№ 701
гр. Стара Загора, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20215530104628 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.
535 ТЗ.
Ищецът „ОТП Лизинг“ ЕООД /предишно наименование „СОЖЕЛИЗ-
БЪЛГАРИЯ” ЕООД/ твърди, че на 04.01.2018г. ЗП Т. Ж. К. е издал в полза на
„ОТП Лизинг“ ЕООД /тогава „Сожелиз-България“ ЕООД/, ЕИК: *********,
запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се бил задължил при
предявяването му, в срок до 42 месеца от датата на издаване, да плати на или
на заповед на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 7 920,16 EUR.
Твърди, че с Нотариална покана с peг. № 5260, том 1, акт № 169 на
нотариус Д.Н., с район на действие PC - гр. Стара Загора, peг. № 181 на ЕИК,
„ОТП Лизинг“ ЕООД предявило за плащане на ЗП Т. Ж. К. записа на заповед
от 04.01.2018г. Поканата била връчена на длъжника на 10.05.2021г., но ЗП Т.
Ж. К. не я платил.
Затова ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за сумата от 3486,30 евро, издадени по ч.гр.д. 2581/2021 г.
по описа на РС - Стара Загора. Ответникът възразил, което обуславяло
интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск за установяване на
вземането му по издадената заповед за изпълнение.
1
Затова искането на ищеца до съда е да постанови съдебно решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника ЗП Т. Ж. К.,
ЕГН: **********, регистриран земеделски производител, с рег. карта от
10.02.2012г., ЕКАТТЕ на регистрация: *************, с постоянен адрес:
*************, че дължи на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в
размер на 3 486, 30 евро (равняващи се на 6818,61 лева) - част от вземане по
Запис на заповед от 04.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от
04.06.2021г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането.
Претендира направените в заповедното и в настоящото производството
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по делото по делото ЗП Т. Ж. К.
оспорва иска.
Твърди, че в записа на заповед имало неясна формулировка на
личността (личностите) на издателя, което водило до извода, че при
издаването му липсвало ясно изразено съгласие от ясно и точно определен
издател и ясно изразена индивидуална воля на този издател. В този смисъл
твърди, че записа на заповед е недействителен по см. на чл.26 ЗЗД.
Отделно от горното, твърди наличие на каузално правоотношение
между страните, тъй като издаденият запис на заповед обезпечавал вземания
по сключен между страните Договор за финансов лизинг № 28228/04.01.2018
г., който бил предсрочно прекратен от ищеца на 29.01.2020 г., което се
потвърждавало от наличния двустранно подписан приемо – предавателен
протокол от 29.01.2020 г. за обратно получаване на лизинговата вещ от
лизингодателя. След връщането на лизинговата вещ от ответника К. на ищеца
по-нататъшно изпълнение на договора за финансов лизинг било очевидно
невъзможно. В протокола изрично бил посочен Договор за финансов лизинг
№ 28228/ 04.01.2018 г. между ищеца и ответника К., който бил обезпечен със
записа на заповед (виж част II, т.21.1 от Договор за финансов лизинг № 28228/
04.01.2018 г.)
Предвид горното ответникът счита, че претендираната главница в
размер 6818.61 лв. не се дължала от ответника нито по менителничното
правоотношение с ищеца, нито по каузалното правоотношение. Освен това
всички претенции на ищеца за възникнали дължими плащания след
2
29.01.2020 г. към ответника К. по Договор за финансов лизинг №
28228/04.01.2018г. били неоснователни. В този смисъл била и константната
практика на ВКС, изразена в Решение 253/28.01.2015 г. по т.д.№ 3881/2013 г.
на ТК, Първо ТО; Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д.№ 203/2015 г. на ТК,
Първо ТО. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
разноски.
С молба от 12.04.2022 г. ищецът допълва твърденията си в исковата
молба, като признава, че издаденият запис на заповед от 04.01.2018 г.
обезпечава сключен между страните договор за финансов лизинг №
183094728228/04.01.2008 г.. Твърди обаче, че в качеството си на лизингодател
е изпълнил задълженията си по договора, като е предал лизинговата вещ, но
от м.април 2019г. лизингополучателят спрял да заплаща регулярно вноските.
Предвид това, лизингодателят едностранно прекратил договора с изпращане
на уведомление до лизингополучателя, получено от последния на
03.06.2020г., като по този начин договорът бил прекратен на 14.06.2020г. С
посоченото уведомление било поискано и връщане на лизинговата вещ.
Според посочения чл. 8, ал. 1, т. 2 от договора за лизинг, при
прекратяване на договора, лизингополучателят бил длъжен да заплати на
лизингодателя освен всички свои дължими до момента на прекратяването
задължения и всички дължими в резултат на прекратяването суми, в това
число обезщетения и неустойки за неизпълнение. Така на основания чл. 8, ал.
3 от договора, с посоченото уведомление „ОТП Лизинг“ ЕООД било
напомнило на лизингополучателя, че дължал неустойка в размер на 10%
/десет процента/ от цената на придобиване на лизинговата вещ. С посоченото
уведомление за прекратяване било поискано и връщането на лизинговата
вещ. Прави уточнение, че горепосоченото уведомление, изх. № 996 от
02.06.2020 г. касаело и друг договор за финансов лизинг, по който ЗП Т. Ж. К.
също имал непогасени задължения (договор за финансов лизинг №
173095727672 от 01.12.2017г.), вземанията по който не били предмет на
настоящото производство. На 22.07.2020 г. „ОТП Лизинг“ ЕООД било
изпратило до ЗП Т. Ж. К. изявление за прихващане с изх. № 1124 , с което на
основание чл. 103-105 от ЗЗД извършвало прихващане на вземането си към
него, като посочените в изявлението вземания се погасявали до размера на по
– малкото от тях и така след извършеното прихващане, ЗП Т. Ж. К. бил
уведомен, че дължимата сума за лизингови вноски и неустойка по чл. 8, ал. 3
3
от прекратения договор за финансов лизинг № 28228/04.01.2019 г. бил в
размер на 6 216,32 лева. Към посоченото изявление за прихващане била
приложена счетоводна справка за размера и основанието на изискуемите
парични задължения, кредитно известие № **********/10.07.2020г. и
кредитно известие № **********/10.07.2020г.. Изявление за прихващане с
изх. № 1124 от 22.07.2020 г. също касаело не само процесния договор за
финансов лизинг, но и другия договор по който ЗП Т. Ж. К. също имал
непогасени задължения (договор за финансов лизинг № 173095727672 от
01.12.2017г.), вземанията по който, не били предмет на настоящото
производство.
Така, към момента оставали дължими редица задължения по процесния
договор за финансов лизинг № 183095728228 от 04.01.2018 г., като предвид
наличието на каузално правоотношение, прави уточнение, че дължимите и
претендирани суми от ответника по заповедното, респективно по настоящото
дело, били както следва:
Сума в общ размер на 2 276,24 EUR, с левова равностойност от 4
451,94 лева, представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски по
погасителен план, както следва:
1.
1. Част от лизингова вноска № 19 с падеж 05.08.2019 г., която част
била на стойност 76,24 EUR, с левова равностойност 149,12 лева,
съгласно известие за плащане № ********** /02.08.2019г./
2. Лизингова вноска № 20 с падеж 05.09.2019 г., на стойност 220 EUR,
с левова равностойност 430,28 лева, съгласно известие за плащане
№ ********** /03.09.2019г./
3. Лизингова вноска № 21 с падеж 05.10.2019 г., на стойност 220 EUR,
с левова равностойност 430,28 лева, съгласно известие за плащане
№ ********** /02.10.2019г./
4. Лизингова вноска № 22 с падеж 05.11.2019 г., на стойност 220
EUR, с левова равностойност 430,29 лева, съгласно известие за
плащане № ********** /05.11.2019г./
5. Лизингова вноска № 23 с падеж 05.12.2019 г., на стойност 220 EUR,
с левова равностойност 430,29 лева, съгласно известие за плащане
№ ********** /03.12.2019г./
4
6. Лизингова вноска № 24 с падеж 05.01.2020г., на стойност 220 EUR,
с левова равностойност 430,28 лева, съгласно известие за плащане
№ ********** /06.01.2020г./
7. Лизингова вноска № 25 с падеж 05.02.2020 г., на стойност 220 EUR,
с левова равностойност 430,28 лева, съгласно известие за плащане
№ ********** /05.02.2020г./
8. Лизингова вноска № 26 с падеж 05.03.2020 г., на стойност 220 EUR,
с левова равностойност 430,28 лева, съгласно известие за плащане
№ ********** /05.03.2020г./
9. Лизингова вноска № 27 с падеж 05.04.2020 г., на стойност 220 EUR,
с левова равностойност 430,29 лева, съгласно известие за плащане
№ ********** /02.04.2020г./
10. Лизингова вноска № 28 с падеж 05.05.2020 г., на стойност 220 EUR,
с левова равностойност 430,28 лева, съгласно известие за плащане
№ ********** /05.05.2020г./
11. Лизингова вноска № 29 с падеж 05.06.2020 г., на стойност 220 EUR,
с левова равностойност 430,28 лева, съгласно известие за плащане
№ ********** /02.06.2020г./
Тъй като лизингополучателят се намирал в забава за плащането на
парични задължения по лизинговия договор, същият дължал съответни
договорни неустойки за забава. По силата на чл. 8, ал. 1 от договора за
лизинг, размерът на неустойката бил 0.1 % върху дължимата сума за всеки
ден забава. В тази връзка, в настоящото производство претендирали лихви за
забава за просрочване плащането на задълженията в общ размер на 307,95
евро, с левова равностойност от 602,29 лева, които за съответните периоди и
главници били, както следва:
1.
1. Неустойка в размер на 57,38 евро, с левова равностойност от 112,22
лева за просрочие на лизингова вноска № 19 с падеж 05.08.2019 г.,
която неустойка се формирала като сбор от неустойката за
просрочие върху цялата стойност на лизинговата вноска в размер на
220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева за периода от
06.08.2019 г. до датата на частичното погасяване, чрез прихващане
и неустойката за просрочие върху неплатения остатък от
лизинговата вноска, който остатък бил в размер на 76,24 EUR, с
5
левова равностойност 149,12 лева, за периода от датата на частично
погасяване до 14.06.2020г.;
2. Неустойка в размер на 52,14 евро, с левова равностойност от 101,98
лева за просрочие за периода 06.09.2019 г. – 14.06.2020 г., за
просрочие на лизингова вноска № 20 с падеж 05.09.2019 г., на
стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева;
3. Неустойка в размер на 45,54 евро, с левова равностойност от 89,07
лева за просрочие за периода 06.10.2019 г. – 14.06.2020 г., за
просрочие на лизингова вноска № 21 с падеж 05.10.2019 г., на
стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева;
4. Неустойка в размер на 38,72 евро, с левова равностойност от 75,73
лева за просрочие за периода 06.11.2019 г. – 14.06.2020 г., за
просрочие на лизингова вноска № 22 с падеж 05.11.2019 г., на
стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,29 лева;
5. Неустойка в размер на 32,12 евро, с левова равностойност от 62,82
лева за просрочие за периода 06.12.2019 г. – 14.06.2020 г., за
просрочие на лизингова вноска № 23 с падеж 05.12.2019 г., на
стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,29 лева;
6. Неустойка в размер на 25,30 евро, с левова равностойност от 49,48
лева за просрочие за периода 06.01.2020 г. – 14.06.2020 г., за
просрочие на лизингова вноска № 24 с падеж 05.01.2020 г., на
стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева;
7. Неустойка в размер на 18,48 евро, с левова равностойност от 36,14
лева за просрочие за периода 06.02.2020 г. – 14.06.2020 г., за
просрочие на лизингова вноска № 25 с падеж 05.02.2020 г., на
стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева;
8. Неустойка в размер на 12,10 евро, с левова равностойност от 23,67
лева за просрочие за периода 06.03.2020 г. – 14.06.2020 г., за
просрочие на лизингова вноска № 26 с падеж 05.03.2020 г., на
стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева;
9. Неустойка в размер на 10,34 евро, с левова равностойност от 20,22
лева за просрочие за периода 06.04.2020 г. – 14.06.2020 г., за
просрочие на лизингова вноска № 27 с падеж 05.04.2020 г., на
стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,29 лева;
10. Неустойка в размер на 10,33 евро, с левова равностойност от 20,20
6
лева за просрочие за периода 06.05.2020 г. – 14.06.2020 г., за
просрочие на лизингова вноска № 28 с падеж 05.05.2020 г., на
стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева;
11. Неустойка в размер на 5,50 евро, с левова равностойност от 10,76
лева за просрочие за периода 06.06.2020 г. – 14.06.2020 г., за
просрочие на лизингова вноска № 29 с падеж 05.06.2020 г., на
стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева;
„ОТП Лизинг“ ЕООД било извършило плащане на данък за МПС за
2020 г., дължим от лизингополучателя, в размер на 92,57 евро, с левова
равностойност от 181,05 лева, за което било издадено известие за плащане №
********** от 12.06.2020 г. Посочената сума представлявала част от общото
вземане, което било претендирано с подаденото заявление и към настоящата
допълнителна искова молба прилагали доказателство за действително
извършеното плащане.
Сума в размер на 809,54 EUR, с левова равностойност 1 583,32 лева, за
която е било издадено известие за плащане № **********/10.07.2020 г. ,
представляваща неустойка в размер на 10% /десет процента/ от цената на
придобиване на лизинговата вещ, дължима на основание чл. 8, ал. 3
процесния договор за лизинг.
Така общият размер на задълженията на ответника бил 3 486,30 евро,
равняващи се на 6 818, 61 лева, изчислено по фиксирания курс на БНБ за 1
евро = 1,95583 лв.
Изобщо не можело да става въпрос за недействителност на чл. 33 по
смисъла на чл. 26 от ЗЗД /не се сочи за коя хипотеза ставало въпрос/, поради
липса на ясно изразена воля от страна на издателя на записа на заповед,
доколкото личността и волята на издателя били напълно ясни и въпросният
текст бил неприложим.
Оспорват твърдението на ответника ЗП Т. Ж. К., че между страните
били подписани документи за предсрочно прекратяване на правоотношението
по договора за лизинг, като не било вярно твърдението, че бил подписан
приемо – предавателен протокол с дата 29.01.2020 г. за обратно получаване на
лизинговата вещ, което потвърждавало твърдението на ответника, че
договорът бил прекратен на 29.01.2020 г.
Процесният договор за лизинг бил прекратен считано от 14.06.2020 г. на
7
основание чл. 11, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от него с уведомление
изх. № 996, което било получено от лизингополучателя лично на 03.06.2020г./
и с което лизингодателят отправил изявление за прекратяване на действието
на договора за лизинг, считано от деня, следващ срока за доброволно
изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.2. от договора,
лизингодателят имал право едностранно да прекрати договора с изпращане на
уведомление до лизингополучателя. В договора за лизинг не било
договорено, че е било възможно прекратяване на същия с подписването на
протокол, още по – малко с представените от ответника протоколи, от които
било видно, че същите били съставени на друго основание и в текста, на
които изрично било посочено и било подчертано, че в случая лизингодателят,
без да прекратява договора, отнемал на лизингополучателя възможността да
управлява и ползва лизинговата вещ за срок от един месец, като временна
санкция за неизпълнението.
Не било вярно твърдението на ответника, че подписаният протокол
свидетелствал за връщането на лизинговата вещ. Лизинговата вещ не била
върната при подписването на този протокол на 29.01.2020 г., което било
видно и от текста на самите протоколи по образец на лизингодателя.
Доказателства за твърденията им били обстоятелствата, че договорът за
лизинг бил прекратен едва на 14.06.2020 г. с посоченото по – горе
уведомление и съобразно разпоредбите на договора, като в самото
уведомление било посочено, че на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 8, ал. 6
от договора лизингополучателя следвало да върне в седемдневен срок
лизинговите активи, като изрично било описан процесния лизингов актив.
Оспорването на претенцията по основание и размер било голословно,
без да се посочвало защо сумите не се дължали как задължението било
погасено.
Относно твърдението, че всички претенции на ищеца за възникнали
дължими плащания след 29.01.2020 г. към ответника К. по договор за
финансов лизинг № 28228/04.01.2018 г. били неоснователни.
Оспорва твърдението на ответника, че претенциите на ищеца
възникнали след 29.01.2020 г. били неоснователни. Лизингополучателят бил
ползвал лизинговата вещ в процесния период, като тя била върната на
лизингодателя на един по – късен етап, едва на 25.11.2020 г. лизингодателят
8
бил възстановил държането върху лизинговия актив.
Подаден е и отговор от ЗП Т. Ж. К. на допълнението на исковата молба
от ищеца, с което същият прави възражение за недействителност на чл. 8,
ал.1, т.1 от договора за финансов лизинг поради противоречие с материалния
закон. Отново се изразява становище, че договорът е бил прекратен още на
29.01.2020г. Твърди се прекомерност на уговорената с договора неустойка
(чл. 8, ал. 3).
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си
представител поддържа изложените в исковата молба и в допълнението към
нея доводи за дължимост на претендираната сума.
В съдебно заседание ответникът, лично и чрез процесуалния си
представител, оспорва иска по изложените в отговора и допълнението към
него възражения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2581/2021г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, съдът е издал в полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД против ЗП Т. Ж.
К., заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист за сумата в размер на 3 486, 30 евро - част от вземане по запис на
заповед от 04.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 04.06.2021г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 736,38
лева – разноски по заповедното производство. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „ОТП
Лизинг“ ЕООД е предявило против ЗП Т. Ж. К. настоящия иск за
установяване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК.
Видно от съдържанието на представения по делото запис на заповед,
същият е издаден на 04.01.2018г. (л.5) от ЗП Т. Ж. К. в полза на „ОТП
Лизинг“ ЕООД / тогава „Сожелиз България“ЕООД, за сумата от 7 920,16 EUR
с ДДС, платим на превяване в срок до 42 месеца от датата на издаване, без
разноски и без протест.
С нотариална покана, peг. № 5260, том 1, акт № 169/19.03.2021г. на
9
нотариус Д.Н., с район на действие PC - гр. Стара Загора, peг. № 181 (л.6-8),
„ОТП Лизинг“ ЕООД е предявило за плащане на ЗП Т. Ж. К. четири броя
записи на заповед, единият от които процесният запис на заповед от
04.01.2018г. Видно от извършеното отразяване върху нотариалната покана от
нотариуса, същата е счетена за редовно връчена на ответника на 10.05.2021г.,
след изтичане на двуседмичния срок от залепеното уведомление на адреса на
ЗП Т. Ж. К.. Представен е и протокол (л.17), в който са удостоверени
посещенията на адреса три пъти, при които ответникът не е бил открит,
поради което е залепено уведомление на 19.04.2021г. Ответникът не оспорва
предявяването на записа на заповед за плащане.
С оглед наведеното от ответника възражение, че издаденият запис на
заповед от 04.01.2018г. обезпечава вземания по сключен между страните
договор за финансов лизинг от същата дата – 04.01.2018г., ищецът с
допълнение към исковата молба признава този факт.
Видно от представения по делото договор за финансов лизинг от
04.01.2018г. (л. 85 и сл.), сключен между ищеца, като лизингодател и
ответника, като лизингополучател, лизингодателят се е задължил да придобие
определена от лизингополучателя вещ, която да предостави на последния за
временно (до изтичането срока на лизинга) и възмездно ползване (част III,
чл.1, ал.1). В чл. 2, ал.1 от договора страните са уговорили, че броят, размерът
и падежът на лизинговите вноски, определени към момента на сключване на
договора се посочват в Приложение 1 към договора – Погасителен план. В чл.
6, ал.1 от същия е посочено, че обезпеченията се уговарят между страните и
се посочват в част II от договора, а в ал. 3 е посочено, че ако с цел
обезпечение бъдат предоставени записи на заповед, лизингодателят по своя
преценка определя техния брой и конкретната стойност на всеки един запис
на заповед. Записано е още, че лизингодателят има право, в случай на
предоставяне на записи на заповед, като обезпечение по договора за лизинг,
при неизпълнение от страна на лизингополучателя, да ги ползва за
събирането на сума, равна на всички дължими по договора задължения,
включително като ги събере принудително и лизингополучателят, с
подписването на договора за лизинг, дава изричното си съгласие за това.
Съгласно чл. 8, ал.1 от договора във всеки случай на неизпълнение на
парично задължение на лизингополучателя, лизингодателят има право на
10
наказателна лихва за забава в размер на 0,1 % върху дължимата сума за всеки
ден на забава, както и на всяко едно от следните действия:
1/ да откаже да предаде за ползване лизинговата вещ или да изиска
връщането й, респ. да я изземе. Върнатата / иззетата лизингова вещ,
лизингодателят ще съхранява на разноски на лизингополучателя до пълното
изпълнение на просрочените задължения, включително разноските по
изземването и съхранението, ако се дължат такива или до изтичането на 1
месец от датата на връщането/изземването. В случай че просрочените
задължения не бъдат погасени в този или в друг писмено уговорен между
страните срок, лизингодателят има право едностранно да прекрати договора.
В случай, че всички просрочени задължения бъдат погасени и договорът не е
прекратен, ползването на лизинговата вещ се възобновява
2/едностранно да прекрати договора с изпращане на писмено
уведомление до лизингополучателя. При прекратяване на договора,
лизингополучателят е задължен да заплати на лизингодателя освен всички
дължими до момента на прекратяването задължения и всички дължими в
резултат на прекратяването суми, в т.ч. – обезщетения, като се взема предвид
и обезщетението за вредите, нахвърлящо нормалното износване на върната
вещ, неустойки за неизпълнение, всички направени от лизингодателя разходи,
включително разноските за принудително изпълнение и евентуалното
принудително възобновяване на владението върху лизинговата вещ
3/ без да прекратява договора за лизинг, да обяви вземанията си по него
за предсрочно изискуеми и да ги събере
В ал. 3 на горепосочения чл. 8 е уговорено още, че във всички случаи на
неизпълнение на задължения на лизингополучателя, както и при прекратяване
на договора по вина на лизингополучателя, лизингодателят има право на
неустойка в размер на 10% от цената на придобиване на лизинговата вещ,
като лизингодателят разполага и с правата да претендира пълния размер на
вредите.
В чл. 10 са уговорени условията за придобиване на собствеността на
лизинговата вещ от лизингополучателя.
В част II от договора, е посочено, че лизинговата вещ е автомобил
************* – употребяван, с цена на придобиване 8095,45 евро без ДДС,
11
срок на лизинга 36 месеца, сума на финансиране 7285,90 евро без ДДС.
Посочено е в т. 19, че начин на погасяване на лизинга е описания в
Приложение А – Погасителен план, а в т.21.1, че обезпечението е запис на
заповед, като обезпечение за вземанията на лизингодателя по договора за
лизинг.
По делото е представено Приложение А към договора – Погасителен
план, видно от който на 04.01.2018г. е платима авансова вноска в общ размер
на 971,46 евро с ДДС, при получаване на МПС – то сумата от 1457,18 евро –
за ДДС, като останалата сума е платима на 36 вноски, с падеж 5 – то число от
съответния месец, последна погасителна вноска 05.01.2021г., всяка
погасителна вноска (включваща главница и лихва) от 220 евро, като общо
главница по тези 36 вноски е посочена сумата от 7285,90 евро и общо лихва
634,26 евро, сборът от които суми за главница и лихва по тези 36 на брой
вноски прави сумата 7920,16 евро. Именно за сумата от 7920,16 евро е
издаден процесният запис на заповед.
Предаването на автомобила - ************* – употребяван на
ответника, не е спорен между страните факт, установим и от приемо –
предавателен протокол от 31.01.2018г. (л. 105).
Видно от приемо – предавателен протокол от 29.01.2020 г. (л. 139) ,
подписан от страните по делото, поради неплащане на дължими парични
задължения по договора за лизинг от 04.01.2018г. от лизингополучателя,
страните се съгласяват, че възползвайки се от правото си на задържане върху
лизинговата вещ - *************, на основание чл. 8, ал.1, т.1
лизингодателят, без да прекратява действието на договора, отнема на
лизингополучателя възможността да управлява и ползва автомобила в срок
до 1 месец от датата на подписване на протокола. Предоставен е срок за
издължаване на сумите – 01.03.2020г., като е посочено, че при
неиздължаването им в този срок, договорът ще бъде едностранно прекратен
от лизингодателя от деня, следващ срока за доброволно изпълнение, за което
лизингополучателя няма да бъде уведомяван допълнително. С ръкописен
текст, изхождащ от Т.К., в протокола е посочено, че автомобилът остава на
отговорно пазене при него и се задължава да се грижи и да опазва актива. С
протокола е удостоверено предаване на ключа и документи за автомобила на
от лизингополучателя на лизингодателя.
12
С уведомление, изх. № 996 от 02.06.2020 г. (л.106) „ОТП Лизинг“
ЕООД е уведомило ЗП Т. Ж. К., че има неплатени суми по два договора за
лизинг, като по процесния договор за лизинг същите възлизали на сумата
6420.73 лева – дължими към 01.06.2020г. лизингови вноски, разход за
застраховка, административна такса и лихва за забава в плащанията, като е
предоставен десетдневен срок за доброволно плащане от получаване на
уведомлението. К. е предупреден, че при неизпълнение в този срок,
дружеството прекратява действието на договорите, вкл. на процесния
договор, считано от деня, следващ срока за доброволно изпълнение.
Уведомлението е получено от ответника на 03.06.2020 г. (л.108)
По делото е представено изявление за прихващане с изх. № 1124
/22.07.2020 г., изходящо от „ОТП Лизинг“ ЕООД до ЗП Т. Ж. К. (л.111), като
в същото е посочено, че дължимите от ответника суми по процесния договор
за финансов лизинг от 04.01.2018г. (прекратен) са в общ размер на 6 807,88
лева - лизингови вноски, данък МПС и лихва за забава в плащанията, като
след извършено прихващане с вземане на ответника за платен ДДС,
дължимата сума по договора за финансов лизинг от 04.01.2018г. е 6216,32
лева.
Видно от приемо – предавателен протокол от 04.06.2020 г. (л. 138) ,
подписан от страните по делото, поради неплащане на дължими парични
задължения по договора за лизинг от 04.01.2018г. от лизингополучателя,
лизингодателят прекратява договора и отнема лизинговата вещ.
За изясняване на обстоятелства по делото са разпитани свидетели.
Свидетелите Н.С.П. и Б.П.М. – служители в Дирекция „Събиране на
вземания“ и сигурност към ОТП Лизинг ЕООД, разказват, че ответникът Т.К.
като земеделски производител и като представляващ едно дружество - Би
Джи Транс, е сключил общо 6 лизингови договора, единият от които е за
*************. Поради големите просрочия, които бил натрупал К., през
месец януари 2020 г. на риск комитет на мениджмънта на дружеството, се
взело решение за изземване на активите и последващо прекратяване на
договорите поради неизпълнение. На 29.01.2020 г. двамата свидетели
посетили К., като след няколко часа преговори, по молба на семейството на
К., се съгласили да не прекратяват договорите и да му предоставят
едномесечен срок за заплащане на сумите, който изтичал на 01.03.2020 г..
13
Съгласили се още да оставят лизинговите вещи на съхранение в стопанския
двор на К.. Всичко това било отразено в съставен на същата дата протокол. К.
и семейството му помолили да не бъдат прекратявани договорите, тъй като
трябвало да платят освен просрочените суми по всичките договори и още
допълнителни суми, а К. казал, че местен агробизнесмен ще му помогне да
изчисти задълженията си. След изтичане на срока, указан в протокола, Т.К. не
изплатил задълженията си, въпреки обещанията му и изчакването от още 2
месеца, след което дружеството взело решение и прекратило договорите, като
реалното изземване на активите по четири договора, вкл. и *************,
било станало на 04.06.2020 г., за което също били съставени протоколи. Дори
по молба на К., за да не ставал за смях и за срам в селото, той докарал лично
активите, с изключение на две големи сеялки, които иззели със
специализирана техника няколко месеца по – късно.
Свидетелите Г.Г. и С.М. разказват, че 2019-2020 г. (до преди началото
на пандемията) Т.К. управлявал бял пикап – *************, когато
свидетелите видели пикапа „запечатан“ в производствената база на
ответника, а след известно време пикапът изчезнал от базата. Не знаели
причината за това. Свидетелката М. каза още, че Т. й казал, че имал проблеми
с лизинга, затова е бил запечатан пикапа и той не го карала.
Съдът кредитира изцяло показанията и на четиримата свидетели като
еднопосочни и взаимодопълващи и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена СИЕ. Според
заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и съответно на писмените
доказателства, осчетоводените от ищеца като неплатени от ответника суми по
договор за финансов лизинг от 04.01.2018г. към датата на подаване на
заявлението в съда – 04.06.2021г. възлизат общо на сумата 6216,30 лева (3178
евро), включваща: частично неплатена лизингова вноска № 19 от 76,24 евро,
изцяло неплатени лизингови вноски от № 20 до № 29 вкл., всяка от които по
220 евро, данък МПС в размер на 181,03 лева (92,56 евро), лихва (неустойка)
за забава в размер на 1583,32 лева (809,50 евро). Вещото лице е изчислило, че
по чл. 8, ал.1 от договора за посочените периоди от ищеца, неустойката
възлиза на 343,08 евро (670,94 лева), а неустойката по чл.8, ал.3 от договора
14
на 1583,32 лева (809,50 евро). Вещото лице е констатирало, че с преводно
нареждане от 12.06.2020г. е наредено плащане от ОТП Лизинг ЕООД в полза
на Столична община на данък МПС за 2020 г. за ************* в размерна
181,05 лева. Вещото лице в табличен вид е посочило какви плащания са
осчетоводени при ищеца (поради липса на предоставена информация от
ответника) по два договора за финансов лизинг, единият от които процесния,
като тъй като в платежните документи не се посочвало основанието за
плащане – по кой договор да бъдат отнасяни платените от ответника суми,
ищецът определял и разпредял постъпилите суми по двата договора, като
вещото лице в съдебно заседание заяви, че е установило забава в плащанията
и по двата договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
В конкретния случай, основанието за издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК /вземането, по която е предмет на установяване в
настоящото производство/ е издадения от ответника в полза на ищеца запис
на заповед. Представеният запис на заповед съдържа задължителните
реквизити по чл. 535 ТЗ и следователно е редовен от външна страна. Съдът не
възприема доводите на процесуалния представител на ответника, че същият е
нередовен, тъй като издателят бил един, а в текста било използвано
множествено число. Допуснатата стилистична грешка при определяне на
формата за единствено или множествено число не се отразява на
действителността му, още повече че ответникът не само не оспорва, че той е
издал записа на заповед, но и навежда твърдение, че същият е издаден за
обезпечаване вземания на ищеца по сключен между тях договор за финансов
лизинг. Записът на заповед е платим на предявяване и ответникът не оспорва
предявяването му, извършено от нотариус при условията на чл. 47, ал. 5 във
връзка с ал. 1 ГПК, на 10.05.2021г., поради което съдът приема, че падежът на
задължението е настъпил.
За връзката между записа на заповед и конкретното каузално
правоотношение, причина за неговото издаване, когато такова се твърди от
някоя от страните, са постановени редица решения на ВКС по чл. 290 ГПК,
както и ТР 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2014 на ОСГТК на ВКС.
Възприетите в тях разрешения са в смисъл, че записът на заповед е
15
абстрактна сделка и основанието не е елемент от фактическия й състав.
Когато обаче някоя от страните твърди, че записът на заповед е издаден във
връзка с каузално правоотношение, то съдът е длъжен да изследва
съществуването на такова, като всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право /решение № 121 от 01.07.2009 г.
по т. д. № 55/ 2009 г. на ВКС; решение № 103 от 24.06.2009 г. по т. д. № 717 /
2008 г. на ВКС, решение № 5 от 2.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 75/2011 г., I т.
о., ТК, решение № 159 от 20.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 960/2011 г., I т. о.,
ТК, решение № 105 от 23.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 515/2011 г., I т. о., ТК,
решение № 39 от 04.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 43/2012 г., I т. о., ТК. , ТР 4
от 18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2014 на ОСГТК на ВКС и др./.
В случая ответникът с отговора на исковата молба наведе твърдение, че
издаденият запис на заповед от 04.01.2018г. обезпечава вземания по сключен
между страните договор за финансов лизинг от същата дата – 04.01.2018г., а
ищецът призна този факт с допълнение към исковата молба, като посочи, че
претендираната сума 3486,20 евро по записа на заповед обезпечава вземания
за лизингови вноски – част от вноска №19 до вноска №29 вкл., последната с
падеж 05.06.2020 г., неустойка в размер на 307,95 евро, неустойка в размер на
809,54 евро и Данък за МПС – 92,57 евро. Предвид това ответникът е
направил възражение за недължимост на сумите с падеж след дата 29.01.2020
г., поради предсрочно прекратяване на договора за финансов лизинг на
29.01.2020 г..
Съгласно решение №81/12.08.2016год. по т.д. № 3675 по описа за 2014
год. на ВКС, І т.о. , решение № 249/02.02.2015 г. по т.д.№ 4224/2013 год. на
ВКС, I т.о. , решение № 108 / 22.07.2014 год. по т.д.№ 2418 / 2013 год. на І т.о.
на ВКС,решение № 171 / 11.11.2014 год. по т.д.№ 2913 / 2013 год. на ВКС, І
т.о., в производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК вземането ще се признае за
съществуващо и подлежащо на изпълнение на основание записа на заповед,
ако е изискуемо към падежа на ценната книга, при условие, че е
предварително доказана обезпечителната функция на същата по отношение
конкретно задължение по каузалното правоотношение между издателя и
поемателя. За тези обезпечени конкретни вземания, които не са изискуеми
към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на
изпълнение вземане и по ценната книга.
16
Ако ефектът обезпечава каузално правоотношение между издателя и
поемателя, то за реализиране вземане по записа на заповед следва да е налице
кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към
същия момент. В противен случай би се постигнало неоснователно
предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на
заповед. Общото установяване на обезпечителната функция на записа на
заповед по сключено между издател и поемател каузално правоотношение,
при наличие на конкретна дата – падеж на записа на заповед и задължения, с
настъпваща съгласно каузалното правоотношение изискуемост и преди и
след датата на падежа, е достатъчно за уважаване на иска само за вземанията
с настъпила до датата на падежа по записа на заповед изискуемост,
неиздължени от издателя му. Ако не се спори обезпечителна функция на
записа на заповед по отношение всички видове задължения по каузалното
правоотношение / главница, договорна, наказателна лихва, такси и пр./ ще
следва да бъде съобразявана изискуемостта на задължения от всеки вид към
датата на падежа на записа на заповед. Ако се твърди и установява
обезпечителна функция на записа на заповед досежно изпълнението на
конкретно по вид задължение / напр. само главница/, ще следва да се
установява изискуемостта на такова по вид задължение към падежа на ефекта.
В последния случай доказването на обезпечителна функция по отношение
изпълнението на задължения от един вид, изключва ползването на ефекта за
събиране вземания по същото каузално правоотношение от друг вид,
независимо от момента на настъпващата им изискуемост - преди или след
падежа на записа на заповед. При доказана обезпечителна функция на записа
на заповед, вземането на основание ценната книга следва да би било
изпълнимо към падежа й и съгласно условията на каузалното
правоотношение, така че не само поемателят да би могъл да иска изпълнение,
валидно погасяващо задължението на длъжника и по каузалното
правоотношение, но и последният да би могъл и да би имал интерес да
изпълни към този момент, при това с погасяващ задължението ефект. В
противен случай би се стигнало до абсурдната последица,на основание
менителничния ефект да би могло да се присъдят и законни лихви за забава,
считано от падежа на ефекта за задължения, чиято изискуемост настъпва в
бъдещ спрямо този падеж момент. Ценната книга, независимо от гаранционно
– обезпечителния му характер, възниква на датата на издаване на записа на
17
заповед и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната книга. Други
вземания по каузалното правоотношение, дори да са с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението, не са предмет на установяване в
производството по чл.422 ал.1 ГПК, ако обезпечителната функция на
менителничния ефект не се простира върху тях.
В случая ответникът не оспори обезпечителна функция на записа на
заповед по отношение на всички видове вземания по каузалното
правоотношение / главница, договорна, наказателна лихва, такси и пр./,
поради което и на основание чл.6, ал.3 от процесния договор за финансов
лизинг, съдът приема, че обезпечителната функция на записа на заповед от
04.01.2018г. е по отношение на всички неизпълнени парични задължения,
независимо от техния вид, като основният спор се свежда до това дали се
дължат суми по договора за финансов лизинг след дата 29.01.2020 г.
По делото не е спорно, установимо и от заключението на вещото лице
по СИЕ, че ответникът е просрочил плащанията на лизингови вноски по
договора, поради което на 29.01.2020 г. служители на ищеца са посетили
ответника, като позовавайки се на чл. 8, ал.1, т.1 лизингодателят е иззел
лизинговата вещ (лишил лизингополучателя от възможността да управлява и
ползва автомобила) и му предоставил срок за издължаване на сумите –
01.03.2020г., като в протокола е посочено, че при неиздължаването им в срок,
договорът ще бъде едностранно прекратен от лизингодателя, считано от деня,
следващ този срок, за което лизингополучателя няма да бъде уведомяван
допълнително. С ръкописен текст, изхождащ от Т.К., в протокола е посочено,
че автомобилът остава на отговорно пазене при него и се задължава да се
грижи и да опазва актива. Видно от протокола лизингополучателят е предал
на лизингодателя ключа и документите на автомобила. От свидетелските
показания се установява, че автомобилът е бил „запечатан“ и е стоял в базата
на ответника само за пазене, а неговото фактическо изземване от базата е
било на 04.06.2020 г.
Договорът за лизинг е уреден в чл.342 и сл. ТЗ. Негова основна
характеристика и съществени елементи съвпадат с тези на договора за наем –
предоставяне на вещ за временно ползване срещу цена /възнаграждение/. По
закон лизингополучателят има задължение да върне лизинговата вещ едва
след прекратяването на договора, а междувременно лизингодателят има
18
задължение да осигури ползването й, т.е., ако договорът е в действие, първият
има неотменимо право да ползва вещта. В този смисъл и решение № 36 от
19.08.2015 г. по т.д.№ 4583/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение №
72/18.07.2017 г. по т.д. № 3310/2015 г. на ВКС, II т.о. Предвид това и с оглед
направеното от ответника възражение за нищожност на тази клауза от
договора - чл. 8, ал.1, т.1 от договора, а именно за изземване на лизинговата
вещ, без да се прекратява договора, а същевременно да се дължи заплащане
на лизинговите вноски, без да се ползва вещта, противоречи на закона и на
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД е нищожна.
С оглед горното, уговореното в чл. 8, ал.1, т.1 от договора за финансов
лизинг следва да се тълкува, че в случай че ответникът не издължи сумите в
едномесечен срок (в случая е даден срок с няколко дни по - дълъг), договорът
ще се счита за едностранно прекратен поради неизпълнение от
лизингополучателя (всъщност точно това е записано и в протокола от
29.01.2020г.) и то от датата, на която лизингополучателят фактически е бил
лишен да ползва автомобила – 29.01.2020 г. Т.е. тази разпоредба следва да се
тълкува в смисъл, че се дава един гратисен период от един месец за
издължаване на вноските от лизингополучателя, т.е. срокът от един месец
следва да се тълкува в полза на лизингополучателя като спиране действието
на договора за един месец и в случай, че отпадне пречката за спиране – бъдат
платени дължимите суми, договорът продължава действието си. Всякакви
други уговорки, в чл. 8, ал.1, т.1 от договора, допускащи лишаване на
лизингополучателя от ползване на лизинговата вещ, със запазване действие
на договора за лизинг и дължимост на лизингови вноски противоречат на
закона. Защото договорът се явява лишен от предмет.
Няма спор, че в този му предоставен срок ответникът не е платил
дължимите суми.
Затова след като на 29.01.2020 г. ответникът е бил лишен от
ползването на лизинговата вещ от лизингодателя (няма значение че същата е
била оставена за отговорно пазене в неговата база, тя напрактика се води, че е
иззета, както е записано и в протокола, тъй като на ответника му е забранено
да я ползва) и предвид това, че ответникът не е заплатил изцяло забавените
плащания, това означава, че договорът за лизинг е едностранно и предсрочно
прекратен от лизингодателя на тази дата и че от тази дата не се дължат
19
лизингови вноски по договора. Лизингова вноска се дължи срещу ползването
на автомобила, а след като лизигополучателят е лишен от това ползване на
автомобила на 29.01.2020г., не дължи и и лизингови цени за ползването му,
считано от тази дата.
Ирелевантно е последващо изпращане през м.юни 2020 г. на
уведомление от лизингодателя за прекратяване на договора, тъй като
договорът е бил прекратен към този момент. Така че неоснователен се явява
довода на ищеца, че договорът за лизинг е прекратен на 14.06.2020г.
Съгласно трайно установената съдебна практика, независимо че
прекратяването на договор за лизинг е поради виновно неизпълнение от
страна на лизингополучателя (както е и в случая), не се дължи заплащане на
лизинговите вноски с ненастъпил към датата на прекратяване на договора
падеж.
Следователно съдът намира, че дължимите от ответника лизингови
вноски по договора за финансов лизинг от 04.01.2018г., като изходи и от
заключението на СИЕ, са част от лизингова вноска № 19 с падеж 05.08.2019г.
в размер на 76,24 евро и лизингови вноски от номер №20 до номер №24 вкл.
по 220 евро всяка , което прави сумата 1176,24 евро.
При прекратяване на договора за финансов лизинг, поради виновно
неизпълнение от страна на лизингополучателя, в договора са уговорени две
неустойки: Съгласно чл. 8, ал.1 от договора във всеки случай на
неизпълнение на парично задължение на лизингополучателя, лизингодателят
има право на наказателна лихва за забава в размер на 0,1 % върху дължимата
сума за всеки ден на забава, а в чл.8, ал. 3, че във всички случаи на
неизпълнение на задължения на лизингополучателя, както и при прекратяване
на договора по вина на лизингополучателя, лизингодателят има право на
неустойка в размер на 10% от цената на придобиване на лизинговата вещ. В
случая се претендират и двете неустойки едновременно за едно и също
неизпълнение, като ответникът прави възражение за нищожност на клаузата
на чл.8, ал.3 и за недължимост само на тази неустойка.
Съгласно чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват, а според ал. 2, ако неустойката е прекомерно голяма в
сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено
20
неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. Неустойка
има обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение – тяхното нарушение води до недействителност на договореното и
то в най-тежката му форма – нищожност - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не
са писани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009г., ОСТК условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии:
- естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;
- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида
на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част;
- съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди;
Неустойката следва да се приеме за нищожна и ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция (Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.;
Р-702-2008 г. ІІ т.о.).
Както бе посочено по-горе, преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай. В случая се каса е за парично задължение, като е уговорена неустойка
в размер на 10 % от цената на придобиване на лизинговата вещ без да се
държи сметка в какъв размер е неизпълнението (в случая половината от
21
лизинговите вноски са платени от ответника и лизинговата вещ е върната) и
без да се държи сметка за начина, по който е уговорено погасяването на дълга
- именно тези първи деветнадесет погасителните вноски, включват по –
висока по размер лихва и по – ниска по размер главница, видно от
погасителния план. Уговорено е и обезпечение: запис на заповед. При това
положение, следва, че уговорената неустойка надхвърля многократно
очакваните вреди от неизпълнението. Действително нищожността на клаузата
за неустойка се преценява към момента на сключване на договора, но няма
как да бъдат игнорирани конкретните осъществили се последващи
обстоятелства в случая. Освен това в случая се претендира за същото
неизпълнение и втора неустойка в на 0,1 % върху дължимата сума за всеки
ден на забава.
Ето защо съдът приема за нищожна клаузата на чл.8, ал.3 от договора
за финансов лизинг и съответно приема, че ответникът не дължи на ищеца
неустойка в размер на 809,54 евро.
Що касае неустойката по чл. 8, ал.1 от договора, възражение от
длъжника липса и като изходи от тази разпоредба, от установените по – горе
за дължими лизингови вноски и от изчисленията на вещото лице по СИЕ,
съдът намира, че дължимата неустойка възлиза на 267,18 евро за неплатените
лизингови вноски от номер № 19 до №24 вкл.
Поради прекратяването на договора през януари 2020 г.,
лизингополучателя не дължи на лизингодателя заплатения от него Данък
МПС за 2020 г. в размер на 181, 05 лева.
Следователно установените от съда суми като дължими от ответника
по договора за финансов лизинг от 04.01.2018 г. възлизат общо на сумата
1443,42 евро, обезпечени с процесния запис на заповед, поради което искът
по чл. 422, ал.1 ГПК следва да бъде уважен в този размер и отхвърлен до
пълния претендиран от 3486,30 евро.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски по
настоящото дело, съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от
472,61 лева. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК
дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
22
съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
и направените разноски по заповедното производство в размер на 304,88 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените от него по делото разноски в размер на 410,18 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗП Т. Ж. К., ЕГН
**********, с адрес: *************, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА
ВЗЕМАНЕTO на “ОТП Лизинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Александър Стамболийски № 73, ет.3, за
сумата от 1443,42 евро– неплатена главница по запис на заповед от
04.01.2018г., издаден за обезпечаване на вземания по договор за финансов
лизинг от 04.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.06.2021г. до окончателното й изплащане,, като ОТХВЪРЛЯ
иска над този размер до пълния претендиран размер от 3486,30 евро , за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 по ч. гр. д. № 2581/2021 г. по описа на Районен
съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗП Т. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: *************, да
заплати на “ОТП Лизинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Александър Стамболийски № 73, ет.3 , сумата от
472,61 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 304,88 лева -
разноски по ч.гр.д. № 2581 / 2021 г. по описа на PC – Стара Загора,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА “ОТП Лизинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Александър Стамболийски № 73, ет.3 ,,
23
да заплати на ЗП Т. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: *************, сумата
от 410,18 лева – разноски по настоящото дело, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в заповедното
производство банкова сметка на ищеца (заявителя).
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
24