№ 610
гр. Варна, 05.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Деспина Г. Г.
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20253000500448 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по в.жалба вх.№ 5786/04.08.2025 по вх.рег.на АпС-
Варна /и с вх.№ 2812/14.08.2025 по вх.рег.на ОС-Тщ/ от Д. Х. Г., ЕГН
**********, пост.адрес: гр.Елена, чрез адв.К. Г.Т. от АК–В.Търново, ЛНА
**********, също и неин син, против Решение № 77/11.07.2025 по гр.д.№
237/2025 на ОС–Търговище, с което е отхвърлен предявеният от нея против
АдмС–В.Търново и АдмС–Шумен иск по чл.2б от ЗОДОВ за солидарно
заплащане на обезщетение в размер на 26 000лв за допуснато нарушение на
правото й на разглеждане и решаване на адм.д.№ 584/2023г на АдмС–
В.Търново, преобразувано в производството по адм.д. № 411/2024г на АдмС–
Шумен в разумен срок, съгл.чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС.
Счита решението на ОС за невалидно, недопустимо и неправилно
поради съществена нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до
неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния
закон, поради повърхностен анализ и оскъдно излагане в мотивите на
правните и фактически изводи – не били обсъдени всички събрани
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не били обсъдени всички
наведени доводи, за което съдът следвало да с което е извършено и
съществено процесуално нарушение.
ОС е формирал вътрешното си убеждение, без да се съобрази с
правилата на формалната логика, опита и научното знание, което прави
решението необосновано и съставлява нарушение на съществените
процесуални правила, за което се позовава на ТР № 1/17.07.2001 на ВКС.
Счита, че Прокуратурата на РБ следвало да участва в
1
първоинстанционното производство като контролираща страна и че в
настоящия случай не била спазена императивната разпоредба на чл.10 ал.1 от
ЗОДОВ, което сочело на съществено процесуално нарушение и то не може да
бъде поправено във въззивната инстанция.
Налице били пропуски във връзка с дължимите процесуални действия
по доклада на делото и разпределението на доказателствената тежест. Като е
заличил допуснатите по искане на ищцата свидетели, ОС е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, оставяйки делото
неизяснено от фактическа страна.
Освен изложеното, счита, че първоинстанционният съдия е следвало да
се отведе от разглеждането на делото.
Отправя искане за прогласяването за нищожно решението на ОС-
Търговище или същото да бъде обезсилено и делото - върнато за
разглеждането му от друг съдебен състав, или да бъде отменено и искът й да
бъде уважен изцяло.
С жалбата са направени следните доказателствени искания: за
допускане на съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза
/наричана също така съдебно-психологична експертиза/, както и да бъдат
разпитани заличените в първоинстанционното производство свидетели „при
режим на тяхната замяна на осн.чл.147 ГПК“, като се подчертава, че
евентуалният отказ следвало да бъде мотивиран.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна АдмС–Шумен не е
подала писмен отговор
Контролиращата страна Прокуратурата на Република България
също не е представила писмено становище.
Постъпил е писмен отговор от АдмС–В.Търново, в който се изразява
становище, за неоснователност на жалбата; не са налице предпоставките за
нищожност или недопустимост на решението на ОС-Търговище.
Относно позоваването за нищожност на решението поради липса на
мотиви, въззиваемата страна възразява, че от жалбата не ставало ясно какви са
конкретните твърдения, обосноваващи нищожност на решението.
Същевременно се позовава на ТР № 1/10.02.2012 по тълк.д.№ 1/2011г на
ОСГТК на ВКС, според което нищожно е съдебно решение, постановено от
ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на
съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или
неподписаното решение. В случая не е налице нито един от тези пороци.
Обжалваното решение е ясно, разбираемо, логично формулирано и
съставлява валиден съдебен акт.
Що се отнася до довода за недопустимост на решението, то видно е от
Определение № 323/11.06.2025 по гр.д.№ 237/2025 на ОС-Търговище и
Протокол от проведеното о.с.з. № 85/7.07.2025, че Окръжна прокуратура –
2
Търговище е била редовно призована за съдебното заседание на посочената
дата и е била представлявана от прокурор, който е изразил становище за
неоснователност и недоказаност на предявената исковата претенция.
Съгласно чл.152 ГПК протоколът от заседанието е доказателство за
извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия и затова
твърдението за нарушение на чл.10 ал.1 ЗОДОВ е голословно.
Що се отнася до оплакването за неправилност на решението поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, произтичащи от
пропуски при доклада по делото, касаещи разпределение на доказателствената
тежест, счита и това оплакване за неоснователно. От данните по делото е
видно, че е бил изготвен проект, отговарящ на императивните изисквания на
чл.146 ГПК; същият е с необходимите реквизити, вкл. и правилно определена
правна квалификация и разпределяне на доказателствената тежест.
На следв. място заявява, че не са налице и обстоятелства, пораждащи
съмнение относно безпристрастността и незаинтересоваността на съдията -
докладчик по делото, а изложените твърдения не дават основание за отвод по
чл.22 ал.1 т.6 ГПК. Фактът на искова молба от Д. Г. срещу ОС–Търговище,
подадена пред друг съд – ОС-Разград сам по себе си не сочи на съмнение в
безпристрастността на съдията от ОС–Тщ при разглеждането на други дела с
участието на същата страна предвид, че Д. Г. води множество производства по
ЗОДОВ срещу различни органи на съдебната власт, сред които е и ОС–
Търговище.
Изразено е и становище за неоснователност на доказателствените
искания на въззивницата. Не са налице предпоставките на чл.266 ал.3 от ГПК.
Като е оставил без уважение искането на въззивницата - ищца за назначаване
на експертиза с определение от 7.07.2025 ОС не е допуснал процесуално
нарушение, тъй като ищцата в действителност е поискала експертизата за
определяне цената на иска. Размерът на исковата претенция се определя от
ищеца, а не от в.лице.
Що се отнася до искането за разпит на свидетели, такива са били
допуснати по искане на ищцата при условията на довеждане с определение от
11.06.2025г с оглед установяване евентуални претърпени от нея
неимуществени вреди. Същите не са били разпитани поради проявеното
процесуално бездействие от страна на самата ищца, която не се е явила в о.с.з,
нито е изпратила процесуален представител.
Поради всичко изложено моли за оставяне без уважение подадената
жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД По отправените от жалбоподателката искания
за събиране на доказателства във въззивното производство настоящият
съдебен състав намира следното:
3
С въззивната жалба Д. Г. чрез процесуалния си представител е поискала
да се назначи съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза
/наричана още съдебно-психологична експертиза/, както и да бъдат разпитани
заличените в първоинстанционното производство свидетели „при режим на
тяхната замяна на основание чл. 147 от ГПК“.
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства,
които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното
производство.
Съгласно Определение № 3361 от 25.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. №
3609/2024 г. отговор на въпроса кога настъпва преклузията за събиране на
доказателства във въззивното производство е даден в ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и установената въз основа на него съдебна практика на ВКС,
част от която са решение № 101/09.07.2018 г. по г. д. № 2191/2017 г. на ІV г. о.;
решение 172/31.05.2014 г. по г. д. № 6229/2013 г. на ІV г. о.; решение №
80/02.06.2020 г. по г. д. № 4031/2019 г. на ІV г. о. и др. Според същата, пред
въззивния съд е допустимо да се сочат нови доказателства и да се твърдят
нови обстоятелства, когато те са относими към предмета на спора и се отнасят
за обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в първата
инстанция до подаването на въззивната жалба или отговора, респективно се
отнасят до новооткрити обстоятелства. Страната, която се позовава на
новооткрити обстоятелства, следва да посочи и установи причините, които са
попречили те да бъдат посочени своевременно. Ако страната е пропуснала да
заяви обстоятелство или да посочи доказателство поради собствената си
небрежност, тя не може да поправи допуснатия пропуск пред въззивната
инстанция. Пред въззивния съд са допустими и тези доказателства, които не са
били събрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения /чл. 266, ал. 3 от ГПК/.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира жалбата за допустима и затова следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Що се отнася до заявените с жалбата доказателствени искания:
1/ за допускане на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и
съдебно психологическа експертиза за установяване психичните процеси у
въззивницата при конкретна ситуация (афект) и причините, довели до тези
процеси;
2/ за допускане до разпит на недопуснатите от ОС свидетели, за които твърди,
че били заличени, при режим на замяна на посочените в исковата молба,
съобрази следното:
Още с исковата си молба ищцата е поискала събирането на гласни
доказателства чрез разпита на свидетели за установяване на търпените от нея
неимуществени вреди,
С определението от закрито заседание на ОС-Търговище е изготвен
4
проект за доклад по делото, като е определена правната квалификация на иска
по чл.2б от ЗОДОВ, а изложеното в обстоятелствената част на исковата молба
е достатъчно ясна, за да определи фактическата и правна рамка на спора,
налице са и всички останали реквизити, изискуеми от разпоредбите на чл.
127-128 ГПК, очертани са спорните въпроси във връзка с които правилно е
разпределена доказателствената тежест. На ищцата е указано, че е в нейна
тежест установяването на спорните факти относно това дали делата са били
разгледани в разумен срок, настъпването на неимуществени вреди, които да са
пряка и непосредствена последица от разглеждане в неразумен срок, както и
наличието на негативни промени в емоционално- психическото й състояние,
вкл. на степента на моралните вреди. В тази връзка й е била предоставена
възможност да води двама свидетели в о.с.з.
В проведеното на 7.07.2025 ищцата не се е явила, нито е изпратила
процесуален представител, нито е депозирала писмено становище. С
протоколно определение съдът е обявил проекто-доклада за окончателен и
след приобщаване към делото събраните писмени доказателства и изисканите
адм. дела, е приключил съдебното дирене и е дал ход на делото по същество.
При това положение се налага извод, че няма допуснато съществено
процесуално нарушение от съда при събирането на доказателствения
материал във вид на гласни доказателства и делото да е останало непопълнено
с такива поради процесуалното бездействие на ищцата, която не е осигурила
довеждането на свидетелите в о.с.з. Същите не биха могли да бъдат призовани
поради непосочване на техните имена и адреси.
Както в исковата молба, така и в първото проведено о.с.з. липсва
изрично заявено от ищцата искане за допускане на СМЕ и/или СПсЕ.
В исковата молба, п.II „Доказателствени искания" се съдържа
изложение, че съобразно нормата на чл.162 ГПК, когато няма достатъчно
данни за размера на иска, съдът е длъжен служебно да го установи и при
преценката дали са необходими специални знания, следва да се съобрази с
принципите за равенство на страните и за установяване на обективната истина
- чл.9-10 ГПК. Това обуславя извод, че се касае за изразено становище за
дължимите от съда процесуални действия в хипотезата на чл.162 ГПК,
каквато ищецът е приел да липсва, след като не е формулирал конкретно
доказателствено искане.
Изложеното налага извод за липсата на допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения по повод събирането на
доказателствата по делото. Ето защо е налице хипотезата на чл.266 ал.1 ГПК и
затова заявените от въззивницата доказателствени искания следва да бъдат
оставени без уважение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на жалбоподателката Д. Г. за
допускане на съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза, както
и за допускане на свидетели във въззивното производство.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22.10.2025 от
9.15ч., за която дата и час да се призоват страните, като на страните да се
връчи и копие от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6