РЕШЕНИЕ
Номер
194 , 24.02 Година
2017 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд
ІV граждански състав
На 24.01.2017 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Г.П.
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
гражданско дело номер 872 по описа за 2015 година
намери за
установено следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС.
Ищецът – Р.Г.В.
ЕГН ********** ***, представлявана от пълномощника си адв.
Н. А. със съдебен адрес *** твърди, че е наследник по право на заместване
на Ф. И. К., поч. ****. –
племенница на починалия през ****. брат на наследодателката - Г. И. К.. Заявява, че след смъртта си Ф.
К. е оставила и наследници по право на заместване на нейния пряк наследник – Н.
К., поч. ****, които не
са страни в производството. Така
твърди, че притежава права в размер на ½ ид.ч.
от наследството на Ф. И. К., поч. на ****, което включва апартамент № 3,
заснет с ИД № 56784.523.1501.1.4 по кадастралната карта на ***, одобрена през 2009г., представляващ жилище със застроена площ от 92.74
кв.м., намиращо се в сграда № 1 на адрес ****, състоящ се
от: две спални, дневна, столова, готварна, баня,
клозет, коридор, антре, две тераси, ведно с избено помещение от 9.40 кв.м.,
таванско помещение № 5 от 12.10 кв.м., както и ведно с 12.74 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с ИД №
56784.523.1501 на посочения адрес / УПИ VI, кв.
330-нов по плана на ****, III гр. част, съгласно НА № 74, том XVII/1987г./, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: съгласно издадената от СГКК схема на
жилището – на същия етаж: ап. № 56784.523.1501.1.3, под обекта:
56784.523.1501.1.2, над обекта: 56784.523.1501.1.6 и гараж, заснет с ИД № 56784.523.1501.1.9, съгласно одобрената
кадастрална карта на *** със застроена площ от 17.40 кв.м., разположен в
сграда № 1, построена в гореописаното място – ПИ с ИД № 56784.523.1501, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 56784.523.1501.1.10, под обекта:
няма, над обекта: ап. № 56784.523.1501.1.2. Сочи, че Ф. К. е придобила посочените имоти по време на брака си с В. Д. К., починал ****, като след неговата смърт е извършена
делба със законните наследници на съпруга й и след предоставянето им в дял на К., последната е останала изключителен собственик на описаните по - горе
имоти. Ищцата твърди, че през последните повече от 10 години Ф. К. е живяла сама в дома си, представляващ процесния
апартамент, като за задоволяване на текущите й нужди е получавала помощ от свои
съседи, а при спешност и от ищцата. Заявява, че през м.9.2013г. здравословното
състояние на К. се влошило, тъй като същата страдала от белодробно заболяване и сърдечна
недостатъчност, което наложило и хоспитализацията й, за която съдействала и В..
Същата твърди, че последния месец от живота на Ф. К. бил много тежък – трудно дишала и комуникирала, като при проведен
телефонен разговор с нея, доколкото същия бил възможен, ищцата сочи, че К. била загубила ориентация и имала остър задух, както и че на **** починала. Ищцата твърди, че след смъртта на Ф. К. ответницата, която била нейна съседка, завладяла процесните
помещения, като се настанила в тях, сменила бравите и ограничила достъп до същите.
При опит да получи обяснение за поведението й, ответницата се позовала на саморъчно
завещание, съставено от Ф. К., което се съхранява при Нотариус Т.Д. и което било
обявено от последната. Като твърди, че посоченото завещание не е написано и
подписано от завещателката, както и че същата е била
неспособна да го състави, тъй като здравословното й състояние не го е
позволявало, настоява съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да
й отстъпи собствеността и предаде владението на процесните
недвижими имоти. Претендира разноски.
Ответницата
– К.Й.Ч. ЕГН ********** *** твърди, че с Ф. К. се познава повече от тридесет години, както и че са роднини по сватовство.
Сочи, че Ф. не е подържала близки отношения нито със своите племенници,
нито с децата от първия брак на съпруга й В., като
единствено е била близка с М. Н. А., която живее в чужбина. Твърди, че докато била здрава
леля Ф. се справяла сама, а при нужда и ответницата, като съсед и родственик, е оказвала
помощ и подкрепа на същата. Сочи, че ищцата работи и живее в ***, както и че няма преки впечатления от живота на Ф. К.. Ответницата твърди, че в началото на 2013г. състоянието на Ф. се влошило, което наложило и през месец май престой в болница, при който
била подпомагана от нея, като през лятото на същата година състоянието й се
усложнило и наложило грижи, полагани от отново от К.Ч. и приятелката на Ф. – М. Р.. Сочи, че ищцата била уведомявана многократно за състоянието на Ф., като я посетила единствено през м.09.2013г. при приемането и изписването
й от болницата. Твърди, че Ф. е била огорчена от отношението на своите роднини,
както и че в началото на м.10.2013г. казала на ответницата, че желае да се
грижи за нея срещу, които грижи поела ангажимент да й прехвърли, на нея или на
сина й, чрез договор за издръжка и гледане, завещание или по друг начин
единствения си апартамент. Ответницата сочи, че се съгласила с предложеното й, водеща
за което била мисълта, че помага на близък човек. Заявява, че от м.07.2013г. до
смъртта на Ф. К., всички грижи били поети от нея и семейството й, като в редки случаи
съседи проявявали интерес към състоянието й. Сочи, че след болничния престой на
К. през ****. именно сина на Ч. я придружил при следващи прегледи и получил изготвената
епикриза, респ. приел напътствията от лекаря за
необходимите грижи, с оглед здравословното състояние на Ф.. Твърди, че три дни преди да почине К., личния й
лекар я посетил по молба на ответницата, като и след извършения преглед е
констатирал, че състоянието й е подобрено, като дал насоки във връзка с
лечението и храненето й. Оспорва твърденията на ищцата, че покойната Ф. в последните й дни не е била в състояние да пише и комуникира, като
признава, че в моменти на криза, които са били инцидентни и с кратка
продължителност, К. е имала тремор и не е била във възможност да се
движи. Сочи, че на ****, след като ползвала готов образец и консултацията на юрист, К. е написала собственоръчно завещание. Твърди, че К. е имала
намерение да извърши и други действия във връзка със собствеността си, но на **** починала, след като й прилошало и сина на ответницата извикал Бърза помощ,
екипа на която констатирал настъпилата смърт. Твърди, че погребението било
организирано и поето от нейното семейство, като по настояване на ищцата било
планирано с ден по-късно, за да може В. да присъства. Заявява, че въз основа на
саморъчното завещание е завладяла процесния имот, за
което е уведомила ищцата през ****. Настоява предявените искове да бъдат отхвърлени и да
й се присъдят разноски.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници
изх. № **** от ****, издадено от *** /л.9 от гр.д. № 14957/2014г. по описа на ПРС – ХIV гр.с./ след смъртта си
Ф. И. К., поч. на **** е оставила наследници по право на заместване на починалия на **** нейн брат Г. И. К. - Р.Г.В. – ищца в производството,
М. Н. К. – А., низходяща на починалия на **** брат на К. – Н. К. и Р. Ц. Т., заместил по право своята майка
П. Н. Т., починала на **** като дъщеря на Н. К. на основание чл. 10, ал.2 ЗН. Така
съгласно чл. 8, ал.1 ЗН наследниците на починалите братя на К. наследяват по равни части, а низходящия на П. Т. по право на заместване нейните
права от преобретената ½ ид.ч.. Казаното означава, че Р.В. притежава
½ ид.ч. от наследството, оставено след смъртта на Ф. И. К., поч. на ****.
По силата на възмездна сделка покупко –
продажба срещу задължение за издръжка и гледане, сключена на ****, обективирана в НА № 73, том XVII, н.д. № 6295/1987г. Ф. И. К. е придобила собствеността върху апартамент № 3 на втория етаж на сградата,
находяща се на ****, състоящ се от две спални,
дневна, столова, готварна, баня, клозет, коридор антре и две тераси с общо
застроена площ от 92.74 кв.м. при граници на апартамента: от изток: улица ***, от юг – сградата на **** и тротоарната площадка пред нея, от запад – двора на кооперацията, от
север - апартамента на Й. С. Р. и общото стълбище на сградата,
от долу – апаратамент на З. А. Г. и отгоре – апартамент на А. Ф. Р., заедно с един зимник /изба/ от
9.40 кв.м. при граници: от изток – ***, от запад – общ коридор и част от зимника /избата/ на В. и Е. Н., от юг – зимника /избата/ на В. и Е. Н. и отгоре – част от сутеренното помещение /изба/ на М. С. Р. и едно таванско помещение № 5 от 12.10 кв.м. при граници: от изток –
общата тераса на сградата, от запад – таванско помещение на З. А. Г. и общ коридор, от юг – част от
тротоарната площадка пред сградата на ***, от север – общ коридор, отдолу - част от апартамента на Ф. С. Р. и отгоре – част от общия покрив на сградата и принадлежащите му 12.74 % от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място с
площ от 696 кв.м., съставляващо парцел VI в кв. 330 – нов по плана на III гр. част на *** при граници на парцела: ***, ****, жилищен блок на **** – а и **** и жилищен блок на *****, заедно с
гараж № 7 от 17.40 кв.м. при граници: от изток – ****, от запад –
общ коридор, от юг – гаража на Й. С. Р., от север – сутеренно помещение /изба/ на М. С. Р. и общ коридор, отгоре – част от апартамента на Л. А. В., отдолу – зимника /избата/ на Й. С. Р..
Няма
спор, че към момента на сключване на коментираната възмездна сделка Ф. К. е била в брак с В. Д. К. , поч.
на ****, както и че правата по отношение на останалото след смъртта му имущество
са окончателно уредени с постигнатата на 11.12.1996г. съдебна спогодба по силата,
на която Ф. К. е легитимиран изключителен собственик на процесните
апартамент и гараж /л.8 от гр.д. № 14957/14г. по описа на ПРС/.
Със
саморъчно завещание от **** Ф. К. е завещала собственият си имот - апартамент 3, ет.2
на ответницата К.Й.Ч. – л.42 от гр.д. № 14957/14г. по описа на ПРС.
Спорът по
делото е концентриран досежно това легитимиран
собственик ли е на процесните недвижимости
ответника и на заявеното от него основание – завещание. В тази връзка следва да
бъде разгледано заявеното от ищеца възражение за това, че завещанието не е
написано и подписано от завещателя. Съгласно чл. 25, ал.1 ЗН саморъчното
завещание следва да е написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на
датата, на която е съставено и да е подписано от завещателя. В тежест на
ползващия се от завещанието е да установи, че то е ръкописно написано и
подписано от завещателя.
По делото са
изслушани и приети три съдебно - почеркови експертизи
– първоначална, повторна и разширена такава, изготвена от състав от три вещи
лица. Първоначалната съдебно - почеркова експертиза,
изготвена от вещото лице Б.Ш., дава заключение, че твърде вероятно завещанието
е написано и подписано от завещателката, като
посочената вероятност е обоснована от вещото лице с липса на сравнителен
материал, близък до датата, на която е съставено завещанието и с недоброто
здравословно състояние на съставителя, свидетелство за което е настъпилата на
следващия ден смърт, като експерта е категоричен, че липсват данни за външна намеса
/л.96-109/. Коментираното заключение е оспорено от ищцата и по нейно искане е
допусната повторна експертиза, изготвена от в.л. Н.Н.,
заключението на която сочи, че част от ръкописният текст на завещанието и
подписа не са написани и съответно подписани от завещателката
/л. 138-146/. По повод оспорване от ответника е допусната съдебно – графологична експертиза, заключението на която е възложено на
разширен състав от три вещи лица, окончателния и категоричен извод от която е,
че подписът положен под текста в саморъчното завещание е изпълнен от
завещателя, а ръкописно изписаният текст – буквен и цифров и представените
сравнителни образци от ръкописен цифров и буквен текст от името на Ф. К. са изпълнени от едно и също лице /л. 230-247/. Съдът кредитира последно коментираното
заключение, като отчита, че същото е изготвено от три вещи лица, без данни за
разногласия помежду им и при съобразяване на допълнително посочения сравнителен
материал, находящ се в БДС при ОД на МВР Пловдив и
РУСО Пловдив. Заявеното от ищеца искане да бъде допусната повторна тройна
съдебно графологична експертиза, при липса на ясно
изразено оспорване на последно коментираната, което искане е обосновано с различния
сравнителен материал, наложил крайния извод на приетата разширена експертиза,
без същия сравнителен материал да е оспорен от ищеца, респ. да е проведено
насрещно доказване чрез ангажирането на съответни доказателства, следва да се приеме за
необосновано. Вярно, че експертите са посочили, че използвания сравнителен
материал, съхраняван в посочените държавни структури не представлява официални
документи т.е. подписа на К. да е положен
пред длъжностно лице, но предвид липсата на оспорване автентичността на същия,
налага съдът да приеме последния за автентичен. В този смисъл е и постановеното
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 60 от 23.04.2013г. на ВКС по гр.д. №
693/2012г., II г.о. ГК. Следва да
се посочи, че не са налице и други доказателства, които да опровергават
изводите на коментираната експертиза. Дори напротив, изготвената и приета СМЕ
на в.л. д-р Г., която съдът кредитира като неоспорена от страните, сочи, че не са налични
медицински документи, нито анамнестични данни или клинико – параклични корелации,
които да свидетелстват за процеси и състояния, ангажиращи централната нервна
система на подекспертната. Д – р Г. е категоричен в извода си, че заболяванията на Ф. К. – хронична бъбречна и дихателна недостатъчност – не са
довели до ограничения на двигателната дейност, в т.ч. до невъзможност същата да
държи химикал, да изписва текст и въобще да се движи. Всъщност наличието на
посочените заболявания се установява и от представените амбулаторен лист и епикриза – л.43 и 44 от гр.д. № 14957/14г. по описа на
ПРС/.
В аналогичен
смисъл са и показанията на разпитаните свидетели и конкретно, тези на св. Й. Ч. и св. М. Р., които съдът преценя с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира като преки,
непосредствени и подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства.
Така св. Ч. сочи, че познавал Ф. от дете, както и че тя и семейството му били близки –
дълги години й е помагал, като правил дребни ремонти, а тя им идвала на гости.
Заявява, че К. се разболяла сериозно в края на 2012г. и началото на 2013г. започнала да
посещава здравни заведения, при което била подпомагана и от неговото семейство.
Свидетелят сочи, че през юли – август 2014г. се наложило посещение на личния
лекар на К. и във връзка със заболяването й – хронична бъбречна недостатъчност, а също
и при специалист, при които посещения била придружавана от член на неговото
семейство. Уточнява, че през септември Ф. е пролежала
в УМБАЛ „Св. Г.“, когато е била придружена от нейни роднини, но след
изписването й същата била разочарована, тъй като разбрала, че те няма да я
гледат. Свидетеля заявява, че през последните 3-4 месеца от живота на К. грижи е полагало неговото семейство, за което в края
на м.09. последната е изразила желание да прехвърли собствения си апартамент,
като е помолила Ч. да организира консултация с адвокат. Сочи, че след проведени няколко срещи
с адвокат било изготвено пълномощно, което на **** или ден
преди смъртта й било заверено от Нотариус, който посетил дома на К.. Твърди, че към този момент Ф. била трудно подвижна, но нямала
проблем с двигателната активност на горните крайници, което й позволявало сама
да се обслужва и храни. Твърди, че след като изразила волята си лично пред Нотариуса,
който я посетил между 14 и 16 часа и по предложение на последния, който
констатирал, че К. пише бавно и „…за да не я измъчват“ пълномощното било заверено с полагане
на отпечатък от пръста й. След заверката К. попитала
дали е приключила със завета, когато й било обяснено, че всъщност е подписано
само едно пълномощно, поради което и тя заявила желание да напише завещание.
Заявява, че адвоката й написал съдържанието, което било разпечатано на лист и след
това К. го написала собственоръчно с почивки. Твърди, че майка му е присъствала,
когато баба Ф. е писала завещанието.
Свидетелката
М. Р., леля на ответницата и трета братовчедка на ищцата, твърди че е връстница
и приятелка на К. от повече от 30 години, както и че са подържали връзка до последния й дъх.
Сочи, че Ф. се чувствала самотна, както и че не е била подпомагана от Р., като
уточнява, че след като се наложил прием в болница, Р. е дошла от ***, за да я настани. Свидетелката твърди, че от Ф. разбрала,
че Р. отказва да я гледа, а молбата й да осигури жена, която да се грижи била
отхвърлена, като К. била насочена към Социални грижи. Заявява, че Ф. била много
самотна и разочарована от Р., като твърдяла, че повече не иска да я види, тъй
като не очаквала така да постъпи с нея. Св. Р. твърди, че К.
и Ф. били много близки, като сина на К. подпомагал възрастната жена при нужда
от извършване на ремонти дейности и осигуряване на транспорт, а К. инцидентно й
осигурявала храна и подслон. Заявява, че ден преди да почине Ф. е била при нея, както и че К. сама е пила вода от чаша и е била във възможност да
се придвижи с помощта на бастун до тоалетната. Твърди, че през последния месец
от живота й, когато Ф. се залежала, именно свидетелката и семейството на К.
са полагали непосредствени грижи за нея като са й пазарували и осигурявали
храна, а заедно с Й. я придружили на дължащия й се контролен преглед.
Коментираните
до тук свидетелски показания установяват факта, че макар и в не добро физическо
здраве Ф. К. е била двигателно активна, а наложилите се ограничения в коментираната
активност не са били такива засягащи горните й крайници до степен не
позволяваща й да пише. Всъщност, приетия за установен факт не се опровергава и
от другата група разпитани свидетели, а именно тези на ищцата. Така
свидетелката И.К., чиито показания съдът кредитира като преки и същевременно
дадени от лице незаинтерисовано от спора сочи, че
през октомври 2013г. състоянието на Ф. не било добро, което се обусловило от
прекарана плевмония и наложилата се във връзка със
същата хоспитализация. Твърди, че е подпомагала Ф. като й
носела храна и й е пазарувала, тъй като К. била в
невъзможност да излиза, а в къщи се придвижвала трудно, като уточнява, че се
нуждаела от помощ при хранене, тъй като ръцете й треперели. Заявява, че основни
грижи за Ф. са полагали тя и брата на Р., а 10 - 12 дни преди да почине за нея
започнали да се грижат и семейството на К..
В аналогичен
смисъл са показанията на св. А. К., които
съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и предвид наличната родствена
връзка с ищцата и кредитира като подкрепящи се от останалите доказателства.
Така свидетелят сочи, че през септември, преди да почине Ф. се разболяла от плевмония, което наложило и Р.
да дойде и заедно с баба М. я закарали до поликлиниката в ***, а след това и в болницата. След изписването й от болницата твърди, че Ф. му дала ключ от апартамента, а след това си го взела. Сочи, че е полагал
грижи за кучето на Ф., както и че Ф. била зле, куцала с крака, което налагало и да бъде придружавана до
тоалетната. Уточнява, че през м.09.2013г. е посещавал Ф., когато тя го
повикала по телефона и той ходел, когато имал време, като сочи, че Ф. се хранела и искала да й купува банани. Всъщност коментираните свидетелски
показания не дават сведения за състоянието на К. към
момента, в който е съставено оспорено завещанието, в който смисъл и същите не
са относими за релевантния за установяване факт –
способността на завещателя да завещава.
Приетото до
тук означава, че е неоснователно възражението на ищцата за нищожност на
саморъчно завещание от **** на посоченото основание – чл. 42, ал.1, б.б ЗН във вр. 25, ал.1 ЗН – същото е написано и подписано от
завещателя и съдържа означение за датата, на която е съставено, а също и това
за унищожаемост на саморъчното завещание с
приложението на чл. 43, ал.1, б.а ЗН –
неспособност на завещателя да завещава, която не се установи да е била налично
у завещателя.
По отношение
възражението на ищцата, представлявана от адв. Н. А.,
обосновано в приложените писмени бележки, че посочения в саморъчното завещание
благодарствен мотив, тълкуван съгласно чл. 20 ЗЗД, в съответствие с всички събрани
по делото доказателства е основание да се приеме, че волята на завещателката всъщност е била да си осигури бъдещи грижи, с
което е нарушен безвъзмездния му характер, респ. е налице нищожност на същото
следва да се посочи, че това възражение е наведено за първи път в представените
писмени бележки и в този смисъл е недопустимо за разглеждане, но дори и в аванс
за ищеца да се приеме за процесуално допустимо не може да бъде споделено. Ясно
изразен е мотива на завещателя в съставеното на **** завещание –
в знак на благодарност за грижите положени за него. Всъщност показанията и на двете групи
свидетели са категорични в твърденията си, че К. и нейното семейство са
полагали грижи за баба Ф., като без значение е периода от време, за който това
е сторено. Свидетелят Ч. сочи, че баба Ф. го е
помолила да организира консултация с адвокат, който да я консултира във връзка
с желанието й да се разпореди със собствения й имот, като са били обсъждани
различни варианти – договор за продажба срещу задължение за гледане и издръжка,
завещание или друга форма. Обстоятелството, че след като е заверен подписа на завещателката в качеството й на упълномощител,
същата е поставила въпроса – „Приключихме ли с моя завет?“ и последвалите
действия, са категоричен израз на ясно формираната й воля, намерила израз и в
съставеното саморъчно завещание – в знак на благодарност за положените грижи да
завещание собствения си апартамент в полза на ответницата.
Изложеното
до тук означава, че ответницата е легитимиран собственик и на заявеното от нея
основание – саморъчно завещание на процесния
апартамент, поради което и за нея е налице основание да владее същия, респ.
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Основателен
е иска за установяване на правото на собственост и осъждане на ответника да
предаде на ищцата гараж гараж, заснет с ИД № 56784.523.1501.1.9,
съгласно одобрената кадастрална карта на *** със
застроена площ от 17.40 кв.м., разположен в сграда № 1, построена в
гореописаното място – ПИ с ИД № 56784.523.1501, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: 56784.523.1501.1.10, под обекта: няма, над обекта: ап. №
56784.523.1501.1.2.. Ищцата е собственик на ½ ид.ч. от наследството, оставено след
смъртта на Ф. И. К., поч. на ****, част от което е и процесния гараж. Последно
коментираната недвижимост не е предмет на саморъчното завещение, което предвид частния
си характер по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН има характер на завет. Затова и
доколкото няма друго основание, което да е противопоставимо на правата на
ищцата същите следва да й се признаят в притежавания обем, а именно ½
ид.ч., а в останалата част иска следва да бъде отхвърлен. Основателен е и иска
да бъде осъдена ответницата да й предаде собствеността върху процесния гараж, като факта на владение върху
същия, упражнявано от ответника не се оспорва, дори напротив изрично е признат
и е приет за безспорен между страните, а обстоятелството, че ответника е трето
лице за собствеността на процесния имот обуславя възможността да бъде
ревандикиран целия имот. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК
Решение № 774 от 10.02.2011г. на ВКС по гр.д. № 643/2009г., IV гр.о., ГК.
При този изход на спора разноски се дължат и на двете
страни – на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете – чл. 78, ал.1 ГПК,
а на ответника съответно на отхвърлената част от същите – чл. 78, ал.3 ГПК. От
представляващия ищеца е заявено възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение за адвокат от ответника, което е неоснователно, тъй като е под
минимума установен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и конкретно чл.7, ал.2, т. 4 от същата. Така и при
съобразяване направените разяснения и въз основа на представените списъци на
разноските, съдът констатира, че на ищеца и съобразно уважената част от
исковете се дължат разноски в размер на 293 лв., а на ответника и съобразно
отхвърлената част от исковете се дължат разноски в размер на 4794.76 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Г.В. ЕГН **********
*** иск да бъде признато по отношение на К.Й.Ч. ЕГН ********** ***, че е
собственик на основание наследствено правоприемство
от Ф. И. К., поч. на **** на апартамент № 3, заснет с ИД №
56784.523.1501.1.4 по кадастралната карта на ***, одобрена
през 2009г., представляващ жилище със застроена площ от 92.74 кв.м., намиращо
се в сграда № 1 на адрес ****, състоящ се от: две спални, дневна, столова, готварна, баня, клозет, коридор, антре, две тераси, ведно с
избено помещение от 9.40 кв.м., таванско помещение № 5 от 12.10 кв.м., както и
ведно с 12.74 % ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху държавно място, в което е построена сградата,
представляващо ПИ с ИД № 56784.523.1501 на посочения адрес / УПИ VI, кв. 330-нов по плана на ***, III гр. част, съгласно НА № 74, том XVII/1987г./, при съседни самостоятелни обекти в сградата: съгласно издадената от
СГКК схема на жилището – на същия етаж: ап. № 56784.523.1501.1.3, под обекта:
56784.523.1501.1.2, над обекта: 56784.523.1501.1.6.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Г.В. ЕГН **********
*** иск да бъде осъдена К.Й.Ч. ЕГН ********** *** да й отстъпи собствеността и
предаде владението върху апартамент № 3,
заснет с ИД № 56784.523.1501.1.4 по кадастралната карта на ***, одобрена през 2009г., представляващ жилище със застроена площ от 92.74
кв.м., намиращо се в сграда № 1 на адрес ****, състоящ се
от: две спални, дневна, столова, готварна, баня,
клозет, коридор, антре, две тераси, ведно с избено помещение от 9.40 кв.м.,
таванско помещение № 5 от 12.10 кв.м., както и ведно с 12.74 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с ИД №
56784.523.1501 на посочения адрес / УПИ VI, кв.
330-нов по плана на ***, III гр. част, съгласно НА № 74, том XVII/1987г./, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: съгласно издадената от СГКК схема на
жилището – на същия етаж: ап. № 56784.523.1501.1.3, под обекта:
56784.523.1501.1.2, над обекта: 56784.523.1501.1.6.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Й.Ч. ЕГН **********
***, че Р.Г.В. ЕГН ********** *** е собственик на основание наследствено правоприемство от Ф. И. К., поч. на **** на ½ ид.ч. от гараж, заснет с ИД № 56784.523.1501.1.9, съгласно одобрената
кадастрална карта на *** със застроена площ от 17.40 кв.м., разположен в
сграда № 1, построена в гореописаното място – ПИ с ИД № 56784.523.1501, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 56784.523.1501.1.10, под обекта:
няма, над обекта: ап. № 56784.523.1501.1.2. като за останалата ½ ид.ч. от същия отхвърля иска.
ОСЪЖДА К.Й.Ч. ЕГН **********
*** да отстъпи собствеността и предаде владението на Р.Г.В. ЕГН ********** ***
по отношение на гараж, заснет с ИД №
56784.523.1501.1.9, съгласно одобрената кадастрална карта на *** със застроена площ от 17.40 кв.м., разположен в сграда № 1, построена в гореописаното
място – ПИ с ИД № 56784.523.1501, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: 56784.523.1501.1.10, под обекта: няма, над обекта: ап. №
56784.523.1501.1.2..
ОСЪЖДА К.Й.Ч. ЕГН **********
*** да заплати на Р.Г.В. ЕГН ********** *** сума в размер на 293 лв.,
представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.Г.В. ЕГН ********** *** да заплати на К.Й.Ч. ЕГН ********** *** сума в размер на
4794.76 лв., представляваща разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ПАС.
Съдия: