Решение по дело №765/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.19ж, ал.2, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба на Национален фонд "Култура" против Народно читалище „Светлина – 2021“ с адрес на управление гр.Велико Търново, в която е направено искане читалището да заплати сумата 14 990лв., представляваща целево финансово подпомагане, изплатено по договор № LІ159-125/2021 г., заедно с мораторна лихва в размер на 1 767,37лв. В исковата молба се твърди неизпълнение на договорно задължение за отчитане на изпълнението на проекта, представляващо основание по чл.33, ал.4 от ЗЗРК за възстановяване на полученото подпомагане, ведно със законната лихва. С оглед представени нови доказателства и становище на ищеца с Определение № 562 / 15.02.2024г. съдебното производство е прекратено в частта, в която е претендирано изплащането на главница в размер на 14 990лв. Определението е влязло в сила на 26.02.2024г. От процесуалния представител на ищеца се поддържа искова претенция в размер на 1 905,90лв., представляващ законна лихва за забавено изпълнение за периода от 01.01.2023г. до 07.01.2024г. Моли се за осъждане на ответника да заплати претендираните лихви и направените по делото разноски.

Ответната страна, изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковата претенция с оглед акцесорния характер на вземането за лихви. Моли за отхвърляне на иска.

Предмет на настоящото съдебно производство e искова молба на Национален фонд "Култура" против Народно читалище „Светлина – 2021“ за заплащане на сумата от 1 905,90лв., представляващ законна лихва за забавено изпълнение на отчитане по договор № LІ159-125 / 2021г., за периода от 01.01.2023г. до 07.01.2024г.

След като разгледа оплакванията, изложени в исковата молба, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Между Национален фонд «Култура» град София и Народно читалище «Светлина-2021» е сключен договор № LІ159-125 / 2021г. за предоставяне безвъзмездно сумата от 14 990 лв. по Програма «Подкрепа за частни организации в областта на любителското изкуство 21» за реализиране на Проект «танцуващи светлини». Проектът е следвало да бъде осъществен до 30.11.2022г. Паричните средства са изплатени на 16.12.2021г. Народното читалище е следвало до 31.12.2022г. да предостави на Национален фонд «Култура» пълни данни относно реализацията на проекта, както и финансов и съдържателен отчет. Към посочената дата проектът не е отчетен, като липсва изпълнение на това задължение и към датата на подаване на исковата молба.

В хода на съдебното производство от ответника се представят нови доказателства – данни за отчитане на проекта чрез представяне на изискуемите документи на 07.01.2024г.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.33, ал.4 от ЗЗРК в редакцията му към подаване на исковата молба, предвижда при разходване на получените от фонда средства не по предназначение възстановяване в пълен размер на получените средства, заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта.

В административния договор чл.14 предвижда при неизпълнение на задължения или непредставяне на документи възстановяване на получената сума в пълен размер, ведно с лихва, равна на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта.

Следователно както нормативния акт, така и административния договор предвиждат дължимост на лихва единствено в хипотезата на възстановяване на вече получени средства. Следователно задължението за лихва има единствено акцесорен характер и не може да съществува самостоятелно, независимо от изразеното становище на процесуалния представител на ищеца. При липсата на задължение за възстановяване на платена сума, то липсва и основание за заплащане на лихва върху тази сума. Поради което и исковата претенция за заплащане единствено на лихва е неоснователна.

Следва да се отбележи, че в закона и административния договор липсва текст, предвиждащ начисляване на лихви при забава на изпълнение на някое от задълженията по проекта. При липсата на нормативно основание за начисляване на лихва за забавено изпълнение, то на самостоятелно основание лихва за бездействието не се дължи.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че действително договорът предвижда изрично, че непредставянето в срок на документите за отчитане на проекта се счита на неизпълнение и води до приложение на отговорността за възстановяване на получените средство с лихва. В този смисъл при доказано неспазване на срока за отчитане на проекта исковата претенция за главницата би намерила своята опора в нормите на договора. Тази искова претенция обаче не се поддържа от ищеца. В тази част съдебното производство е прекратено, като определението не е обжалвано и е влязло в сила. При липса на искова претенция за възстановяване на получените средства, неоснователна се явява акцесорната претеция за лихви.

При този изход на спора разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искова молба на Национален фонд "Култура" против Народно читалище „Светлина – 2021“ за заплащане на сумата от 1 905,90лв., представляващ законна лихва за забавено изпълнение на отчитане по договор № LІ159-125 / 2021г., за периода от 01.01.2023г. до 07.01.2024г.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от получаването му.

Съдия: