Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Л.,
22.07.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Татянка Гавазова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № **38
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 536649-F550564 от **.09.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново при Централно управление на НАП е наложено на „***” ООД, със седалище и
адрес на управление гр.С., кв.„В.“, бул.”Б.” № ***, БУЛСТАТ ********, представлявано
от И. Г. Г. и Т. Д. А., административно наказание на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро,
във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 1000 лева,
за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез управителите
И. Г. и Т.А. са го е обжалвали, като неправилно и незаконосъобразно издадено. В
жалбата се сочи, че наказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон, в частност на разпоредбите на чл.9, ал.2 и чл.10 от НК, във връзка с чл.**
от ЗАНН. Сочи се, че наказващият орган не е съобразил обстоятелството, че
извършеното деяние е малозначително. Подробно в жалбата са изтъкнати доводи и
развити съображения в този смисъл. Акцентира се на обстоятелството, че деянието
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно малозначителна. Не
отричат, че установената при проверката сума не е била въведена в касовия
апарат, чрез функцията „служебно въведени“, но изтъкват, че сумата е била
отразена в книгата за дневните финансови отчети, т.е. не е била укрита. Твърдят,
че в чекмеджето, където е имало сума в размер на 988,79 лева, то това е била
действителната сума, която е била отразена и по касовата книга на обекта, а
другата сума, в размер на 1500 лева е била приготвена за внасяне в банка и по
тази причина не е фигурирала и не е била отразена в книгата. Изтъкнато е в
жалбата, че наказващият орган е подходил твърде формално към случая, като се е
позовал само на документи, без да събере и оцени доказателства касаещи
цялостната обстановка при извършване на нарушението.
В съдебно заседание дружеството се представлява от единия от управителите –
Т.А., която поддържа жалбата. Изтъква, че при проверката е имало съставени и
два други акта, които обаче не са ги обжалвали. Твърди, че пропускът сумата да
бъде въведена в касовия апарат се дължи, че не е предупредила продавача в
обекта да спре с въвеждането в книгата, а само на касовия апарат. Не отрича за
извършеното нарушение, но пледира, че не е извършено умишлено. Сочи, че
наказващият орган не е взел под внимание направените от дружеството писмени възражения
и че по това време са били въвели СУПТО „Системи за управление на продажби в
търговските обекти“, което много затруднило операторите по обектите, които
имат. Счита, че са налице смекчаващи обстоятелства и е можело да бъде наложена
глоба поне към минимума.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител.
Представено е писмено становище от юрисконсулт Д.И. /пълномощно на л.26/, в което
пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление. Изтъква, че административнонаказателното производство се е
развило при спазване на процесуалните правила и не е било нарушено правото на
защита на жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Л.С.Ж. и И.И.Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно
заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
:
„***” ООД било със седалище и адрес на управление гр.С., кв.„В.“, бул.”Б.”
№ ***. Представлявало се от управителите И. Г. Г. и Т. Д. А. Дружеството стопанисвало търговски обект – склад
за продажба на строителни материали, намиращ се в гр.Л., ул.„Б.М.“ № **.
На 26.05.2020 г., в **:30 часа, в обекта на търговеца била извършена
проверка от служители на ТД на НАП Велико Търново –свидетелите Л.Ж. и И.Д.. На
проверката присъствал и продавача в обекта Б. Б.ов. В обекта имало налично и
въведено в експлоатация фискално устройство модел „Датекс“ с индивидуален номер
на устройството DT 737018 и индивидуален номер на
фискалната памет 02737018. В хода на проверката служителите на НАП констатирали,
че от фискалното устройство в обекта е разчетена наличност на парични средства в
размер на 194,61 лева, видно от междинният финансов отчет 001053/26.05.2020 г.,
пуснат в **:34 часа /л.19/. В хода на проверката се установило също и че в
обекта се съхранявали парични
средства на две места, в две чекмеджета
разположени едно под друго. В едното чекмедже била установена сума в
размер на 1 494,70 лева /опис на парични средства на л.14 на гърба/,
а във
второто чекмедже е била установена сума в размер на
988.79 лева /опис на парични средства на л.14 от делото/. Общата касова
наличност на паричните средства установена в обекта,
преброена по банкноти и монети и вписана в посочените по-горе два броя
описи от присъствалият при проверката Б. Митов Б.ов, изпълняващ длъжността „ръководител представителство“, възлизала в размер на
2 483,49 лева. По този начин проверяващите установили положителна разлика
между разчетената наличност по документи и фактическата касова наличност, която към
момента на проверката била в размер на +2288,88 лева /в това
число влизала и сумите от 4,22 лева и 10,61 лева, които представлявали стойностите на извършените преди това от проверяващите контролни
покупки,
за които пък не
били
издадени ФКБ, и за
които
били съставени други АУАН/, или сумата от 2274,05 лева не е била отразена в
наличното в обекта ФУ, чрез операция "служебно въведени суми".
За резултатите от проверката бил съставен протокол № 0294166 от 26.05.2020
година /л.12-13/, който бил съставен и в присъствието на ръководителя на
представителството Б. Б.ов. Последният също подписал протокола от проверката. В
графата за бележки и възражения вписал, че няма такива.
В така издаденият протокол, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК
бил поканен представляващият търговеца или негов упълномощен представител да се
яви на 03.06.2020 г. в офиса на НАП в гр.Плевен за съставяне на АУАН, както и
представи счетоводни и документи за собственост на обекта.
На 03.06.2020 г. в офиса на НАП Плевен се явила управителката Т.А. и
представила исканите документи. Същият ден – 03.06.2020 г., свидетелката Л.Ж. съставила
АУАН серия АN, № F550564 на дружеството, в присъствието на управителката Т.А.. Относно констатираното
в деня на проверката за касовата наличност в обекта на дружеството актосъставителката
приела, че не всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби,
се регистрира във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“ сума
в касата. Квалифицирала така установеното като нарушение на разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Като свидетел при установяване на
нарушението и съставянето на акта се подписал И.Д..
Актът бил връчен на управителя на дружеството Т.А., която го подписала,
като в графата за възражения посочила, че представи такива в законоустановения
срок.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, управителката А. представила пред директора
на ТД на НАП Велико Търново писмено възражение /л.8/, в която подробно обяснила
причините, които според нея са довели да извършване на нарушението. Посочила е,
че формално са нарушени изискванията на Наредба № Н-18, но в действителност
всички действия касаещи наличните в обекта парични суми са били описани в
дневника за касова наличност. Поискала е дружеството да не бъде санкционирано,
а му се издаде само предупреждение.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена
и в него. Наказващият орган е посочил също и че нарушението е извършено за
първи път. Произнесъл се и по въпросите за маловажност на случая, като е приел
и декларирал, че при преценката тежестта на случая са били взети под внимание
всички смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства и се констатирало,
че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е с висока степен на обществена опасност. Дружеството било
санкционирано на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, а и жалбоподателят не оспорва визираните
в акта и наказателното постановление фактически констатации, а сочи причините,
поради които се е получила разликата в касовата наличност.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна,
поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП /л.23-25/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и
съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, като не са допуснати съществени
процесуални нарушения при провеждането на административнонаказателното
производство, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално
основание. Единствено в обстоятелствената част на АУАН е била допусната грешка
при изписването на установената в едното чекмедже сума, като вместо
1 494,70 лева е била изписана 1 794,70
лева и която грешка механично е била пренесена и в издаденото НП. Съдът приема
това изписване за техническа грешка (вместо цифрата 4 е изписана 7), но която
не е довела до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като
действителният размер на сумата коректно е отразен в съставения при проверката
опис /л.14 от делото, на гърба/, отразен е и в съставения протокол от
проверката, потвърждава се и от разпита на свидетелите по делото. Че е
техническа грешка сочи и фактът, че отразената в обстоятелствената част като
установена в обекта обща сума от 2 483,49 лева отговаря на сбора от сумите
по двата описа /л.14 и на гърба/ - 1 494,70 + 988,79, т.е. не е завишена с
разликата по погрешно изписаната 1 794,70.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, задължава извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата
наличност на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми. Безспорно се установи по делото, че в търговския
обект на жалбоподателя, не са спазили разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ. В случая, за деня 26.05.2020 г., до момента на проверката
от служителите на НАП, по дневния финансов отчет е имало реализиран оборот от 194,61
лева, но проверяващите реално са намерили в обекта сумата 2 483,49 лева, т.е. с 2288,88 лева повече, отколкото е показвал
отчета от фискалното устройство. Именно тази разлика не е била регистрирана
като промяна на касовата наличност на фискалното устройство чрез операциите
„въведени” или служебно „изведени” суми. Тези обстоятелства категорично се
установяват от свидетелските показания по делото, които безусловно се подкрепят
и от събраните писмени доказателства. Не на последно място и самия жалбоподател
не ги оспорва.
Разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. сочи, че извън случаите
на продажби, всяка промяна на касовата наличност (в това число и начална сума)
задължително следва да се регистрира във фискалното устройство. Тази разпоредба
е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за
лицата използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаването на
условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със
съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно отразяване
на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Поради
това съдът счита, че като не е изпълнено задължението за отбелязване във
фискалното устройство на всяка промяна на касовата наличност за деня 26.05.2020
г., до момента на проверката от служителите на НАП, се е стигнало до разлика в
размер на 2 288,88 лева между отразените суми във фискалното устройство и
наличните в касата на обекта и извън нея. Неизпълнението на това задължение е
довело до реализиране състав на нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006
г. на МФ. Нарушена е била отчетността на касовата наличност, тъй като
търговецът не е изпълнил фискалните си задължения. Цитираната норма е
императивна, тя задължава търговеца да регистрира и отбелязва във фискалното устройство
„…всяка промяна…“, като е без значение какво е основанието и на какво се дължи
същата.
Поради тези съображения съдът не кредитира доводите на жалбоподателя, че
сумата от 1 494,70 лева е била приготвена за внасяне в банка и ги счита за
неоснователни.
С оглед на така изложеното, настоящият състав намира, че извършването на
нарушение на нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от
жалбоподателя е безспорно установено от обективна страна. При това положение,
правилно актосъставителят, съответно и наказващият орган са квалифицирали
нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Правилно също така,
наказващия орган е приложил за това нарушение санкционната норма на чл.185, ал.2,
изр.2-ро, във връзка с ал.1 от ЗДДС. Същата, в една от хипотезите си предвижда
санкция за лице, което наруши реда и начина на отчитане на фискалното
устройство, пред какъвто случай сме изправени в настоящия казус, но това не е
довело до неотразяване на приходи.
Както се посочи и по-горе в изложението, разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е част от установения от законодателя ред за
регистрация и отчетност и които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните от фискалното устройство суми от продажби
и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Това
освен, че дисциплинира търговците, спомага и контрола относно издаването на
касови бележки и своевременното и точно отчитане на реализираните обороти. Именно
поради това, настоящата инстанция счита, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в
настоящия случай и аргументите на жалбоподателя в този смисъл не могат да бъдат
споделени. Наред с понятието административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът
си служи и с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в
разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е задължението на
наказващият орган да приложи правилно закона при извършване на преценка дали са
налице основанията по чл.28 от ЗАНН, отграничавайки „маловажните” случаи на
административни нарушения от нарушенията, съдържащи се в обхвата на чл.6 от ЗАНН. В разглежданият случай, наказващият орган извършвайки това отграничаване
е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставките за прилагане на
нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице маловажен случай. „Маловажен случай“
ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение
с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В
разглежданият случай, от събраните по делото доказателства се установява, че нарушението
за което е било санкционирано дружеството-жалбоподател не се отличава със
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от този вид. А и установената разлика между наличността от
регистрирани продажби съгласно дневния отчет от фискалното устройство и
фактическата наличност в касата и в обекта не е на ниска стойност (2288,88
лева), поради което не може да се цени като по-ниска степен на обществена
опасност. Парите са най-ликвидния носител на стойност, поради което движението
им е трудно проследимо и затова всяко несъответствие между фактическото им
наличие в касата и в обекта и наличността, която би следвало да е отразена във
фискалното устройство от продажби, сочи на нерегламентирано движение на парични
средства от и към касата.
Наказващият орган е съобразил, че нарушението е извършено за първи път, което
безспорно е смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което е наложил
санкция към средния предвиден в разпоредбата на чл.185, ал.2, във връзка с ал.1
от ЗДДС размер. Настоящият състав обаче счита, че като смекчаващо отговорността
обстоятелство е следвало да бъде отчетено и процесуалното поведение на дружеството-жалбоподател,
изразено чрез представителните му органи. Още с възражението по чл.44, ал.1 от ЗАНН управителя на дружеството не е отрекъл и признал извършването на
нарушението, като това поведение е продължило и при съдебното му обжалване и
независимо, че санкционираното лице е юридическо, т.е. отговорността му е
обективна, безвиновна, то тези признания следва да бъдат кредитирани, като
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Ето защо, предвид на така изложените съображения, съдът счита, че
наказанието е законосъобразно наложено по вид, но като размер наложената
имуществена санкция следва да бъде намалена до предвидения от закона минимум от
500 лева и в този смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление.
Независимо от този изход на делото и като съобрази направеното от
процесуалния представител на въззиваемата страна искане да им бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждание, съдът счита, че това искане следва да бъде
оставено без уважение, като неоснователно. Т.нар. юрисконсултско възнаграждение
е в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.37, ал.1
от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет, по
предложение на НБПП. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120 лева. Настоящето дело е протекло в едно съдебно заседание, на което
процесуалният представител на въззиваемата страна не е присъствал. Единствено
по е-мейл е представил кратко писмено становище, което има бланкетен характер и
не съдържа анализ на доказателствата по делото и съответно развита в пълнота
тезата за законосъобразност на обжалваното НП. Иначе казано, липсват данни, от
които да личат ангажирани усилия от страна на щатния юрисконсулт в степен, че
да обосноват присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Последното не се
дължи единствено по силата на закона, а следва да е обосновано и подплатено с
реално проявени и съдържателни действия от страна на процесуалния представител.
С оглед на тези съображения съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение не следва да се присъжда в настоящият случай.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 536649-F550564 от **.09.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП, с което е наложено на „***” ООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
кв.„В.“, бул.”Б.” № ***, БУЛСТАТ ********, представлявано от И. Г. Г. и Т. Д. А.,
административно наказание на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с
чл.185, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и НАМАЛЯВА административното наказание
имуществена санкция на 500 (петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 536649-F550564 от **.09.2020 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление
на НАП, в останалата му част.
Оставя без
уважение искането на ТД на НАП Велико Търново, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Л. в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :