Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 26 състав,
в
открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и
двадесет и пета година, в състав:
съдия:
даниела попова
при секретар КИРИЛКА ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия П. гражданско дело № 10488 по
описа за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 от ГПК.
Предявени
са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59
и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът
Етажна собственост (ЕС) на жилищен *******с адрес: гр. София, ж. к. „*******“,
представлявана от управителя Д.Г.Т. твърди, че притежава в собственост на
всички етажни съсобственици като обща част няколко помещения на първия етаж на
сградата, едно от които е със статут „помещение за нощувки на гости“ с площ от
47,52 кв. м. Поддържа, че това помещение се ползва без правно основание като
приемна на районен инспектор от 07 РПУ при СДВР, без за това да се заплаща
ежемесечен наем на ЕС. Излага, че въпреки направените многократни опити за
решаване на въпроса извънсъдебно до момента не срещат съгласието на ответната
страна, което поражда за ищеца правен интерес от предявяване на искова
претенция срещу ответника да бъде осъден да заплати обезщетение за лишаване от
ползването на помещение, представляващо обща част в жилищен ********, находящ се в гр. София, ж. к. „*******“, което помещение
било със статут на нежилищно „помещение за нощувка на гости“ за периода от
периода за месец август 2014 г. до месец август 2019 г., ведно със законна
лихва за забава. Иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сума в
размер общо на 35 500 лева (тридесет и пет хиляди и петстотин лева), от
които 30 000 лева – главница за периода от месец август 2014 г. до месец
август 2019 г., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
горепосоченото помещение на първи етаж в сградата, както и 5 500 лева мораторна лихва за период от месец август 2014 г. до датата
на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) на МВР оспорва исковете по
основание и размер. Не оспорва, че в процесната
сграда се помещава приемна структура на МВР, но това безвъзмездно ползване било
на валидно правно основание, а именно въз основа на § 4 от Постановление № 255
на МС от 10.10.1996 г. Твърди, че по отношение на
това помещение бил издаден акт за частна общинска собственост на основание чл.
59, ал. 1 от ЗОС. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесният недвижим имот представлява
нежилищно помещение с предназначение, съгласно представения по делото одобрен
архитектурен проект от 1981 г., „помещение за нощувка на гости“, включено в
общите части на сграда - ЕС, находяща се в гр.София,
ж.к.********.
С влязло в сила Решение № 266579/17.11.2021 г.
по гр. д. № 2331 по описа за 2020 г. на СГС, I-7 състав, е признато за
установено, че Етажна собственост на жилищна сграда с адрес гр. София, ж. к. „********е
собственик на намиращите са на първи етаж в сградата две нежилищни помещения,
представляващи общи части по предназначение,
в т.ч. и на „помещение за нощувка
за гости“.
Няма спор по делото, че процесния недвижим
имот е бил ползван от ответника за периода от месец август 2014 г. до месец
август 2019 г. като приемна на 07 РПУ
при СДВР /прието за безспорно с доклада по делото/
От заключението на приетата по делото
съдебно-оценителна експертиза се установява, че средният пазарен наем за
недвижим имот – нежилищно помещение, находящо се в
гр. София, ж. к. „********, на първия етаж на сградата със статут на „помещение
за нощувки за гости“ за периода от месец август 2014 г. до месец август 2019 г.
възлиза на на 14 855,21 лева.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД обхваща следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на
правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за
защита на обеднелия. Обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има не само
при придобиване на определена имуществена облага или имуществено право, но и
при спестяването и/или разходването на блага. Формите, чрез които се реализира
обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно
лице, чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или
обогатяване чрез намаляване пасива или спестяване на разходи, които е следвало
да бъдат направени, но са направени от друго лице. Отговорността за
неоснователно обогатяване по същността си е облигационна, но извъндоговорна,
т.е. реализира се, когато между обеднелия и обогатилия се не съществува
договорна връзка.
Претенцията по чл. 59 от ЗЗД,
предявена от ищеца, почива на твърденията за ползване на собствения му имот от
ответника без основание, в резултат от което, се е увеличило имуществото на
последния с ползите, които извлича за себе си. Както бе посочено, елементите на
неоснователното обогатяване по смисъла на закона са липса на основание,
обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и причинно-следствена връзка
между обедняването и обогатяването, които в настоящия случай са налице.
Установено е по делото, че ищецът е
собственик на процесния недвижим имот /влязло в сила решение на СГС/, който се
ползва от ответника. В настоящия процес не бе установено това ползване да се
осъществява на правно основание. Нещо повече – от представеното удостоверение
от СО, район Младост се установява, че за ползваното от ответника помещение
няма съставен АОС и и липсват актове, с които същото да е предоставено за
ползване на СДВР/МВР на основание параграф 4 от ПМС от 10.10.1996г.
за предприемане на мерки за ограничаване и недопускане на терористични
действия. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не ангажира никакви доказателства в тази насока, поради което съдът
приема, че ответникът дължи на собственика обезщетение за времето, през което
го е лишил от ползване на собствения му имот, съизмеримо със средния пазарен
наем, възлизащ за процесния период – 08.2014 г. до 08.2019 г. на 14 855,21 лева
Част от тази сума обаче е недължима,
предвид основателното възражение за погасяване на част от задължението по
давност. Приложим за процесните вземания е
5-годишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД – касае
се за обезщетение, а не за периодично плащане по см.на чл.111, б.в от ЗЗД, нито
попада в някоя от хипотезите, посочени в б.а и б.б на сочената разпоредба.
Предвид това, погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила
пет години преди датата на подаване на исковата молба на 08.08.2019г.,
т.е преди 08.08.2014г. Непогасени по давност са
вземанията за периода 08.08.2014г. до м.08.2019г.,
чиито размер, изчислен с оглед заключението на СИЕ и с оглед разпоредбата на
чл.162 от ГПК, възлиза на 14 825,40 лева.
Претенцията по чл.59 от ЗЗД е основателна в
този размер, в който следва да бъде уважена. Ответникът дължи и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане.
Претенцията по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за
заплащането на мораторна лихва в размер на 5 500
лева за периода от август 2014 г. до 08.08.2019 г.
/датата на подаване на исковата молба/ е неоснователен. Неизпълнението на
паричното задължение за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за лишаване от ползване на
собствен имот поражда акцесорното задължение по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва,
което възниква от деня на забавата. Съгласно трайно установената практика на
ВКС денят на забавата за тези вземания не може да бъде определен, а длъжникът изпада
в забава от деня на поканата /чл.84, ал.2 от ЗЗД/ / така Решение № 60 от
30.05.2018 г. по гр. д. № 1163/2017 г., г. к., IV г. о. на ВКС/. Доколкото по делото липсват доказателства за
отправена покана за заплащане на обезщетение, то претенцията на ищеца за мораторни лихви за претендирания
период се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3
от ГПК, страните имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в общ размер на 3 320 лева
– заплатени ДТ, депозит за ВЛ
и адвокатско възнаграждение, от които следва да се присъдят 1 386 лева,
съразмерно на уважената част от исковете.
На ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, определено от съда на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК, като съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да
заплати 87 лева.
Така
мотивиран, съдът
ОСЪЖДА
на основание чл. 59 от ЗЗД Столична дирекция на вътрешните работи,
с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5, да заплати на Етажна собственост на жилищна сграда на адрес град София,
ж. к. „*******“, ********, представлявана от управителя Д.Г.Т., ЕГН **********, сумата от 14 825,40 лева
– обезщетение за ползване на собствения на ищеца имот, представляващ „помещение за нощувка на гости“, находящо
се в същата сграда, за периода 08.08.2014 г.
до 08.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 08.08.2019 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до
пълния му предявен размер от 30 000 лева и за периода 01.08.2014г. до
07.08.2014г., а иска по чл. 84, ал.3 от ЗЗД - за заплащане на мораторна лихва в размер на 5 500 лева за период от месец
август 2014 г. до 08.08.2019 г., изцяло.
ОСЪЖДА
Столична дирекция на вътрешните работи,
с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5, да заплати на Етажна собственост на жилищна сграда на адрес град София,
ж. к. „*******“, ********, представлявана от управителя Д.Г.Т., ЕГН **********,
сумата от 1 386
лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА
Етажна собственост на жилищна сграда на адрес град София,
ж. к. „*******“, ********, представлявана от управителя Д.Г.Т., ЕГН **********,
да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5, сумата от 87 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: