Определение по дело №41922/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27306
Дата: 3 юли 2024 г. (в сила от 3 юли 2024 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20231110141922
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27306
гр. София, 03.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110141922 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. А. срещу Върховния
касационен съд.
Ищецът твърди, че бил страна по гр. д. 3799/2019г. по описа на ВКС, като с
определение от 04.06.2020г. не било допуснато касационно обжалване на решение №
237/25.06.2019г., постановено по гр. д. № 331/2019г. по описа на ОС – Пазарджик, с
което било потвърдено решението на РС – Пазарджик по гр. д. № 2522/2018г. Посочва,
че с постановения акт от ВКС били нарушени чл. 4, пар. 3 от ДЕС, чл. 1, чл. 20 и чл.
52, пар. 4 ХОПЕС, правото на ЕС и ЕКЗПЧОС и не били зачетени неговите норми.
Изтъква, че в резултат от това нарушение претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в „унижение, изтезаване, нечовешко отношение“ в периода от датата на
определението до датата на исковата молба.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 5000лв. обезщетение, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 27.07.2023г. до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба. Излага твърдения за нередовност
на исковата молба и недопустимост на иска. Евентуално счита, че искът е
неоснователен, като отрича да има настъпили увреждания, които да се намират в
причинно-следствена връзка с поставения акт. При постановяване на съдебния акт
съдебния състав се съобразил изцяло с конституционните принципи и правото на ЕС.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за прекратяване на производство, а в условията на
евентуалност – за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобразни твърденията, доводите и възраженията на страните
намира следното:
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, а предявеният иск е
допустим. В практиката на ВКС – Определение № 1060/07.03.2024г. по гр. д. №
453/2024г., IV ГО на ВКС и др., се приема, че в практиката на СЕС са изведени три
материални предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за нарушаването
на правото на ЕС: нарушения на правна норма от правото на ЕС, която предоставя
права на частноправни субекти; нарушението да е „достатъчно съществено“ или „явно
квалифицирано; в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди за
частноправния субект. Това са и юридическите факти, чието осъществяване ищецът по
1
иска по чл. 2в ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на исковата молба, за
да удовлетвори изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Ищецът индивидуализира
предмета на иска чрез правопораждащите юридически факти, петитум и страни.
Основанието на иска, т.е. обстоятелствата, на които той се основава, обхваща фактите,
от които произтича пренендираното с исковата молба материално субективно право.
Твърдените причинени вреди трябва да бъдат ясно и поотделно посочени по вид и
размер, в резултат на чие поведение и в какво се изразява деликтното поведение.
Преценката за наличието на тези обстоятелства, както и за наличието на причинна
връзка на тези обстоятелства с вреди, които се претендират, и тяхното обезщетяване, е
преценка по основателността на иска. Дали съдебният акт е постановен в нарушение на
посочените от ищеца норми от ПЕС, дали нарушението е достатъчно съществено по
смисъла на закона, настъпили ли са вреди и какви, дали те са пряка последица от
нарушенията, и как следва да се репарират, е въпрос по съществото на спора.
В случая от страна на ищеца са изложени твърдения за обстоятелствата, от които
произтича претенцията му, твърдяното нарушение на правото на ЕС, както и че е
претърпял вреди във връзка с поведението на ответника, поради което исковата молба
е редовна. Предявеният иск е допустим, доколкото се твърди нарушение на правото на
ЕС, като дали реално е осъществено такова е въпрос по същество.
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 2в
ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че
при разглеждане на гр. д. № 3799/2019г. по описа на ВКС, по което ищецът е страна, и
при постановяване на определението от 04.06.2020г. ВКС е допуснал достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, в резултат от което за ищеца
са настъпили сочените неимуществени вреди.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително, че при постановяване на съдебния акт са спазени всички норми и
принципи от правото на ЕС.
Изисканото гр. д. № 3799/2019г. по описа на ВКС, ведно с приложенията към
него, следва да бъде приложено към настоящото дело за послужване.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, делата по ЗОДОВ се разглеждат пред съда със
задължителното участие на прокурор. Участието на последния е задължително в
случаите, когато Прокуратурата на Република България не е единствен ответник или
въобще не е страна по делото, както е в случая. Ето защо следва да бъде конституиран
прокурор от СРП по делото.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 26, ал. 3 ГПК вр. чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ
прокурор от Софийска районна прокуратура като контролираща страна в
производството (ТР 3-2005-ОСГК, т. 15).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2024г.
от 10:10ч., за която дата и час да се призоват страните, включително Софийска
районна прокуратура, като ищецът се призове лично чрез затвора в гр.
Пазарджик и чрез назначения му представител – адв. И..
2
УКАЗВА, че явяването в съдебното заседание не е задължително.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЛАГА за послужване към настоящото дело гр. д. № 3799/2019г. по описа на
ВКС, ведно с приложенията към него.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните (включително СРП), като на
ищеца се изпрати и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3