А., в които са изложени подробни доводи за основателност на касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – Х. А. Г., депозира писмен отговор на касационната жалба, в който оспорва, че процесното НП му е връчено по реда на чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП. Отправя искане до съда да остави в сила обжалваното решение.

В съдебно заседание, ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и пледира за отмяна на въззивното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, жалбата е основателна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от Х. А. Г. срещу НП № 240–8703–000043/08.02.2024 г., издадено от началник сектор „СПС“ при ОД на МВР – Варна, с което за по пункт 1 – за нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв., а по пункт 2 – за нарушение на чл. 103 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

Приета е от въззивния състав следната фактическа обстановка:

На 18.01.2024 г. /погрешно посочено във въззивното решение 18.02.2024 г./ около 16:20 часа, Х. Г. управлява л.а. „*********“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Такси Рент“ ЕООД в [населено място] по [улица]срещу номер **, в посока [населено място]. Участъкът от пътя е регулиран с подвижна светофарна уредба за временна организация на движението поради извършване на ремонтни дейности на участъка, поради което се образувала колона от изчакващи автомобили. Когато Г. достигна до образувалата се колона, не се съобразил със забраняващия преминаването червен сигнал ба светофарната уредба, навлязъл в пътната лента за насрещно движение и след като изпреварил колоната, продължил движението си в посока [населено място]. Полицейски служители, които извършвали служебните си задължения в близост, подават ясен за възприемане сигнал със стоп-палка, но Х. Г. не спира автомобила. След извършена справка полицейските служители установили, че автомобилът е собственост на „Такси Рент“ ЕООД, а след разговор с представляващия дружеството е установено, че в посочения времеви интервал МПС-то е управлявано от Г.. За извършените нарушения е издаден АУАН серия GA № 1193704/18.01.2024 г., с който извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. Писмени възражения срещу АУАН не са депозирани, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На 08.02.2024 г. АНО издава процесното НП 24-8703-000043/08.02.2024 г., в което изцяло възприема описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението. Касаторът е санкциониран с налагане две административни наказания, както следва: по пункт 1 – за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение 1 от ЗДвП глоба в размер на 150,00 лева; по пункт 2 – за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца.

За да отмени НП, въззивният съд приема, че при издаване на процесното НП от административнонаказващия орган е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не е подписал наказателното постановление.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения, се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Неправилно при постановяване на обжалваното решение от ВРС е прието, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като на наказаното лице е връчено НП, което не съдържа подпис на неговия издател.

Съгласно разпоредба на чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП, чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол може да се връчи отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление за нарушение по този закон, съдържащо реквизитите на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издава. Отпечатаният дигитален образ на документа се връчва на проверяваното лице и върху него се отбелязват датата и часът на връчването. Контролният орган и лицето се подписват върху отпечатания дигитален образ, като от този момент документът се счита за връчен. Отказът за получаване на отпечатания дигитален образ се удостоверява чрез подпис на свидетел върху разписката или отпечатания документ. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването, като датата на отказа се счита за дата на връчване на наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав приема, че именно по този ред е връчено и процесното НП. Действително, на представеното с въззивната жалба копие от НП не е налице подпис на наказващият орган, но и такъв не е бил необходим. От представеното писмо УРИ 819000-26236,екз. 2 от 14.05.2024 г. /л. 21 от АНД № 1272/2024 г. по описа на ВРС/ се установява, че на Х. Г. е връчен именно дигитален образец на НП № 24-8703-000043/08.02.2024 г., като върху него са отбелязани датата и часът на връчване и е положен подпис, както на полицейския служител, връчил НП, така и на наказаното лице. С оглед на изложеното касационният състав приема, че е спазена процедурата, предвидена в чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП за връчване на дигитален образец от автоматизираната система. Неоснователно е въведеното от ответника възражение, че разпоредбата на чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП визира само случаи, при които водач е спрян за пътна проверка и се установи, че има невръчени наказателни постановления, те да му бъдат връчен по този ред. Напротив, видно от съдържанието на коментираната норма, липсва въведено изискване по този ред да бъдат връчвани наказателни постановления само при извършване на пътна проверка.

С оглед гореизложеното, касационният състав приема, че неправилно в решението си въззивният съд е приел, че в нарушение на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН на Г. е връчен проект, а не препис от издаденото НП. По първоинстанционното дело са събрани категорични доказателства, че НП № 24-8703-000043/ 08.02.2024 г. е подписано от неговия издател /л. 22 от АНД № 1272/2024 г. по описа на ВРС, т.е. неправилно в мотивите си въззивният съд приема, че от събраните по делото доказателства се установява единствено, че на 08.02.2024 г. НП е получило номер от АИС-АНД.

Споделят се изцяло изводите на въззивния съд по отношение на материалната законосъобразност на издаденото НП. От събраните по делото доказателства категорично се установяват извършените от Х. Г. административни нарушения.

По пункт 1 от обжалваното НП, с което на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение първо от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява категорично, че Г. е навлязъл и е преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. В наказателното постановление не са изложени никакви факти и обстоятелства, свързани с това, че при извършване на нарушението лицето е създало непосредствена опасност за движението. Напротив, свидетелят И. при разпита си сочи, че в момента на преминаването на процесния автомобил не са минавали други автомобили преди или след него. Предвид факта, че не е доказана последната предпоставка от фактическия състав на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 от ЗДвП, а именно Г. да е създал непосредствена опасност за движението, то настоящият касационен състав счита, че наказанието следва да се измени като се наложи административно наказание в размер на 100 лева, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.

По отношение на извършеното нарушение по пункт 2 от процесното НП, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП:

Съгласно посочената като нарушена правна норма „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“. Безспорно е, че с подаването на сигнал контролните органи по регулиране на движението дават нареждане за извършване на конкретно правно дължимо действие, поради което приложимата санкционна разпоредба за това нарушение е по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, според която: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“. От показанията на двамата свидетели се установява, че на пътя не е имало други МПС или препятствия, които да пречат на видимостта на ответника към контролните органи. От показанията на актосъставителя се установява, че полицейският служител е излязъл на платното за движение, в посока [населено място] към [населено място], и е подал ясен за възприемане сигнал. Според показанията на другия свидетел водачът на лекия автомобил го е подминал и е продължил в посока [населено място]. С оглед на конкретните обстоятелства съдът изключва вероятността Г. да не е възприел патрулния автомобил и застаналия до него униформен служител, подаващ сигнал със стоп палка. Водачът на МПС е длъжен да следи пътната обстановка като участник в движението и да съобразява всички обстоятелства на пътя и около пътя. При положение че полицейският служител е бил на видимо място, на пътното платно, през светлата част на денонощието и е подал ясен и своевременен сигнал за спиране в близост до водача, не съществува съмнение, че Г. е бил способен да възприеме този сигнал и го е възприел. Продължавайки по пътя, без да спре, водачът не е спазил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, поради което извършеното нарушение се явява доказано. Касационната инстанция счита, че в тази част процесното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени, като издаденото наказателно постановление следва да се измени в частта на пункт 1 и да се потвърди в частта на пункт 2.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на по 80,00 лева за две инстанции – общо в размер на 160,00 лева. Неоснователно се твърди в подадения писмен отговор от ответника, че на касатора не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като е в противоречие с т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 година. Цитираното тълкувателно решение касае единствено адвокатските хонорари, а не юрисконсулстските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В настоящият случай касационната жалба и писмените бележки са депозирани от юрисконсулт, поради което на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в горепосочения размер.

Воден от горното, Х касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1013/27.07.2024 г., постановено по АНД № 20243110201272 по описа на Варненски районен съд за 2024 година.

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24–8703–000043/08.02.2024 г., издадено от началник сектор „СПС“ към ОД на МВР – Варна, в частта, с която на Х. А. Г. е наложено административно наказание, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 150 лева, като на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП налага на Х. А. Г. административно наказания „глоба“ в размер на 100 лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24–8703–000043/08.02.2024 г., издадено от началник сектор „СПС“ към ОД на МВР – Варна, в частта, с която на Х. А. Г. е наложено административно наказание, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца.

ОСЪЖДА Х. А. Г., [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна сумата в размер на 160 /сто и шестдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.