РЕШЕНИЕ
№ 665
гр. Варна, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110101050 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба с правно
основание чл. 288 а, ал. 3, вр. чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането - отменен (чл.
559, ал. 3 КЗ ,вр. чл 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането - нов) и чл. 86, ал.1 ЗЗД от Г.Ф.
- С., ***, ЕИК *** , представляван заедно от Изпълнителните директори М. К. и С. С., със
съдебен адрес *** - чрез адвокат Л. Л. В. - Т. против ответника Н. Г. И., ЕГН **********,
с адрес :***.
Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на което и на
осн. чл. 288а, ал.3, вр. чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отменен) ( А.лог на
новия чл. 559, ал. 3, вр. чл. 558, ал. 7 КЗ) и чл. 86, ал.1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 3 052.68 лв. - обезщетение за имуществени вреди възстановени
на Н.Б.Б.А.З. (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на Автомобилистите
на Франция, за щетите по л.а. „***“ с рег. № *** от ПТП, настъпило на 16.07.2015 г. ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - 30.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Желае се присъждане в полза на ищеца и на направените по делото съдебно
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение по следната банкова сметка:
банкова сметка на Г. Ф. в *** АД: IBAN:*** , BIC: ***.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Г. Ф., на основание чл. 288а, ал.1 от Кодекса за застраховане (отменен) и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г.
(на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) във връзка с
предявената на 21.02.2018 г. претенция от НББАЗ, при спазване на законоустановения срок,
по щета № 120150/21.02.2018 г. възстановил на Н.Б.Б.А.З. (НББАЗ) в качеството му
компенсационен орган сумата 3052.68 лв. чрез банков превод на 01.03.2018 г. , като парична
равностойност на 1560.81 евро по курса за деня, от които 1297.81 евро обезщетение, 240
евро такса обработка по фактура № **********/12.01.2018 г. и 23 евро банкови такси . На
основание чл.559 и чл. 561 КЗ на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер
всички суми , изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на
1
Националното бюро на Автомобилистите на Франция.
Твърди се в исковата молба, че към датата на образуване в ГФ на щета №
120150/21.02.2018 г., международното регулиране на претенцията на Националното бюро на
автомобилистите във Франция , чрез изплащане на обезщетение в размер на 1560.81 евро,
ведно с всички гореописани разходи по щетите по увредения лек автомобил „***" с рег. №
***, собственост на К. У., било вече извършено от Националното бюро на автомобилистите
във Франция, в качеството му на компенсационен орган по местонастъпването на вредите и
НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайното местопребиваване на
увреждащото МПС и прилагането от Българското бюро на чл.288 а, ал. 1 КЗ отм. /сега чл.
559, ал. 1, т. 1 КЗ/.
Твърди се в исковата молба, че в производствата пред двата компенсационни орА. за
определяне и изплащане на обезщетението, били направени разноски, които на осн. чл.288а
ал.1 КЗ отм. /сега чл. 559 КЗ/ Фондът задължително възстановявал.
Сочи се в исковата молба, че виновен за причинените щети по посочения по - горе
л.а. бил ответникът Н. И., който на 16.07.2015 г. във Франция, в град Мандр, при движение
на заден ход не упражнил достатъчен контрол над управлявания от него л.а. „***“ с рег. №
*** ,в следствие на което ударил паркиралия л.а. „***“, с рег. № ***, като по този начин
причинил процесното ПТП.
В нарушение на чл. 260 КЗ (отм.) - чл.490 от сега действащия К3, сочи ищецът ,че
ответникът управлявал лекия автомобил без сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност", към датата на ПТП- то.
Твърди се, че Г. Ф. поканили ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до
сезирането на съда ответникът не погасил задълженията си.
С оглед горното и е отправеното до съда искане.
В подкрепа на твърденията си ищецът е обективирал и доказателствени искания.
В СРОКА по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез адв. А. Н. - надлежно назначен от
съда особен представител на ответника, е депозирал отговор.
По същество в отговора на искова молба ответникът чрез особения му представител е
изразил становище за допустимост на иска.
По основателността на иска, ответникът чрез адв.Н. е оспорил иска и по основание
и по размер, навеждайки следните съображения:
1. Наведено е възражение за погасяване на исковата претенция по давност.На
основание чл. 110 ЗЗД, оспорва ответника, че давностния срок е изтекъл на 12.01.2023 г.,
пет години след като Н.Б.Б.А.З. изплатило процесната сума на Централно Френско
бюро. Банковото бордеро, приложено към делото, носело дата 12.01.2018 г., а исковата
претенция била предявена пред РС Варна на 30.01.2023 г., съответно погасяването на
главницата водено и до погасяване на лихвата.
2.Оспорва се от ответника липсата на действаща задължителна застраховка към
датата на
ПТП - то. Според особения процесуален представител на ответника било видно от
представения с исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП от 16 юли 2015 г.,
подписан и от двете страни, че към тази дата Н. И. Г. имал валиден Застрахователен
сертификат или зелена карта , посочени били Договор № 67 10 18 18000 и Зелена карта *** с
валидност 17.04.2015 г. до 16.08.2016 г.
3.Ответникът, чрез адв.А.Н. , в срока по чл.131 ГПК , е оспорил иска по размер, като
счита, че сумата изплатена за имуществени щети в следствие на ПТП -то и разноски, в
размер на 3952.68 лв. е завишена.
Предвид изложеното, ответникът желае съдът да постанови Решение, по силата на
които да бъде отхвърлен предявения от Г. Ф. гр.София иск, като неоснователен и недоказан,
ведно с присъждане на сторените от ответника съдебно - деловодни разноски.
На последно място ответникът е заявил в отговора на искова молба, чрез особения си
представител, че не се противопоставя по делото да бъдат приети писмените доказателства,
приложени с исковата молба.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 09.02.2024 г.,
обективрано в протокол № 742/09.02.2024г. ищецът , редовно уведомен, не изпраща
2
представител. В молба с рег. вх. № 11181/9.2.2024 г. , процесуалният представител на ищеца
ГФ - адв.В. - Т. поддържа исковата молба, моли за уважаване на иска ведно с присъждане на
разноските по делото.
В същото съдебно заседание ответникът, представляван от надлежно назначения му
особен представител адв. А. Н. моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.Адв.Н. е отправила искане до съда за снабдяване с РКО за внесения за целта
депозит, по което искане съдът се е произнесъл в о.с.з.
СЪДЪТ , след запознаване със становищата на страните , на база събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съгласно нормите на чл.235 и чл. 236 ГПК приема за
установено и изяснено по делото от фактическа и правна стрА. следното :
РС Варна е сезиран с искова молба, заведена в съда на дата 30.01.2023г.
Предявения иск съдът е квалифицирал с доклада по делото, приет без възражения от
страните, с правно осн. чл. 288а, ал. 3, вр. чл. 288, т.12 КЗ отменен и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил тежестта на доказване между страните
съобразно правилото на чл. 154 ГПК . В тежест на ищцовата стрА. съдът е възложил да
установи, следните правнорелевантни факти, а именно: - извършено противоправно
деяние от ответника; реално настъпилата вреда и нейния вид; причинна връзка между
противоправното деяние и вредата; факта на изплащане на обезщетение за претърпяни
имуществени вреди, неговия размер и встъпване съобразно закона.
В тежест на ответника по делото от своя стрА. съдът е възложил да установи
наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе
правни последици -наличието на обстоятелства, изключващи, респективно погасяващи
дължимостта на претендираните суми- изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД , наличие
на валидна застраховка Гражданска отговорност за управлявания от него л.а.,към датата на
застрахователното събитие .
При разпределение на тежестта на доказване , съдът изрично е указал на страните, че
в хипотезата, на чл. 288, ал. 3 ,във връзка с чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.); ищецът ГФ,
твърдейки, че е изпълнил чужд дълг, разполага с регресен иск против причинителя на
вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за
виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на ответника и до размера на
изплатеното обезщетение.Основателността на регресната претенция на ищеца в случая
предполага : съществуването на деликтно правоотношение - чл. 45 от ЗЗД, за да възникне
валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от
виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди.
Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в
КЗ (отм.);, Правилника за устройство и дейност на ГФ. На компенсация подлежат, както
изплатената сума на потърпевшата стрА. по ликвидиране на имуществени и неимуществени
щети, така и изплатените суми за външни услуги, както и сумите на всички разходи,
сторени от участващите в компенсацията страни.В настоящия казус , за да бъде налице
фактическият състав н а чл. 288а, ал.3 вр. чл.288, ал.12 КЗ (отм.) ищецът ГФ е следвало да
установи и докаже, че виновният водач на МПС, в случая ответника, по описания в исковата
молба начин, време и място виновно е предизвикал ПТП, от което са настъпили
имуществени вреди за увредения л.а., като към датата на ПТП-то ответникът не е разполагал
с валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това
компенсационният орган е възстановил изплатените суми, ведно с разходите на
пострадалото лице. ГФ е следвало да докаже и причинно-следствената връзка между
причинените вреди и поведението на ответника.
В тежест на ищеца съдът е възложил да докаже факта на плащането на дължимото
обезщетение (датата на плащане и размера на обезщетението), респ. че се е суброгирал
по силата на закона в правата на увреденото лице. В тежест на ГФ е било възложено още и
да докаже твърденията си ,че ответникът е бил надлежно поканен да преведе по сметка на
ГФ изплатената от фонда по щетата сума, че ответникът се намира в забава, поради което и
освен главницата се дължи и законната лихва за забава.
С доклада по делото съдът е указал на ответника , че следва да проведе насрещно
доказване по тези факти, а при установяване на горното - да докаже изпълнение на
задължението си да заплати дължимата сума по регресната претенция, или направените
правоизключващи и правопогасяващи възражения- възражението за изтекла давност. В
тежест на ответника е било възложено да установи и докаже , че е разполагал с валидна
3
застраховка „Гражданска отговорност", т.к. релевираното от ищеца твърдение, че
ответникът не е имал задължителна застраховка „ГО“ към датата на застрахователното
събитие представлява отрицателен факт.
При така разпеделената тежест на доказване, съдът на база съвкупния и поотделен
А.лиз на събраните по делото доказателства приема за безспорно установено по делото
следното :
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения ,кореспондиращи с искането
по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК , въз основа на които и РС Варна е квалифицирал иска по чл.
чл. 288. ал.3 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 288. ал. 12 от КЗ (отм.) - сега 588, ал. 7 от КЗ.
В нормата на чл.288а, КЗ ( в относимата редакция - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) изрично е
записано , че :ал. (1) Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато: 1. моторното превозно средство на
виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен
срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи
застрахователят; 2. застрахователното събитие е настъпило на територията на
Република България и не може да се определи моторното превозно средство; 3.
застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и е
причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
трета държава, и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не
може да се определи застрахователят.(2) Сумите по ал. 1 се възстановяват в пълен
размер в срок 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган. (3)
След изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14.); плащания
от фонда :чл. 288, ал. (12) След изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.
Когато увреденото лице разполага с изпълнителен лист срещу виновния водач, фондът
може да се ползва от правата по него въз основа на документите и извлеченията от
сметките, с които се установяват платените от него суми. Когато фондът е определил и
изплатил обезщетение, което е по-малко от размера по изпълнителния лист, в
изпълнителното производство увреденото лице се удовлетворява за разликата преди
фонда.).
Съпоставяйки редакцията на чл.288а КЗ с приобщените по делото писмени
доказателства : (двустранен констативен протокол за ПТП от 16.07.2015 г. - превод от
френски език; справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фон,
на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите от 21.02.2018 г.; доклад по щета за имуществени
вреди № 120150/21.02.2018 г.; претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от
НББАЗ на Bureau Central Francais по щета, причинена от незастраховано МПС с българска
регистрация изх.№ 1-0421/21.02.2018 г.; преводно нареждане за кредитен превод от
01.03.2018 г.; нареждане за превод на валута от 12.01.2018 г.; детайлна информация за
транзакции по банкова сметка; фактура № **********/12.01.2018 г.; справка от базата
данни на Информационен център към Гаранционен фон, на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите от 12.01.2016 г.; писмо от Централно френско бюро на
застрахователните дружества срещу ПТП от 06.01.2016 г. - превод от английски език,
писмо от Централно френско бюро на застрахователните дружества срещу ПТП от
25.01.2016 г. - превод от английски език,; писмо от Централно френско бюро на
застрахователните дружества срещу ПТП от 25.01.2016 г. - превод от английски език,;
записка от 16.12.2015 г. - превод от френски език; писмо от електронна поща от
21.01.2016 г. - превод от английски език; писмо от електронна поща от 21.01.2016 г. -
превод от английски език; писмо от електронна поща от 21.01.2016 г. - превод от
английски език; протокол за споразумение от 10.04.2017 г. - превод от френски език; важни
препоръки - превод от френски език; експертна оценка - превод от френски език; писмо от
Централно френско бюро на застрахователните дружества срещу ПТП от 23.11.2017 г. -
превод от английски език; писмо от Централно френско бюро на застрахователните
дружества срещу ПТП от 19.04.2017 г. - превод от френски език,; удостоверение рег.№
4245/20.06.2022 г.; регресна покА. изх.№ ГФ-РП-412/21.07.2022 г.; известие за доставяне)
съдът приема, че твърденията на ищцовата стрА. релевирани в исковата молба относно
подлежащите на доказване факти, включени във фактическия състав на нормата на чл. 288а
КЗ отм. са основателни и доказани.
4
От събраните пред настоящата инстанция доказателства по делото се установява и
изяснява, че л. а. *** , рег.№ В 30 71 КМ , към дата 1707.2015 г. не е имал сключена
застрахователна полица към ЗАД О. З. АД /л. 104/.
От неоспореното от страните заключение на в.л. инж.Хр.К. по допуснатата САТЕ /
л.128- 130/ се установява несъмнено , че именно сумата от 1297.81 евро / 2538.30 лв./ е
размера на разходите , необходими за възстановяване на щетите по увредения л.а., в
съответствие с ценообразуването и стойностите на части и труд , валидни за Франция -
т.е.точно сумата, която е платена само като обезщетение за щетите по увредения л.а.
При така изложеното по - горе, на база писмените доказателства и заключението на
в.л. инж.К., ВРС приема, че по делото ищецът е провел пълно и главно доказване и на
размера и на основанието на иска си , но въпреки това искът следва да се отхвърли изцяло .
За да изведе крайния си извод от правна стрА., че искът подлежи на отхвърляне ,
съдът излага следните мотиви:
Още в отговора на искова молба ответникът, чрез надлежно назначения му
процесуален представител е релевирал възражение за погасяване на вземанията по давност
съгласно нормата на чл.110 ЗЗД. Разгледано по същество възражението на особения
представител на ответника е основателно .
Видно от лист първи и втори от делото , ГФ е предявил иска си във ВРС на дата
30.01.2023 г. Приобщеното на лист тринадесети преводно нареждане доказва твърденията
на ГФ, че на 01.03.2018 г. е изплатил сумата от 3052.68 лв. на НББВ по щета № GF -16 - 057
- F.щ 120150/2018 г. Приобщеното на лист четиринадесети преводно нареждане отразява
факта, че НББВ на 12.01.2018 г. е превело на B*** 1497.81 евро - за възстановяване на
получена претенция на изплатени имуществени вреди и ткса обработка по щета в следствие
на ПТП с виновно незастраховано МПС с български рег. № В 3071КМ . Видно и от л. 12 - ти
НББАЗ на 21.2.2018 г. е оправило претенция към ГФ , след одобрение на УС , за
възстановяване на сумата от 1497.81 евро на 12.1.2018 г.
Съгласно мотивите на Решение № 2 /2.2.2011 г. на ВКС , Второ търговско отделение,
ТК , посатновено по реда на чл.290 ГПК , с докладчик съдията Росица Ковачева, по т.д. №
206/ 2010 г.,напълно относимо към спора, цитирА.та в същото решение трайна съдебна
практика: „ основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който
включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и
даденото от закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната
давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на
правоимащия и за този иск тече погасителна давност, различна от тази за задължението
по чл. 45 и 49 ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който
момент длъжникът изпада в забава.“
При така изложеното по-горе, съдът намира, че след като плащането на
застрахователното обезщетение на правоимащия е било сторено на 12.01.2018 г. , то най-
късно до 12.01.2023 г. ищецът ГФ е следвало да предяви по съдебен ред правата си, за да не
бъде приложена нормата на чл.110 ЗЗД . Исковата молба е предявена след 12.01.2023 г., а
именно на 30.01.2023 г., поради което и петгодишния срок по чл.110 ЗЗД е изтекъл и
вземанията на ГФ против ответника действително, както възразява особеният представител
на ответника, са погасени по давност.
При така изложеното по-горе, съдът приема че искът следва да се отхвърли изцяло
поради погасяването на вземането по давност , съгл. чл.110 ЗЗД.
Изхода на спора прави неоснователно искането на ищеца за присъждане на законна
лихва и разноски.
На последно място: съдът вече е определил и присъдил дължимите се разноски в
полза на особения представител на ответника, поради което и не са налице други искания,
по които следва да се произнася.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл. 288 а, ал. 3, вр. чл. 288,
ал. 12 от Кодекса за застраховането - отменен (чл. 559, ал. 3 КЗ ,вр. чл 558, ал. 7 от
Кодекса за застраховането - нов) и чл. 86, ал.1 ЗЗД от ищеца Г.Ф. - С., ***, ЕИК *** ,
представляван заедно от Изпълнителните директори М. К. и С. С., със съдебен адрес *** -
чрез адвокат Л. Л. В. - Т., против ответника Н. Г. И., ЕГН **********, с адрес :***, с
ИСКАНЕ да бъде постановено Решение, по силата на което и на осн. чл. 288а, ал.3, вр. чл.
288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отменен) ( А.лог на новия чл. 559, ал. 3, вр. чл.
558, ал. 7 КЗ) и чл. 86, ал.1 ЗЗД ответника Н. Г. И., ЕГН ********** да бъде осъден да
заплати на ищеца Г.Ф. - С., ЕИК *** СУМАТА от 3 052.68 лв. - обезщетение за
имуществени вреди възстановени на Н.Б.Б.А.З. (НББАЗ) във връзка с претенцията на
Националното бюро на Автомобилистите на Франция, за щетите по л.а. „***“ с рег. № ***
от ПТП, настъпило на 16.07.2015 г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в 2 седмичен срок, считано от
получаване на преписа с Въззивна жалба пред Окръжен съд Варна .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6