Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
19.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 7443 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 197039 от 19.08.2017г. по гр.д. № 117/2016г. Софийски районен съд, 82 състав отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ******, срещу И.Г.Х., ЕГН **********, установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 538.36 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода м. 11.2012г. - м. 04.2014г., ведно със законната лихва, считано от
03.08.2015г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното й изплащане, сумата 88.94 лв., представляваща законна
лихва за забава в плащането на главницата за периода 31.12.2012г. -
03.07.2015г., сумата 36.72 лв. - главница, представляваща стойност на услугата
дялово разпределение, и сумата 5.21 лв., представляваща законна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2012г. - 03.07.2015г.,
поради извършено в хода на производството плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 275 лв. – разноски в
исковото производство, и сумата 125 лв. – разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 46125/2015г. на СРС, 82 състав. Решението е постановено при
участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.
С определение от 01.02.2019г., което не е обжалвано, решението е изменено в
частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на още 200 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в частите, с които исковете за главници за отхвърлени до размер от
99.95 лв., и исковете за лихви – до размер от 94.14 лв., с оплаквания за
неправилност – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не взел предвид
обстоятелството, че съгласно клаузата на чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2002г.,
месечната дължима сума се формирала въз основа на определената за купувача
прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена на топлинната
енергия. Сумите за процесния период били начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон били изготвяни изравнителни сметки
от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Така ССЕ давала вярно заключение относно дължимите суми на база
реалното потребление, с включени изравнителни сметки за периода, като
последните изравнителни сметки станали изискуеми именно в процесния период. От
заключението на ССЕ следвал друг извод относно размера на извършените от
ответника плащания с 4 бр. платежни нареждания на 02.10.2015г., в хода на
исковото производство, които били надлежно отразени в счетоводството и била
налице разлика от 99.95 лв. – остатък от главница, както и продължавало да се
дължи мораторна лихва в размер на 94.15 лв. Освен това в решението нямало мотиви
относно сумата за дялово разпределение за процесния период, която съгласно чл.
22, ал. 2 от ОУ се дължала на продавача. Дължимостта на исковите суми не била
оспорена от ответника. Не всички посочени в мотивите на решението плащания
касаели процесния период, съответно не с всички тях в счетоводството на ищеца
били погасени суми за процесния период. Със сумата 499.08 лв., наредена с
платежно нареждане от 02.10.2015г., не били погасени суми, дължими за процесния
период, а главница в размер на 496.50 лв. и мораторна лихва върху нея в размер
на 2.58 лв. по обща фактура за м. 07.2015г. и обща фактура за м. 08.2015г.,
касаещи реално потребление и изравнителни сметки извън процесния период. С
цитираното платежно нареждане била погасена и дължима сума за дялово
разпределение в размер на 30.64 лв. за м. 05.2015г. и м. 08.2015г., също извън
процесния период. С плащането в размер на 100 лв. от 15.07.2015г. ищецът
погасил суми за м. 12.2015г. и за м. 02.2016г., извън процесния период
Счетоводството правилно било отразило и осчетоводило плащанията, тъй като с тях
се погасявали суми извън процесния период. Поради това СРС не следвало да взема
предвид тези суми и да ги приспада от дължимите за процесния период, тъй като
сумите и фактурите, които ответникът цитирал в платежното нареждане, били извън
процесния период. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваните части
и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете до посочените
размери. Претендира разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение. Прави
евентуално възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна И.Г.Х. не е депозирал отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“
ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове:
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 538.36 лв. - главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода м. 11.2012г. - м. 04.2014г. в
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „******, ап. на етаж 1 –
надпартерен, с аб. № 178811;
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 36.72
лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за същия
период;
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 88.94
лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода 31.12.2012г. - 03.07.2015г., и
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5.21
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2012г. - 03.07.2015г.,
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 03.08.2015г., до окончателното плащане. За
вземанията е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 46125/2015г. на СРС, 82
състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове с възражение, че исковете са недопустими, тъй като
след издаване на заповедта по чл. 410 ГПК, с 5 бр. платежни нареждания от
02.10.2015г. и едно от 15.07.2016г. погасил изцяло претендираните по делото
суми. Искал е от съда да прекрати производството, евентуално – да отхвърли
исковете като неоснователни.
С молба от 27.01.2017г. ищецът е взел становище по отговора на ответника
като признава, че на 05.10.2015г. в счетоводството му постъпили плащания по банков
път, след които дължими оставали общо 99.95 лв. – главници, и общо 94.15 лв. –
лихви за забава.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Решението
е и правилно в посочените части по следните съображения:
Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът погасени
ли са изцяло процесните вземания с извършените от ответника след издаване на
заповедта по чл. 410 ГПК и в хода на исковото производство преводи на суми.
От фактическа страна: Страните не спорят по размера на
дълга за главници и лихви върху главниците, които съгласно приетото в първата
инстанция заключение на ССЕ възлизат на общо 575.08 лв. – главници за топлинна
енергия и за дялово разпределение, и лихви в размер на общо 94.74 лв., от които
ищецът претендира общо 94.15 лв.
За доказване на твърдяното плащане ответникът е
представил 6 бр. платежни нареждания относно плащания съобразно получено от
него съобщение към фактура № **********/30.04.2015г., в което информацията за
окончателното му задължение към 14.05.2015г. е: сума за периода по фактура –
58.34 лв.; просрочена главница – 499.08 лв.; обезщетение за забава – 81.46 лв.;
плащане от корекции – 293.90 лв.; просрочена сума за дялово разпределение към
същата дата – 36.72 лв., и обезщетение за забава върху нея – 4.71 лв., общо
главница и лихви за дялово разпределение 41.43 лв.
С приетите и неоспорени платежни нареждания: На
02.10.2015г. ответникът наредил по сметка на ищеца сумата 293.90 лв., с
посочено основание плащане по фактура № ********** – доплащане от корекции по
фактурата; 41.43 лв. – с посочено основание плащане по фактура № ********** –
просрочена сума за разпределение и обезщетение за забава; 58.34 лв. – с
посочено основание дължима сума за периода по фактура № **********; 499.08 лв.
– с посочено основание плащане по фактура № ********** - просрочени суми
(главница) към 14.05.2015г.; 81.46 лв. – с посочено основание плащане по
фактура № ********** – дължими обезщетения за забава към 14.05.2015г. На
15.07.2016г. ответникът е наредил по сметка на ищеца и сумата 100 лв., с
посочено основание плащане по корекции по фактура № ********** и лихви по
същата.
От заключението на ССЕ се установява: С извършените
четири банкови превода от ответника за сумите 81.46 лв., 293.90 лв., 41.43 лв.
и 58.34 лв., общо 475.13 лв., в счетоводството на ищеца е погасена част от
претендираната главница, като счетоводно се води неплатена главница от 99.95
лв. С преведената на 02.10.2015г. сума в размер на 499.08 лв. ищецът е погасил
задължения на ответника за дялово разпределение за м. 05.2015г. до м. 08.2015г.
в размер на 30.64 лв., от които 30.01 лв. главница и 0.63 лв. лихва, както и
задължения по обща фактура от м. 07.2015г. и фактура от м. 08.2015г. в размер
на 468.44 лв. за двете фактури, от които 466.49 лв. – главница, и 1.95 лв. –
лихва. Със сумата по превода от 15.07.2016г. (уточнение при изслушване на
заключението) в размер на 100 лв. ищецът е погасил задължения на ответника по
фактурите от м. 12.2015г. до м. 02.2016г. При изслушване на заключението вещото
лице е посочило, че ако ищецът беше погасил със сумата 499.08 лв. задълженията
съгласно посоченото основание в преводното нареждане, би се погасил изцяло
остатъкът от главниците (за топлинна енергия и за дялово разпределение) в общ
размер 99.95 лв., и с останалата част от сумата би се погасило цялото
задължение.
От правна страна: Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. по тълк.д. № 3/2017г.,
ОСГТК на ВКС, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва
уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по
условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите
на чл. 76 ЗЗД не се прилагат.
Съгласно чл. 33, ал. 6 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в
сила от 12.03.2014г., в периода на действие на които са извършвани плащанията
от ответника, когато клиентът има две и повече дължими суми, включително
съдебни и присъдени вземания, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, клиентът може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно. Същата клауза се съдържа и в сега
действащите Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР.
В случая по делото се установи, че ответникът е посочвал в
платежните нареждания основанията за плащане на сумите, поради което ищецът не
е имал основание да погасява с тях първо главница за процесния период, както и
суми за последващи периоди, както се установи че е направил от неоспореното
заключение на ССЕ, в нарушение на общите условия на договора. Така с наредените
от ответника суми е следвало да се погасят първо лихвите по двете главници, а после
главниците, които са били и най-старите задължения на ответника. Ето защо с
платените на 02.10.2015г. и на 15.07.2016г. суми от 41.43 лв., с посочено основание плащане по фактура № ********** –
просрочена сума за разпределение и обезщетение за забава; 499.08 лв., с посочено
основание плащане по фактура № ********** - просрочени суми (главница) към
14.05.2015г.; 81.46 лв., с посочено основание плащане по фактура № ********** –
дължими обезщетения за забава към 14.05.2015г., и 100 лв., с посочено основание
плащане по корекции по фактура № ********** и лихви по същата, общо 721.97 лв.,
ответникът е погасил изцяло дълга си за процесния период, като е надплатил
сумата 52.74 лв. Несъстоятелни са твърденията в жалбата сумите да били плащани
за задълженията по фактурата от 30.04.2015г., които са в размер на 58.34 лв.,
която сума също е била заплатена от ответника с единия превод от 02.10.2015г. В
основанията на платежните нареждания фактура № ********** е посочена, доколкото
в нея се съдържа и информация за дължимите към 14.05.2015г. просрочени главници
и лихви, и именно просрочените си задължения е погасявал ответникът съгласно
посоченото в преводните нареждания. А след като процесните вземания са погасени
чрез плащане, предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на
въззивника не се следват, а от въззиваемия не се претендират, поради което
разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 197039 от 19.08.2017г., постановено по гр.д. № 117/2016г. на Софийски районен съд, 82 състав в обжалваните части, с които предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
срещу И.Г.Х., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГТПК вр. чл. 86 ЗЗД са отхвърлени до размер от 99.95 лв. - главници, и
до размер от 94.14 лв. – лихви за забава върху главниците.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК
******, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.