Решение по дело №49323/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14630
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Анелия Стефанова Янева
Дело: 20211110149323
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 14630
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110149323
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.
92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***“ АД е подал срещу ответника Б. А. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните
суми, представляващи задължения по сключен договор за кредитна карта за
физически лица № CCIR-281-00053-2018/16.3.2018 г., а именно: 4482,59 лева,
представляваща подлежаща на връщане заета сума, заедно със законната
лихва от 25.2.2020 г. до погасяване на задължението, 193,62 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода 16.11.2018 г. – 26.1.2019 г.
и 792,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху просрочената
главница за периода 26.1.2019 г. – 24.2.2020 г. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК срещу длъжника са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 16.3.2018 г. между него и ответника е сключен
договор за потребителски кредит /договор за кредитна карта за физически
лица/, по силата на който кредитодателят е предоставил на ответника
револвиращ кредит в размер на 4500 лева срещу задължението на ответника
да върне получената сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва.
Поддържа, че ответникът е не е изпълнил задължението за връщане на заетата
сума, както и че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, вкл. че
ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава,
уговорено в чл. 7.2 от договора. Моли съда да установи вземанията така,
както са присъдени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът, действащ чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
1
особен представител адвокат К., оспорва сумата по договора за кредит да е
усвоена. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:

За уважаването на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между
него и кредитополучателя е сключен валиден договор за кредит, по силата на
който е предоставил на ответника парична сума в размер на 4482,59 лева и за
последния е възникнало задължение за връщането , заедно с
възнаградителна лихва, че вземанията са изискуеми; наличието на
неустоечно съглашение за обезщетяване на вредите от забавата и размера на
уговорената неустойка.
Страните не спорят, а и от представените от ищеца писмени
доказателства се установява, че на 16.3.2018 г. между „***“ АД и ответника е
сключен договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-281-00053-
2018/16.3.2018 г., който документ е представен по делото и носи подписите и
на двете страни. Съгласно раздел I, чл. 1 и 2 от договора ищецът се е
задължил да предостави на кредитополучателя кредит с кредитен лимит до
4500 лева, като е уговорено усвояването да се извърши еднократно или на
части до лимита, който може да бъде използван посредством предоставената
банкова карта. В чл. 3.2 и чл. 3.4 е уговорено, че срокът на договора е до
29.2.2020 г., в който и кредитополучателят се задължава да върне заетата
сума /чл. 3.5/. В чл. 2.1 е уговорена възнаградителна лихва от 1,35 % на
месец, която се начислява върху сумите и при условията на чл. 7.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от
страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, се установява, че сумата от 4500 лева е
предоставена на разположение по сметка на ответника. До 15.11.2018 г.,
когато е последното плащане, са погасени 1440,12 лева. След тази дата са
усвоени още 4482,59 лева, за които не се доказва погасяване. Дължимата
уговорена възнаградителна лихва от 1,35 % месечно и 16,2% годишно за
периода 16.11.2018 г. – 26.1.2019 г. възлиза на 193,62 лева. Ответникът, носещ
тежестта, не доказа погасяване, поради което исковете за установяване на тези
задължения следва да бъдат уважени.
В чл. 7.2 от говора е уговорена неустойка за забава в размер на лихвата
по чл. 2.1. Според чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В случая съдът не следва да обсъжда съответствието на
клаузата с посочената разпоредба на ЗПК, доколкото от заключението на
ССчЕ се установява, че начислената и претендирана от банката-кредитор
неустойка за забава е в размер на законната лихва. Размерът на последната за
процесния период /26.1.2019 г.- 24.2.2020 г./ възлиза на 792,75 лева.
Следователно и искът за установяване на мораторна неустойка следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
2
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/. Ищецът е сторил разноски както следва: за държавна такса и
адвокатски хонорар в заповедното производство – 615,07 лева, а по исковото
1584,06 лева – за държавна такса, възнаграждение за адвокат, за особен
представител и за изготвяне на ССчЕ.
Съгласно т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка. От представената към исковата молба фактура е
видно, че страните са уговорили плащане на хонорара по банков път –
„преводно нареждане“, но доказателства за това по делото няма. Ето защо на
ищеца не следва да се присъждат разноските за адвокат по исковото
производство в размер на 724,14 лева, като за исковото производство на
ищеца се следват разноски в размер на 859,92 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Б. А.,
гражданин на Италианската република, ЛНЧ ********** дължи на „***“ АД,
ЕИК *** следните суми, представляващи задължения по сключен договор за
кредитна карта за физически лица № CCIR-281-00053-2018/16.3.2018 г., а
именно: 4482,59 лева, представляваща подлежаща на връщане заета сума,
заедно със законната лихва от 25.2.2020 г. до погасяване на задължението,
193,62 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 16.11.2018 г.
– 26.1.2019 г. и 792,75 лева, представляваща мораторна неустойка върху
просрочената главница за периода 26.1.2019 г. – 24.2.2020 г.
ОСЪЖДА Б. А., гражданин на Италианската република, ЛНЧ
**********да заплати на „***“ АД, ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 615,07 лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата 859,92 лева, представляваща разноски по настоящото производство
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3