РЕШЕНИЕ
№…
19.05. 2017 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на деветнадесети май през две хиляди и седемнадесета година
В закритото заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ………………….
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №158 по описа за 2014 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.247 от ГПК.
Пред Плевенския окръжен съд по реда на чл.247 от ГПК е постъпила молба от „***“А.Е.- Гърция, гр.*** , действаща чрез своя клан с фирмено наименование „***А – ***“ с ЕИК********, в която се твърди, че с Решение № 15 от 13.02.2017 г. по ТД № 158/ 2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд е уважен предявения иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ изцяло по отношение на размера на исковата претенция.Твърди се, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като е прогласил недействителността на плащане от несъстоятелния длъжник “*******“ООД към „**********“ООД в размер на 4415 лева , а е следвало да прогласи недействителността на погасяване на задължение на несъстоятелния длъжник към „**********“ООД в размер на 4415 лева.Отправено е искане за постановяване на решение, с което да бъде допусната поправка на посочената очевидна фактическа грешка.
Ответникът по молбата синдикът В.С. е изразила становище, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Ответниците „*******“ООД ( в несъстоятелност) и „**********“ООД са изразили становище чрез общия си процесуален представител адвокат К.П., че молбата е неоснователна, тъй като съдът съзнателно и аргументирано е обосновал решението си за обявяване нищожността на самото плащане, като е изложил мотиви досежно това в решението си.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, счита, че молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С Решение № 15 от 13.02.2017 г. по ТД № 158/ 2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд е прогласил на основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ НИЩОЖНОСТТА по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „*******“ООД ( в несъстоятелност) с ЕИК******** , открито по ТД №269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд с решение от 30.08.2012 г., на плащане от „*******“ООД( в несъстоятелност) на „**********“ООД на 01.10.2012 г. в размер на 4415 лева за погасяване на задължение по Договор за заем от 12.08.2011 г., сключен с „**********“ ЕООД( понастоящем ООД).
Видно от исковата молба и текста на чл.646, ал.2,т.3 от ТЗ е отправено искане за прогласяване нищожността на погасяване на задължение между ответниците от ищеца – кредитор в производството по несъстоятелност.
Съдът счита, че не е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като в диспозитива нищожността на плащането е посочено, че е за погасяване на задължение между двамата ответници, като е посочено и основанието за това изпълнение.В случая посочването на плащането е начина на извършване на изпълнението, съответно погасяването, а не представлява очевидна фактическа грешка, както се твърди от молителя.Не е налице и произнасяне на съда плус петитум, тъй като в диспозитива е посочено, че плащането е за погасяване на задължение на първия към втория ответник и в крайна сметка е прогласена нищожността на плащане за погасяване на определено задължение.
По изложените съображения съдът счита, че следва молбата за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.247 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „***“А.Е.- Гърция, гр.*** , действаща
чрез своя клан с фирмено наименование „***А – ***“ с ЕИК******** за ДОПУСКАНЕ
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 15 от 13.02.2017 г. по ТД №
158/ 2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд в ЧАСТТА, В КОЯТО съдът е прогласил на основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ НИЩОЖНОСТТА по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност
на „*******“ООД ( в несъстоятелност) с ЕИК******** , открито по ТД №269/ 2012 г. по описа на
Плевенския окръжен съд с решение от 30.08.2012 г., на плащане от „*******“ООД(
в несъстоятелност) на „**********“ООД на
01.10.2012 г. в размер на 4415
лева за погасяване на задължение по Договор за заем от 12.08.2011 г., сключен с „**********“ ЕООД( понастоящем
ООД).
РЕШЕНИЕТО на основание чл.247,
ал.4 от ГПК подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: