№ 481
гр. Б., 07.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
К.Д.
при участието на секретаря Анастасия Фотева
и прокурора А. Ст. А.
Сложи за разглеждане докладваното от К.Д. Въззивно частно наказателно
дело № 20241200600510 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Жалбоподателят И. Б. К., редовно призован, явява се лично, доведен от
органите на ОЗ „Охрана“ и с адв. М., с пълномощно по делото.
За Окръжна прокуратура – Б., редовно уведомена, се явява прокурор А..
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ:
Делото е образувано по депозирана частна жалба от защитника на
обвиняемия К. против Определение № 295/26.04.2024 г., постановено по ЧНД
№ 556/2024 г. по описа на РС – Б.. В просторно изложение защитникът е
1
развил съображения за неправилност и незаконобразност на определението в
няколко насоки:
Първата насока е свързана със съществото на задържането под стража
като излага подробни доводи, че по делото не били събрани достатъчно
доказателства за обосноваността на предположението за авторството.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на определението на
Районен съд – Б., заради основанията на чл. 29, ал. 2 от НПК незаконен състав
предвид обстоятелството, че не били изложени мотиви към постановеното
определение на съда.
Отделно от това се развиват и просторни доводи за това, че липсва
реална опасност от извършване на престъпление и укриване, най-вече поради
настъпилата реабилитация, т.е. неосъждането на лицето, както и поради
значително намален интензитет на тази опасност, заради нуждата от грижи от
обвиняемия по отношение на негов родител.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата и моля я да оставите без уважение
като потвърдите първоинстанционния съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Няма да правя искания за събиране на нови доказателства.
Моля да приемете материалите от първоинстанционното производство
по настоящото такова.
АДВ. М.: Поддържам жалбата по това, което съм изложила и оставям на
преценка от съда.
Само в допълнение относно изложените съображения за предубеденост
и вътрешно противоречие на мотивите на съда. Това е предходно негово
определение на същия състав, с което изменя мярката, след което отново се
искаше прекратяване, това е ново обстоятелство, разпореждане, с което съдът
ще прекрати делото, защото нямало свеж печат. После се установи, че имейл
съм допуснала и има технически проблем в самото деловодство и отново
мярката се забави с една седмица, във връзка с насроченото разглеждане на
делото.
2
Отделно съм изложила съображения, че мотивите са празни от
съдържание, с вътрешно противоречие. В тази връзка и относно свидетеля Ш.,
който постоянно се върти в пространството, представям свидетелски
показания, тъй като са отделени материалите по телесната повреда, то е
образувано по чл. 129, но е привлечен само за наркотици. Това са
свидетелските показания на Ш., които ги изменя впоследствие и вече оттам се
вижда как откровено лъже, едно казва, друго излиза. Тези свидетелски
показания не са част от това, защото са отделени материалите в отделно
производство, но ето това са свидетелските показания на Ш..
Оспорвам тези доказателства, които са заверено копие, тъй като вече са
отделени материалите, оспорвам ги като такива и оставям изцяло на съда да
прецени фактическата обстановка.
Считам, че са налице основанията да се измени мярката за
неотклонение в по-лека, дори за „Домашен арест“ също пледирам, дори под
„домашен арест“ да бъде, но да помага на семейството, на майка му.
Представили сме доказателства пред първоинстанционния съд, че
другият му брат е в трудово правоотношение в чужбина, представили сме
такива доказателства, че няма кой да се грижи за майка му. Жената не е с
хронично заболяване, тя е на хемодиализа и три пъти в седмицата идват с
линейка и я връщат, но в момента е изкарала бронхопневмония и три пъти
влиза в болница. Последните документи, които ги представихме на съда,
беше подадена мярката за неотклонение, това са нови доказателства и ние не
сме ги представили по другите мерки, нито колегите са ги представили по
другите мерки.
Също така искам да се спря и на определението на Окръжен съд – Б. с
Председател Р.Б., съдия М. и съдия К.Д., които коментират относно изводите
изведени от първоинстанционния съд и то в лицето на съдия П., който
единият път приема, че ще измени мярката за неотклонение, но пък не била
отпаднала опасността да се укрие или да извърши друго престъпление и се
коментирали данни от преди задържането му. Все едни такива противоречия,
единият съд и другият съд, то просто като се изчетат мотивите, поне
защитата, може би не съм достатъчно компетентна и затова оставям на съда и
това да вземе предвид.
Също така моля съдът да вземе предвид, тъй като късно пристигнах и не
3
съм разгледала днес по досъдебното производство в момента дали са
приложени материалите за разглеждане на Окръжния съд и на ВКС относно
подсъдността на делото. Б.ският окръжен съд казва, че няма доказателства,
които да говорят за предположение, дори за изменение, че всичко е на основа
предположение, затова е изпратил делото във ВКС, за да прецени за
подсъдността и от 1-ви Февруари няма никакви извършени процесуално-
следствени действия от страна на досъдебното производство до входиране,
говоря на първата мярка до 18.04. няма извършено нито едно процесуално-
следствие действие по делото, което е очевиден факт и е налице хипотезата
на нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция защита правата на човека и
считам, че има незаконно задържане на моя подзащитен.
Затова твърдя, че има незаконно задържане в случая и сме в хипотезата
на чл. 22, ал. 3 от НПК, моля съдът да отчете и това обстоятелство.
ПРОКУРОРЪТ: Не желая да бъдат приобщени частните наказателни
дела, които са по предишните производства.
АДВ. М.: Ако съдът счете за основателни моите възражения, оставям
пак на преценка на уважаемия съд.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на определението на районния съд
смятам, че същото следва да е приложено по досъдебното производство, това
което е представено от защитата.
По отношение на призовката смятам, че същата не е относима по
настоящото производство.
По отношение копието на разпит на свидетеля Ш., същото е налично в
досъдебното производство на стр. 3-4, поради което не смятам, че е нужно да
прилагаме материали, които се повтарят вече, поради което това искане да
остане неуважено.
По отношение дали да се изискват частните наказателни дела смятам, че
това не е нужно с оглед обстоятелството, че аз съм си направил труда да се
запозная с тях, защитата е запозната, както и самите вие сте запознати, за да
можете да вземете правилно и законосъобразно решение по хода на
настоящото производство.
4
АДВ. М.: Моля само да допълня отново оспорвам всички материали по
отделеното производство за телесната повреда по чл. 129 от НПК и в случай,
че са представени ги оспорвам като представени в заверени копия, а не в
оригинали да се обсъждат по делото.
Това което искам да уточня е, че представените в днешното съдебно
заседание е по възражението, че се е произнесъл състав при условията на чл.
29, ал. 2 от НПК.
Като взе предвид, че представеният от защитата протокол за разпит на
свидетеля Ш. в оригинал е приложен по настоящото производство съдът
намира, че следва да бъде върнато представеното копие.
Същевременно за пълнота намира, че няма пречки да се приемат
предходното определение на Районен съд – Б. с № 258/08.04.2024 г.,
доколкото не го констатира, че е налично в корицата на делото и
съобщението, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото - Определение №
258/08.04.2024 г. по описа на Районен съд – Б., както и съобщение за страна.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. М.: Моля да се зачете от уважаемия съд представените пред
първоинстанционния съд доказателства, а именно протокол за претърсване,
личен обиск и изземване на моя подзащитен, в който не са иззети никакви
веществени доказателства, които да са предмет на настоящото производство и
първоинстанционният съд не ги е обсъдил.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К.: Ще съдействам на съда изцяло, ако ми
5
смените мярката на „домашен арест“ или каквато и да е по-лека. Искам да се
грижа за майка ми, тя действителност не е в добро състояние, има бъбречна
недостатъчност. Откакто съм в ареста тя влиза три пъти в болницата.
Последния път беше с някаква инфекция на бъбреците пак, не може да вдига
тежко, не може са справя сама и няма кой да й помага вкъщи, само аз и майка
сме в къщи. Брат ми е в чужбина, той отдавна работи там и нямаше как да не
замине, само за празниците се прибира. Сега за тези празници даже не се е
прибирал. Майка ми не може да вдига тежко, не може да ходи, едвам върви,
едвам се движи. Постоянно я карам от ареста в болницата, от болницата в
ареста, не се издържа вече. Не мога да спя вътре в ареста, напрегнат съм, пия
хапчета за сън, в депресия съм. Ръката ме боли също, имам травма стара,
преди една седмица паднах, щрака ми цялата ръка и за нея трябва, ако е
възможно поне на снимка да отида.
Съдът приема, че делото е изяснено от фактическата си страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ПРЕНИЯТА ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да постановите определение, с което да оставите
молбата на защитника на обвиняемия К. без уважение като не изменяте
взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека
и потвърдите като правилно и законосъобразно първоинстанционното
определение.
С определение от 19.01.2024 г. на Районен съд – Б. е взела най-тежката
мярка за неотклонение спрямо обвиняемия К. като последствие това
определение е потвърдено като правилно и законосъобразно от Окръжен съд
Б.. Последвали са няколко искания за изменение на мярката за неотклонение
като същите не са уважени.
Настоящото производство е по реда на поредна жалба от защитника на
обвиняемия с искане за изменение мярката за неотклонение в по-лека.
6
Намирам молбата на първо място за неоснователна, в нея се излагат подобри
съображения относно обоснованото предположение и наличието на намален
интензитет на опасността за укриване и извършване на ново престъпление.
Смятам, че настоящото производство е такова, че следва да се сочат реални и
новонастъпили нови обстоятелства, заради които се иска изменение на
мярката за неотклонение като аз поне приемам, че такива не се сочат на този
етап. Доводите, които се сочат в молбата според мен поне не следва да бъдат
споделени по следните съображения.
За процесуална икономия няма да се спирам на наличието на
предпоставките за взимане на най-тежката мярка за неотклонение, като и към
настоящия момент смятам, че са налице всички изискуеми от закона
посочени в чл. 63 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Както казах налице е обосновано предположение за
авторството на деянието, опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
ново престъпление. Смятам, че интензитета на опасността да се укрие или
извърши ново престъпление с оглед действията на обвиняемия не е намален.
По делото съм проверил и се работи, въпреки че няма входирани нови
материали по досъдебното производство, такива действия са извършени, а не
са входирани само единствено, защото делото е било по инстанциите, във
връзка с повдигнат спор за компетентност между Районен съд и Окръжен съд
с оглед гледането на мярката за неотклонение.
Смятам, че изложените съображения с оглед здравословното състояние
на роднината на К. са несъстоятелни предвид факта, че лицето е страдало от
това заболяване и преди обвиняемия да бъде с взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ и няма как същият да облекчи здравословното й
състояние, дори и да се намира в дома му.
С оглед приемането на делото по компетентност в Окръжна
прокуратура смятам, че не следва да бъдат взети по отношение на него
съображенията с оглед факта, че желае да се грижи за своята майка, тъй като
налице е именно приемането на делото по компетентност и всяка друга мярка
различна от „Задържане под стража“ не би изиграла целите на мерките за
неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК.
Мярката за неотклонение „Домашен арест“ не би могла да изиграе
възпираща роля на обвиняемия, евентуално да осъществява престъпления
7
свързани с разпространение, за каквито данни има в настоящото
производство. Неприложима е и мярката за неотклонение „Парична
гаранция“, не приложима е и мярката за неотклонение „Подписка“, която е
твърде лека и не би изиграла никакъв възпиращ ефект спрямо процесуалното
поведение от страна на обвиняемия.
Твърденията за влошено здравословно състояние на обвиняемия не са
от такова естество, а и не беше направено искане за назначаване евентуално
на някаква експертиза, за да се обсъждат, като не са налице данни за влошено
здравословно състояние, освен заявеното от него в днешното съдебно
заседание.
Към настоящия момент е изминал срок около 4 месеца и половина от
задържането на лицето, който срок смятам, че не се явява неразумен, отнесен
към предвидения от законодателя в чл. 63, ал. 4 от НПК 8-месечен такъв.
Смятам, че единствената мярка за неотклонение, която би изиграла
целите на мерките за неотклонение е само единствено „Задържане под
стража“, поради което ще ви моля да потвърдите като правилно и
законосъобразно първоинстанционното определение на РС – Б..
На следващо място ще ви моля да се произнесете и с определение, с
което определите 2-месечен срок, в който е недопустимо да се подава ново
искане за изменение на мярката за неотклонение, тъй като настоящото
приемам за злоупотреба с право и опит за шиканиране на процеса и пречене
делото да приключи по същество с краен прокурорски акт.
Предвид гореизложеното ще Ви моля да се произнесете с определение
по справедливост.
АДВ. М.: Моля да отмените Определение № 295/26.04.2024 г. на
Районен съд – Б. втори наказателен състав, с което остави без уважение
молбата и определения 2-месечен срок, в който обвиняемият К. няма право да
внася молба-искане за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“.
Поддържам подробно изложените съображения с молбата, в допълнение
само ще кажа, че моля да отмените определението като незаконосъобразно,
неправилно, обсъдени доказателства при условията на чл. 29, ал. 2 от НПК, с
8
вътрешно противоречиви мотиви, то всъщност липсват мотиви, при
допуснати съществени процесуални нарушения на наказателно-процесуалния
кодекс като в съдебно заседание не ни бяха представени мотивите. Също така
от съдебно заседание защитата направи искане за представяне на протокола,
за да може да се направи корекции и поправки в 3-дневния период,
независимо от това такъв протокол не съм получила и до настоящия момент,
въпреки оставения служебен имейл, за да мога да се запозная и да взема
становище.
По отношение казаното от прокурора в днешното съдебно заседание,
нито на първа инстанция, нито в днешното съдебно заседание се представиха
доказателства, които да оборят защитната теза и доводите моля да приемете
за несъстоятелни, а за формално изложени. Едно доказателство не се
приложи от 01.02.2024 г., изпращане на делото по подсъдност в Окръжна
прокуратура да е извършено каквото и да е процесуално-следствено действие,
за да може да се коментира, че е имало злоупотреба с правото, категорично го
оспорвам като формално казано. Оставям на уважаемия съд да прецени.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К.: Моля за по-лека мярка и не е така, че не мога
да повлия на състоянието на майка ми, защото тя се притеснява, жена на
възраст е, казах ви, не може да ходи, постоянно е в нервна криза. Взима я
линейка три пъти седмично ходи на хемодиализа, след това не може да ходи,
не е добре със здравето, има бъбречна недостатъчност.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ К.: Моля за по- лека
мярка.
Съдът се оттегля на съвещание.
Настоящото въззивно производство е по реда на чл. 65, ал. 8 НПК и е
образувано по подадена частна жалба на адвокат П. М. срещу Определение №
295/26.04.2024 г. по ч.н.д. № 556 от 2024 г. на Районен съд - Б., с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на взетата по
отношение на И. Б. К. - обвиняем по досъдебно производство № 12/2024 г. по
описа на 02 РУ - град Б., мярка за неотклонение “задържане под стража”. В
мотивите на своето определение първоинстанционният съд е приел, че към
настоящия процесуален момент е налице обосновано предположение за
9
съпричастност на обвиняемия към престъплението, за което е обвинен, както
и реален риск същият да извърши престъпление, като не са налице
нововъзникнали обстоятелства, рефлектиращи върху законността на
задържането. В тази връзка жалбоподателят излага подробни възражения
срещу крайния правен извод на съда, които ще бъдат разгледани от
настоящия съдебен състав по-долу в настоящото определение. Пред първата
инстанция са допуснати и приети и нови писмени доказателства, а именно
медицинска документация, свързана със здравословното състояние на
майката на И. К., както и трудов договор, сключен от брата на последния.
Окръжен съд - Б., в настоящия съдебен състав, след преценка както на
приетите по делото доказателства и доказателствени средства, така и на
възраженията и доводите на страните в процеса, приема следното:
На първо място, с оглед първостепенното значение на този въпрос,
съдът отбелязва, че сега атакуваният съдебен акт е постановен от законен
съдебен състав, по отношение на който не са налице данни по смисъла на чл.
29, ал. 2 НПК, налагащи отвеждане на районния съдия от разглеждане на
делото. В тази връзка процесуалният закон не налага забрана един и същи
съдия да разгледа неколкократно въпроса за продължаване действието на
определената мярка за неотклонение, стига от произнасянията на съда да не
личи предубеденост, съответно заинтересованост, а в процесния случай такъв
извод за съдебния акт, постановен от първоинстанционния съдия при
предходно проведеното производство по чл. 65 НПК не може да бъде
направен. С оглед релевираните други възражения на защитата, следва да се
посочи, че в протокола на проведеното на 26.04.2024 г. открито съдебно
заседание е отразено, че съдът е обявил на страните своето определение,
който акт следва да се разбира като единство от диспозитив и мотиви,
особено след като не е посочено в протокола да е релевирано от страна в
процеса възражение за липса на аргументация към диспозитива от страна на
съдебния състав. Освен това, видно от стр. 51 от делото, че съдебният акт е
изпратен по електронната поща на процесуалния представител, поради което
същият не е бил препятстван при организация защитата на обвиняемия.
Изложените доводи, свързани с процесуалната подготовка на предходното
искане за изменение на мярката за неотклонение от страна на
първоинстанционния съд нямат отношение към сега разисквания предмет на
делото, а при насрочване на настоящото такова съдът е действал с нужната
активност, свързана с изискване на делото от страна на прокуратурата,
поради неспазване на реда, визиран в чл. 65, ал. 2 НПК, а и отстраняване на
констатирана нередовност в молбата на жалбоподателя.
По същество на спора съдът съобразява следното:
Искането на защитника на обвиняемия И. К. за изменение на
определената мярка за неотклонение “задържане под стража” е второ по ред,
като при разглеждане на предходната молба както първоинстанционният съд,
така и въззивният такъв са приели, че е налице обосновано предположение И.
К. да е съпричастен към процесното престъпление с правна квалификация по
чл. 354а, ал. 3 НК, съответно реален риск от извършване на престъпление,
предвид обремененото съдебно минало на обвиняемия. Във връзка с
10
въздигнатите с жалбата възражения, свързани с доказателствената
съвкупност, приета в хода на разследването, трябва отново да се подчертае,
че в производство като настоящото съдът не е воден от стандарта на
доказване, заложен от чл. 303 НПК при постановяване на присъдата, а е
достатъчно да са налице доказателства, събрани по законоустановения за това
ред, които да могат да убедят един страничен наблюдател в обосноваността
на подозренията на прокуратурата срещу обвиняемия, което положение в
случая е спазено. В показанията си разпитаните по делото полицейски
служители не споделят информация, придобита чрез проведена със
задържаното лице беседа, а разказват свои лични възприятия от
съприкосновението на обвиняемия с инкриминираната вещ, в която е открито
наркотичното вещество, като посочените доказателствени средства са в
основата на предположението на съда за съпричастност на обвиняемия към
процесното деяние, а коментираният в жалбата протокол за личен обиск не е
в противоречие с тези показания, тъкмо обратното - отразеното в него
подкрепя казаното от свидетелите, които са категорични, че обвиняемият
прекъснал установената фактическа власт върху намерения от тях наркотик
веднага след тяхната намеса. Съдът продължава да смята, че не е налице риск
от укриване от страна на обвиняемия, доколкото нови обстоятелства по този
въпрос не са излагани. При предходното произнасяне на съда е преценено и
здравословното състояние на майката на обвиняемия, като в тази връзка сега
се представя и нова епикриза от 22.04.2024 г., която обаче не обезпечава
доказателствено твърдението на защитата за нужда от чужда помощ и
необходимост от полагане на непрестанни грижи, доколкото тъкмо в
заключителната част на документа е посочено, че пациентът е изписан с
подобрение, в добро общо състояние, с овладени субективни оплаквания и
при липса на риск при приключване на болничното лечение.
Въпреки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че мярката
за неотклонение “задържане под стража” следва да бъде изменена в “домашен
арест”, като в тази връзка съдът съобразява, че е налице нововъзникнало
обстоятелство, а именно изминалият период от време, през който действия по
разследване не са извършвани. В тази връзка в определението си в първата
процедура по реда на чл. 65 НПК съдът е констатирал, че на практика след
привличане на обвиняемото лице и проведеният в тази връзка разпит
(17.01.2024 г.) други действия по разследването не са извършвани, като е
подчертано, че продължаващото бездействие може да доведе до промяна вида
на мярката за неотклонение, тъй като е безспорно положението в практиката
на ЕСПЧ, че липсата на „особено старание“ при провеждането на
производството съставлява самостоятелно основание за тази промяна (така
например делото “Баневи срещу България”, т. 99). Вярно е, че в
продължителен период от време делото се е намирало в съда, но съгласно чл.
203, ал. 5 НПК разследващият орган извършва действия по разследването и
други процесуални действия и по времето, когато делото е изпратено в съда
във връзка с мярка за процесуална принуда, като в настоящото производство
не са представени доказателства за реализиране на някаква процесуална
активност в периода от три седмици след постановяване на въззивното
11
определение за потвърждаване на първоначално определеното задържане под
стража на обвиняемото лице. Нещо повече, на последния не е предявено и
постановлението за привличане в качеството му на обвиняем по по-тежко
наказуемия наказателен състав, обуславящ и промяна компетентността на
прокуратурата, като се има предвид, че изготвянето на постановление за
привличане на обвиняем е само един от елементите при конституирането на
обвиняемата страна, тъй като фактическият състав на тази процедура
завършва със самото предявяване на изготвения писмения акт, а чл. 219, ал. 1,
ал. 3 и 4 НПК следва да се тълкуват в светлината на чл. 6 т. 1 от КЗПЧОС и
практиката на ЕСПЧ, според която „наказателното обвинение“ е всъщност
самото официално уведомяване на едно лице от компетентен орган, в което
се съдържа твърдение, че то е извършило престъпление (“С.Х.К.”срещу
България). Не на последно място, в хода на настоящото дело съдът
констатира, че към днешна дата изтича и предвиденият четиримесечен срок
на разследването (чл. 234, ал. 3 НПК), като постановление за ново
удължаване не е представено, което е още едно обстоятелство в подкрепа на
извода за липса на ритмичност в разследването. Ето защо към този момент
вече не може да бъде направен извод, че задържането на обвиняемия К. в
условията на арест е необходимо и пропорционално, след като една от
основните цели на мярката за неотклонение е провеждане на всестранно
разследване при ограничаване възможността обвиняемият да му повлияе по
някакъв начин, но толкова сериозно ограничаване правата на последния не се
налага при липса на разследване. Но доколкото все още е налице обосновано
предположение и висок риск от извършване на престъпление от страна на И.
К., то според съда справедлив баланс между интересите на правосъдието и
тези на обвиняемия в конкретния случай, с оглед коментираното по-горе
относно разумността на срок на разследването в аспекта на фактическата
сложност на делото и извършените до този момент действия, би се постигнал
с определяне на следващата по тежест мярка за неотклонение “домашен
арест”, изпълнението на която да се извършва с електронно наблюдение.
Освен това, изминалият период на задържане, считано от 16.01.2024 г.,
неминуемо е повлиял в някаква степен и върху интензитета на опасността от
извършване на престъпление от страна на обвиняемия, но без да я свежда до
хипотетична такава, особено с оглед обремененото съдебно минало на И. К..
След съвещание като взе предвид становището на страните и на основание чл.
65, ал. 7 и ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 295/26.04.2024 г. постановено по ЧНД №
556/2024 г. по описа на Районен съд – Б., вместо него ИЗМЕНЯВА мярката за
12
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо И. Б. К. с ЕГН: **********,
обвиняем по ДП № 12/2024 г. на 02 РУ – Б. от „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“ по настоящия адрес: Б., улица „П., която да се контролира
чрез средствата за електронно наблюдение по предвидения законов ред.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно.
Препис от него да се изпрати на ОДМВР – Б., както и на Пробационната
служба - Б. за сведение и за изпълнение.
Да се изпрати копие от протокола на адв. М..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 15:15 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
13