Р Е Ш Е Н И Е № 89
гр.Бургас 24.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А:
АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС, гражданско отделение, в
публично заседание на втори октомври………..…..…………………………………….
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Румяна Манкова
Членове: Събина Христова
Росица Стоева
при секретаря …Пенка Шивачева….…….………………….……..и в присъствието на
прокурора ……………………....……..……………… , като разгледа докладваното от
съдията………...…………….…Р. Манкова….……………в.гр.д. № 259 по описа
за 2019 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Е. Н. Х., родена на **.**.**** г., като непълнолетна действаща със съгласието на своята майка Д. П. И. и от П. Н. Х., тримата от гр. С., чрез пълномощника адв. К., против решение № 13 от 10.05.2019 г. по гр. дело №239/2016 г. на Ямболския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете им против Р. А. Х. и Я. А. Х., двамата от гр. С., за сумата от по 50 000 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им Н. Х., причинена от бик от стадо, собственост на ответниците.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени. Безспорно е, че смъртта на наследодателя на ищците е причинена от едър рогат добитък. По делото е спорен въпросът дали се касае за бик, собственост на ответниците. За да постанови решението си, предходната инстанция е приела исковете за недоказани, поради липса на свидетели на инцидента и липса на доказателства за конкретното животно, причинило смъртта на Н. Х. Налице е позоваване на гласни доказателства, сочещи, че теглото на животното на ответниците е достатъчно, за да причини травмите на Н. Х. Оспорват се изводите на решаващия съд, че между тялото на пострадалия и стадото на ответниците разстоянието е било повече от километър, както и че други стопани отглеждат крави и бикове, което според въззивниците не кореспондира със събраните по делото доказателства. На последно място е посочено, че съдът не е коментирал приетото като доказателство по делото ДП №115/2014 г. на РУ гр. С. Възразява по размера на разноските.
Отговор на въззивната жалба е подаден от Р. А. Х. и Я. А. Х., чрез техния пълномощник адв. А. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като немотивирана и неоснователна. Изложени са съображения за липса на доказателства, че причинилият смъртта бик, е част от стадото на въззиваемите. Относно масата на бика, необходима за причиняване на нараняванията на Н. Х., твърденията във въззивната жалба не кореспондират с изводите на вещото лице доц. Д-р Д., извършило назначената по делото ветеринарно – медицинска експертиза и със събраните свидетелски показания. Нараняванията не са прободни, а получени при триене, притискане, натиск, какъвто не може да бъде осъществен от рогата на животното, а от челото му, което в случая е 20 см. и не съответства на нараняванията. По твърденията, че в селото не се отглеждат други крави и бикове, експертите по делото допускат травмите да са нанесени от домашно животно от групата на едрия рогат добитък, но не сочат, че се касае конкретно за бик, и то този на ответниците. По делото няма събрани доказателства за нараняване, което би могло да бъде нанесено единствено от бик, а от свидетелските показания се установява, че в с. К. има и други лица, които отглеждат крави и бикове. Вещото лице д- р Е. сочи, че идентичността на животното, нанесло травмите, би могла да бъде обективно установена единствено чрез сравняване на биологичен материал от съответното животно и от жертвата.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, предвид възраженията и доводите на страните, доказателствата по делото и предвиденото в закона, съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено служебно в изпълнение разпоредбата на чл.169 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е постановен по допустим иск от надлежен състав в изискуемата от закона форма, в съответствие с изискванията на чл.236 ГПК.
По правилността на решението:
В исковата молба е заявено от фактическа страна, че на 18.08.2014г. /вж. у-ние за наследници на л.76 от ДП №115/2014г./ Н. Д. Х., баща на ищците Е. Х. и П. Х., е убит от бик от стадото на ответниците. Образувано е ДП №115/2014г. на РУ- С. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.115 НК, което с прокурорско постановление от 11.02.2016г. на ОП Я. е прекратено, с мотива, че смъртта е причинена от бика на ответниците и няма данни за виновно лице. Р. и Я. Х. отглеждали стадо говеда и един бик в с. К., като Н. Х. работел като общ работни в обора, а по изключение замествал овчаря, когато отсъствал. На 16.08.2014г. ответникът Р. Х. му казал да излезе да пасе животните, защото овчарят бил болен. Вечерта стадото и Н. не се върнали. Синът на ответника – А. намерил част от животните, като на следващия ден открили и останалата част. Едва на 18.08.2014г. пастир от селото – А. С., намерил тялото на Н. Х. под едно дърво в м. „К.“ в близост до селото. По досъдебното производство е изяснена причината за смъртта: съчетана механична травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците, подробно описана в съдебно-медицинска експертиза, причинена вследствие на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, притискане на тялото между такива предмети и падането и удрянето му по такива предмети. Травмите отговарят да са причинени от бик. Тъй като са налице свидетели на предишни инциденти между бик на ответниците и пострадалия, е направено заключение за причинена от бика на ответниците смърт на наследодателя на ищците, от които същите преживяват болки и страдания и претендират обезщетение по чл.50, вр. чл.52 ЗЗД за непозволено увреждане в размер на исковите суми. Направено е искане и за присаждане на лихви и разноски.
В отговора на исковата молба Р. Х. и Я. Х. са оспорили исковете по основание и размер. Възразили са на твърденията в исковата молба, че смъртта на Н. Х. е причинена от бик от тяхното стадо, както и че между ищците и последния е съществувала връзка като между баща и деца, като са заявили, че детето Е. дори не е познавало починалия. Посочено е още, че в деня на изчезването и на другия ден, сина на починалия, Д. Н. Х., и сина на ответниците, А. Р., както и други хора търсили Н. навсякъде в селото и около селото по поляните и не е бил видян на мястото, на което е открит по-късно. Оспорено е заключението на медицинската експертиза от досъдебното производство, както и твърденията за предходно нападение на Н. Х. от бика на ответниците. На последно място е заявено, че Д. и Н. са живели в едно домакинство до 2002г., когато Д. заминала за С. и заживяла с Т. Д., от което съжителство е родено детето Е.
Спорът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в хипотезата на причинени от животни вреди и има правното си основание в чл.50, вр. чл.45 ЗЗД. Съгласно чл.50, изр.2 ЗЗД, ако вредите са причинени от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира, дори и когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорността за вреди от животни е безвиновна. Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следния фактически състав: претърпени от него вреди, които са причинени от животни и последните са собствени, респективно под надзора на ответниците.
В разглеждания казус безспорно е от фактическа страна, че ответниците притежават стадо от говеда и един бик, които отглеждат в стопанство в с. К., Я. област. Н. Х. работел като общ работник във фермата на ответниците, като при отсъствие на овчаря го замествал и пасял животните. На 16.08.2014г. ответникът възложил на Н. Х. да изкара на паша стадото, тъй като овчарят отсъствал. Вечерта животните и Н. не се прибрали. Част от стадото било намерено още същата вечер, другата част – на следващия ден. На 18.08.2014г. друг овчар намерил Н. Х. мъртъв под дърво в нива край с. К.
Във въззивната жалба не се оспорва изводът на първоинстанционния съд, основан на изслушаната пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза, че смъртта на Н. Х. е настъпила вследствие на съчетана травма, довела до травматичен шок и последвала остра сърдечна и дихателна недостатъчност от травматичния шок. Травматичните увреждания са причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети, от притискане с или върху твърди тъпи предмети и от триене с или по повърхността на твърд тъп предмет. Болшинството са нехарактерни, случайни увреждания, като най-тежката и характерна е гръдната травма, за която е приложена сила с изключителна кинетична енергия, което води до извода, че уврежданията и настъпилата смърт са причинени от агресивните действия на домашно животно от групата на едрия рогат добитък, при които тялото е подхвърляно, падало е на терена, понасяло е удари с глава или с копита, но най-вече е било притискано към терена в областта на гръдния кош.
Единственият спорен по делото въпрос, изведен във въззивната жалба, е дали конкретно бикът на ответниците е причинил гореописаните смъртоносни наранявания. В тази насока преки доказателства не са събрани по делото. Липсват свидетели на инцидента. Липсват открити следи върху соченото от ищците животно за извършило увреждащите действия, които следи да го свързват с травмите по жертвата. Тъкмо напротив, свидетелите К. Д. установява, че на другия ден след като Н. не се прибрал, той изкарал на паша стадото на ответниците, като бикът бил кротък и спокоен и нямал никакви следи – нито от кръв, нито от някакви рани и охлузвания. Същото се потвърждава от св. Д. Б., който още предната вечер бил със сина на ответниците, когато открили част от кравите и бика. Свидетелят Ж. С., пастира на стадото на ответниците, заявява, че бикът не бил агресивен и не е имало случай да проявява агресия. Бил изненадан като казали, че може да е убил Н.
Изтъкнатото във въззивната жалба обстоятелство, че масата на бика на ответниците предполага достатъчно сила за нанасяне на процесните травми, не е достатъчно за идентифициране на животното като причинило уврежданията.
Несъстоятелен е и доводът, че животните на другите стопани били на разстояние от 10 км от мястото, на което е намерен трупа. Доказателства в този смисъл не са събрани по делото. От показанията на свидетелите А. А. и К. Д. се установява, че в селото още две семейства притежават крави и бикове. Липсват данни къде са се намирали въпросните животни на 16.08.2014г. към момента на нанесените на Н. Х. травми.
Що се отнася до приложеното по делото ДП №115/2014г. на РУ- гр. С., за което във въззивната жалба се твърди, че не било коментирано от решаващия съд, настоящата инстанция намира, че в съдържащите се там материали липсват доказателства за това, че смъртта на Н. Х. е настъпила в резултат на причинени му от бика на ответниците травми. Такива конкретни доказателства не са посочени във въззивната жалба. Изводът в постановлението от 11.12.2016г. на ОП-Ямбол за прекратяване на наказателното производство, повторен в постановлението от 19.07.2017г., че „се касае за нещастен случай, изразил се в нападение над същия /Н. Х./ от бика, който е бил част от стадото, което е пасял“, не е задължителен за гражданския съд. В настоящото производство твърдяното от ищците увреждане подлежи на доказване със събрани непосредствено от съда доказателства.
При горните съображения, настоящата инстанция стига до извода за липса на проведено от въззивниците - ищци пълно и главно доказване на фактическия състав по чл.50, вр. чл.45 ЗЗД за причинено непозволено увреждане от животно, собственост на въззиваемите ответници. Не се доказва, че настъпилата смърт на Н. Х. е резултат от нанесени травми от бик, собственост на Р. Х. и Я. Х. В кориците на делото няма категорични доказателства, а и група от доказателства в тяхната съвкупност, които да сочат на несъмнен и единствено възможен извод за причинени от определено животно вреди и конкретно от бика на ответниците.
В предвид на изложеното, исковата претенция за непозволено увреждане, в хипотезата на вреди от животни по чл.50, изр.2 ЗЗД, е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Като е произнесъл своя съдебен акт в същия смисъл, първоинстанционнният съд е постановил правилно решение, което е обосновано от доказателствата по делото и съобразено с приложимия закон. Като такова, същото следва да бъде потвърдено. Въззивният съд споделя изложените там пространни и задълбочени мотиви и за пълнота, препраща към същите, съобразно разпоредбата на чл.272 ГПК.
Заявеното във въззивната жалба възражение за завишен адвокатски хонорар, присъден с обжалваното решение, е недопустимо за разглеждане. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Според чл.80 ГПК, искането за присъждане на разноски може да бъде направено най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като най- късно в това заседание страната може да представи списък на разноските и доказателства, че са заплатени. Макар да не е изрично посочено в закона, това е и крайният процесуален срок, до който насрещната страна може да заяви своето възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, за да може то да бъде преценено и взето предвид от съда при постановяване на решението.
В случая, в последното по делото заседание пред окръжния съд, когато ответниците са представили списък с разноските, липсва направено от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Като заявено за първи път във въззивната жалба, същото е недопустимо за разглеждане. За яснота следва да се посочи, че възражението е и неоснователно, тъй като присъденото от първата инстанция адвокатско възнаграждение от 3530 лв. по представения списък с разноските, е в минималния размер, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №4/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 от 10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 239/2016 г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Н. Х. и Е. Н. Х., родена на **.**.**** г.,
като непълнолетна действаща със съгласието на своята майка Д. П. И., тримата от гр. С., да
заплатят на Р. А. Х. и Я. А. Х. сумата от 2 647,50 лв.q представляваща съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: