РЕШЕНИЕ
№ .106..
гр. С., 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на двадесети май през две хиляди и деветнадесетата година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 50 по описа на
съда за
Р.С.М. *** обжалва
Наказателно постановление № 694, издадено на 18.12.2018 г. от
Началника на РУ – С. в ОДМВР – С., с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност, евентуално – за неговото изменение чрез намаляване на
размерите на наложените му административни наказания.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от пълномощника си адв. Е. М., която заявява, че поддържа
жалбата с отправените до съда искания и в хода на съдебните прения излага
съображения за нейната основателност.
Въззиваемата страна не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно
постановление /НП/.
По съществото на жалбата съдът намира
следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Съставеният
срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ съдържа
всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и при съставянето и връчването му не са допуснати съществени нарушения на разпоредбите
на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, съответно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За посочените в АУАН
нарушения на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ против жалбоподателя е издадено наказателно
постановление /НП/ в законоустановения срок от компетентен орган, оправомощен в
съответствие с чл. 215, ал. 2 от ЗОБВВПИ с т. 1.11 от представената Заповед № 8121з-595/26.05.2015
г. на Министъра на вътрешните работи. Наказателното постановление не съдържа
нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
Неконкретизираното оплакване в
жалбата за допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуални правила може да се обсъди по-детайлно (отколкото
са вече изложените съображения за липса на такива нарушения) само за такива
несъответствия на АУАН и НП с разпоредбите на ЗАНН относно съставянето на АУАН,
респ. издаването на НП, които са установими от самата им форма. В конкретния
случай като единствено такова несъответствие се констатира съставянето на АУАН
в присъствието на един свидетел, който е свидетел при съставяне на акта,
съпоставено с изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на акта в
присъствието на двама такива свидетели.
Това несъответствие не е
съществено. То не се е отразило на законосъобразността на действията по
съставяне на акта, нито е довело до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя в административно-наказателното производство.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от св. Г.М., на
длъжност „мл. полицейски инспектор по КОС” в РУ – С.
в присъствието на св. С.А., на длъжност „мл. експерт” в РУ – С., който не е присъствал при
извършване или установяване на нарушението, а е присъствал само при съставяне
на акта. В показанията си пред съда св. А. посочва, че св. М. е съставил акта в
негово присъствие, както и в присъствието на жалбоподателя, както и че актът е
предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, а последният го е
подписал и получил екземпляр от акта. Следователно, след като св. А. е свидетел
именно при съставяне на акта, а не при извършване или установяване на нарушението
(и това негово процесуално качество в административно-наказателното
производство изрично е отбелязано в акта) и щом като показанията му за
релевантните факти досежно съставяне на АУАН са подробни, последователни и безпротиворечиви и от тях еднозначно се установява
спазването на изискванията по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН относно
присъствието на жалбоподателя при съставянето на този акт, то обстоятелството,
че АУАН е съставен от св. М. в присъствието само на един свидетел при съставяне
на акта, не обосновава извод за незаконосъобразност на действията на
актосъставителя по съставяне на акта, нито съставлява допуснато в
административно-наказателното производство съществено нарушение на процесуални
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя в това
производство.
На първо място, този извод намира
опора в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която нередовностите в
АУАН не са пречка за ангажирането на административно-наказателната отговорност
на лицето, срещу което той е съставен, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. След
като св. А. е свидетел само на съставяне на акта, то е очевидно, че липсата на
втори такъв свидетел (т. е. на друг свидетел при съставяне на акта), няма
никакво отношение към въпросите за виновното извършване на деянието и неговото
авторство, тъй като какъвто и да би бил броят на такива свидетели (един, двама или
десет) никой от тях с оглед особеното си процесуално качество в
административно-наказателното производство не би могъл да установи в съдебното
производство лично възприети от него факти, свързани с извършването или
установяването на нарушението.
Далеч по-съществено обаче според
настоящия състав е, че изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той да се съставя в
присъствието на двама други свидетели, има съвсем друга легитимна цел – да се
обезпечи достатъчен обем от гласни доказателства при евентуален съдебен контрол
на НП за обстоятелствата относно спазването на нормативно установените
изисквания за съставяне на АУАН. След като в случая, както вече се посочи, спазването
на тези изисквания за присъствие на жалбоподателя при съставяне на акта, за
предявяването на акта и за подписването му, в напълно достатъчна степен се
установява от показанията на св. А. пред съда, то евентуален втори свидетел при
съставяне на акта не би допринесъл за изясняване на тези обстоятелства в
по-голяма степен. Поради това липсата на такъв свидетел не може да обоснове
извод за допуснати при образуването на административно наказателното
производство със съставяне на АУАН срещу жалбоподателя съществени нарушения на
процесуални правила.
В обобщение, оплакването в
жалбата за допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуални правила, е неоснователно.
С обжалваното НП на жалбоподателя
са наложени следните административни наказания: на основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ му е наложена глоба в размер 1500 лв. за виновно извършено нарушение на
чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ му е наложена глоба
в размер 2000 лв. за виновно извършено нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ,
като нарушенията се изразяват от фактическа страна в това, че на 09.12.2018 г.
около 20,00 ч. жалбоподателят съхранява личното си огнестрелно оръжие –
пистолет „Г.”, кал. 9х19 мм, № .. на адрес гр. С., ул. „А. К.” № .., в каса, която
не е закрепена неподвижно и допуска оръжието да бъде откраднато.
Независимо от своеобразната
правна техника, използвана в НП за очертаване на правната квалификация на
вмененото на жалбоподателя деяние, горният извод за волята на
административно-наказващия орган относно възприетата от него такава правна
квалификация се налага еднозначно от съдържанието на всички посочени в НП
разпоредби на ЗОБВВПИ. Това е така, защото съставомерно
за административно нарушение по чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ е неизпълнението на
изискванията на чл. 98, ал. 1-3 от същия закон, а не на чл. 59, ал. 1 от него,
т. е. неизпълнението на задълженията по чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ е съставомерно като административно нарушение, очертано от субсидиарно приложимата бланкетна разпоредба на чл. 212 от ЗОБВВПИ.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 09.12.2018 г.,
около 20,00 ч. в гр. С., ул. „А. К.” № ..жалбоподателят
е съхранявал личното си огнестрелно оръжие пистолет „Г.”,
кал. 9х19 мм, № .. в метална каса, която не е била
закрепена неподвижно.
Тези обстоятелства се установяват
от показанията на св. Г. М., в които същият сочи, че на 10.12.2018 г. сутринта
във връзка с изпълнение на служебните си задължения той бил запознат със
съдържанието на ежедневния бюлетин за извършени престъпления на територията на
С. област през изминалото денонощие, в който се съдържали сведения за кражба от
дома на жалбоподателя, извършена на горепосочените дата и място, като сред
отнетите вещи била и каса, която не е била закрепена неподвижно. Жалбоподателят
имал разрешително за съхранение и носене на описания по-горе пистолет и на
боеприпаси за него, поради което по-късно същия ден след запознаване с бюлетина
св. М. разговарял с него и от този разговор, както и от разговори със свои
колеги установил, че пистолетът също е бил сред отнетите при кражбата вещи, тъй
като жалбоподателят го е съхранявал в отнетата метална каса. За констатираните
нарушения на ЗОБВВПИ св. М. съставил на 10.12.2018 г. АУАН срещу жалбоподателя
в негово присъствие и в присъствието на св. С.А., на
длъжност „мл. експерт” в РУ – С.. Актът бил предявен
на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и същият го подписал, като
вписал в него, че няма възражения.
Обстоятелствата дали към момента
на съставяне на АУАН за кражбата е било образувано досъдебно производство; дали
св. М. е участвал в процесуално-следствени или оперативни действия във връзка с
нейното установяване или във връзка с установяване и издирване на евентуалния
извършител на престъпното деяние, както и дали св. М. се е запознал
непосредствено с документирани действия по разследването, нямат правно или
доказателствено значение в конкретния случай, поради което са неотносими към
предмета на доказване в настоящото производство. От значение за съставомерността на деянието, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя съгласно чл. 193,
ал. 1 от ЗОБВВПИ е не самата извършена кражба с всички нейни съставомерни
елементи от обективна страна, а дали до извършването й жалбоподателят е
съхранявал законно притежавания от него пистолет в неподвижно закрепена метална
каса. Това е така, защото изискванията на чл. 98, ал. 1-3 от ЗОБВВПИ се
нарушават при неправилното съхранение на оръжието и боеприпасите за него, а
всякакви други последващи събития (кражба на оръжието, неправомерната му
употреба или изполването му като средство за
извършване на друго престъпление) са несъставомерни
преки или косвени последици от неправилното му съхранение. Свидетелят М. е
установил именно от предоставени му от жалбоподателя сведения, както и от
служебно оповестения му бюлетин за престъпленията на територията на С. област
за изминалото денонощие, че до извършване на отнемането на касата при кражбата
тя не е била неподвижно закрепена и в нея жалбоподателят е съхранявал законно
притежавания си пистолет. Обичайно първоначалните действия на компетентните
държавни органи в случай на кражба (в случая може да се говори най-вече за
такива действия – първоначални, тъй като АУАН е съставен в деня след кражбата
от дома на жалбоподателя) представляват събиране на сведения от пострадалото
лице за извършеното деяние, за липсващите в резултат на това деяние вещи и за
тяхното конкретно описание и местонахождение до отнемането им. Нещо повече,
освен в случаите на установяване на вещите в хода на разследването (за което по
делото няма данни), дори и в последващ етап от разследването данни за вида и
броя на отнетите вещи, за тяхната индивидуализация и конкретно местонахождение
до деянието, се черпят основно от сведенията, събрани от лицата, от чието
владение тези вещи са били отнети. Липсата на конкретна движима вещ от
определено място в дома на физическо лице най-често не може да се установи по
друг начин, освен от сведенията на това лице досежно описанието на тази вещ и
на конкретното място и начина на съхранението й до отнемането й. Именно такива сведения
е събрал св. М. при разговора си с жалбоподателя преди съставяне на АУАН, като
последният му съобщил, че съхранявал законно притежавания си пистолет в каса,
която не била неподвижно закрепена и била отнета при кражбата. Следователно св.
М. е установил тези обстоятелства от жалбоподателя, който му ги съобщил – така както
те биха били установени и в хода на разследването, макар и по различен
процесуален ред, и ги е описал по начина по който ги е установил в съставения
от него АУАН, подписан от жалбоподателя без възражения. Нещо повече, дори
в жалбата си до съда жалбоподателят е посочил, че на 09.12.2018 г. в дома му
била извършена кражба от неизвестни лица, при която, освен парична сума, бил
откраднат и законно притежавания от него пистолет „Г.”.
Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства обосновава еднозначен извод,
че към момента на извършване на кражбата от дома му, жалбоподателят е
съхранявал там личния си пистолет „Г.”, кал. 9х19 мм,
№ .. в метална каса, която не е била закрепена неподвижно.
Това деяние на жалбоподателя,
установено по изложените вече съображения по необходимия съгласно чл. 303, ал.
2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин, представлява виновно неспазване от
негова страна на изискванията по чл. 98, ал.1 от ЗОБВВПИ за съхранение на
огнестрелното оръжие, поради което е съставомерно
както от обективна, така и от субективна страна като административно нарушение
по чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
За това административно нарушение
административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно
наказание – глоба в установения неин законов диапазон и я е определил в
максималния й размер от 1500 лв., без да съобрази обстоятелствата по чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН при нейната индивидуализация. От събраните по делото
доказателства не се установяват предходни нарушения на ЗОБВВПИ, извършени от
жалбоподателя и санкционирани с влезли в сила наказателни постановления. Това
обстоятелство следва да се цени като смекчаващо административно-наказателната
му отговорност, но не е достатъчно, за да се приеме, че извършеното от
жалбоподателя деяние представлява маловажен случай на административно нарушение
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и че за това нарушение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По делото е налице и съществено
отегчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство, а именно – че този
начин на съхранение на оръжието му е обусловил отпадане на едно от фактическите
препятствия за кражба на оръжието от неизвестни лица, макар и тази кражба да не
е съставомерен противоправен резултат на това деяние.
Въпреки че смекчаващите и отегчаващите отговорността на жалбоподателя са
относително равностойни, следва във връзка с индивидуализацията на наложената
му глоба да се отбележи и това, че както в административно-наказателното
производство, така и в хода на съдебното следствие, не са събрани доказателства
за имотното състояние на жалбоподателя, а това е в тежест на
административно-наказващия орган. Ето защо така индивидуализирана в НП по размер,
наложената на жалбоподателя глоба от 1500 лв. за административно нарушение по
чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ не съответства на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът намира, че глоба в размер 750 лв. за административно нарушение по чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ,
който е под средния размер на това административно наказание (1000 лв.), но и
над минималния му размер (500 лв.), е справедлива и достатъчна за постигане на
целите на административното наказване съгласно чл. 12 от ЗАНН. Независимо от
липсата на данни за имотното състояние на жалбоподателя, глобата не се намалява
до по-малък размер от 750 лв. предвид създадените с деянието предпоставки за извършена
кражба на огнестрелното оръжие. Освен това, щом като за издаване на разрешение
на жалбоподателя за придобиване, съхранение/носене и употреба на това оръжие би
следвало да съществува основателна причина (чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ), то
жалбоподателят следва да има готовност, включително и материална, да понесе и
основателна санкция в разумен размер под средния съгласно закона за нарушение
на ЗОБВВПИ при неговото съхранение.
По тези съображения обжалваното
НП в частта му, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание
за административно нарушение по чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, следва да бъде
изменено като наложената с него глоба следва да бъде намалена до гореобсъдения размер.
С обжалваното НП на жалбоподателя
е наложена и глоба в размер 2000 лв. на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ за
нарушение на чл. 59, ал. 1 от същия закон. Разпоредбата на чл. 212 от ЗОБВВПИ е
бланкетна и установява субсидиарен състав на
административно нарушение, изразяващо се в нарушение на този закон или
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание. Действителният смисъл на разпоредбата е да установи санкция за деяние, извършено в нарушение на ЗОБВВПИ
или на издадени въз основа на него нормативни актове, което не е съставомерно за друго
административно нарушение. В случая от обстоятелствената част на АУАН и НП,
а и от събраните доказателства, се налага извод, че деянието на жалбоподателя е
едно и то се изразява в съхранение на
огнестрелно оръжие в метална каса, която не е закрепена неподвижно – в
нарушение на изискванията по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Това деяние е съставомерно като административно нарушение по чл. 193, ал.
1 от ЗОБВВПИ, за което жалбоподателят отделно е санкциониран със същото НП.
Словоупотребата както в АУАН, така и в НП, която
формално би следвало да бъде отнесена към вмененото на жалбоподателя
административно нарушение по чл. 212, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ – че
жалбоподателят допуска да бъде откраднато оръжието, отразява единствено една
последица от нарушението на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ (отделно санкционирано по
чл. 193, ал. 1 от същия закон), а не друго деяние на жалбоподателя, което самостоятелно
да се квалифицира като нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
На първо място, това е така,
защото изискването за съхранение на оръжието в неподвижно закрепена метална
каса е установено в чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ именно с цел предотвратяване на
всякакви проявни форми на нерегламентиран достъп до
него. Следователно нарушението на изискванията по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ е
частен специално регламентиран случай на неизпълнение на задължението по чл.
59, ал. 1 от ЗОБВВПИ на лице, получило разрешение за придобиване, носене,
съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и на боеприпаси за тях – да ги
опазва от кражби, изгубване и достъп на други лица. Онзи, който съхранява
законно притежаваното си огнестрелно оръжие в метална каса, която не е
неподвижно закрепена, категорично не го опазва в достатъчна степен от кражби,
изгубване или достъп на други лица, но ще носи административно-наказателна
отговорност само по чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, а не и по чл. 212, вр. чл. 59,
ал. 1 от ЗОБВВПИ, дори и в случай, че такова събитие настъпи. Да се приеме
обратното, би означавало в противоречие с чл. 24, ал. 1 от ЗАНН това лице да
носи административно-наказателна отговорност и за самата кражба, извършена от
трето лице или да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност като
допустител на кражба, каквато отговорност не е
предвидена в ЗОБВВПИ, а тя възниква само ако е изрично предвидена в закона (чл.
10 от ЗАНН).
И на следващо място, вярно е, че
в житейската действителност е възможно определено лице да съхранява огнестрелното
си оръжие в нарушение на изискванията по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ и наред с
това да извършва и други действия, налагащи извод, че то не опазва оръжието от
кражби. В такава хипотеза лицето би носило административно-наказателна
отговорност както по чл. 193, ал. 1, вр. чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, така и по
чл. 212, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В конкретния случай обаче никакви други
конкретни действия на жалбоподателя, освен деянието му, представляващо нарушение
на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, за което отделно е ангажирана отговорността му по
чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, не са описани в АУАН и в НП. Такива действия биха
могли да бъдат от най-разнообразно естество – незаключване на жилището,
неактивиране на налична СОТ, предоставяне на достъп до жилището на трети лица и
много други. В случая никакви такива действия не са описани нито в АУАН, нито в
НП. Както вече се посочи, в АУАН и в НП кражбата на оръжието е описана преди
всичко като последица от нарушението на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, квалифицирано
като административно нарушение по чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Тази последица не
е съставомерна за това нарушение, поради което
настъпването й не променя изводите за осъществяването на неговите елементи и за
завършване на фактическия му състав със самото съхранение на огнестрелно оръжие
в метална каса, която не е неподвижно закрепена. По-горе вече се изложиха и съображения
защо само по себе си настъпването на тази последица не е от естество да
обоснове административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и по чл.
212, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ. И на последно място, съставът на
административно нарушение по чл. 212 от ЗОБВВПИ е бланкетен и субсидиарен, т. е. той предвижда
административно-наказателна отговорност за деяние, представляващо нарушение на
разпоредби на ЗОБВВПИ и на издадени въз основа на него нормативни актове, за
което не е предвидено друго наказание. Поради това настъпването на вредоносни
последици от деяние, представляващо нарушение на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, за
което е предвидено друго наказание (в чл. 193, ал. 1 от този закон) може да се
отрази единствено на индивидуализацията на това друго административно
наказание, но не води до поглъщане на състава на административно нарушение по
чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ от този по чл. 212, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Ето защо, след като по делото не
се установява жалбоподателят, освен нарушение на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, да е
извършил и друго деяние, за което да се приеме, че съставлява нарушение на чл.
59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, ангажирането на административно-наказателната му
отговорност и на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ е осъществено в нарушение на
материалния закон. Поради това в тази му част НП е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 694, издадено на
18.12.2018 г. от Началника на РУ –
С. в ОДМВР – С., В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 193, ал. 1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/
на Р.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, е наложена глоба в размер 1500 лв. за нарушение на чл.
98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената му ГЛОБА от 1500 лв. на 750 лв. /седемстотин
и петдесет лева/.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 694, издадено на 18.12.2018 г. от
Началника на РУ – С. в ОДМВР – С., В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 212 от
ЗОБВВПИ на Р.С.М., ЕГН **********,
с адрес ***, е наложена глоба в размер 2000 лв. за
нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: