Решение по дело №1505/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.И.И., ЕГН **********,***№ 53 и посочен адрес за кореспонденция /////, депозирана чрез адв. П.Б. срещу решение № 799 от 26.05.2023 г. постановено по АНД № 20223110204709/2022г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22 - 0460 - 000878 от 24.10.2022 г., издадено от Началник Група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на касатора, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

С решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР гр. Варна в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени оспореното НП. Поддържа се, че И. е управлявала автомобил не просто със затъмнени стъкла, а с черни такива, поради което не е имала изобщо възможност да забележи подаваните й сигнали от полицейските служители да спре. Автомобилът е бил с украинска регистрация и множество такива са били допуснати в страната след 24.03.2022г. в следствие на бежанската криза и при липса на срок да ги приведат в съответствие с българското законодателство. В този смисъл счита, че не е налице състав на вмененото й нарушение. Релевира доводи досежно поведението на полицейските служители, които не са създали чувство за спокойствие и сигурност, а са се държали арогантно.

В открито съдебно заседание касатора, чрез процесуалния представител адв. Б. поддържа касационната жалба. По съществото на спора излага съображения за неправилност на решението на първоинстанционния съд, поради което отправя искане за неговата отмяна. Поддържа възраженията изложени в касационната жалба

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С писмени бележки вх. № 13271/ 20.09.2023г., чрез пълномощника юрисконсулт К Л А, заявява, че оспорва изцяло касационната жалба. Излага подробно становище по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като в случай, че жалбата бъде уважена моли да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на А.И.И., против Наказателно постановление № 22 - 0460 - 000878 от 24.10.2022 г., издадено от Началник Група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на касатора, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

С решение № 799 от 26.05.2023 г. постановено по АНД № 20223110204709/2022г. ВРС е потвърдил оспореното НП. За да постанови този резултат ВРС е приел от фактическа страна, че около 12:55 часа на 11.10.2022 г. И. управлявала лек автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № ****, собственост на М. Л., роден на *** г. в Украйна, на територията на община Варна, на път първи клас I – 9 в посока на движение към к.к. „Златни пясъци“. В района на спирка „Майстор Манол“ управлявания от И. автомобил изпреварил движещия се в дясната лента за движение полицейски автомобил с рег. № ****, в който се намирал св. Т.П. – полицейски служител в Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, като продължил движението си по пътя с висока скорост. Св. П. и Началник група в Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна Д. Т. решили да извършват проверка на превозното средство, като подали светлинен и звуков сигнал от полицейския автомобил, указващ на водача на лек автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № **** да спре плавно в дясната част на пътното платно, но И. продължила своето движение. Въпреки подадените й неколкократно светлинни и звукови сигнали, И. продължила своето движение на път първи клас I – 9 в посока на движение към к.к. „Златни пясъци“. На около 100 метра преди Т – образното кръстовище, полицейския автомобил се изравнил с превозното средство, управлявано от И., като св. П. показал оръжието си на И., след което тя преустановила движението на управлявания от нея автомобил и спряла в най – дясната част на платното за движение. Бил повикан екип на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, съставна част от който бил св. И. Я. – мл. автоконтрольор в Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, който преценил, че със своето поведение в обедните часове на 11.10.2022 г. И. е извършила нарушение на чл. 103 от ЗДвП, поради което на същата дата 11.10.2022 г. съставил АУАН, с който я санкционирал за извършеното нарушение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН и на 24.10.2022 г. Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното НП, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наложил на И. административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

От правна страна ВРС приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон, както и такива, че случаят не е маловажен по смисъла чл. 28 ЗАНН. Изложил е подробни мотиви по всяко едно от възраженията във въззивната жалба.

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените правни изводи. По делото се установява по несъмнен начин, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН, издадено е от

материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.

В случая на касационния жалбоподател е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, според който при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място. Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, според която контролният орган трябва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка; през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка; сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че на наказаното лице в качеството му на водач на МПС е били подадени ясни сигнали за спиране светлинен и звуков и в тази насока са показанията на св.П. Тезата на касационната жалбоподателка, че не е спряла, защото не вижда нищо от напълно затъмнените стъкла на автомобила, който управлява настоящия състав на съда намира за защитна теза, доколкото това, че л.а. е със напълно черни стъкла не я освобождава от задължението да следи пътната обстановка и скоростта на движение, както и да може да спре след подаден звуков сигнал. Липсват твърдения освен, че не е видяла, но и че не е чула сигнала за спиране. Защитната теза на наказаното лице, че не е бил подаден изобщо сигнал за спиране или ако е бил подаден, не е имало обективна възможност да го възприеме, се опровергава от събраните по делото доказателства, надлежно ценени от въззивния съд, и в частност от изявлението на св.П. Настоящият съдебен състав констатира преповтаряне на възраженията изложени в жалбата, касаещи начина на спиране на управлявания от касатора МПС и поведението на полицейските служители с цел респектиране на водача и доколкото въззивният съд е изложил съображения, които се възприемат и от настоящия съдебен състав не е необходимо да бъдат преповтаряни. Свидетелските показания не са противоречиви, още по-малко взаимоизключващи се. Правилно ВРС е кредитирал същите като обективни, непротиворечиви и логични, които се подкрепят и от останалите приобщени по делото писмени доказателства. Ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството за липса на нормативно определен срок за привеждане на автомобили неотговарящи на националното законодателство, доколкото по делото не е опроверган факта за неспиране от страна на наказаното лице освен след светлинен и след подаден звуков сигнал. Водачите на превозно средство имат задължение да следят пътната обстановка, както и скоростта на движение. Липсват доказателства разсейването и/или отклоняването от това правило да е в следствие на внезапно състояние от здравословен или друг характер.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по съставяне на АУАН са събрани достатъчно данни относно авторството на деянието, като АУАН и НП са издадени при изяснени факти и обстоятелства относно процесното нарушение. Отделно от това в нормата на чл.7, ал.2 от ЗАНН е указано, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай липсва текст, който да указва, че административните нарушения по чл.103 от ЗДвП не се наказват, когато са извършени при форма на вината – непредпазливост, поради което правилно и законосъобразно И. е бил санкционирана за констатираното административно нарушение.

Също така съдът намира за правилни изводите на ВРС, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива завишена степен на обществена опасност на деянието по чл.103 от ЗДвП.

Изцяло се споделят изводите на районния съд за безспорно доказано нарушение по чл.103 от ЗДвП, като И. не е представила доказателства, които да оборят доказателствената сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП на АУАН. Съгласно чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Съдът намира, че наложената кумулативно санкция в минимален размер постига целта визирана в чл.12 ЗАНН, но следва да бъде обърнато внимание на цялостното поведение на нарушителя сочещо на занижена критичност към извършеното понастоящем нарушение.

Настоящият състав на съда приема, че като е потвърдил наказателното постановление ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед направеното своевременно искане от пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски, съдът намира, че следва касатора да бъде осъден да заплати сумата в размер на 80 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 799 от 26.05.2023 г. постановено по АНД № 20223110204709/2022г., по описа на ВРС за 2022г.

ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН **********,***№ 53 да заплати на ОД МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: