ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, ……......2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А въззивен състав, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Димитров в.
гр. дело № 817 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 267 от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от ответниците в първоинстанционното производство – М.Б.Д. и Г.С.Д.,
срещу Решение № 156734/02.07.2019г., постановено по гр. д. № 20799/2016г. по
описа на СРС, с което по реда на чл. 250 ГПК е допълнено Решение №
264321/09.11.2017г., постановено по същото дело. С решението от 02.07.2019г. е
признато за установено по предявения от ищеца „Т.С.“ ЕАД иск, че ответниците
дължат разделно заплащането на сумата от 1032,73лв., представляваща стойността
на доставена топлинна енергия за периода м.03.2013г.-м.04.2015г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ап. ***, аб. № 195204,
ведно със законната лихва върху сумата от 20.10.2015г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 63262/2015г. по описа на СРС. С решението от 02.07.2019г. е оставена
без уважение молбата на ищеца за допълване на решението от 09.11.2017г. в
частта относно претенцията за мораторна лихва в размер на 0,07лв.
Съгласно чл. 267, ал. 1 ГПК, въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно
прилагане на чл. 262 ГПК. При извършена служебна проверка, въззивната инстанция
намира депозираната въззивна жалба за недопустима, поради подаването й извън
предвидения двуседмичен срок – чл. 250, ал. 3 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението от
02.07.2019г. на СРС е връчен на въззивника М.Д. на дата 07.07.2019г., което се
установява от приложената на л. 142 от първоинстанционното дело разписка.
Следователно срокът за подаване на въззивната жалба е изтекъл на 22.07.2019г.,
доколкото 21.07.2019г. е неработен ден, а първият работен е 22.07.2019г.
Препис от решението от
02.07.2019г. е връчен на другия въззивник – Г.Д. по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК
на дата 16.10.2019г., видно от разпореждането на съда на гърба на разписката, намираща
се на л. 146 от първоинстанционното дело. Съдът счита, че правилно е приложено
правилото на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като този адрес е посочван многократно от
лицето за адрес за връчване на съобщения и призовки, включително в отговора на
исковата молба /л. 55/, в молба от 09.10.2017г. /л. 84/, в молба от
11.03.2019г. /л. 129/, в заявление от 11.11.2019г. /л. 148/ и др. От намиращите
се на л. 81 призовка и на л. 108 съобщение се установява, че жалбоподателят е
получавал лично книжата на посочения адрес – гр. София, ж.к. „******, като
същият е предупреден за последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК, доколкото отрязъкът
от призовката/съобщението до лицето съдържа тази разпоредба /л. 79 и л. 107/.
За връчване на решението от 02.07.2019г. призовкарят е посетил посочения адрес
на дати 11.07.2019г., 21.07.2019г., 31.07.2019г. и 14.08.2019г. /л. 145/, както
и на дати 10.09.2019г., 22.09.2019г., 30.09.2019г. и 14.10.2019г. /л. 146/ и не
е открил лицето за получаване на препис от решението. Посещенията са извършени
на адреса, който страната е съобщила по делото и на който е получавала лично
книжата, и същите надвишават период от един месец. Ето защо правилно районният
съд е разпоредил прилагане на съобщението по делото на 16.10.2019г. на
основание чл. 41, ал. 2 ГПК. В този случай решението се счита връчено на лицето
на 16.10.2019г. и срокът за обжалването му е изтекъл на 30.10.2019г.
Ирелевантно е направеното
от Г.Д. изявление с молба от 11.11.2019г. /л. 148/, че е получил препис от
решението на тази дата, доколкото решението вече му е било връчено по реда на
чл. 41, ал. 2 ГПК на 16.10.2019г.
По изложените
съображения, съдът приема, че въззивната жалба с дата 20.11.2019г. е депозирана
от ответниците извън срока за обжалване. Доколкото навременното обжалване на
решението представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
въззивното производство и съдът следи служебно за извършването на това
процесуално действие в установения срок, то подадената жалба се явява
недопустима и на основание чл. 267, ал. 1 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК следва
да бъде върната, а въззивното производство прекратено.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА въззивна
жалба вх. № 5193522/20.11.2019г., подадена от М.Б.Д. и Г.С.Д., срещу Решение №
156734/02.07.2019г., постановено по гр. д. № 20799/2016г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството
по в. гр. д. № 817/2020г. по описа на СГС, ГО, II-A въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването пред
Софийски апелативен съд с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.