РЕШЕНИЕ
№ 560
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120106827 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ......................., представлявано от К.
Ч. и Б. В. – изп.директори чрез адв. М. В. от БАК срещу Т. Т. П. с ЕГН ********** и Р. К. К.
с ЕГН **********, двамата с адрес в гр. Б., за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца разделно /по равно/ сумата от 15 000 лв. - представляваща частичен иск от общо 248
000 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
“гражданска отговорност”, за причинени неимуществени вреди на наследниците на
починалата Е. Х. Г. в резултат на ПТП осъществено на ................ г., при управление на лек
автомобил марка ..........., с рег. № ............. от виновния водач – Н. Р. К. (починал на
................г.), като непълнолетен и без валидно свидетелство за управление на МПС, както и
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. При условията
на евентуалност се иска осъждане на ответниците да заплатят сумата солидарно, на
основание чл. 48, вр. чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответниците са родители и законни наследници на Н.
Р. К., който като непълнолетен и неправоспособен водач на ................ г. причинил ПТП при
управление на МПС, в резултат на което настъпила смъртта както на водача Н. Р. К., така и
на Е. Х. Г. и Г. Д. К. и Б. Н. Н. . Със съдебно решение по т.д.№ 339/2017 г. на БОС е бил
определен размерът на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди
на наследниците на починалата Е. Х. Г. от общо 248 000 лв. Сумата е била изплатена от
застрахователя на 28.11.2017г. С плащане на обезщетението застрахователят сочи, че е
встъпил в правата на увреденото лице спрямо прекия причинител на вредата. Твърди се, че
ответниците носят регресна отговорност по отношение на изплатеното от застрахователя,
тъй като към датата на причиняване на вредите водачът е бил непълнолетен и
неправоспособен водач, без свидетелство за управление на МПС. Посочва се още, че
1
родителите съгласно чл. 48 ЗЗД носят солидарна отговорност за вредите причинени от
децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Затова се иска уважаване
на иска и присъждане на направените по делото разноски. Ангажирани са писмени
доказателства
В срока за отговор по чл. 131 ГПК всеки от двамата ответници депозира
самостоятелен писмен отговор.
От ответника Р. К. К., чрез адв. К. К. се оспорва предявената претенция по основание
и размер. Твърди се, че не е доказано кой от двамата родители е упражнявал родителските
права, дали отвтениците са били съпрузи и дали непълнолетният им син е живеел с някого
от тях. Представил е съдебно удостоверение за вписан отказ от наследството на Н. К..
От ответника Т. П., чрез адв. Г. К. от БАК претенцията се оспорва като неоснователна
и погасена по давност. Посочва се, че майката на непълнолетния водач се е отказала от
наследството на Н. К. вписан на ................... г., поради което не следва да отговаря за
причинените от него вреди. Отделно от това излага аргументи, че вземането е погасено по
давност, като се твърди, че давността е започнала да тече с настъпване на застрахователното
събитие, не е била прекъсвана или спирана, нито ответникът П. е била конституирана в
процеса по т.д.№ 339/2017 г. на БОС, за да бъде обвързана от мотивите на решението. Затова
се иска отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски. Представени са писмени
доказателства.
По отношение на правната квалификация на главния иск, съдът приема, че
приложимият закон е именно КЗ /отм./. В този смисъл и решение № 20 от 02.04.2021 г. по
т.д. № 2695/2019 г. II т.о. на ВКС. Ето защо, предявеният иск е с правно основание чл. 274,
ал. 2 КЗ (отм.). Предявеният при условията на евентуалност иск е с правно основание чл. 48
ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените писмени доказателства, събрани по ДП 07-385/2014 г. по
описа на РУ-Карнобат, пор.№ 442/2014 г. по опис на ОП-Бургас, както и с оглед
представеното постановление за прекратяване на наказателното производство от
14.06.2017г., в хода на досъдебното производство е била изяснена фактическата обстановка
относно настъпване на ПТП на ................г., както и че лицето управлявало автомобила е
непълнолетният Н. Р. К., починал в резултат на инцидента. По делото не се спори относно
механизма на настъпване на вредите и факта на управление на автомобила от
непълнолетния водач, както и че в резултат на претърпяното ПТП са починали пътуващите в
автомобила още три непълнолетни лица - Е. Х. Г., Г. Д. К. и Б. Н. Н. .
По делото не се спори и се установява от ангажираните писмени доказателства, че със
сключено споразумение от 22.11.2017г. във връзка с т.д.№ 339/2017 г. на БОС, ищецът
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, като застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност” се е задължил да заплати на Р. и Х. Г. , като наследници на
починалата Е. Х. Г., в резултат на ПТП осъществено на ................ г., при управление на лек
автомобил марка ..........., с рег. № ............. от виновния водач – Н. Р. К. (починал на
................г.), сумата от по 120000лв. – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за всеки от родителите или общо 240000лв., както и сумата от по
4000лв. – представляващи половината от внесената държавна такса или общо 8000лв.
От представените писмени доказателства за извършени банкови преводи от страна на
ищеца се установява, че в полза на Р. и Х. Г. са изплатени общо 248000лв. на 28.11.2017г.
2
Представени са поделото два броя съдебни удостоверения, от които е видно
вписването в особената книга на Бургаски районен съд на заявените от ответниците откази
от наследството на техния син Н. Р. К., починал на ................г.
При така изложените факти настъпването на застрахователното събитие на ................
г. и участието на непълнолетния син на ответниците в него е безспорно установено.
За да бъде извършена преценка за това, дали поведението на водача представлява
основание за регресна отговорност, следва да бъде установен приложимият в настоящата
хипотеза закон и неговите предпоставки. В случая застрахователното правоотношение е
възникнало по силата на отменения Кодекс на застраховането, със сключената застраховка
“Гражданска отговорност” и застрахователното събитие е настъпило отново при действието
на отменение КЗ, действал до 31.12.2015 г. Заплащането на обезщетението от страна на
ищеца е извършено след 01.01.2016 г., при действието на настоящия КЗ. Съобразно
дадените разяснения по приложението на закона с решение № 20 от 02.04.2021 г. на ВКС по
т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК, възникването на регресното право се определя спрямо
момента на настъпване на застрахователното събитие, поради което приложимият закон в
случая е именно отменения КЗ.
Съгласно разпоредбата на приложимия чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.), застрахователят по
застраховка “гражданска отговорност” има право да получи платеното обезщетение от
лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. В случая
застрахователят е обосновал регресното си право именно на факта, че водачът е бил
непълнолетен и неправоспособен към момента на настъпване на ПТП, което е установено
от писмените доказателства и липсва оспорване на това обстоятелство. С плащането на
застрахователното обезщетение несъмнено в полза на ищеца възниква регресното право да
претендира от неправоспособния водач платеното от застрахователя обезщетение на
пострадалото лице. В случая водачът е починал в резултат на осъщественото ПТП и негови
законни наследници са родителите, съгласно чл. 6 ЗН. Същите обаче са се отказали от
наследството на своя син по реда на чл. 52 ЗН, за което са представени надлежни и
неоспорени доказателства. Следователно отговорността на родителите не може да бъде
ангажирана в качеството им на наследници на задължението на прекия причинител на
вредата по регресния иск. На това основание следва да бъде отхвърлен главния иск и да
бъде разгледана евентуално заявената претенция.
С предявения при условията на евентуалност иск се цели ангажиране на личната
отговорност на родителите, които съгласно чл. 48 ЗЗД отговарят за вредите причинени от
техните деца, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
В случая е безспорно, че деликтът е извършен от непълнолетния син на ответниците
и не се твърди, нито се установява някой от родителите да е бил лишен или да не е
упражнявал родителските си права към датата на настъпване на инцидента. Също така не се
твърди някакъв обективно установим факт, от който да се направи извод, че детето не е
живеело съвместно с родителите си. В съдебно заседание е наведено твърдение от
процесуалния представител на ответника П., че същата не е била в състояние да
предотврати настъпването на вредоносните последици. Не се сочат обаче никакви
обективни причини за това, нито някое обстоятелство попречило на родителя да упражни
контрол над непълнолетното дете. Материалноправната отговорност на родителите по реда
на чл. 48 ЗЗД е лична и произтича от неуспешното изпълнение на родителските им функции
и родителския дълг - на задълженията по отглеждане и възпитание на ненавършилите
пълнолетие и неупражняване на необходимия надзор. (В този смисъл решение № 270 от
10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 916/2016 г., IV г. о., ГК). Затова, в случай на изключващи
3
отговорността обстоятелства, същите следва първо да са заявени с ясно установими факти
по делото и на следващо място да бъдат доказани. В случая липсват такива твърдения, нито
пък се твърди да са предприетите мерки за предотвратяване настъпването на вредите, като
не са ангажирани и доказателства. Ето защо правоизключващото възражение на ответника
се явява недоказано в процеса.
Отговорността на непълнолетния по реда на чл. 45 ЗЗД и тази на родителите му по чл.
48 ЗЗД съществуват самостоятелност и паралелно, като същата може да бъде ангажирана
само по преценка на правоимащия. Затова и по реда на чл. 48 ЗЗД родителите отговарят за
причинените вреди пред увреденото лице, което може да избере срещу кого да предяви
своята претенция. Тъй като регресната отговорност на застрахователя е функционално
обусловена от тази на прекия причинител на вредите и произтича от сключения
застрахователен договор по застраховка "Гражданска отговорност", в случая ищецът с
плащане на обезщетението е встъпил в правата на увреденото лице срещу ответниците, в
качеството им на родители на починалия непълнолетен водач. При липсата на установени
основания за изключване на тяхната отговорност, съдът приема претенцията за основателна
и доказана.
Доколкото искът е заявен като частичен и размерът на изплатеното застрахователно
обезщетение го надхвърля моногократно, искът следва да бъде уважен в посочения размер
от 15 000 лв. - представляваща частичен иск от общо 248 000 лв.
По направеното възражение за погасяване на претенцията по давност следва да се
посочи, че в съдебната практика последователно и непротиворечиво е даден отговор на
въпросите за погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на
застрахователя (в тази връзка т.14 от ППВС №7/77г., решение №178 от 21.10.2009г. по т.д.
№192/2009г., II т.о., решение №173 от 30.10.2009 г. по т.д. №455/2009г., II т.о., решение №53
от 16.07.2009г. по т.д. №356/2008 г., I т.о., решение №2 от 02.02.2011г. по т.д. №206/2010г.,
II т.о., решение №15 от 04.02.2011г. по т.д. №326/2010г., II т.о. и др. ВКС). Предявеният иск
от застрахователя се погасява с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл.
110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията
на правоимащите лица, а не от настъпването на увреждането (Решение № 127 от 18.10.2019
г. на ВКС по т. д. № 2835/2018 г., I т. о., ТК). В случая обезщетението е изплатено на
28.11.2017г., поради което претенцията би била погасена по давност след 28.11.2022г. Тъй
като искът е предявен един месец по-рано, а именно на 25.10.2022г., в случая възражението
на ответника се явява неоснователно. С оглед дадените указания с тълкувателно решение №
3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т.д.№ 3/2016 г. на ОСГТК предявяването на иска за парично
вземане като частичен нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност
по отношение на непредявената част от вземането.
По изложените съображения предявеният евентуален иск следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед направеното от ищеца искане за присъждане на разноски и предвид изхода от
делото, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да
бъде възложено заплащането на сумата от 600 лв. – платена държавна такса.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск от “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД с ЕИК
4
*********, със седалище и адрес на управление ......................., представлявано от К. Ч. и Б.
В. – изп.директори чрез адв. М. В. от БАК срещу Т. Т. П. с ЕГН ********** и Р. К. К. с ЕГН
**********, двамата с адрес в гр. Б., за осъждане на ответниците, в качеството им на
наследници на виновния водач – Н. Р. К. (починал на ................г.), да заплатят на “ДЗИ -
Общо застраховане” ЕАД разделно /по равно/ сумата от 15 000 лв. - представляваща
частичен иск от общо 248 000 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка “гражданска отговорност”, за причинени неимуществени вреди на
наследниците на починалата Е. Х. Г. в резултат на ПТП осъществено на ................ г., при
управление на лек автомобил марка ..........., с рег. № ............. от виновния водач – Н. Р. К.
(починал на ................г.), като непълнолетен и без валидно свидетелство за управление на
МПС, както и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т. Т. П. с ЕГН **********, с адрес .................... и Р. К. К. с ЕГН
**********, с адрес в ................................, в качеството им на родители на непълнолетния
причинител на вредите да заплатят солидарно на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в ........................, представлявано от К. Ч. и Б. В.,
съдебен адрес в .........................., чрез адв.М. В., сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди
лева) - частичен иск от общо 248 000 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка “гражданска отговорност”, за причинени неимуществени вреди
на наследниците на починалата Е. Х. Г. в резултат на ПТП осъществено на ................ г., при
управление на лек автомобил марка ..........., с рег. № ............., от виновния водач – Н. Р. К.
(починал на ................г.), който е бил непълнолетен и без валидно свидетелство за
управление на МПС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.10.2022
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 600 лв. (шестстотин
лева) представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5