РЕШЕНИЕ

 

Номер 977                           Година  2017                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

На   29.03                                                                                        Година 2017

В публично заседание на 01.03.2017 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: Вера Тодорова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  13795  по описа за   2016 година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 във връзка с чл. 245, ал.1 и ал.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

          Ищцата О.С.Х. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 3 600 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение на ищцата за периода месец януари – месец септември 2016 г., и сумата 500 лева, представляваща обезщетение за неползвани от ищцата 25 работни дни платен годишен отпуск за 2015 и 2016 г., заедно със законна лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

          Ответникът “***” ЕООД - с. ***, оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество като “***” от 30.06.2015 г. до 12.10.2016 г., считано от която дата трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № 4-16/09.11.2016 г. на ответното дружество на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ във връзка с подадено от ищцата Заявление за прекратяване по чл.237, ал.1, т.2 от КТ от 11.10.2016 г., получено от ответника на 09.11.2016 г. – като със самата Заповед е било разпоредено на ищцата да се изплатят обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 105, 63 лева и по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 420 лева.

Както се установява от заключението от 23.01.2017 г. на вещото лице по ССЕ ***, действително през процесния период ищцата не е получавала трудовото си възнаграждение, като общо за периода й се дължат като брутна сума за получаване 3 787, 56 лева – като във ведомостите за заплати при ответника са били начислени дължимите брутни трудови възнаграждения на ищцата за процесния период, но липсва неин подпис, че ги е получила.

С оглед събраните по делото писмени доказателства (и особено – представеното от самия ответник ЛТД на ищцата), посоченото заключение на ССЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели Т. К. (*** на *** на ответното дружество Л. К. – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията на този свидетел само в частта им, с която потвърждава, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, както и, че за работата на ищцата е бил необходим достъп до интернет, а в офиса на дружеството в село *** е имало достъп до интернет един-два месеца в началото на 2016 година, а в останалата им част предвид противоречието с останалите събрани доказателства показанията на този свидетел не следва да се кредитират) и С. П., и с оглед разпоредбата на чл.118 от КТ и липсата на каквито и да е надлежни писмени доказателства в тази насока, съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи, че поради липса на работа за ищцата в ответното дружество от месец януари 2016 г. тя не полагала реално труд и не й се полагало трудово възнаграждение, за което страните се били уговорили устно, че ответникът не бил получавал молба от ищцата за прекратяване на трудовото й правоотношение при условията на чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищцата брутен размер е по-нисък от установения от ССЕ действително дължим, съдът намира, че искът с правно основание чл.128, т.2 от КТ във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

Както вече бе посочено, със самата Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, е било разпоредено на О.Х. да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ – като от посоченото заключение на ССЕ се установява, че от полагащия се на ищцата за 2015 и 2016 г. платен годишен отпуск са останали неползвани пет дни неползван платен годишен отпуск, за неползването които й се полага обезщетение в брутен размер 105, 63 лева, което й е било начислено по ведомост, но липсва подпис на ищцата за получаване на тази сума.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер, до който и размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

И двете главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях от 13.10.2016 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по делото в размер – съобразно уважената част от исковете – на 400 лева – адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 199 лева ДТ (включително и за издаденото на ищцата съдебно удостоверение) и 50 лева депозит за ССЕ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

С оглед изхода от спора и съобразно отхвърлената част от исковете, ищцата следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 200 лева – адвокатско възнаграждение.

          Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОСЪЖДА “***” ЕООД – с. ***, ЕИК ***, представлявано от *** Л. А. К., със съдебен адрес:***, офис 10, адв. И.М., ДА ЗАПЛАТИ НА О.С.Х., ЕГН **********,***, адв. Б.П., СУМАТА 3 600 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение на ищцата за периода месец януари – месец септември 2016 г.; СУМАТА 105, 63 лева, представляваща обезщетение за неползвани от пет дни платен годишен отпуск за 2015 и 2016 г., ЗАЕДНО СЪС законна лихва ВЪРХУ ДВЕТЕ ГЛАВНИЦИ, начиная от 13.10.2016 г., до окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 400 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 199 лева ДТ и 50 лева депозит за ССЕ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 500 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА О.С.Х., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕООД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 200 лева.

          Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

                                    

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала!

В.Т.