Р Е Ш Е Н И Е № 393
гр. Стара Загора, 09.11.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
административен съд, седми състав, в публичното заседание на
петнадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Кр.
Костова-Грозева
при
секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Костова-Грозева адм. дело № 140 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/
във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба на Т.Г.М. *** против Заповед № 10-00-29/12.01.2021г. на Кмета на
Община Стара Загора, издадена на осн. чл.225а, ал.1, вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Жалбоподателят сочи, че бил
собственик на недвижим имот, представляващ апартамент №3, находящ се в жилищен
блок на ул. „Ген. *** и не бил доволен от заповедта. В нейните мотиви се
сочело, че терасата била ново изградена, която стъпвала на стоманобетонна
покривна площ върху съществуващи подземни гаражи, чиято източна част била с
монтирана дограма и врата, която била приобщена към прилежащото помещение. Този
строеж бил категоризиран като такъв от пета категория по чл.137 от ЗУТ и че за
него нямало издадени строителни книжа и разрешение за строеж.
Оспорващият
сочи, че така описаната фактическа обстановка не отговаряла на обективната
действителност. Апартаментът бил закупен от жалбоподателя
в състоянието, което се намирал и към настоящия момент. Възникнал пожар бил
причината, която наложила той да бъдел възстановен, но не без да се променяла
неговата площ, разположение и прилежащи части. Извършеното остъкляване на
балкона не изисквало издаване на разрешение за строеж. Даденото описание на строежа, не го
квалифицирало като „тераса“ по см. на §5, т.59 от ДР ЗУТ, поради което
определянето му като „покрита тераса към апартамент“ било неправилно. Съгласно
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строежът бил незаконен, когато бил изграден без
одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Противно на тази
норма органът констатирал отсъствие на одобрени строителни книжа, но в тяхното
съдържание се съдържали много актове, които не били конкретизирани и това
правело невъзможна проверката за осъществяване на фактическия състав на
приложената административна норма.
По тези
съображения процесната заповед се приема за незаконосъобразно и се иска нейната
отмяна от съда.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., се представлява от адв. Ц.,
която поддържа жалбата на доверителя си. В хода по същество пледира за
допуснати процесуални нарушения относно констатациите за състоянието,
местоположението и вода на разпореденото за
премахване строителство и за това, че се касае за нов строеж, като изпълнен от
доверителя й. Претендират се разноски по делото.
Ответникът-Кмет
на Община Стара Загора, редовно призован в с.з., се
представлява от юрк. Ж., която оспорва жалбата като
неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Претендират се разноски, съгласно
представен списък на същите.
Съдът,
въз основа на събрания доказателствен материал, обсъден в неговата съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Във
връзка със сигнал с вх. №10-03-942/07.10.2020г. /л.17/ относно „застрояване на
тераса“ в жилищен блок с административен адрес ул. „ген. ***, вх.0, ет.1 била
извършена проверка от служители на Община Стара Загора от отдел „Контрол по
строителството“ при техническата служба на общината, за което бил съставен
Констативен акт /КА/ №150/10.11.2020г. Съгласно КА обектът се намирал в УПИ XXII-2238,
кв.78 по плана на града и бил собствен на Община Стара Загора, а самостоятелен
обект в сграда с идент. 68850.503.328.1 на който бил
направен строеж „Покрита тераса към апартамент“ бил собствен на Т.М.. В КА било
посочено още, че строежът бил извършен от Т.М., нямал одобрен проект, нямал
съгласувани и одобрени части на проекта, нямало съгласуване с контролните
органи и нямал издадено разрешение за строеж, нямало протокол за откриване на
строителна площадка, за определяне на строителна линия и ниво, нито заповедна
книга. В раздел III от КА
било дадено подробно описание на изпълнения строеж и е направена окомерна
скица. КА бил подписан от служителите на общината и от Т.М. като извършител на
строежа, като с него бил даден 7 дневен срок за възражения, считано от 10.02.2020г. В указания срок за възражения не били
подадени такива. Със заповед № 10-00-29/12.01.2021г. Кметът на Община Стара
Загора наредил премахване на незаконен строеж от пета категория, а именно
„покрита тераса към апартамент“ на осн. чл.225а,
ал.1, в с чл.225, аб.2, т.2 от ЗУТ. Заповедта била връчена на ръка на Т.М. на
10.02.2021г. Против нея била подадена жалба чрез органа под вх. № 10-09-22 от
24.10.2021г.
По делото
се представят още: АЧОС №10456/19.05.2012г. /л.23/; конструктивно становище на
арх. С. Я. /л.24-25/; обяснителна записка за обект; покрита тераса към
апартамент /л.30/; удостоверение на РСПБЗН рег. №742300-653 /л.51/; нот. акт №105/26.04.2004г. /л.52/; писмо рег. №
19-98-197/30.07.2013г. /л.57/;
По делото
съдът назначи съдебно – техническа експертиза, ВЛ по което даде отговори на
поставената му задача. Съгласно заключението постройката, обект на заповедта
стъпва върху свободна площ от армиран бетон с ширина от 1,65м. между южната
фасада на жилищната сграда и съществуващите гаражи на юг. Не се засягала
конструкция на съществуващата жилищна сграда и на гаражите. Конструкцията на
обекта била осем дървени колони с размери 0,12/0,12м., облечени с камък,
стъпващи върху свободната площ от армиран бетон с ширина от 1,65м. между южната
фасада на жилищната сграда и съществуващите гаражи на юг. На ниво подова плоча
на терасата била изпълнена метална конструкция – метален профил 0,10/0,10м.,
метални греди и колони, като три метални колони стъпват върху подовата плоча на
терасата, която е от стоманобетон, а четвърта метална колона /източна/ стъпва
на свободната площ от армиран бетон с ширина 1,65м. между южната фасада на
жилищната сграда и съществуващите гаражи на юг. Терасата е с масивен парапет с
височина 1,97м. и размери в план 6,80/1,25м. изцяло покрита с термо панели.
Източната част на терасата с дължина 3,70м. е с монтирана ПВЦ дограма /вратопрозорец и е приобщена към прилежащото помещение на
апартамента Западната част на терасата е с дължина 3,10м. без остъкляване.
В с.з. експертът допълнително сочи колоните на терасата не
стъпват върху плочите на изградените гаражи. На въпроса „Колко плочи има“, ВЛ
отговаря, че 1.65м. е разстоянието от фасадата на блока до плочите на гаражите
и колоните стъпват върху армираната бетонова настилка. Колоните на терасата
стъпват върху армирана бетонова настилка с ширина 1,65 м., а след нея започват
/южно от нея/, започват гаражите, полуподземни гаражи
и затова колоните на терасата не стъпват върху покривната стоманобетонна плоча
на гаражите. С това не се натоварва конструкцията на полуподземните
гаражи. На въпроса „На покривната плоча на гаражите стъпва ли самата тераса“,
ВЛ отговаря, че Не, терасата не стъпва и на покривната конструкция и не
натоварва допълнително бетоновите плочи на полуподземните
гаражи. На въпроса „Откъде започва покривната конструкция на подземните гаражи в
такъв случай“, ВЛ отговаря, че това е южната фасада на блока. Започва след 1,65
м. армирана бетонова настилка от южната фасада на блока, че някои от гаражите
имали изолация, която освен на гаражите продължавала и стигала чак до стената
на блока.
ВЛ
показвайки снимката на л. 29 от делото отговаря, че светлата част, най-долу на
снимката, бил армираният бетон, който продължавал под хидроизолацията.
Продължавал 7-8 метра, като този гараж трябвало да спре изолацията до светлата
част, а тя продължава и това заблудило служителите на общината, че тези колони били
върху плочите на гаража.
На
въпроса „Отгоре има ли разлика в покривната конструкция“, ВЛ отговаря, че покривната
конструкция на гаражите не започва под терасата. Тя се започва от светлата
част. Изолацията, която е поставена, е продължение на изолацията на покрива на
гаражите.
На
въпроса: „Каква е разликата на началото на покривната конструкция“, ВЛ
отговаря, че това е много дълга ивица южно от блока. Нещо като пътека да се
обикаля блока. След тези 1,65 м. стоманобетонна плоча, започват гаражите, които
нямат нищо общо, т.е. едната плоча с плочата на гаражите.
На
въпроса: „Допрени ли са или има разстояние, има ли сглобка, разстояние между
двете плочи“, ВЛ отговаря, че има един праг, който ограничава. Двете плочи
нямат нищо общо една с друга. Технически, плочата на покрива на полуподземните гаражи е отделена от плочата /допират се, но
са отделно/. После се копаят гаражите и се изливат плочите на 1,65 м. от
фасадата на блока. От 1.65м. на юг започват гаражите, а на тази
ивица-стоманобетоновата от 1,65м.,
стъпват колоните на терасата и затова експертът приема, че те не стъпват
върху покривната плоча на гаражите. Допрени са, но нямат нищо общо. Има разлика
в покривната конструкция. Покривната конструкция не започва под терасата, а на
разстояние от терасата. Поставената изолация е продължение. Двете плочи
технически нямат нищо общо една с друга. Допират се, но са отделни. Първо бил
направен блока с тази стоманобетонова ивица. После се копаели гаражите и се
изливали плочите на 1,65 м. от фасадата. На тази ивица стъпват колоните на
терасата и затова не стъпват върху покривната плоча на гаражите.
На
въпроса: “Дали е била допълнително изградена терасата извън фасадата на
сградата“, ВЛ отговаря, че допълнително била изградена, била от дървена
конструкция, станал пожар, който я изгорил и след това била възстановена, но с
друга конструкция. Това била допълнително изградена тераса. Съгласно проекта,
нямало тераси на целия блок. ВЛ сочи, че не бил виждал архитектурния проект на
сградата, но си личало, че била проектирана без такава тераса, само там на
първия етаж имало. Допирала се до други тераси, където имало от горе до долу съществуващи тераси по
проект.
На въпроса
„ Подовата плоча на терасата стоманобетонна ли е и как са свързани“, ВЛ отговаря,
че била такава и била свързана с такива елементи, които били върху тези дървени
колони облечени с камък. Дървени колони, облечени с камъни, а нагоре продължавали
с метална конструкция. Имало метална конструкция от т.нар. профили, метални
профили, 3 бр. метални колони, като двете стъпвали /западната и средната/ върху
плочата на терасата, новоизградената плоча на
терасата, а третата – най-източната продължавала чак до армираната бетонова
настилка около блока. Стъпвали върху тази армирана бетонова настилка върху
1,65м., не стъпвали пак върху плочата на гаражите /ВЛ показва/
На въпрос
„Чертежът в констативният акт отговаря ли на снимката“ и след като на вещото
лице се предоставя снимката на л. 18 по делото, експертът пояснява по снимката,
че в западния край на терасата нагоре, има метална колона, прикрита от парапета
и не се вижда. След това по средата на терасата имало изградена друга метална
колона, която също стъпвала на подовата плоча на терасата и в другия край имало
метална колона, която продължавала надолу, това била изградена трета метална
колона, която започвала от горния край на терасата и стигала до армираната
настилка, където стъпват и тънките колони. На място установил посоченото в констативния
акт като постройка и измерил, че 1,65м. била тази армирана бетонова пътека.
Оттам нататък започвали 7 метра дължина на покривните плочи.
Експертът
сочи, че когато работил по делото, видял идеен проект, но не пълен, направен от
арх. С. Я., но не била довършена процедурата по одобрение на такъв идеен проект
за изграждане на такъв вид тераса. Въпреки, че имало изготвен идеен проект от
архитект, то той не бил одобрен и не била завършена процедурата.
На въпрос
„Представлява ли строеж по смисъла на ЗУТ самата тераса, която се състои от
тези три колони стоманено-бетонни, парапетите от панели и отдолу поддържащите
дървени колони“, ВЛ отговаря, че в смисъла, който разбирал под „строеж“, това
не представлявало строеж, а пристройка и надстройка. Един строеж трябвало да
има фундаменти, бетонови, тухлена зидария и т.н. , но се искало от общината
тази процедура да се премине с проектиране, одобряване, строително разрешение и
т.н. Трябвало да си има необходимите документи, а жалбоподателят нямал такива,
нямал документи, одобрени и съгласувани с общината.
На въпрос:
„Как е изградена стоманобетоновата основа на терасата“, ВЛ отговаря, че върху
осемте дървени колони били поставени стоманобетонови панелки, които стъпват на
тези колони. Сложен бил стиропор, започната била топлоизолация. Експертът сочи,
че тези колони поддържат покрива на новоизградената
тераса, върху тях лягат термопанели, които са с
наклон, като вали, дъждът да се оттича. Металната конструкция носи терасата,
нищо друго, а дървените колони носят цялата тежест и върху едната най-крайната
на изток. Цялата тежест на постройката пада върху 8 дървени колони и върху
най-крайната от изток метална колона, която е от най-горната част на терасата.
Една от колоните пренася тежестта от покрива, чак долу до армираната настилка,
а другите две стъпват върху терасата. Едната пренася отгоре до долу тежестта, а
другите две – това е подовата плоча на терасата и оттам пък поемат осемте и
цялата тежест изнасят, дървените колони. Според ВЛ металната колона, която
започва от горния край на терасата и приключва долу на армираната настилка,
стъпва на една метална планка и била заварена за нея, а тя вече била хваната с
4 болта, които били бетонирани. Планката била застопорена
на настилката долу с 4 болта, може би анкерни болтове, но нямало изграждане на
подземна основа. Тъй като нямало изливана нова основа, предполага, че се
касаело за анкерни болтове, които укрепвали тази планка, която била метална и
заварена за основата.
На въпрос:
„Може ли да бъде демонтирана стоманобетоновата плоча на терасата“, ВЛ отговаря,
че по принцип, подът на терасата можел да се демонтира като се махнат дървените
колони, махала се и плочата. Ако от техническа гледна точка въпросът бил за
демонтиране, това било трудно и щяло да бъде разрушена терасата, ако бъдат
махнати компонентите на обекта. Металната конструкция също била захваната за
фасадата на блока, Металните големи колони били захванати за фасадата на блока,
щели да се разрушат и самата мазилка на сградата, ако се демонтира плочата,
щяла да се разкърти.
По искане
на оспорващата страна бе допуснат в качеството му на свидетел Ш.С.. Същият
сочи, че познава д-р М.
от 20 години. Свидетелят бил строителен работник, по-точно плочкаджия
и извършвал ремонтни работи на двата му апартамента на жалбоподателя, единият
се намирал на бул.„***. Преди 20 г. правил пода в коридора на апартамента,
после банята и терасата правил с плочки на апартамента на ***. Терасата в
апартамента на бул.„***“ била нищо по-различно от другите, но свидетелят само плочките
слагал отвътре на терасата, на коридора и банята.
Плочките на терасата на апартамента
на бул. „***“ поставил много отдавна, някъде преди 18-19 години. Тогава направил
и входа на жилищния блок с плочки, защото докторът искал реклама да сложи там.
После правил банята, коридора и терасата. Когато правил плочките на терасата,
д-р М. живеел там, в апартамента на бул.„*** и кабинетът му бил там. Тази
тераса обаче нея бил правил свидетеля, нищо не бил градил, само плочките
поставял.
Свидетелят сочи, че терасата си бил
там. Същата тераса наскоро пак я ремонтирал, слагал нови плочки, защото
апартаментът бил горял, но терасата си била и след пожара със същия размер,
нищо не се променило. Тази тераса, като се влизало към стаята, се падала
отдясно, имала алуминиева дограма и тераса, все едно в стаята се влиза. Отвън
пак абсолютно същата била, само дограма нямала според свидетеля.
Същият още сочи, че тази тераса имала
подпори отвън, дървени греди 10х10 см. Метална конструкция преди 20 години,
когато слагал плочките на терасата, не помни да имало, имало само дървени
подпори сложени. Тези подпори били просто сложени, сигурно за да подпират
терасата. След като горяло, пак имало дървени колони, той ги облякъл с камъни. Сега
тези дървени подпори били нови, с планки отдолу и били във въздуха. Свидетелят после
ги облякъл с камъни, но бетон нямало. Терасата била приобщена към стаята. Според
свидетеля терасата не била изнасяна навън, за да се слагат тези колони, само че
сега били сложили отгоре, просто го затворили и пак имало отдолу подпори.
Свидетелят не знаел кой го сложил, но това, което бил правил, можел да каже, че
квадратурата била същата и нито била увеличена,
нито намалена като размер тази тераса. Така било сега, преди две-три години, както и преди 19 години.
Според свидетеля, след пожара на апартамента
отново някой сложил тези дървени подпори,
а той ги облякъл с камък. Нови били подпорите, дървото трудно можело да издържи
20 години. Старите били поизкривени, а тези били нови, отдолу с планка, с дюбели
някакви. Не били говорил със собственика и не било ставало въпрос дали
собственикът искал някакво разрешително за поставянето на тези допълнителни
колони отдолу.
Съдът, като обсъди събрания по
делото целокупен доказателствен материал, направените в жалбата оплаквания,
доводите и становищата на страните, и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна
страна следното:
По
допустимостта – оспорването е от активно легитимираното лице, което се сочи в
процесната заповед, съотв. разпореждането е насочено
към него. Жалбата е подадена в законния срок, против годен за съдебен контрол
административен акт, пред месно компетентния административен съд и при липса на
друго обстоятелство по см. на чл.159 от АПК, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество й, Съдът я намира за неоснователна.
По валидността – Съдът приема процесния акт за издаден от материално
компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, доколкото изхожда от Кмет
на Община Стара Загора, именно който орган разполага с правомощия да разпорежда
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Доколкото
процесният обект се определя като такъв от пета категория, обстоятелство, което
не се оспорва именно ответникът е онзи административен орган, който притежава
законовото правомощие да разпорежда премахването на такъв обект, когато той е
изграден незаконно. Ето защо няма основания да се прогласи нищожността на
заповедта на основание липса на компетентност за конкретния нейн
издателя.
Съдът
не констатира да има допуснати и съществени процесуални нарушения на
проведеното особено административно производство. Установяването на фактите относими към изграждане на незаконен строеж има своето
надлежно обективиране в нарочен писмен Констативен
акт № 150/10.11.2020г., който е съставен от служители при Община Стара Загора,
осъществяващи контрол върху строителството, т.е. разполагат с установената от
чл.223 ал.2 от ЗУТ необходима материална компетентност да констатират незаконни
строежи. Това обстоятелство също не се оспорва. Данните сочат, че КА е съставен
в присъствието на собственика на проверявания обект, връчен му е и същият е
запознат с правото на подаване на възражения
против него в указания 7 дневен срок, считано от 10.12.2020г. В така
определения срок няма подадено такова възражение, нито се сочат писмени
доказателства. Същественото е, че процесната заповед е издадена след изтичане
срока за възражения, а именно на 12.01.2021г.
Заповедта е издадена
в писмена форма. В нея се сочат конкретни фактически основания - извършено
строителство на индивидуализиран с определени строителни параметри обект /покрита
тераса към апартамент/, както и че за него не се установява да има съставени строителни
книжа и няма издадено разрешение за строеж. Така
се изпълняват общите изискванията за точна и ясна идентификация на наредения за
премахване незаконен строеж, вкл. и като гаранция за спазване правата на адресата на заповедта и трети лица и
за възможното реално изпълнение при влизането й в сила. На тези факти има дадена конкретна
правна обосновка /на чл.225а, ал.1, вр. с чл.225,
ал.2, т.2, от ЗУТ/ за постановяването й.
Горното обосновава
извода, че не са налице основания по см. на чл.146, т.1-3 от АПК за обявяване
на процесната заповед за невалидна или отмяната й като незаконосъобразна.
Относно съответствието на заповедта
с приложения материален закон, Съдът намира следното:
За да е материално законосъобразна
една заповед издадена на осн. чл.225а, ал.1, вр. с чл.225, ал-2, т.2 от ЗУТ, по делото следва да бъде
установено, че е налице строеж, който е изграден в нарушение на изискванията за
законност на строежите в Р. България, които установява специалният закон и
строежът не е търпим.
Съдът намира, че така описаният в процесната заповед
обект, съставлява строеж съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ. В този смисъл, за да
бъде законен този строеж, той следва да бъде изграден, след като за него бъдат издадени
строителни книжа и разрешение за строеж, освен ако не попада в изключенията на
чл.147 или чл.151 от ЗУТ, какъвто не е процесния случай. Приложеният
Констативен акт №150 от 10.11.2020г. представлява официален удостоверителен
документ, ползващ се с материална доказателствена сила за удостоверените в него
факти относно характеристиките на обекта,
разположението му, върху имот-частна общинска собственост, липсата на
строителни книжа. Липсата на оспорване на неговото съдържание от страните, следва
да се възприема в насока, че така визираните в него факти и обстоятелства
следва да се възприемат така, както се визират в КА. Видно от жалбата, жалбоподателят
не оспорва строителните параметри на обекта, определен от органа, като покрита
тераса, нито оспорва, че същият е разположен върху имот частна общинска
собственост. Жалбоподателят възразява, че де факто се касае не за новоизградена тераса, а само за остъкляване на съществуваща
такава и за това не се изисква издаване на разрешение за строеж. Това
възражение е напълно неоснователно, защото се опровергава, както от изготвената
съдебно-техническа експертиза, така и от окомерната скица в не оспорения
КА, вкл. и от
приложените по преписката снимки на обекта, като всички сочат еднопосочно на
изградена отделно и навън от външната фасада на жилищния блок тераса, която
стъпва на допълнително сложени осем броя колони върху терен частна общинска
собственост. Горното обосновава извод за неоснователност и на твърдението, че
фактическото положение е различно от соченото в процесната заповед, това е така
защото и писмените доказателства и чрез експертизата, вкл. и чрез показанията
на св. С. се установява, че преди сега установената тераса, в годините назад
отново е съществувал такъв обект, който обаче следствие на пожар погива и отново
през 2018г., т.е. точно около три години, за които сочи св. С., е възстановяван.
Видно от окомерната скица и от даденото описание в КА, залегнали и в процесната
заповед, органът изрично и ясно определя кое съставлява незаконен строеж като
параметри, конструкция и местоположение и те се потвърждават от назначената
експертиза, т.е. налице е идентитет между обекта,
визиран в заповедта и този, който обследва ВЛ. Нещо повече, в заседание
експертът изрично сочи, че терасата е допълнително изградена и е ситуирана
извън фасадата на блока /вж. протокола от заседание на14.06.2021г., стр.3/,
която не се предвижда в проекта на сградата – жилищен блок, защото никъде
другаде в цялата сграда на първите етажи няма изграден такъв обект, тераса.
Само процесната такава съществува.
Що се отнася до факта, че този обект е извършен без
строителни книжа, каквито за тази категория строежи се изисква да има издадени,
вкл. и разрешение за строеж по чл.148, ал.1 от ЗУТ, то той е несъмнен. Липсата
на издадени строителни книжа прави един строеж незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване. Видно от КА
проверяващите органи не установяват да има нито един от изискуемите се книжа,
поради което не е необходимо изричното изброяване на такива. Доказателствената
тежест за наличие на издадени строителни книжа, вкл. разрешение за строеж е
изцяло за оспорващата страна, а такива не се представят.
В конкретния
случай по делото се установява /вж. показанията на свидетеля С./, че обектът,
във вида, в който се намира към момента на
проверката, е изграждан преди около три години, т.е. след пожара през 2018г.,
то Съдът приема, че строежът не попада в обхвата на нормата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ поради липса на кумулативно
изискуемите предпоставки и правилно
органът не обследва въпроса за неговата търпимост. Съгласно §127 от ЗИД
на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001
г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползуване. По тези причини въпросният обект
не може да бъде определян за „търпим“ по см. на ЗУТ, тъй като по отношение на
него не е налице нито една от
посочените предпоставки за това. Първо, изграден е след 31.03.2001г, върху имот - частна общинска собственост, без
учредени вещни права за чужд имот и без издадени строителни книжа. Всичко това
сочи на недопустимост на така изградения строеж, съгласно действащата норма на
чл.148, ал.1 от ЗУТ, която регламентира, че строежите могат
да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за
строеж. Както се посочи вече по-горе процесният строеж, предвид
характеристиките му, не попада в законово установените изключения по чл.147,
ал.1 и чл.151 от ЗУТ.
Водим
от тези съображения, Съдът приема извод, че Заповед № 10-00-29/ 12.01.2021г. на
Кмета на Община Стара Загора е валиден административен акт, постановен при
липса на допуснати нарушения на общите и особени процесуални правила и при
правилно приложение на материалния закон и целта му за отстраняване на
незаконното строителство, поради което подадената жалба срещу нея се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и с оглед
своевременно заявеното искане, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв.
на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, връзка
с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 200 лева депозит за
вещо лице, или всичко 300 лева разноски
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Г.М.,*** против Заповед №
10-00-29/12.01.2021г, издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж, съставляващ
„покрита тераса към апартамент“, находяща се в жилищна сграда с административен
адрес ул. „Ген. ***, вх.0, ет.1, ап.3, идент.
68850.503.328.1.3.
ОСЪЖДА
Т.Г.М.,*** да заплати на Община Стара Загора разноски по делото в размер на 300 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Административен
съдия: