Р Е Ш Е Н И Е
№
611/13.04.2020 г.
гр.Варна, 03.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретар НЕЗАЕТ
ИСАЕВА,
като разгледа докладваното от председателя АНД №
93 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от И.П.Г. чрез адв. Т. при ВАК против НП № 292/16.08.2019 г. на Зам.кмета на Община-Варна, с което на основание чл. 178 Е от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се твърди,
че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, доколкото в АУАН не е посочено дали
свидетелят е очевидец и актосъставителят в какво
качество е съставил процесния акт. Твърди се,
че в НП не са посочени аргументите за определяне на санкция в съответния
размер. Сочи се, че в НП не се съдържа индивидуализация на мястото и точния
адрес на извършване на нарушението. Оспорва се посочената в НП фактическа
обстановка. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован,
не се явява, представлява се от адв. Г., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
същество процесуалният представител на въззивника – адв. Денев пледира, че НП в
обстоятелствената си част не съдържа съществените белези за наказуемост
съгласно разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП. Твърди се, че в хода на съдебното
производство не е установено, че с процесното МПС са създавани пречки за
движението. Излага се становище, че законодателят не е забранил изрично
паркирането на тротоар, съотв. не е установено, че е
отсъствало необходимото според закона отстояние от два метра, с които да е
възпрепятствано преминаването на пешеходци по тротоара. Твърди се, че от
доказателствата по делото не е установено наличието на знак, забраняваш
паркирането на мястото на извършване на нарушението. Иска се НП да бъде
отменено и да се присъдят сторените по делото разноски от въззивника за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, изпраща
представител – юк Б., който в съдебно заседание
оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано такова. Излага становище, че разпоредбата на чл.
94 ал.3 от ЗДвП забранява паркирането върху тротоар, освен в случаите, на
позволени от собственика на пътя места, каквато хипотеза отсъства в процесния
случай. Твърди се, че от събраните гласни доказателства безспорно се установява,
че автомобилът е бил паркиран върху тротоар. Сочи, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
В хода на съдебното следствие са
разпитани в качеството на свидетели актосъставителят,
свидетеля по акта и св. К.К. – свидетел на
установяване на нарушението. По искане на процесуалния представител на
въззивника, в качеството на свидетел е разпитан св. М.М..
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 05.06.2019 г., около 12.15 ч. в гр. Варна ,св.Г.Р.
и св. К.К., - полицейски служители в група „Общинско
полиция“, сектор „ООРТП“, отдел ОП при ОД на МВР-Варна, при изпълнение на
служебните си задължения, констатирали паркиран л.а Фолксваген с рег. № В 7122
ВВ на тротоара на ул. Бачо Киро, срещу № 4-А. След извършена справка и
установяване , че автомобилът е собственик на въззивника, в отсъствие на
последния му бил съставен фиш за извършено нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП,
като е оставено уведомление за изготвянето му на предното стъкло на автомобила.
След депозиране на жалба срещу изготвения фиш, на жалбоподателя е съставен АУАН
за извършено нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП, въз основа на който е издадено
обжалваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление № 292/16.08.2019 г. е издадено от компетентен
орган – от Зам.кмета на Община - Варна, с оглед нормата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП,
видно от заверено копие на заповед № 4791/2511.2015 г. Актът за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентно длъжностно лице, а именно
полицейски служител при „Общинска полиция“ към ОД на МВР- Варна, съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал.1 от ЗДвП и видно от приобщеното с АНП заверено
копие на заповед № 4129/05.11.2018 г. на кмета на Община – Варна.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззивника
досежно допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. В съдържанието на АУАН са посочени
достатъчно индивидуализиращи белези, въз основа на които е установена
самоличността на свидетеля по акта, който видно от отбелязването, което е
направено в документа не е очевидец на установяване на нарушението. Последният
факт обаче не влияе върху процесуалната законосъобразност на изваденото НП, а
би могъл да релевира единствено по отношение на
обосноваността на същото.
Като взе предвид събраните по
делото доказателства, съдът установи от правна страна следното:
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
безспорно е установено, че въззивникът
виновно е нарушил разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП, доколкото на
посочената в НП дата и място автомобилът на наказаното лице е бил паркиран
върху тротоара, който предварително не е
бил определен като място за паркиране от собственика на улицата, Разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП допуска
паркиране на пътно превозно средство върху тротоар в населено място, само ако
той е определен от собственика на пътя като място за паркиране.
Видно от събраните по делото доказателства, а именно – от показанията на К.
и св. Р. мястото, където е бил паркиран автомобила е имало характеристиките на
тротоар по смисъла на §6 т.6 от ДР на ЗДвП, а именно изградена с плочки част от
пътя, ограничаваща платното за движение с бордюр и предназначена само за
пешеходци. Посоченото обстоятелство се установява частично и от показанията на
св. М., който в хода на разпита си заявява, че настилката на участъка, в който
се е намирал паркиран автомобила е била изградена от плочки.
Съдът намира за ирелевантно за съставомерността
на деянието отстоянието между паркирания
автомобил и наличните сгради, прилежащи към тротоара, доколкото същото е
изискуемо според нормата на чл. 94 ал.3 от ЗДвП само в хипотезата , когато мястото
е определено за паркиране върху тротоара от собствениците на пътя или администрацията, каквато
не е налице в случая.
Ирелевантно за съставомерността на деянието е и
обстоятелството дали на посоченото място паркират обичайно автомобили, с оглед
на което съдът оцени като ирелевантни показанията на св. М. в тази им част. В
останалата част, в която противоречат на другите писмени и гласни доказателства
по делото, показанията на св. М. не бяха кредитирани като недостоверни, като
бяха съобразени и близките отношения на свидетеля с жалбоподателя.
Правилно е ангажирана отговорността на въззивника на основание чл. 178е от ЗДвП, доколкото посочената санкционна норма, предвижда процесното нарушение в
диспозицията си.
Съдът намира, че деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото общественото му опасност не е явно незначителна или отсъстваща. Касае
се за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се засягат
обществените отношения, които е призвана да гарантира съответната материална
разпоредба, а именно гарантиране безопасното и
безпрепятствено движение на пешеходците. Като взе предвид, че
наказанието е предвидено в твърд размер в съответната санкционна норма, съдът
намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
същото.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, но същото е приключило след провеждането на две съдебни
заседания, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение над
минималния размер от 80 лева, предвиден
в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно в размер на сумата от 120 /сто и
двадесет/ лева.
С оглед на изложеното, съдът намира, че НП се явява особсновано
и издадено в съответствие с материалния
закон и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП№ 292/16.08.2019 г. на Зам.кмета на Община-Варна, с което на И.П.Г. на основание чл. 178 Е от ЗДвП му е наложено наказание
„глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева
за нарушение на чл. 94, ал.3 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ХРИСТО ВЪЛКАНОВ КОЛЕВ ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
120 /сто и двадесет//лева юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: