Делото е образувано по повод
постъпил в съда обвинителен акт с рег.индекс п.д.32/16 - 25.05.2016 г. на
Районна прокуратура – А., съставен по досъдебно производство №1463/2013 г. по
описа на РУ – гр. А. към ОД на МВР – гр.Б..
Обвинителния акт е съставен против Н.П.Н.: роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
български гражданин, женен, средно образование, пенсионер, семеен, неосъждан,
ЕГН **********, с обвинение в извършване на престъпление по чл.216, ал.5 вр. ал.1 НК, а именно за това, че на 09.11.2013 г., в землището на с. М., обл. Б.,
чрез посредствено извършителство /наемане на работници,
които с моторен трион са изрязали стеблата на дърветата от основата/, унищожил
противозаконно чужди недвижими вещи, намиращи се в два земеделски имота, както
следва – в нива от 12.002 дка, находяща се в местността ”Вятърницата”,
съставляваща имот № 096006 по плана за земеразделяне на с. М., обл. Б., засадените в нея 468 броя черешови насаждения и в
нива от 6.709 дка, находяща се в местността „Юте
яка”, съставляваща имот № 133008 по плана на земеразделяне на с. М., засадените
в нея 266 броя черешови насаждения, собственост на В.Н.И. *** на обща стойност
– 183 940 лева, като с деянието са унищожени противозаконно общо 734 броя
черешови насаждения, с което са причинени значителни вреди.
По съдебните прения:
По време на съдебните
прения представителят на Районна прокуратура – гр. А. поддържа обвинението и
пледира за определяне на наказание по вид „лишаване от свобода” за срок от една
година и шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 НК за
срок от 4 години.
В процесуалните качества
на частен обвинител и граждански ищец в процеса бе конституирано пострадалото
лице В.Н.И.. По време на съдебните прения бе изразена солидарност с поисканото от прокурора
и бе поискано уважаване на гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия
пледира за оправдателна присъда. Посочи, че процесните
недвижими имоти не били чужди на неговия подзащитен,
а негови собствени.
Подс.Н.
поиска да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Счита, че не е виновен и
моли за благосклонност.
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Покойната Р.Д.П. е майка на подс.Н. и на Х. Н. – майка на пострадалата В.И..
Между подсъдимия и частния обвинител/граждански
ищеца са водени 9 граждански дела, които ще бъдат хронологически посочени по
техния предмет и особености по-долу.
На 18.02.1997 г. П. Н.П. – баща
на подсъдимия и на Х. Н., както и съпруг на Р.Д.П., завещал на сина си земеделските
му земи, които били признати за възстановяване с Протоколно решение №356/14.12.1994 г. (вероятно на тогавашната Поземлена комисия
– А.).
На 13.03.1997 г.
починал П. Н.П..
На 22.11.2004 г. по
молба на подс.Н., нотариус Б. Д. обявил завещанието
на покойния към този момент П. Н.П.. Бил съставен протокол.
С нотариален акт №167/13.12.2004 г., том XI, рег.№8471. дело
№1544/2004 г. по описа на Б. Д. – нотариус №324, въз основа на саморъчното
завещание от 18.02.1997 г. подс.Н. бил признат за
собственик на редица недвижими имоти, между които и процесните.
С договор от 03.05.2005
г. подс.Н. отдал под аренда на своята дъщеря П.Г.
три недвижими имота, между които и процесния с
№096005. Срокът на договора бил до 30.06.2015 г.
По повод подадената на 01.03.2006 г.
искова молба, в Районен съд – А. било образувано гражданско дело №84/2006 г. Касае
се за предявен иск за съдебна делба, като страни в това производство били
подсъдимия, майка му Р.Д.П. и неговата сестра Х. Н. – майка на пострадалата В.Н.И..
Исковата молба била вписана в служба по вписвания при Районен съд А. с акт №
134, т. І вхр. № 482, Комп.
П. 17559, 13183, 4492 от дата 01.03.2006 г.
Делбата била допусната от Районен съд –
А. с Решение №227/25.07.2008 г. и Решение №49/20.03.2009
г. като било зачетено представеното от подс.Н.
саморъчно завещание от неговия баща с дата 18.02.1997 г., с което той му
завещал ½ ид.ч. от дворно място и от жилищна
сграда, както и всички реституирани земеделски земи, между които и процесните имоти. При въззивно обжалване
било образувано в.гр.д.№266/2009 г. по описа на Окръжен съд – Б., който с
Решение №IV-72/22.07.2009 г. отменил първоинстанционните
решения по допускане на делбата и сторил това при квоти: 4/6 ид.ч. за Р.П. и по 1/6 ид.ч. за подс.Н. и неговата сестра Х. Н.. Същевременно окръжния съд
признал саморъчното завещание от 18.02.1997 г. в полза на подс.Н.
от неговия баща за неавтентичен документ.
С Договор от 04.08.2009 г. с
нотариална заверка на подписите, Р.Д.П. продала цялото си наследството,
останало от нейния съпруг П. Н.П. на своя син Н.Н. –
настоящия подсъдим. Договорът бил сключен с нотариална заверка на подписите и
бил вписан в Районен съд – А. на следващия ден – 05.08.2009 г.
Втора фаза на делбата приключила в първоинстанционния съд с Решение №152/01.11.2010 г.,
с което в дял на Р.Д. били поставени част от делбените
имоти, между които и единия от процесните – този с
площ от 12.002 дка в местността “Вятърницата”,
съставляващ имот №096006. В дял на сестрата на подсъдимия – Х. Н., бил поставен
другия процесен имот – този в местността „Юте яка” с площ от 6.709 дка, съставляващ имот № 133008. След
това производството е продължило с въззивно
гражданско дело №2234/2010 г. по описа на Окръжен съд – Б.. С определение от 22.03.2011
г. въззивния съд е одобрил постигната между страните
спогодба, с която в дял на свидетеля Р.Д.П. са били поставени двата процесни имота, а именно – нива от 12.002 дка в местността
„Вятърницата“, съставляваща поземлен имот №09006 и
нива от 6.709 дка находяща се в местността „Юте яка“,
съставляваща поземлен имот с №133008 и двата по плана за земеразделяне на с. М.,
община А., област Б.. Постигнатата спогодба била сключена по инициатива на подс.Н., като той лично положил подписа си в съдебния
протокол като спогодил се.
Впоследствие и на 17.06.2011 г.
с нотариален акт с №120, том. ІІІ, рег. № 2528, дело № 372 от 2011 г., Р.П.
продала на внучката си В.Н. процесните два имота,
които са й били поставени в дял с постигнатата и одобрена от съда спогодба.
Независимо от посоченото прехвърляне на
собствеността и вероятно поради протичащото междувременно изпълнително дело №20117050400264/265 по описа на частен съдебен изпълнител
№705 И. Б., на 30.06.2011 г. той въвел Р.П. във владение на недвижимите
имоти, които е получила по силата на одобрената на 30.03.2011 г. съдебна
спогодба между нея, дъщеря й и сина й Н.Н. – настоящия
подсъдим. Между имотите, във владение на които Р.П. е била въведена във
владение били и процесните.
На 09.09.2011 г. дъщерята на подс.Н. в качеството на едноличен търговец подала искова
молба против В.Н. с предявен отрицателен установителен
иск по отношение на процесните два имота. Образувано било гр.д.№779/2011 г. по описа на Районен съд – А.. С решение от 27.02.2012
г. искът е отхвърлен категорично, а с Решение №ІІІ-89/19.06.2012
г. по в.гр.д.№978/2012 г. състав на Окръжен съд – Б. е счел, че предявения
иск е недопустим, обезсилил е първоинстанционното
решение и е прекратил производството по делото.
На 22.12.2011 г. Р.П.
и Х. Н. подали искова молба против дъщерята на подс.Н.
в лично качество и като едноличен търговец за заплащане на обезщетение за
лишаването им от ползване на припадащите им се дялове от пет недвижими имота,
между които и процесните. Образувано било гр.д.№1415/2011 г. по описа на Районен съд – А.. Производството
по делото приключило с частично уважително Решение №41/28.02.2013 г.,
което било потвърдено изцяло с Решение №І- 91/04.07.2013 г. по
в.гр.д. № 977/2013 г. Частичното
уважаване на предявените обективно и субективно съединени искове е само по отношение
размера на всяко от претендираните обезщетения.
На 13.06.2012 г. дъщерята на подс.Н. подала искова молба против В.Н. с предявени искове
с правни основания чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД. Образувано било гр.д.№430/2012 г. по описа на Районен съд – А..
С Определение №596/14.11.2012 г. производството по делото било прекратено
поради недопустимост на предявените искове. В.Н. е обжалвала определението на
съда, като е поискала увеличение на присъдените й разноски от 250 лева на 500
лева. С Определение №73/09.01.2013 г. по образуваното ч.гр.д.№34/2013 г.
по описа на Окръжен съд – Б., прекратителното
определение било оставено в сила.
Независимо от предложената от подс.Н. съдебна спогодба, одобрена по в.гр.д.№2234/2010 г.
по описа на Окръжен съд – Б. с определение от 30.03.2011 г., на 25.06.2012 г. с вх.№2471/25.06.2012
г. той подал в Районен съд – А. искова молба против В.Н.. Предявил отрицателен установителен иск за собственост върху двата процесни недвижими имота. Било образувано гр.д.№464/2012 г.
по описа на Районен съд – А.. С иска подс.Н. е
предявил претенция пред Районен съд - А., считайки, че след поредица от сделки
именно той се явява собственик на процесните имоти,
тъй като му били предоставени от страна на Р.П. с договор за продажба на наследството
сключен с нотариална заверка на 04.08.2009 г., вписан в Служба по
вписванията при Районен съд А. на 05.09.2009 г. В този смисъл Н. считал,
че Р.П. се е разпоредила с процесните два имота, продавайки
ги на 17.06.2011 г. с нотариален акт с № 120, том. ІІІ, рег. № 2528, дело № 372
от 2011 г., без да може към нея дата да се легитимира като техен собственик на
годно правно основание.
С Решение № 11/25.06.2013 г. по
гр.д.№464/2012 г. претенцията на подс.Н.Н. по предявения от него отрицателен установителен
иск срещу, била отхвърлена. Преди това производството било прекратено като
недопустимо с определение, което от своя страна било отменено от въззивния съд. Поради това се е стигнало до произнасяне на
съда с акт по вид „решение”.
В акта си съда подробно е мотивирал и
описал всички аргументи, поради които е отхвърлил предявения от Н. иск срещу В.И.
по отношение на процесните два имота, позовавайки се
на сключената пред окръжния съд спогодба. В решението е посочено, че процесните два имота са били прехвърлени от страна на Н. на
неговата дъщеря П.Г. в качеството й на едноличен търговец с нотариален акт с №
104, т. ІІІ, рег. № 2636, дело № 356 от 21.03.2006г. на Нотариус № 324 Б. Д.,
но това се е случило след вписване на исковата молба за делба (01.03.2006 г.),
въз основа на която е образувано гр.д.№84/2006 г. по описа на Районен съд - А..
Освен това в решението се посочва и обстоятелството, че договора за продажба на
наследство между Р.П. и Н.Н. е станал хронологически
след описаната по-горе сделка, но преди влизане в сила на решението за
допускане на делба в първата фаза. Решението на районния съд е влязло в законна
сила на 11.11.2013 г., след като е било изцяло
потвърдено с акт на въззивната инстанция, а именно –
Решение № ІV – 23/11.11.2013 г. по въззивно гр. дело № 1779/2013 г. по описа на Окръжен съд – Б..
На 19.10.2012 г. пострадалата В.Н.
*** искова молба против дъщерята на подс.Н. в лично
качество и в качеството на едноличен търговец, като предявила ревандикационен иск (чл.108 ЗС) за предаване владението
върху процесните два недвижими имота и иск по чл.59 ЗЗД. По този повод било образувано гр.д.№ 863/2012 г. по описа на Районен съд –
А., завършило с Решение №72/26.04.2013
г. С този съдебен акт било прието за установено, че В.Н. е собственик на процесните два недвижими имота, а дъщерята на подс.Н. била осъдена да й предаде владението върху тях,
както и да заплати определена сума, представляваща обезщетение от лишаване на Н.
от възможността на ползва собствените си имоти. Това решение било потвърдено с Решение №І–150/28.10.2013 г.
по в.гр.д.№ 1480/2013 г. по описа на Окръжен съд – Б..
В самото начало на 2013 г., на 28.01.2013
г., подс.Н. подал искова молба против
пострадалата В.Н., с която предявил против нея ревандикационен
иск (чл.108 ЗС) по отношение на дворно място и жилищна сграда в с.М.. По този
повод било образувано гр.д.№80/2013 г. по описа на Районен съд – А.. Производството
приключило с Решение №110 от 25.06.2013 г., с
което предявения иск бил отхвърлен и което било потвърдено с Решение №
VІ-137/14.01.2014 г. по в.гр.д.№ 1798/2013 г. по описа на Окръжен съд – Б..
В началото на месец ноември подс.Н. организирал изрязване на овощните насаждения –
черешови дървета, които са били насадени в двата процесни
имота. Броят на дръвчетата бил както следва:
-
в имота с площ от 12.002
дка, разположен в местността „Вятърницата”,
съставляващ имот № 096006 по плана за
земеразделяне на с. М., област Б. – 468 броя плодни дръвчета и
-
в имота с площ от 6.709
дка, находящ се в местността „Юте яка”, съставляващ
имот № 133008 по плана за земеразделяне на с. М., област Б. – 266 броя плодни дръвчета.
Всичките 734 бр. плодни дървета са били
насадени в процесните имоти, собственост на пострадалата
В.Н.И. ***.
На 09.11.2013 г. двама работници
с моторни триони отрязали до корен всичките 734 бр. плодни дръвчета в двата процесни имота под наставленията на подс.Н..
Изрязаните
овощни дървета са били предложени за продажба на свидетеля С.Р.А. *** по прякор
„***“. Около 08.30 ч. – 09.00 ч. на 09.11.2013 г. той се намирал в
стопанския си двор в с. М., където отглеждал крави и където бил посетен от подс.Н.. С.А. го познавал добре и от години, тъй като подсъдимия
редовно закупувал мляко от него. Подс.Н. предложил на
А. да закупи изрязаните овощни дървета за огрев. На място св.А. установил, че в
едната овощна градина е имало двама работници с моторни триони, които са
изрязвали черешовите дървета до корен и ги събаряли на земята. Отивайки на
първата градина А. възприел визуално работниците да режат в присъствие на подс.Н., който му обяснил, че същата е с площ от около 11
дка, като освен нея имало и друга с площ от около 7 дка. Уговорката помежду им
била А. да наеме възможно по-експедитивно човек да реже, за да стане по-бързо
събирането и товаренето на отрязаните дръвчета. Св.А. ангажирал своя съсед, св.Д.А.Х.,
чието друго име било Ахмед, който да нареже дърветата, които щели да бъдат
закупени от Н. за огрев. Х. бил нает от А., за да донарязва
съборените вече отрязани дървета на по-малки части, по начин, че да могат да се извозват с камион. Заедно със св.Х., А.
наел и св.Л.А.Н., който да помага при товаренето на дървата в камиона на А..
Когато Д.Х. и Л.Н. отишли на градината всички дървета били изрязани, като и
двамата възприели визуално работници с моторни триони, които са събаряли отрязаните
от тях овощни дървета в присъствието на подс.Н.. За
получените овощни дърва за огрев С.А. и подс.Н.
договорили първия да заплати сумата от 600.00 лв. на втория, които пари А.
предал на Н. в присъствието на Д.А.. Докато е бил на първата градина, където А.
е заплатил на Н. сумата, последния заявил, че отива да реже и друга градина,
като предложил на А., ако реши да отиде да вземе и оттам дърветата. Н. обяснил
на А., че резитбата извършва с намерение да сее други дръвчета. Една част от
дървата А. успял да извози, но след като започнал да вали дъжд не успял да
стори това и останалата част. Впоследствие установил, че тази част липсвала.
При посещение на свой земеделски имот,
находящ се в местността „Ватърницата” и почти
граничещ с единия от процесните имоти, св.М.Х.К.
забелязал, че всички дървета са изрязани от стеблата и изнесени. Той веднага се
обадил по телефона на В.И., като я уведомил за видяното от него. В отговор на
това обаждане тя го помолила да отиде до другия процесен
имот, за да провери какво е неговото състояние. Той стори това и там установил,
че по същия начин овощните дървета са изрязани и изнесени. М.К. отново се е
обадил по телефона на В.Н., за да я уведоми за констатираното във втория имот.
На 12.11.2013 г. бил издаден
изпълнителен лист по гр.д.№863/2012 г. по описа на
Районен съд – А. (в.гр.д.№1480/2013 г. на Окръжен съд - Б.), с който П.Н.Г. –
дъщеря на подс.Н.Н., била
осъдена да предаде владението върху процесните
недвижими имоти на пострадалата В.Н.И..
На 18.11.2013 г., около 13.00 ч.
– 13.30 ч. свидетеля и пострадал в настоящото наказателно производство В.Н.И.
посетила с.М. и установила липсата на овощни дръвчета в собствените й процесни недвижими имоти.
В самото начало на 2014 г., на 31.01.2014
г. пострадалата В.Н. подала искова молба против дъщерята на подс.Н.. По този повод в Районен съд – А. било образувано гр.д.№
87/2014 г. Предявеният иск бил с правно основание чл.59,
ал.1 ЗЗД за осъждане на П.Г. (дъщеря на подс.Н. да
заплати на пострадалата сума в размер на общо 3 500.00 лева обезщетение за
ползване на двата процесни имота за периода от
20.10.2012 г. до 09.01.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 31.01.2014 г. до окончателното плащане на главницата.
След възражение и с
Определение №142/17.03.2014 г. производството по делото пред Районен съд – А. било
прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Б., където продължило
като гр.д.№2601/2014 г.
С Решение № 1462 от 11.07.2014
г. предявения иск бил отхвърлен. С Решение № II-125/06.11.2014 г. по
в.гр.д.№ 1575/2014 г. състав на Окръжен съд – Б. отменил частично първоинстанционното решение и уважил претенцията на
гражданския ищец/частен обвинител 1 416.00 лева за двата имота. С въззивната жалба В.Н. поискала уважаване на претенцията за
обезщетение в размер на 1 827.00
лв. за двата процесни имота, от които 1 172.00 лв. обезщетение за ползване на овощна
градина с череши с площ от 12.002 дка, находяща се в м. „Вятърницата“
и 655 лв. за нива , с площ 6.706 дка, находяща се в м.“Юте яка“.
В решението на окръжния съд
се посочва, че ответницата по делото (дъщеря на подс.Н.)
оспорвала, че единия имот е овощна градина и твърдяла, че „...съобразно посоченото в скицата и документите
за собственост става въпрос не за овощна градина, а именно за нива. Действително,
от представените писмени доказателства - нотариален акт и скица за имота, същият
е посочен с начин на трайно ползване - нива. Това е основен
идентификационен белег на всеки имот по картата на възстановената собственост. Тази
характеристика се отразява в партидата на имота в регистрите към картата на възстановената
собственост и всяка промяна в този идентификационен белег става или по молба на
собственика или служебно от ОСЗГ.
При липса на данни за такава промяна следва да се присъди обезщетение за
ползване на имот - нива, независимо от фактическото ползване като овощна градина, в какъвто смисъл са
показанията на свидетелите. По същата причина, изложена по-горе, следва да се
определи обезщетение за имот №* като за овощна градина, независимо от направено
в отговора на въззивната жалба възражение, че
през последните месеци на процесния период дръвчетата са били изкоренени и обезщетението следва да се определи
като за земеделски имот - нива.”
На 14.03.2016 г. в
гр.Тръстеник, община Долна Митрополия, област Плевен починала Р.Д.П..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът изгради установеното от фактическа страна въз основа на събраните по
делото доказателства, установени чрез:
Гласни доказателствени средства: показанията на
свидетелите по обвинителния акт, дадени по време на досъдебното и съдебното
производство.
Писмени доказателствени средства: Протоколи за разпит
на свидетели; Справки за съдимост; гр.д. № 84/2006 г. на Районен съд – А., с
приложени по него в.гр.д. № 2234/2010 г. на Окръжен съд гр. Б., гр.д. № 480/1993 г. на Районен съд гр. А.,
в.гр.д. № 266/2009 г. на Окръжен съд гр. Б., в.гр.д. № 39/2009 г. на Окръжен
съд гр. Б., в.гр.д. № 787/2008 г. на Окръжен съд гр. Б.; гр.д. № 779/2011 г. на
Районен съд - А., с приложени по него – в.гр.д. № 978/2012 г. на Окръжен съд
гр. Б. и гр.д. №705/2012 г. на Първо гр. отделение на ВКС; гр.д. № 1415/2011 г.
на Районен съд гр.А., с приложено към него в.гр.д. № 977/2013 г. на Окръжен съд
гр. Б.; гр.д. № 430/2012 г. на Районен съд гр. А., с приложено по него
в.гр.д. № 34/2013 г. на Окръжен съд гр. Б.; гр.д. №
464/2012 г. на Районен съд гр. А., с приложено по него в.гр.д. № 1797/2013 г.
на Окръжен съд гр. Б. и в.гр.д. № 32/2013 г. на Окръжен съд гр. Б.; гр.д. №
863/2012 г. на Районен съд гр.А., с приложено по него в.гр.д. № 1480/2013 г. на
Окръжен съд гр. Б.; гр.д. № 80/2013 г. на Районен съд гр.А., с приложено по
него в.гр.д. № 1798/2013 г. на Окръжен съд гр. Б.; гр.д. № 87/2014 г. на Районен
съд гр.А., с приложено към него гр.д. № 2601/2014 г. на Районен съд гр. Б. и
в.гр.д. № 1575/2014 г. на Окръжен съд гр. Б.; протоколи за въвод
във владение, съставени от частен съдебен изпълнител И. Б. с дата 30.06.2011
г.; изпълнителен лист от 12.11.2013 г.; фотокопие от саморъчно завещание;
фотокопие от протокол от 22.11.2004 г. за обявяване на саморъчно завещание,
съставен от нотариус Б. Д.; фотокопие от Договор от 04.08.2009 г. за продажба
на наследство; фотокопие от Договор от 03.05.2005 г. за аренда, както и др.
Заключения на вещи лица по изготвените по време на съдебното
производство съдебно-графическа (почеркова) експертиза
на вещото лице Х.С.; единична агротехническа експертиза на вещото лице К.Н. и най-вече
тройна агротехническа експертиза, извършена от вещите лица доц.д-р В.Б., М. Л.
и И.С..
Вещите лица К.Н., В.Б., М. Л. и И.С. са специалисти по оценка на овощни
(трайни) насаждения и поради това в рамките на тяхната способност е да
извършват оценки на имоти като процесните и насажденията
в тях, съответно стойността на нанесената щета при изсичането им. По тази
причина съдът не кредитира заключенията на вещите лица П.Я., който е агроном,
но със специалност „Растителна защита”, както Р.Д., която не е агроном, а икономист.
Според списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район
на Окръжен съд – Б., Р.Д. е с висше образование, специалност – финанси,
международни икономически отношения, професионална квалификация – икономист,
със специализация – специалист държавна администрация и международно право,
притежава сертификат за експерт – оценител на инвестиционен проект,
сертификат за експерт по съдебно-счетоводни
и данъчни експертизи, удостоверение за завършен курс по вътрешен и
външен контрол на бюджетни средства.
П.Я. според същия списък, макар да е оценител на трайни насаждение, е
агроном със специалност „Растителна защита”. Отделно от това той сам със
заявление с вх.№549/30.01.2017
г. помоли да бъде освободен като вещо лице по делото, тъй като не му било по
силите да даде отговор на поставени нови въпроси към него по допуснатата
експертиза и да изготви ново заключение.
Категорично при това
положение съдът приема, че нанесените щети са за сумата от 183 940 лева, т.е. според заключението
на тройната експертиза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът
намери подсъдимия Н.П.Н.: роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, български гражданин, женен, средно образование, пенсионер, семеен,
неосъждан, ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 09.11.2013 г., в землището на с. М., обл. Б., чрез посредствено извършителство
/наемане на работници, които с моторен трион са изрязали стеблата на дърветата
от основата/, унищожил противозаконно чужди недвижими вещи, намиращи се в два
земеделски имота, както следва – в нива от 12.002 дка, находяща се в местността
”Вятърницата”, съставляваща имот № 096006 по плана за
земеразделяне на с. М., обл. Б., засадените в нея 468
броя черешови насаждения и в нива от 6.709 дка, находяща се в местността „Юте яка”, съставляваща имот № 133008 по плана на
земеразделяне на с. М., засадените в нея 266 броя черешови насаждения,
собственост на В.Н.И. *** на обща стойност – 183 940 лева, като с деянието са
унищожени противозаконно общо 734 броя черешови насаждения, с което са
причинени значителни вреди, с което е извършила престъпление по чл.216, ал.5 вр. ал.1 НК.
От обективна страна:
Изпълнителното деяние на извършеното от подсъдимия престъпление се изразява
в противозаконно
унищожаване на чужди недвижими вещи, но чрез посредствени извършители в лицето
на две лица. Унищожаването на всяко едно дърво се е извършвало чрез
отрязването му от нивото на земята и последващо нарязване на по-малки парчета.
Тези действия са извършени от двете лица, които подс.Н.
сам е организирал. Тези свои действия той не отрича да е сторил, според
обясненията му в последното по делото открито съдебно заседание. Отделно от
това подс.Н. е предложил на св.А. да закупи
нарязаните дърва за сумата от 600 лева, което и се е случило. А. е имал
впечатлението, че двете овощни градини са били собствени на подсъдимия, поради
което не се е усъмнил и се е включил в предложението на Н..
От обективна страна предмет на престъплението по чл. 216
от НК по настоящото досъдебно производство са чужди недвижими вещи, като в конкретния
случай това са унищожените общо 734 бр. черешови насаждения, намиращи се в два
земеделски имота, а именно в имот с № 096006 находящ се в местността „Вятърницата” и в имот с № 133008 находящ се в в местността „Юте яка”, и двата
по плана за земеразделяне на с. М., обл. Б., собственост
на В.Н.И. ***.
Унищожаването на чужди недвижими вещи е резултатно
престъпление. При унищожаването, при
каквато хипотеза е извършено престъплението в настоящия случай и за което е
повдигнато обвинението на Н.П.Н., засягането на вещите е такова, че те
стават безвъзвратно и изцяло негодни за използване по тяхното нормално
предназначение. Категорично престъплението е постигнало целения резултат –
дървата са отрязани и нарязани на по-малки части.
Предпоставка за квалифициране на настоящата деятелност на
обвиняемия при хипотезата на ал.5 на чл. 216 от НК се явява стойността на унищожените
вещи – овощни, черешови насаждения в упоменатите по – горе два имота. Това е
така, тъй като стойността на унищожените недвижими вещи възлиза на
183 940.00 лева, която стойност значително надвишава размера на 14
минимални работни заплати за страната – в действителност 593 минимални работни
заплати. Размера на работната заплата, следва да бъде преценен, към датата на
инкриминираното деяние, в случая към 09.11.2013 г. Видно от Постановление на Министерски
съвет (ПМС) с № 250/11.10.2012 г. установената за страна ни минимална работна
заплата за времето от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. е възлизала на сума от
310.00 лв., в който период от време попада и датата на инкриминираното деяние.
Критериите за определяне на вредите предмет на настоящото производство, като
„значителни“ се извличат съобразно утвърдената съдебна практика – Постановление
№1/1983 г. на Пленума на ВС, ТР № 1/1998 г. на ОСНК при ВС и Решение №
312/27.06.2008 г. на ВКС по н.д 273/2008 г.
Няколко думи следва да се посочат за словосъчетанието
„чужди движими вещи”, съотнесено към настоящия
случай.
Тук следва да се приведат няколко цитата от влезли в сила
съдебни решения преди инкриминираната дата:
„Макар действието на сделката, обективирана по н.а. №104, т. ІІІ, рег. №2636, дело №356 от
21.03.2006 г. на нотариус Б. Д., № 324 на НК, с район на действие РС-А., да не
е било зачетено в отношенията между сънаследниците
във висящото делбено производство, страните по нея –
ответницата по делото и нейния праводател Н. Н.,
сънаследник и като такъв страна в делбеното
производство, са били обвързани от нея и между тях тя е породила действието си.
С тази сделка приобретателят и арендодателят,
които са едно и също лице, са се слели, поради което договорът за аренда, сключен
по-рано между същите страни за три от процесните
имоти, е преустановил действието си между тях и съответно не може да се
противопостави на ищците по делото за периода след покупко-продажбата -
21.03.2006 г.” - Решение №41/28.02.2013 г. по гр.д.№1415/2011 г. по описа на Районен съд – А..
„Ползването и реалната
фактическа власт са придобити на основание договора за аренда, както и покупко-продажбата.
От друга страна съдът е анализирал подробно действието на сделката ... –
нейната непротивопоставимост на останалите съделители с оглед нарушението на чл.76 от ЗН и по – късното извършване спрямо
вписването на исковата молба за делба – чл.114 от ЗС и преустановяване действието на арендния
договор за три от процесните ниви, тъй като приобретател по тази сделка и арендатор се сливат в едно и
също лице. Продажбата на наследство от 2009
г. не поражда права за ответницата
според АРС, тъй като същата не е страна по него. Този договор освен това не е в
състояние да санира прехвърлителната
сделка от 2006 г. , по която Н.
не би могъл да бъде праводател , тъй като не е имал
правата , които прехвърля.
Продажбата на наследство е сключена по-късно – през 2009 г. и не би могла да санира сделката от 2006
г. ... Правилен и законосъобразен е извода на АРС , че прехвърлителната
сделка , от която ответницата – въззивник черпи правата
си не се валидизира с
обратно действие, след като имотите
са се паднали в дял на праводателя на същата.
Не може да бъде зачетено прехвърлително действие на
тази сделка, на която се позовава ответницата Г. Тази сделка се валидизира ,
но считано от постигането
на съдебната спогодба по делбата – т.е. - от извършването на промяна в съсобствеността.
Самата разпоредба на чл.76 от ЗН изключва възможността за валидизиране с обратно действие. Същата прогласява
разпоредителното действие на сънаследника за недействително, ако съответната
вещ не се падне в негов дял при делбата. Законодателят е поставил условието да
е налице определен юридически факт – в случая делба и при тази делба определена
вещ да се падне в дял на съответния сънаследник , който е извършил
разпоредително действие с нея.” -
Решение №41/28.02.2013 г., което било потвърдено изцяло с Решение
№І- 91/04.07.2013 г. по в.гр.д. № 977/2013 г., с което е потвърдено Решение №41/28.02.2013
г. по гр.д.№1415/2011 г. по описа
на Районен съд – А..
„Ето защо съдът е длъжен да се съобрази със съдебната
спогодба, постигната между съделителите –
съсобственици, като отчете, че след сключване на спогодбата липсва
нововъзникнал юридически факт, който да може да се противопостави на
ответницата в качеството на правоприемник на съделителя,
в чийто дял са се паднали процесните имоти. Въз
основа на последвалия н.а. №120 т.ІІІ, рег. №2528, дело №372 от 17.06.2011 г.
на нотариус Б. Д., №324 на НК, с район на действие РС-А., съделителката,
в чийто дял са поставени имотите – Р. П. е продала процесните
имоти на ответницата по делото, поради което именно същата се легитимира като
техен собственик. Следователно отрицателният установителен
иск за собственост, предявен от ищцовата страна,
следва да се счете за неоснователен.” - Решение
№ 11/25.06.2013 г. по гр.д.№464/2013 г. по описа на Районен съд – А..
„Страните по гр.д.№464/2012г. по описа на АРС са обвързани
от СПН на решенията относно собствеността, постановени по делбеното
дело - ищецът като страна по делото за делба, а ответницата - като правоприемник
на друга от страните, поради което при липса на новонастъпили
обстоятелства, които да обосновават придобиването на собствеността върху процесните имоти от ищеца, този въпрос не би могъл да бъде
пререшаван между тях.” – Определение № VІ- 848 29.03.2013 г. в.гр.д. №
32/2013 г. на Окръжен съд гр. Б..
„Правото на собственост по
отношение на процесните имоти в полза на ищцата е
безспорно установено от събраните по делото доказателства. Въз основа на одобрената
съдебна спогодба по въззивно гр.д. №2234/2010 г. процесните имоти №096006 и №133008 са
поставени в реален дял на съделителката Р. Д. П.. По
силата на съдебната спогодба последната е станала техен едноличен собственик,
след което въз основа на покупко-продажба, обективирана в представения нотариален
акт №120, т. ІІІ, рег. №2528, дело №372 от 17.06.2011 г. на нотариус Б.Д.,
№ 324 на НК, с район на действие РС-А., собствеността е преминала в патримониума на ищцата по настоящото дело.
Неоснователни са
възраженията на ответницата, основани на представения договор за продажба на
наследство от 04.08.2009 г., сключен между съделителите
в делбеното производство Н.П.Н. и Р.Д.П., праводателка на ищцата по настоящото дело. При фактическите
данни, установени въз основа на представените доказателства към исковата молба
и отговора, може да се направи извод, че между праводателката
на ищцата и третото за спора лице Н.П.Н. за процесните
имоти е било водено и е приключило делбено
производство, в което със сила на пресъдено нещо е
решен въпроса за принадлежността на собствеността върху процесните
имоти между съсобствениците им Н.П.Н., Р.Д.П. и Х. П.Н.. По представения
нотариален акт №120 от 17.06.2011 г. ищцата е правоприемник на съделителя, в чийто дял са се паднали процесните
имоти с влязлата в сила съдебна спогодба. Договорът за продажба на
наследство от 04.08.2009 г. е сключен между двамата съделители
преди влизане в сила на решението за допускане на делбата и одобряването на
съдебната спогодба във втората фаза на делбата, поради което и не се касае до новостъпил факт, който да може да се противопостави на
ищцата по настоящото дело в качеството на правоприемник на съделител
по същото делбено дело, в чийто дял са поставени
имотите. Евентуалните права на съделителя –
купувач по представения договор за продажба на наследство, основани на факти,
възникнали преди влизане в сила на решението по допускане на делбата и
одобряването на спогодбата, следва да се считат преклудирани. Видно
е, че договорът за продажба на наследство е сключен след постановяване на решението
за допускане на делбата (но преди влизане в сила на същото), в което е прието,
че квотата на праводателката на ищцата по настоящото
дело Р.Д.П. включва освен полученото по наследство от починалия й съпруг П. П.,
още и придобитото на лично основание от прекратената съпружеска имуществена
общност. Това решение не е било обжалвано от Н.П.Н. в качеството на съделител в делбеното
производство и съответно е влязло в сила. Във втората фаза на делбата, когато
договорът за продажба на наследство е бил вече факт, между съделителите
е сключена спогодба, с която при наличие на съгласие от страна на останалите съделители, включително на купувача по договора за продажба
на наследство Н.П.Н., в дял на праводателката на
ищцата Р.Д.П. са поставени процесните два имота. Спогодбата
винаги предполага някакви взаимни отстъпки между страните и има сила на влязло
в сила решение по отношение на тях, независимо от това какви са тези
отстъпки и кой от съделителите ги е направил.
Договорът за продажба на наследство не включва правата, които Р.Д.П. е
придобила на лично основание (по силата на прекратената съпружеска имуществена
общност с наследодателя). ... Няма как в настоящото производство, инициирано от
правоприемника на съделителката Р.Д.П. – ищцата В.Н.И.
срещу трето външно за съществувалата съсобственост лице П.Н.Г., да се разглежда
и пререшава въпроса какво конкретно е включвало съгласието на съделителите - съсобственици на имотите при сключване на
съдебната спогодба, т.е. дали при сключването съделителите
- съсобственици са отчели правата на Н.П.Н., придобити въз основа на договора
за продажба за наследство и дали тези два имота са възложени на Р.Д.П., за да я
компенсират само за квотата на лично основание или всъщност изобщо не са били
отчетени правата на Н.П.Н. по този договор. Тези въпроси са преклудирани
с постигането на съгласие между съделителите –
съсобственици в делбеното производство и одобряването
на спогодбата, която има силата на влязло в сила съдебно решение между тях, не
позволява преразглеждането и пререшаването им в настоящото производство. В това
производство съдът е длъжен да се съобрази със съдебната спогодба, постигната
между съделителите – съсобственици, съответно
възраженията на ответницата въз основа на представения договор за продажба на
наследство, по който не е страна, следва да се счетат за неоснователни.” - Решение №72/26.04.2013 г. по гр.д. № 863/2012 г. по описа на Районен
съд – А.. В същия смисъл и с подобни мотиви е и Решение №110 от 25.06.2013 г. по гр.д. № 863/2012
г. по описа на Районен съд – А., потвърдено с Решение
№ VІ-137/14.01.2014 г. по в.гр.д.№ 1798/2013 г. по описа на Окръжен съд – Б..
„Неоснователно е
съображението на въззивницата, че след като договорът
за продажба на наследство от 04.08.2009 г. е сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите и е вписан, т.е. изпълнени са условията на
чл.212,ал.2 и 3 от ЗЗД, то този договор за продажба на наследство, като
противопоставим на трето лице акт с оглед спазената форма за издаването му,
обуславя собственически права на въззивницата-
ответница П.Г..
Значението,
което законът свързва с вписването по чл.112,б.”б” от ЗС на един договор за
продажба на наследство, включващ и недвижим имот, е с оглед конкуренцията
спрямо лица, които са придобили от същия собственик и вписали по-рано своето придобивно основание.
В случая такава
хипотеза не е налице.
...
Крайният
правен извод е , че ищцата-въззиваема В.И. е придобила на валидно
правно основание от собственика-отчуждител по нот.акт № 120 от 17.06.2011г. – Р.П., правото на
собственост върху имоти
№ 133008 и №096006 и като такава е активно материално-правно легитимирана по
иска с правно основание чл.108 ЗС срещу въззивницата-ответница
П.Г., последната безспорно упражняваща фактическа власт върху процесните имоти без правно основание за това.” - Решение №VІ-848/29.03.2013 г. по в.гр.д. № 1480/2013 г. на Окръжен съд гр. Б..
От направения дотук преглед се установява, че
към датата на извършване на процесното престъпление
въпросът със собствеността върху процесните два
недвижими имота е бил решен със сила на пресъдено
нещо с влязла в сила и одобрена спогодба и че отново към тази дата по отношение
на подс.Н. процесните имоти
са му били чужди по смисъла на чл.216 НК. Оттук следва преминаване към
субективния елемент на извършеното от подс.Н. престъпление.
От субективна страна:
Престъплението е извършено виновно, при форма на вина „пряк умисъл” по
смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Подсъдимият е искал постигането на престъпния
резултат и е направил всичко възможно, за да довърши замисъла си.
Извършител на престъплението по чл.216 НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице,
което не е собственик на унищожените вещи. Следователно и след като въпросът за
собствеността на процесните имоти бе изяснен по-горе,
субект на престъплението в настоящия случай е подс.Н.Н..
С реализиране на престъплението по чл. 216 от НК, където
законодателя е визирал, като обективни признаци наличието на противозаконно унищожаване
или повреждането на чужди движими или недвижими вещи се засягат обществените
отношения, в кръга, на които се упражнява правото на собственост върху движими
или съответно недвижими вещи и в частност отношения, които гарантират
физическата цялост на вещите и запазване на техните качества по начин, че да
служат по същината на предназначението им.
От субективна страна деянието на подс.Н.П.Н. е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл. Н. е бил наясно с обществено-опасния характер на деянието неговата противоправност и наказуемост, както и обществено опасните
последици от същото и въпреки това съзнателно е целял и допуснал настъпването
им.
Едната от особеностите на извършеното
престъпление от субективна страна е, че подс.Н. го е извършил под формата на
посредствено извършителство, факт който сам съобщи по
време на обясненията си по обвинението.
Посредствено извършителство е налице, когато на едно
наказателно отговорно лице се следва ангажиране на наказателна отговорност за
действията, които е извършило друго наказателно неотговорно лице, което първия
е използвал, за да осъществи дадено престъпление. В случая подс.Н.
е използвал работници, извършили изрязването на овощните дървета, като последните
не са осъзнавали, че действията им са били само последица от формираните
престъпни намерения на подсъдимия за реализиране на деяние по реда на чл. 216 НК.
Другата особеност,
въз основа на която съдът формира извод за наличие на пряк умисъл е подаването
на искова молба на 25.06.2012 г. с вх.№2471/25.06.2012
г. в Районен съд – А. против В.Н.. Предявил отрицателен установителен
иск за собственост върху двата процесни недвижими
имота и било образувано гр.д.№464/2012 г. по описа на Районен съд – А.. Това
той сторил независимо от предложената от самия него съдебна спогодба за
останалите в наследство недвижими имоти, одобрена по в.гр.д.№2234/2010 г. по
описа на Окръжен съд – Б. с определение от 30.03.2011 г. В исковата си молба по
образуваното гр.д.№464/2012 г. той посочил, че след поредица от сделки именно
той се явява собственик на процесните имоти, тъй като
му били предоставени от страна на майка му Р.П. с договор за продажба на
наследството сключен с нотариална заверка на 04.08.2009 г., вписан в
Служба по вписванията при Районен съд А. на 05.09.2009 г. В този смисъл Н.
считал, че Р.П. се е разпоредила с процесните два
имота, продавайки ги на 17.06.2011 г. с нотариален акт с № 120, том. ІІІ, рег.
№ 2528, дело № 372 от 2011 г. на В.Н., без да може към нея дата да се
легитимира като техен собственик на годно правно основание. Налице е едно
противоречиво поведение: от една страна Н. сам предлага съдебна спогодба, а в
същото време и повече от 1 година и три месеца по-късно счита, че със сделки,
предшестващи предложената от него и одобрена от съда спогодба, но сключени след
вписване на исковата молба по делбеното дело (гр.д.№84/2006
г.), той е станал собственик на процесните имоти. Действията
(подаването на исковата молба с излагане на твърденията в нея) нямат друго
обяснение, освен че е целял да печели време. В същото време, както той, така и
дъщеря му П.Г., въпреки наличието на предходни влезли в сила съдебни решения,
са завеждали една след друга искови молби за оспорване собствеността върху процесните имоти. В исковата молба по гр.д.№464/2012 г. по
описа на Районен съд – А. така например, подс.Н. не
се позовава на изтекла в негова полза придобивна
давност по смисъла на чл.79 от Закона за собствеността, а на сделки, които са сключени
в хода на делбеното производство и след вписването на
исковата молба по делбеното гр.д.№84/2006 г. по описа
на Районен съд – А., при условие, че по негово предложение въпросът за собствеността
е решен окончателно с одобряване на постигната спогодба на 22.03.2011 г. и според
която процесните имоти не са негова собственост. Това
поведение е на пръв поглед странно и контрастира съвсем противоположно на
поведението му на 22.03.2011 г., т.е. една година и три месеца по-рано. Той
лично е присъствал по време на одобряване на спогодбата, подписал се е в съдебния
протокол лично. По делото няма данни подс.Н. да
страда от душевно заболяване, което да не му позволява да възприема адекватно
околната действителност и да не е в състояние да ръководи постъпките си на
22.03.2011 г. пред Окръжен съд – Б. при подписване и подтикване на другите две
страни в делбеното производство към сключване на
спогодба. Поради това настоящия състав приема категорично, че към
инкриминираната дата подс.Н. категорично е бил
наясно, че не е собственик на процесните недвижими
имоти, но въпреки това е пристъпил към унищожаване на процесните
734 броя черешови дръвчета.
Обстоятелството, че според документи по
делото процесните имоти са ниви (земеделски земи) е
без значение. Към датата на постигнатата по предложение на подсъдимия съдебна
спогодба дръвчетата са били на местата си и той не е направил възражение да му
бъде изплатена някаква сума за уравняване на дела, в смисъл като на физическо
лице, което е засадило и се е грижило за овошките. Напротив, непосредствено
преди полагане на подписите страните, т.е. подс.Н.Н. лично, адв.К. (пълномощник на Р.П.)
и Никола Н. (пълномощник на Х. Н.), са заявили буквално, че „...страните са съгласни и заявяват, че не се
дължат уравнение по дяловете.” Друг аргумент в тази посока е разпоредбата
на чл.92 ЗС, съгласно която собственика на земята е собственик на постройките и
насажденията вътре в нея, освен ако не е установено друго. Такова установяване
в течение на всички процеси, посочени подробно по-горе, не съществува и до днес.
В крайна сметка е напълно възможно това да е бил целения от подс.Н.
резултат с подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№464/2012
г. по описа на Районен съд – А..
С риск за повторение в Решение № II-125/06.11.2014
г. по в.гр.д.№ 1575/2014 г. на Окръжен съд – Б. се посочва, че ответницата
по делото (дъщеря на подс.Н.) оспорвала, че единия
имот е овощна градина и твърдяла, че „...съобразно
посоченото в скицата и документите за собственост става въпрос не за овощна
градина, а именно за нива. Действително, от представените писмени доказателства
- нотариален акт и скица за имота, същият е посочен с начин на трайно
ползване - нива. Това е основен идентификационен белег на всеки имот по
картата на възстановената собственост. Тази характеристика се отразява в
партидата на имота в регистрите към картата на възстановената собственост и всяка
промяна в този идентификационен белег става или по молба на собственика или
служебно от ОСЗГ. При
липса на данни за такава промяна следва да
се присъди обезщетение за ползване на имот - нива, независимо от
фактическото ползване като овощна
градина, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите. По същата причина,
изложена по-горе, следва да се определи обезщетение за имот №* като за овощна
градина, независимо от направено в отговора на въззивната
жалба възражение, че през последните
месеци на процесния период дръвчетата са били изкоренени и обезщетението следва да се определи
като за земеделски имот - нива.”
От друга страна, налице са
два съдебни акта, които са влезли в сила и с които няма как настоящия съд да не
се съобрази, защото те съществуват неотменимо в правния свят. Става въпрос за
току що посоченото Решение № II-125/06.11.2014
г. по в.гр.д.№ 1575/2014 г. на Окръжен съд – Б. и Решение №72/26.04.2013 г. по гр.д.№ 863/2012 г. по описа на Районен
съд – А., потвърдено с Решение №І–150/28.10.2013
г. по в.гр.д.№ 1480/2013 г. по описа на Окръжен съд – Б.. С тези решения били
уважени претенции на пострадалата В.Н. за присъждане на обезщетения за времето,
през което е била лишена от ползване на процесните
два недвижими имота, посочени в тези съдебни актове като „овощни градини”.
Въз основа на изложените доводи
настоящият съдебен състав не намира правна възможност да възприеме, довода за
липса на съставомерност на деянието, тъй като процесните имоти не били овощни градини, а ниви.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съдът установи едно смекчаващо вината на подс.Н.
и това е възрастта му. Към датата на извършване на престъплението по
обвинението е бил на 68 години, а към настоящия период от време – на почти 72
години. Към тази възраст е ноторен факт в изменението
на психиката на човешките същества и те започват да стават по-нетърпими към
чужди претенции, към законов ред и особено ако са преживели във време на два
социални строя. Така личността на подс.Н. се е
формирала в периода на един социален строй, различен от настоящия. Въпреки
това, изложеното обстоятелство не е нито изключително, нито са налице многобройни
такива, за да се обуслови приложението на чл.55 НК.
Като отегчаващи вината на Н.Н. обстоятелства
съдът отчете:
-
механизма на извършване на процесното
престъпление – изнамиране на лица, които да отрежат по негово нареждане 734
черешови дръвчета; изнамирането на лице, което да изкупи и извози отрязаните
дръвчета срещу закупуването им, т.е. Н. реализира печалба дори от унищожените
дръвчета;
-
пълното и постоянно отричане на каквото и да е авторство
на престъплението, както и някаква критичност към извършеното, въпреки
признаване на деянието;
-
същността и
стойността на противозаконно унищожените вещи – 734 бр. дръвчета на обща
стойност от 183 940.00 лева в две овощни градини, който след
престъплението са превърнати в обикновени ниви.
Предвиденото наказание за извършеното от подс.Н.
престъпление е по вид „лишаване от свобода” за срок до 10 години. По реда на
чл.202, ал.2 ЗИНЗС съдът изиска от Областна служба „Изпълнение на наказанията”
– Б., Сектор „Пробация” предсъдебен доклад. Такъв е
постъпил в съда с вх.№3500/01.07.2016 г. (л.л.45-49 от съдебното производство).
Според този документ подс.Н. разполага с ресурси за
промяна при провеждане на индивидуална, социална и психологическа работа по
време на пробация и те биха могли да бъдат разгърнати. Затова на съда е
предложено, ако признае подс.Н. за виновен, да му
наложи наказание по вид „пробация” със следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца, изразяваща се в
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; „задължителни периодични
срещи с пробационен инспектор” за срок от 8 месеца.
Защо съдът не се съобрази с предложението на пробационния инспектор,
залегнало в предсъдебния му доклад?
На първо място, видно от съдържанието на предсъдебния
доклад е, е взел предвид като стойност на щетата сумата от 19 326.22 лева
и това е нормално, доколкото към датата на съставянето му (28.06.2016 г.)
единичната агротехническа експертиза на в.л.К.Н., както и тройната агротехническа
експертиза, извършена от вещите лица доц.д-р В.Б., М. Л. и И.С., не съществуват
и не са допуснати все още. В резултат на последната експертиза, поискана от
страна на подсъдимия, респективно неговия защитник, сумата на нанесената от Н.
щета се е увеличила 9.5 пъти, което от своя страна доведе до изменение на обвинението,
респективно до увеличение на претенцията за обезвреда
по предявения против подсъдимия граждански иск. Освен това и видно от
съдържанието на предсъдебния доклад, на пробационния
инспектор не са били известни или поне не са привлекли вниманието му големия
брой съдебни производства, образувани по искови молби на подсъдимия и дъщеря
му, както и сключването на спогодба по предложение на самия подсъдим, а след
една година и три месеца предявяване на отрицателен установителен
иск за процесните имоти, погазвайки по този начин
тази спогодба. Естествено това не може да се вмени в недостатък на пробационния
инспектор, защото изброените особености се изясняват в течение на цялото
производство.
Предвид посоченото дотук настоящия съдебен състав намери за подходящо да
наложи на подс.Н. наказание по вид „лишаване от
свобода”.
От друга страна така съставения предсъдебен
доклад е полезен на съда в друга светлина. Според пробационния инспектор
основни фактори и мотиви за извършване на престъплението (към момента на
съставяне и за пробационния инспектор – правонарушение) от подс.Н.
са:
-
нисък самоконтрол, склонност към афективни
тип реакции при засягане на честолюбие, ниско ниво на социална рефлексия;
-
склонност към заобикаляне на закони, норми и правила;
-
незачитане на установените нормативни правила в страната
по отношение на чуждата собственост.
Както се посочи по-горе предвидения в НК срок на наказанието „лишаване от
свобода” е до 10 години, т.е. от минималния според чл.39, ал.1 НК – 3 месеца до
максимално предвидения в чл.216, ал.5 НК – 10 години. Съгласно предсъдебния доклад според Система за оценка на
правонарушителя (СОП), риска от рецидив и риска от вреди за обществото в
момента е на ниско ниво – 12 точки.
Посоченото дотук мотивира съда да определи срока на наказанието „лишаване от
свобода” като една година и шест месеца.
Предвид липсата на предходно осъждане (наличие на амнистия за престъпление,
извършено преди 38 години и пълна реабилитация по чл.88а, ал.3 във връзка с
ал.1 във връзка с чл.82, ал.1, т.4 НК за престъпление, извършено преди 45
години), както и предвид възрастта на подс.Н., съдът
намери, че не е необходимо определеното наказание като вид и срок да бъде изтърпявано
ефективно. Ето защо съдът счете за подходящо при всички изброени особености да
отложи изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” по реда на чл.66,
ал.1 НК за срок от 4 години. Според състава изключително високата за съдебния
район стойност на щетата мотивира съда да не постановява минималния срок на
отлагане по чл.66, ал.1 НК, а в средния.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Несъмнено с извършване на процесното
престъпление, подс.Н. е нанесъл на пострадалата В.Н.
вреди, които са в размер на 183 940 лева. Върху тази стойност се спори от
страна на защитата и Н., макар тя да бе посочена от тройната агротехническа експертиза,
която от своя страна бе поискана от страна на подсъдимия и защитника му.
Като собственик на процесните недвижими имоти
пострадалата В.Н. е пасивно и активно легитимирана да предяви граждански иск за
обезвреда на нанесените вреди.
Безспорно извършеното престъпление е породило деликт,
произтеклите от който вреди подлежат на обезвреда от
виновния. Безспорно автора на престъплението, породило деликта
е подс.Н., който следва съответно да понесе и гражданскоправната отговорност за деянието си с оглед признаването
му за виновен.
С предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск се претендират
и лихви от деня на възникване на деликта. Съгласно
чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение
от непозволено увреждане, каквото е настоящото, длъжникът се смята в забава и
без покана. С други думи, претендираните от В.Н.
лихви, които са компенсаторни, а не мораторни, се
дължат от деня на увреждането и настъпването на вредите, а това
е 09.11.2013 г.
Не се претендират и неимуществени вреди, а само имуществени, чийто размер в
претенцията е съобразен с измененото обвинение и заключението на вещите лица по
допуснатата и назначена по време на съдебното производство тройна агротехническа
експертиза.
При така изложеното дотук и не само в настоящия пасаж, съдът намери
предявения граждански иск за напълно основателен и доказан и като такъв го
уважи в цялост.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:________________________