РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Монтана, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Търговско дело №
20221600900016 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 625 от ТЗ.
Молителят „ххх“ ЕООД, представлявано от управителя Кххтвъди в молбата си, че на
основание чл. 17, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието е заместил арендодатели по
договори за аренда, сключени с хххх ЕООД, след като е придобил правото на собственост
върху арендуваните земеделски земи. Също така е придобил и право на собственост върху
земеделски земи, за които преди това е имало сключени и вписани в АВ договори за наем с
наемател длъжника. За периода от стопанската 2015/16 до стопанската 2020/21 година
длъжинкът не е изпълнил задълженията си да плати годишните арендни плащания, сътов.
наемната цена по договорите, като общият размер на задълженията възлиза на 4 900,84 лв.
Плащанията по договорите са годишни и с изтичането на сроковете за плащане за всяка
стопанска година длъжникът е изпаднал в забава, поради което върху посочената сума се
дължи и обезщетение за забавено плащане, което също има характера на вземане по
търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал.1, т. 1 от ТЗ. Като твърди, че длъжникът е
неплатежоспособен, тъй като е в невъзможност да изпълни посочените изискуеми и
ликвидни задължения по търговски сделки, то моли да се обяви неговата
неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, да бъде определена начална дата на
неплатежоспособността 31 декември 2020 г., да бъде открито производство по
несъстоятелност и назначен временен синдик на дружеството.
Присъединеният кредитор „Балкан Ас“ ЕООД, представлявано от упарвителя Кх Хх
твърди, че има вземания спрямо „х ООД в обхххщ размер 948,64 лв. Легитимира се като
кредитор по два договора за аренда на земеделски земи, които е придобил след сключване
1
на договорите. Поддържа молбата за откриване на производство по несъстоятелност на
длъжника поради изпадането му в неплатежоспособнсот, евентуално свръхзадълженост.
Длъжникът „х“ ЕООД, пххредставлявано от управителя ИхВ. Их оспорва исканията на
двамата кредитори за откриване на производствопо несъстоятелност. На първо място прави
възражение за погасяване на част от вземанията по давност: 3-годишният давностен срок по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД по отношение вземанията за стопанските 2015/16, 2016/17 и 2017/18
години е изтекъл преди предявяване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност. За същия период твърди, че задълженията по договора за аренда са
погасени чрез плащане. За периода 2018 г. – 2021 г. представя доказателства, че е платил
задълженията за рента към „х“ ЕООД. Похххследното дружество няма качеството на
кредитор, поради което длъжникът твърди, че молбата му по чл. 625 от ТЗ е недопустима.
По съществото на искането длъжникът чрез адв. Ч. развива доводи, че не е налице
състояние на неплатежоспособност, тъй като макар да има спиране на плащания към
отделен кредитор, не е налице трайно състояние на невъзможност длъжникът да обслужва
задълженията си. Причината да не е платил задължения към молителите е неиздаването на
фактури от тяхна страна.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е заключение по съдебно-счетоводна
експериза. МОС обсъди доводите на страниет във връзка със събраните доказателства и
приема за установено следното:
ххх ЕООД е регистрирано през 2010 г. с предмет на дейност: маркетинг, търговия с
потребителски стоки, търговско представителство и др. Капиталът на дружеството е 1000
лв. Дружеството има качеството търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Отношенията между двамата кредитори и длъжника се основават на договори за наем
на земеделски земи и за аренда на земеделски земи. Те са сключени в кръга на
упражняваната от тях дейност, поради което имат характера на търговски сделки.
Молителят „ххх“ ЕООД се легитимира като кредитор на длъжника по два договора за
наем от 29 юли 2016 г., както и по договори за аренда от 13 януари 2015 г., 24 март 2014 г. и
от 19 декември 2014 г. Кредиторът е встъпил в договорите като наемодател, съотв.
арендодател след като е придобил право на собственост върху имотите-предмет на тези
договори.
От представените фактури №х/2017 г.,хх № х/2017 г., хх№ х/2х017 г., № х201х8 г., №
хх/2018 и № хх/2018 г., както и 3 бр. платежни нареждания от 20 декември 2018 г. и 2 бр.
платежни нареждания от 25 януари 2022 г. се установява, че задълженията по договорите за
наем и за аренда към „х ЕООД саххх платени по банков път (първата от посочените фактури
е неотносима, тъй като касае периода 2014/15 г., за който кредиторът не е твърдял да има
вземания). Фактът на плащане не е оспорен от кредитора, но той твърди, че е налице забава
на изпълнението, поради което е възникнало задължение за обезщетение за забавено
плащане без да посочва размера му.
Доколкото плащанията по догворите за аренда стават изискуеми с изтичане на
2
стопанската година, както е уговорено между страните, то е налице забава в изпълнението
от страна на длъжника, което е породило задължение за плащане на мораторна лихва. Този
вид задължения се погасяват с изтичането на тригодишна давност съгласно чл. 111, б.“в“ от
ЗЗД, поради което за периода до 10 януари 2019 г. вземанията за лихва са погасени по
давност. Дължими са мораторните лихви за периода след тази дата до 10 януари 2022 г.
(когато е предявена молбата по чл. 625 от ТЗ). От това следва, че ххх ЕООД има срещу „х“
ЕООД изихххскуемо вземане по търговска сделка, което обосновава активната му
легитимация по чл. 625 от ТЗ.
Присъединеният кредитор „Балкан АС“ ЕООД представя договор за аренда на
земеделска земя от 3 февруари 2015 г., сключен с Цх Сх, и от 30 януари 2017 г. сключен с
Кх Кхкакто и нотариален акт № ххххх/09.10.2018 г. и нотариален акт № ххх/26.11.2019 г. От
тях се установява, че х ЕООД е аренххх датор по двата арендни договора, а „ххххх АС“
ЕООД е придобило правото на собственост върху част от арендуваните имоти, поради което
на основание чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ последното е заместило арендодателите. За стопанските
2018/19, 2019/20 и 2020/21 години длъжникът не е изплатил арендни плащания в общ размер
948,64 лв, като върху тази сума се дължи и обезщетение за забавено плащане. хххх“ ЕООД
се явява кредитор с изискуемо вземане по търговска сделка, поради което е активно
легитимиран да заяви искане за откриване на производство по несъстоятелност.
За да бъде открито производство по несъстоятелност, трябва да е констатирана
неплатежоспособността на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ (евентуално да се
прогласи свръхзадължеността му съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ), както и да се установи, че
затрудненията на длъжника не са временни, а състоянието на неплатежоспособност е
обективно и трайно и имуществото на длъжника да не е достатъчно за покриване на
задълженията му (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
По делото е установено наличието на неплатени задължения по търговски сделки от
страна на хххх“ ЕООД, а съгласно чл. 608, ал. 3 от ТЗ при спиране на плащанията
неплатежоспособността се предполага. Тази законова презумпция обаче е опровергана в
процеса с констатациите на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експретиза,
която посочва, че коефициентът за обща ликвидност на длъжника е 46,54, коефициентът за
бърза ликвидност е 8,25, коефициентите за незабавна и за абсолютна ликвидност са 6,29.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на
предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните текущи активи.
Коефициентът на обща ликвидност отчита съотношението между текущите активи и
текущите задължения и общоприетата минимална стойнсот е 1. В случая този коефициент е
46,54, което означава, че текущите активите значително надвишават задълженията. Тъй като
обаче за платежоспособността е от съществено занчение търговецът да е в състояние да
покрие задълженията си в срок, то важно е активите да бъдат и реализируеми. В този
смисъл показателен е коефициентът за абсолютна ликвидност, който отчита способността на
предприятието с наличните си пари да изплати незабавно към даден момент краткосрочните
си задължения. Препоръчително е стойността му да не пада под 0,3, т.е. за да е ликвидно
3
предприятието, във всеки момент трябва да поддържа парични наличности, покриващи
около 30% от текущите му задължения. Относително високият коефициент на абсолютна
ликвидност на длъжниковото предприятие – 6,29, покзва, че х ЕООД разпхххолага с
бързоликвидни активи - финансови активи, краткосрочни вземания и материални запаси,
които при необходимост могат да се трансформират в пари за относително кратко време.
Наблюдава се отрицатален коефициент на финансова задлъжнялост: -1,62, който е
съотношение на пасивите към собствения капитал. Стойността на този коефициент
разкрива, че привлеченият капитал надвишава собствения и това се дължи на получен
банков кредит. Справката в счетоводството на дружеството обаче показва, че този кредит се
обслужва редовно.
Посочените по-горе коефициенти не са динамични величини, а отразяват моментно
състояние, докато неплатежоспособността като основание за откриване на производство по
несъстоятелност представлява обективно, трайно финансово състояние на длъжника.
Съдът намира, че хххх“ ЕООД продължава да развива стопанска дейност, за което се
съди по наетия персонал и наличните договори за аренда. От това следва, че търговецът е в
състояние да получава средства от дейността си. Дружеството разполага с машини и
производствено оборудване за 815 000 лв, материални запаси от 919 000 лв, вземания на
стойност 47 000 лв, както и налични парични средства от 151 000 лв. Текущите задължения
към доставчици са 12 000 лв, а към наети служители – 6 000 лв, като възнагражденията за
труд и дължимите осигурителни вноски се плащат регулярно.
Констатира се достатъчно имущество у длъжника за покриване на задълженията му, а
интересите на кредиторите не са подложени на риск. Налице са условията на чл. 631 от ТЗ за
отхвърлянена молбата за откриване на произовдствопо несъстоятелност.
При условията на евентуалност в молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е твърди наличие на свръхзадълженост. Свръхзадължеността е специално
основание за откриване на производство по несъстоятелност, приложимо само за
капиталовите търговски дружества, чиято легална дефиниция се съдържа в чл. 742, ал. 1 от
ТЗ. Дружеството е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие
паричните му задължения. Такова състояние е налице, когато паричните задължения в
пасива, включително и неизискуемите, надхвърлят имуществото в актива, състоящо се от
краткотрайните и от дълготрайните активи. Нетното имущество на дружеството е с
отрицателна стойност, когато собственият капитал е ликвидиран поради загубите от
дейността на предприятието и когато то работи с привлечен капитал и именно затова негово
имущество не е достатъчно да се платят паричните му задължения. Необходимо е активите
да не могат да покрият паричните задължения на дружеството, като не се изисква
задълженията на дружеството да са изискуеми. В случая не е налице превишение на
парични задължения над имуществото на търговското дружество: активите му са на
стойност 2 319 000 лв, докато сборът от краткосрочни задължения и задълженето по кредита
с ненастъпили падежи е общо 993 000 лв, поради което и това основание за откриване на
производство по несъстоятелност не е налице.
4
С оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице състояние на
неплатежоспособност, нито на свръхзадълженост, тъй като неплащането на задължения на
търговеца не в резултат на трайна и обективна негова невъзможност да покрива паричните
си задължения, поради което съдът отхвърля молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на „хххх ЕООД.
В тежест на молителя следва да се присъдят сторените от ответника разноски в
размер на 1 800 лв съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба на „х“ ЕООД, ЕИКххх *********, и присъединен кредитор „х
ЕООххД, ЕИК *********, двете дружества ххсъс седалище в гр. Перник, ул. „Схх№хх и
представлявани от Кх Мх Хх, за откриване производство по несъстоятелност на „ххх“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Мх
ОСЪЖДА „ххххООД, ЕИК *********, да плати на „хЕООД, ЕИК 2хх01105084, 1800
лв разноски по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5