Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
С Решение № ../02.07.2010г. Е. Районен съд е осъдил „С. С.” гр. Е. да заплати на „А. Б.”О. С. сумата от 23023,93лв., представляваща дължима и неплатена продажна цена на стока/алуминиеви профили и аксесоари/по 4 броя фактури, ведно със законната лихва върху така присъдената главница, считано от 28.09.20090г. до окончателното й изплащане. Присъдени са и разноски по делото. Против това решение е подадена въззивна жалба от „С. С.” гр. Е.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт в неговата цялост. Навежда се оплакване за процесуална недопустимост на решението с мотив, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и по повод възражение на жалбоподателя-ответник в първоинстанционното производство е предявил не установителен иск за съществувавне на вземането си, а осъдителен такъв .Според жалбоподателя така предявеният иск е недопустим, поради факта, че издадената вече заповед за изпълнение представлява изпълнително основание. Съдът е следвало да остави иска без разглеждане, а вместо това повторно осъдил ответника да заплати исковата сума. Сочи се, че районният съд е допуснал и редица нарушения на процесуалните правила, довели до необоснованост и противоречие на решението с материалния закон. В нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса, съдът допуснал служебно доказателства по делото. Допуснатото заключение на вещо лице имало задачи надхвърлящи далеч фактическите твърдения на страните. Съдът отказал да се отведе по направено от ответника искане за това, което също довело до опорочаване на решението, понеже било налице пристрастие на съда . В съдебно заседание ответникът – жалбоподател оспорил представените по делото фактури, от които ищецът черпи правата си, но съдът не е открил производство по оспорването им, поради което осъдил ответника да плати сума, която не дължи. Претендира се обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото. Евентуално се иска отмяна на решението като неправилно. Ответникът по жалбата „А. Б.”О. С. не заема становище по същата. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка на обжалваното решение, като счита, че то е валидно изцяло. Решението е и процесуално допустимо. От страна на жалбоподателя е налице изрично оплакване в насока недопустимост на решението, поради което, в подкрепа на горния си извод, въззивната инстанция излага следните доводи: Ищецът „А. Б.”О. С. е подал до Районен съд Е. заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника „С. С.” гр. Е. за сумата от 23023,93лв. представляваща цената на доставени алуминиеви профили и консумативи по фактури с номера 19352/11.08.2008, 20697/08.09.2008, 21282/19.09.2008г. и 23317/22.10.2008г. Въз основа на това заявление е образувано ч. гр.д. № 171/2009г. на РС Е. и е издадена заповед за изпълнение и след връчването й на длъжника и постъпване на възражение от негова страна на молителя е изпратено съобщение, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението за това, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е получено на 03.09.2009г. С искова молба от 28.09.2009г. „А. Б.”О. С. е предявил против „С. С.” гр. Е. иск за присъждане на сума от 23023,93лв. главница по фактури с номера 19352/11.08.2008, 20697/08.09.2008, 21282/19.09.2008г. и 23317/22.10.2008г. ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на предявяване на и±ка в съда до окончателното й изплащане. С допълнителна молба, в следствие на дадени от съда указания по реда на чл. 129 от ГПК, ищецът е уточнил, че предявява осъдителен иск, довнесъл е държавна такса за това и е навел следните фактически твърдения: Сочи, че претендира сумите въз основа на търговска продажба, осъществена между него като продавач и ответника като купувач. За извършените продажби в периода от 11.08.2008г-22.10.2008г. ищецът издал съответните фактури, като те били подписани при предаване на стоката. Подробно са описани стоките, предмет на продажба по процесните фактури. Претендира се осъждане на ответника да заплати продажната цена на стоките по фактурите и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. С определение № 251/06.08.2010г. , постановено по ч.гр.д. № 171/2009г. Районен съд Е. е обезсилил изцяло издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „А. Б.”О. С. против „С. С.” гр. Е. и е прекратил производството по делото. Във връзка с това определение е представено по делото удостоверение от РС Е., съгласно което определението е въведено в електронната система за обявяване на съдебните актове на 10.08.2010г. Тези данни от фактическа страна обосновават извода за допустимост на предявената от ищеца осъдителна претенция. Действително при първоначалното предявяване на исковата претенция тя е била лишена от правен интерес, доколкото ищецът вече е разполагал с изпълнително основание и е следвало да заведе иск за установяване на вземането си, а не осъдителен такъв. В последствие с обезсилването на издадената заповед за изпълнение претенцията на ищеца се явява изцяло допустима така, както е предявена. Независимо от факта, че обезсилването е с дата след обявяване на решението на първоинстанционния съд и след подаване на въззивната жалба против това решение, въззивната инстанция следва да съобрази съдебния акт на РС Е. от 10.08.2010г. , с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК вр. с чл.273 ГПК. По същество постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно. С подадения по делото отговор на исковата молба ответникът е заявил, че не оспорва исковете като цяло, въпреки че имал договорка с ищеца и график за изплащане. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание, след изтичане на срока за отговор на исковата молба, се е явил представител на ответника и е заявил, че оспорва изцяло предявения иск, че стоката, предмет на твърдяната от ищеца продажба не е получавана от него. Оспорени са и фактурите, представени от ищеца, като се твърди, че те не са подписани от упълномощено от ответника лице, нито пък лично от него. Първоинстанционният съд не е открил производство по оспорване истинността на представените фактури и действията му по отношение на това възражение са законосъобразни. Оспорването е направено несвоевременно / следвало е да се направи с отговора, тъй като фактурите са представени с исковата молба/ и поради това е преклудирано. На следващо място, съдът правилно е разпределил и доказателствената тежест по делото. По възражението, че в нарушение на правомощията си първоинстанционният съд е допуснал служебно събиране на доказателства, настоящата инстанция намира следното: Съдът е допуснал съдебно- икономическа експертиза, с предмет и задача, касаещи повдигнатия пред него спор. Съгласно разпоредбата на чл.195 от ГПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В случая назначаването на експертиза е било наложително не само поради липсата на специални знания в областта на икономиката у председателя на съдебния състав, но и с оглед възникналите по делото спорни въпроси, най- вече свързани с възраженията на ответника за недължимост на исковата сума. В тази връзка съдът не е допуснал пристрастно отношение към никоя от страните по делото и правилно е отказал да уважи искането за отстраняване на председателя на състава от разглеждане на делото. По същество на предявената претенция въззивната инстанция намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички допустими и събрани по делото доказателства, като е направил правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По горните съображения въззивният съд възприема изцяло установената пред първата инстанция фактическа обстановка по делото и не счита за необходимо да я възпроизвежда. При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правилни правни изводи относно основателността на предявените пред него искови претенции с правно основание чл. 327,ал.1 ТЗ и чл. 86 ,ал. 1 от ЗЗД . На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд възприема изцяло правните изводи на първата инстанция относно основателността на исковете и препраща към тях. В жалбата не се съдържат оплаквания, касаещи правните констатации на първоинстанционния съд, поради което настоящата инстанция предвид препращането по реда на чл. 272 от ГПК не намира за нужно да излага допълнителни мотиви по същество на спора. Мотивите на първата инстанция са изчерпателни . Гореизложеното мотивира въззивния съд да приеме, че обжалваното решение е изцяло правилно и законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № ..../02.07.2010г., постановено по гр.д. № 225/2009г. на Е. Районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |