№ 7
гр. Тутракан, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200264 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. И. Н., с ЕГН: **********, от *** срещу
Електронен фиш серия Г № 0058533, издаден от ОДМВР – Силистра, с който
за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 638, ал. 4 във
връзка с ал. 1, т. 1 и чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането му е наложена
глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв.
Недоволен от издадения електронен фиш, жалбоподателят го обжалва в
срок. Редовно призован за съдебно заседание, последният не се явява. Не се
явява негов представител.
Въззиваемата страна ОДМВР – Силистра, редовно призована, не се
явява, не се представлява в съдебно заседание. Прието е становище на
надлежно упълномощен в хода на производството неин процесуален
представител – В.А., гл. юрисконсулт при ОДМВР – Силистра, в която са
посочени по бланкетен начин доводи за потвърждаване на НП. Претендира се
присъждане на разноски по делото.
Районна прокуратура гр. Силистра, редовно призована, не се
представлява и не взима становище по спора.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните, прие за установено
следното:
На 13.02.2023 г. по отношение на лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „И 30 ЦВ“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя П. Н., била
1
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
BG/22/123000503443, с период на валидност от 13.02.2023 г. до 12.02.2024 г.
Същата била прекратена поради невнесена вноска, считано от 29.05.2023 г. На
17.09.2023 г. по отношение на същото МПС била сключена застраховка „ГО“,
полица № BG/02/123002854142.
На 26.08.2023 г. Д.Й.Р. – полицейски служител в РУ – Тутракан,
изпълнявал служебните си задължения, осъществявайки контрол на режима
на скорост чрез автоматизирано техническо средство /АТСС/ тип „ARH CAM
S1“ с идентификационен номер 120cd3e. АТСС било разположено по път II-
21, км. 43+000 м., в близост до комплекс „Роял“, където посредством пътен
знак „В26“ било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. В 14:49 ч.
било констатирано нарушение на скоростния режим от водача на процесния
лек автомобил, по повод което бил издаден ЕФ серия К № 8044423.
Установено било също и че МПС нямало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което бил издаден и процесният ЕФ серия Г № 0058533.
На 17.09.2023 г. двата електронни фиша били връчени на
жалбоподателя, като първият – серия К № 8044423, влязъл в сила.
Съдът изгради горната фактическа обстановка въз основа на приетите
като доказателства з. к. на: писмо № 4332р-61967/20.08.2023 г. по описа на
СДВР отдел „Пътна полиция“; ЕФ серия К № 8044423, издаден от ОДМВР –
Силистра; ЕФ серия Г № 0058533, издаден от ОДМВР – Силистра; снимка №
120CD3E/0033426 от 26.08.2023 г.; Заповед № 8121з-46/22.01.2022 г. на
министъра на МВР; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
МВР; Протокол от проверка № 086-СГ-ИСИС/15.06.2023 г.; снимка на
хартиен носител на пътното платно; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на
министъра на МВР; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017 г.; справка картон на водача П. И. Н.; Сертификат №
AR2H13012022644/13.01.2022 г., издаден на Д.Й.Р. – инспектор от ОДМВР –
Силистра; Протокол за използване на АТСС „ARH CAM S1“ № 120cd3e от
26.08.2023 г.; писмо от ел. поща от Гаранционен фонд; Организационно-
технологични правила за работа с мобилни автоматизирани технически
средства за осъществяване на контрол на скоростта модел „ARH CAM S1“;
Ръководство за работа на администратор със стационарно преносим уред за
контрол на скоростта „ARH CAM S1“; Проект за организация на движението
в участъка на км 43+000 на път II-21, както и надлъжен профил; писмо изх. №
10-00-635/15.12.2023 г. от Гаранционен фонд и Справка от базата данни на
Информационен център към ГФ по рег. № ***.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
2
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 647, ал. 3
от КЗ във връзка с чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР –
Силистра е съответната териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Съдът
намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
реквизити чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й
заплащане. В противовес на доводите на жалбоподателя, че не било
достатъчно конкретизирано мястото на установяване на нарушението, следва
единствено да се отбележи, че в ЕФ са упоменати както участъкът от пътя от
републиканската пътна мрежа – път II-21, км 43+000, така и обектът, в
близост до който се намира посоченият участък – комплекс „Роял“. С това
съдът счита, че е достатъчно конкретизирано мястото на извършване на
нарушението. Останалите доводи във връзка с това, че не било упоменато, че
нарушението е извършено в населено място, са неотносими към спора, тъй
като нарушението, негов предмет, е по КЗ (а не по ЗДвП) и разграничението
между извършването му в населено и извън населено място е правно
ирелевантно. Още повече, че в описателната част на ЕФ недвусмислено е
посочено, че нарушението е констатирано извън населено място.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето
нарушение по чл. 638, ал. 4 от КЗ, а именно управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
като привръзката с ал. 1 е само по отношение размера на санкцията.
Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип ARH CAM S1 № 120cd3e. По
отношение на същата е издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, валидно до 07.09.2027 г. Видно от Протокол от
проверка № 086-СГ-ИСИС/15.06.2023 г., АТСС е преминала периодична
проверка при Български институт по метрология, който не е част от системата
на МВР. Доколкото в т. 31 от Заповед №А-616, издадена от председателя на
ДАМТН на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността
на метрологичният контрол относно „скоростомерите“ е 1 година, то следва,
че АТСС е било технически изправно към процесната дата. От изложеното
дотук следва, че защитните доводи, свързани с оспорване изправността на
АТСС следва да бъдат отклонени като неоснователни.
Във връзка с оспорването, че посредством мобилни АТСС е
недопустимо издаването на ЕФ, за което се привеждат аргументи и от ТР № 1
от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., е необходимо да се направят
следните уточнения. На първо място, изразът „в отсъствие на контролен орган
и нарушител“ се отнася до издаването на ЕФ (тази теза е застъпена и в
цитираното ТР), а не до установяването и заснемането на нарушението, както
твърди жалбоподателят. На второ място, разграничението между стационарни
3
и мобилни АТСС, дадено, от една страна, в ТР, и от друга – в нормативната
база, изменена и допълнена след постановяването му, е въз основа на
различни критерии. Според ТР „стационарно техническо средство е това,
което е предварително позиционирано и трайно поставено на пътя…, а
мобилни технически средства са всички останали, които са прикрепени към
служебен автомобил на контролните органи…“. Според разпоредбата на т. 65
от § 6 от ДР на ЗДвП АТСС се подразделят на „стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган“ и „мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“. Оттук следва, че даденото в ТР
определение за стационарни технически средства обхваща и „мобилните“
такива (според нормативната уредба), които са временно разположени на
участък от пътя, а не прикрепени към превозно средство. Изводът е, че
издаването на ЕФ посредством мобилни АТСС, които не са прикрепени към
МПС на контролен орган, е допустимо. На същото сочи, по аргумент от
противното, и изр. 2 на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи, според което за нарушения, установени с
мобилни АТСС във време на движение (т.е. – прикрепени към МПС, което се
движи), електронни фишове не се издават. Въз основа на изложеното, съдът
отхвърля като неоснователно и това защитно възражение.
Изпълнителното деяние, в което се заключава и обективната страна на
нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, се състои в управление на МПС, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за застраховка „ГО“. В
настоящото АНП е безспорно доказано, че към 14:49 ч. на 26.08.2023 г.
процесното МПС е било управлявано, след като е заснето от АТСС да се
движи със скорост, по-висока от разрешената, като същевременно е било без
сключена и действаща застраховка „ГО“. В този смисъл, от обективна страна
деянието се явява извършено.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението по
непредпазливост, тъй като е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
управляваното от него МПС е без сключена и действаща застраховка „ГО“.
По отношение на възражението за накърнено право на защита поради
липсата на изписване в процесния ЕФ за възможността същият да се обжалва,
следва да се отбележи, че в действителност това обстоятелство е в състояние
да въведе в заблуждение наказаното лице. Видно е обаче, че настоящият
случай не е такъв, доколкото ЕФ е надлежно обжалван. Именно поради това,
настоящият съдебен състав счита, че правото на защита на жалбоподателя по
никакъв начин не е накърнено, от което следва, че възражението в този
смисъл следва да се отхвърли като неоснователно.
Имайки предвид всичко изложено дотук съдът счита, че липсват
4
основания електронният фиш да бъде отменен, поради което същият следва
да бъде потвърден като законосъобразен.
В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е
направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на
АНО, като не е посочен размер. Предвид фактическата и правна сложност на
делото и бланкетния характер на становището на процесуалния представител
на АНО (в което дори не е направено единственото полезно в такъв случай
възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН), съдът счита, че следва да присъди
разноски в минимален размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с
чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП той се равнява на 80 лв.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0058533, издаден от
ОДМВР – Силистра, с който на П. И. Н., с ЕГН: **********, от ***, за
извършено нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 638, ал. 4 във
връзка с ал. 1 т. 1 и чл. 461 т. 1 от Кодекса за застраховането му е наложена
глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. като законосъобразен.
ОСЪЖДА П. И. Н., с ЕГН: **********, от ***, на основание 63д, ал. 4
и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати в полза на
ОДМВР – Силистра сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен
срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред
Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5