28.08.2018г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански
състав
на четиринадесети август две хиляди и осемнадесета
година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Гергана Докузлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№1260 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр.
с чл.225, ал.1 от КТ – за заплащане на дължимо обезщетение за времето, през
което работникът е останал без работа поради уволнение.
Твърди се, че ищецът работил при
ответника с трудов договор от 19.06.2017г., сключен на основание чл.70 във вр.
с чл.67, ал.1, т.1 от КТ за шест месеца срок на изпитване, уговорен в полза на
работодателя. Мястото на работа било в гр.Х., с уговорено основно трудово
възнаграждение от 490 лева. Ищецът осъществявал своите задължения, а на
05.03.2018г. съобразно представен пред работодателя болничен лист започнал да
ползва отпуск по болест до 16.04.2018г. Въпреки това обаче работодателят
прекратил отпуска на 15.03.2018г. със заповед №1936/15.03.2018г. и ищецът
трябвало да освободи длъжността. Счита, че трудовият договор бил прекратен
неправомерно и в нарушение на трудовото законодателство, тъй като бил отстранен
за период от три месеца от 15.03.2018г. до 15.06.2018г., поради което иска
ответникът да заплати обезщетение през времето, през което бил останал без
работа – 1500 лева. Допълнително уточнява, че относно законосъобразността на
прекратеното отношение нямало произнасяне на съда по чл.344 от КТ, както и че
ищецът не бил отстраняван от работа на основание чл.199 от КТ. Сочи като
основание за изплащането на обезщетението, което търси, незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като по това време бил в отпуск
по болест. Тогава работодателят нямал право да прекратява договора на никакви
основания и следвало да го обезщети. Иска ответникът да бъде осъден да заплати
1500 лева, представляващи обезщетение за 3 месеца, считано от 15.03.2018г. до
15.06.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, както и
направените по делото разноски.
Ответникът взема становище в срока
по чл.131 от ГПК. Счита иска за неоснователен, тъй като следвало да бъде
предявен с иск за установяване на незаконното прекратяване или преди това
следвало да има произнасяне на съда, че прекратяването било незаконно. Сочи
още, че след предявяване на заповедта на 15.03.2018г., и към настоящия момент,
и към момента на депозиране на иска, то срокът за оспорване на уволнението бил
изтекъл. Дори да бъдело допустимо предявяването на този иск, то следвало да се
има предвид, че трудовият договор бил срочен и със срок на изпитване. Закрилата
по чл.333 от КТ нямала приложение при този вид договори и този договор можел да
бъде прекратен и ако работникът е в отпуск при временна нетрудоспособност.
Въпреки че трудовият договор бил сключен на 19.06.2017г., а бил прекратен на
15.03.2018г., то прекратяването било в срока за изпитване, тъй като ищецът
ползвал дълго време отпуск. Съгласно чл.70, ал.4 от КТ в срока за изпитване не
се включвало времето, през което работникът бил в законоустановен отпуск или по
други причини не изпълнявал работата, за която бил сключен. Отделно от това
ищецът поради неправилно осчетоводяване получил възнаграждение, изплатено за
март, април и май, както и му било заплатено обезщетение по издадения болничен
лист. Дори само по тази причина било неоснователно искането.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Между
страните е съществувало трудово правоотношение съгласно представения трудов
договор от 19.06.2017г., което е прекратено със заповед №1936 от 15.03.2018г. Видно
от представения трудов договор трудовото правоотношение между страните било със
срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Страните уговорили трудово
възнаграждение от 490 лева месечно. Тези обстоятелства се установяват и от представеното
в препис извлечение от трудовата книжка – л.15. съгласно болничен лист №751
ищецът бил в отпуск за временна нетрудоспособност от 05.03.2018г. до
16.04.2018г.
За
месец март 2018г. били изчислени обезщетение за неползван годишен отпуск, за
платен годишен отпуск в общ размер от 200,78 лева и за месец април 2018г. –
платен годишен отпуск от 277,57 лева, като били направени и съответните
удръжки. През май 2018г. били изплатени 26,37 лева –
платен годишен отпуск.
По делото е назначена и съдебносчетоводна експертиза,
като заключението, изготвено по нея, съдът приема като обосновано и компетентно
изготвено. Вещото лице установява изплатените суми на ищеца, както и че за
периода от 02.10.2017г. до 16.04.2018г. се следвали обезщетения за временна
нетрудоспособност. За месец март това обезщетение било в размер 365,79 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение, което обстоятелство не е спорно, а
в същата посока са и ангажираните по делото доказателства. Няма спор, че
трудовото правоотношение е прекратено от 15.03.2018г. Няма спор и относно
обстоятелството, че не е бил предявен иск за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Спорно
е дали на ищеца при така установените безспорно факти и обстоятелства е дължимо
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ – за
оставане без работа поради незаконно уволнение.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ
при незаконно уволнение работникът има право на обезщетение от работодателя за
времето,през което е останал без работа поради това уволнение. Така ищецът
следва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер,
но и факта на незаконно уволнение. Уволнението трябва да е било признато за
незаконно и заповедта за уволнение е следвало да бъде отменена като незаконна,
за да бъде уважен искът. В случая не са достатъчни твърденията на ищеца за
незаконност на уволнението, но той е следвало да предяви и иск по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, както и да проведе своето доказване при така предявения иск за
незаконно уволнение било в отделено производство или като съединен с настоящия
предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Предявяване само на иск за обезщетение
не води до произнасяне на съда по отмяната на уволнението и по възстановяването
на работа, тъй като съдът се произнася само по исканията, с които е сезиран.
Отделно от това следва да се има предвид, че няма пречка ищецът да предяви иска
за обезщетение като самостоятелен иск, но съдът изследва предпоставките за
уважаването на иска за обезщетение, сред които е уволнението да е признато за
незаконно. Като не се доказа в настоящия процес, че уволнението е незаконно, то
и не е налице предпоставка за уважаване на иска по чл.225, ал.1 от КТ, поради
което така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен.
Ищецът следва да заплати направените от
ответника разноски в размер на 520 лева, от които – 400 лева
адв.възнаграждение, 120 лева – за експертиза.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.В., ЕГН **********,***,
срещу ООД «Ариете БГ» ЕИК ********* – гр.Смолян, иск за заплащане на сума от 1500,00 лева, представляващи обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение за 3-те месеца след уволнението, считано от
15.03.2018г. до 15.06.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН **********,***, да заплати
на ООД «Ариете БГ» ЕИК ********* – гр.Смолян, разноски в размер на 520 лева, от които –
400 лева адв.възнаграждение, 120 лева – за експертиза.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
обявяване на решението.
Съдия:/п/
не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.К.