Р Е Ш Е Н И Е
№ 152/11.1.2019г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 13.12.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 554 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищеца ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА, БУЛСТАТ ********* ,
с адрес: гр.Варна, ул. „С********“ №
1 срещу ответника „Д.” ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
сумата в размер на 24126.49
лв. ( двадесет и четири хиляди сто двадесет и шест лева и четиридесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение по неустоечна клауза, дължима поради
забава в плащането на наемната цена, на основание чл.18, ал.1 от Договор за
наем № 84 от 30.05.2016г., поради забава в периода от 15.02.2017г. до
30.09.2017г. по вземането за наем за месец Февруари на
2017г. и поради забава
в периода от 23.05.2017г. до 30.09.2017г. по вземането за наем за месеци Октомври, Ноември и Декември
на 2016г., за която сума е издадена Заповед № 9410/14.11.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 17280/2017 г. по
описа на ВРС-49 състав.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Излага , че на 30.05.2016г. между ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ- ВАРНА, ЕИК: *********, представлявано от ректора проф. д-р Р.В., ЕГН: ********** в качеството на Наемодател и
ответното дружество "Д." ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** п.к 9000, р-н М****, ж.к. „М***“, бл.
***А, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от Д.Н.П.в-качеството:му на Наемател е сключен Договор за наем № 84 на основание
чл.19, ал.1 във връзка с чл.16, ал.2 от ЗДС и Заповед № 299/05.05.2016г. на
пом.Ректора за определяне на спечелилия търга чрез тайно наддаване и тръжна документация,
по силата на който "ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- ВАРНА" е предоставил на
„ДОБРИН -371" ЕООД за временно и възмездно ползване под наем срещу месечно
заплащане недвижим имот представляваващ: Студентско общежитие БЛ.** с прилежаща кафе -
сладкарница, съгласно приложена скица, находящо се в гр.Варна, ул."„Д***“с общо РЗП възлизащо на 10 302 кв.м. (десет хиляди триста и два квадратни метра) за срок на
договора 10 (десет) години, като на 31.05.2016г. е подписан, без възражения от
страните по договора, Приемо- предавателен протокол за предаването на обекта на
наема на „Добрин- 371" ЕООД. За целите на заплащането на
наемната цена, своевременно наемодателят е издавал първични счетоводни
документи, които надлежно (в деня на издаване) са предавани на наемателя.
С "Писмо
изх.№ 47/05.01.2017п, Технически университет- Варна в качеството на Наемодател
напомня на „Добрин- 371" ЕООД в качеството му Наемател за негово виновно
неизпълнение на изискванията на клаузите- чл.4, ал.1 и чл.5, ал.1 по договора,
а именно неплащане на определената наемна цена м консумативни разходи, като към
днешна дата все още няма изпълнение по поканата, включително
,Добрин- 371 "ЕООД не заплаща и задълженията, възникнали след
05.01.2017г.
Във връзка със сключения Договор за наем № 84 от 30.05.2016г. и
чл.18, ал.1 от него по отношение на незаплащане на дължимия наем ответното
дружество „Д*******-371 ЕООДдължи на "ТУ-Всумата в размер на 24 126,49 лв.
(двадесет и четири хиляди сто двадесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки), която сума представлява обезщетение, по
неустоичната клауза, дължима поради забава в плащането на наемната цена. Тази
сума е калкулирана като сбор от: 3 790.90лв. за забава в периода от 15.02.2017г. до
30.09.2017г. по вземането за наем за месец Февруари на
2017г., както и 20 335.59лв. за забава в периода от
23.05.2017г. до 30.09.2017г. по
вземането за наем за месеци Октомври, Ноември и Декември на 2016г.
Излага се, че претендирана сума в размер на 24 126.49 лв. (
двадесет и четири хиляди сто двадесет и шест лева и четиридесет и девет
стотинки), представлява обезщетение по неустоечна клауза, дължима поради забава
в плащането на наемната цена.
Сочи се, че
тази сума е калкулирана като сбор от: 3 790.90лв. за забава в периода от 15.02.2017г. до
30.09.2017г. по вземането за наем за месец Февруари на
2017г., както и 20 335.59лв. за забава в периода от
23.05.2017r. до 30.09.2017г. по
вземането за наем за месеци Октомври, Ноември и Декември на 201бг. Целият период на забавата за заплащане на наема за месец Октомври,
Ноември и Декември на 2016г.
е от 22.12.2016г. до
30.09.2017г. Неустоечната клауза е по чл.18, ал.1 от Договор за наем № 84 от 30.05.2016г., сключен между "ТУ-В- в качеството на
Наемодател и „Д*****- 371" ЕООД - в качеството на Наемател.
С оглед на
изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи
предявения иск , както и да се присъдят направените по
делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна „Д.”
ЕООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба
, в който се изразява становище , че предявеният установителен иск е
недопустим , а в условията на евентуалност за изцяло неоснователен, поради
което се моли същият да бъде отхвърлен.
Оспорват се всички твърдения в исковата
молба, с изключение единствено на твърдението, че между университета и
дружеството е сключен договор за наем, който
към настоящия момент е действащ, а неизправна страна по него е
ТУ, не и дружеството.
Оспорва се твърдението, че е предадена фактическа власт върху имота,
както и че ответното дружество не е имало възражения по отношение на имота. На 30.05.2016 г. между ответното
дружество, като наемател и ищеца, като наемодател, е сключен Договор за наем №
84/30.05.2016 г. с предмет временно и възмездно ползване под наем срещу
заплащане на наемна цена на недвижим имот - обект: Студентско общежитие БЛ.**, находящо се в гр.Варна, ул. Д**** БЛ.**с
обща площ 10 302 кв.м. Договорен е срок на действие на
договора от 10 години.
Наетият имот представлява монолитна седемнадесет етажна
сграда със сутерен на две нива, в които се намират избени помещения, технически
помещения, помещения за бойлери, парна инсталация за затопляне на водата, а
част от помещенията са преустроени във фитнес зала, към момента на сключване на
договора за наем.
На 30.06.2016 г. между страните
допълнително е подписано споразумение, указващо предназначението за ползване на
всички обекти в наетия имот, за което ползване са отдадени под наем, като
съгласно чл. 1 е договорено, че: Т. 1. Ползване на
жилищните части от наетия обект по предназначение представлява отдаването им
под наем на стаи или части от тях за настаняване на правоимащи лица по смисъла
на Закона за висшето образование и Наредбата за ползване на студентски
общежития и столове, приета с ПМС № 235 от 25.09.2008 г, както и на лица, които
по време на настаняването им провеждат курсове, семинари или други форми на
обучение, обмяна на опит или кандидатстват за прием в учебни заведения в град
Варна, включително, но не само кандидат студенти, български и чуждестранни
ученици и техните преподаватели, както и необходимия персонал и лица, във
връзка с пребиваването им в град Варна, чуждестранни студенти и други. Т. 2. Ползване на нежилищните части от наетия обект по предназначение
представлява използването им по предназначение от наемателя или преотдаването
им за ползване по предназначение от търговци или други лица. Предназначението за ползване на обект, находящ се на първи етаж от
сградата е кафе сладкарница. Предназначението за
ползване на обект, находящ се на седемнадесети етаж от сградата е панорамен
ресторант. Предназначението за ползване на обект, находящ
се на минус втори етаж от сградата е фитнес зала. Предназначението
за ползване на обект, находящ се на кота нула от сградата, е перално помещение,
което може да се използва и за помещение за химическо чистене.
След сключване на договора за наем ответникът
констатирал, че наетият имот не е годен за ползване съобразно договореното
предназначение, както и че са налице недостатъци, които не са били известни на
дружеството и с оглед специфичния им характер е било невъзможно да бъдат
констатирани при сключване на договора за наем. За
установените недостатъци е уведомен своевременно ищеца, като наемодател, който
не предприел каквито и да е действия. Считано от
сключването на договора за наем, ответното дружество не е ползвало имота,
единствено по причина неизпълнение на договорните задължения на ответника
съгласно чл. 230, ал. 1 от
ЗЗД.
Поради липсата на каквато и да
е реакция от страна на ищеца в периода
след сключване на договора за наем и до месеи август 2017 г. ответникът със свои средства отстранил редица
недостатъци в жилищни помещения и общи части на наетия имот, с цел привеждане
на имота в състояние, което да отговаря на ползването на вещта, за което е
наета.
По време на действие на договора за наем
не получили каквото и да е съдействие от страна на наемодателя, в процеса на
разговорите, наемодателят им отказал по какъвто и да е начин приспадане на
наемна цена или сам да извърши ремонти. По отношение на нежилищните части, се оказало, че същите са напълно
незаконно преустроени от университета помещения и не ни бяха предоставени
каквито и да е строителни книжа. В нежилищните
помещения, също има значителни недостатъци, но и с цел финансиране на ремонти,
дружеството предприе действия за отдаването им под наем и договаряне на условия
за ремонта им от наематели. Така пролетта на 2017 г. отдали под наем
панорамния ресторант на последния етаж, като с наемателя се договорили, че до
октомври ще направят ремонт на покрива, а той ще започне да плаща наем от края
на месец октомври. Договорили да получават наемна цена от
края на месец октомври и за 36 месеца, платима месечно, като общата стойност на
договорената наемна цена възлиза на 90 000 лева. Края на месец август
2017, обаче констатирали, че ищецът е сменил заключващото устройство на
входната врата и нямат какъвто и да е достъп до имота, въпреки, че са в
договорни отношения, като от месец август 2017 г. и до настоящия момент,
въпреки многото им покани към ищеца, същият не е изпълнил задължението си по
договора и не им предоставя ползването и държането на имота, а те нямат дори
достъп, за да приберат строителните материали и други свои вещи в имота. Това положение наложило да прекратят вече сключени и действащи
договори за наем, включително посочения договор за наем на панорамния
ресторант.
Оспорва се твърдението, че ответното дружество има
каквито и да е задължения, които да са забавени, оспорва се ,
че са били налице предпоставките на чл. 18, ал. 1 от
договора, дружеството не е изпадало в забава за плащане на парични задължения,
ищецът не е претърпял каквито и да е вреди от неизпълнение на договорни
задължения и забавеното им изпълнение, договорът е развален и прекратен, като
се оспорват всички твърдения в тази връзка, не е налице неизпълнено задължение
на дружеството, то не е изпадало в забава за изпълнение на което и да е от
договорните си отношения, на ответника не е отправяна покана за изпълнение,
дружеството не е получавало изявление, че договорът ще бъде развален, както и
че договорът е развален. Оспорват се твърденията за
разваляне, като се твърди, че за ищеца никога не е възниквало право да развали
договора за наем. Оспорват се всички твърдяни от ищеца
факти. Договорът за наем към настоящия момент е
валиден и действащ, а ищецът е неизправна страна по него.
Ответното дружеството надлежно и
своевременно е информирало /многократно/ ищеца за състоянието на имота и
констатираните недостатъци. Към
настоящия момент ищецът е неизправна страна по договора за наем, както в
качеството си на кредитор, така и в качеството си на длъжник, а ответното
дружество никога не изпадало в забава за изпълнение на договорно задължение,
включително не дължи процесните вземания.
Излага
се, че неустоечната клауза е нищожна. В
случай, че съдът не възприеме това, се излага, че претендираната неустойка е
прекомерна. Наред с изложеното се възразява, че е недопустимо едновременно претендиране
и присъждане на обезщетение за едни и
същи вреди /веднъж като неустойка и веднъж, в размер на законна мораторна
лихва.
С оглед на изложеното се моли да бъде отхвърлен предявения иск.
Досежно
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От
изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 17280/2017 г. по описа на ВРС-49
състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в
настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 10.11.2017
г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 9410/14.11.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено
длъжникът „Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Кредитор Технически университет-Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „С********“ 1, БУЛСТАТ *********, сумата от 24 126.49 лева /двадесет и четири
хиляди сто двадесет и шест лева и четиридесет и девет ст./, представляваща сбор
от начислено обезщетение по неустоична клауза, дължима поради забава в
плащането на наемната цена за периода от 22.12.2016 г. до 30.09.2017 г., неустоичната клауза е, по чл. 18, ал.1 от
Договор за наем № 84/30.05.2016 год., сключен между „Д.”
ЕООД и Технически университет-Варна,
БУЛСТАТ *********, както и сумата от 1552.91 лева /хиляда петстотин петдесет и
два лева и деветдесет и една ст./, представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса от 482.51 лева и адвокатско
възнаграждение от 1070.40 лева, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Посочено е ,
че вземането произтича от следните обстоятелства: сбор от начислено обезщетение
по неустоична клауза, дължима поради забава в плащането на наемната цена за
периода от 22.12.2016 г. до 30.09.2017 г.,
неустоичната клауза е, по чл. 18, ал.1 от Договор за наем №
84/30.05.2016 год., сключен между „Д.” ЕООД и Технически
университет-Варна, БУЛСТАТ *********.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на
присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в
настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба
по ч.гр.д.№ 17280/2017 г. по описа на ВРС-49 състав. Вследствие на изложеното и предвид на това, че е налице идентичност между предмета на иска и депозираното заявление, съдът намира,че производството по
делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне
по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Прието е между
страните за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че на
30.05.2016г. между страните е сключен договор за наем №**/30.05.2016г., по
силата на който ищецът в качеството му на наемодател е отдал под наем на
ответника в качеството му на наемател недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. Дубровник,
представляващ Студентско общежитие БЛ.**с прилежаща кафе - сладкарница,
находящо се в гр.Варна, ул."„Д***“с общо РЗП възлизащо на 10 302 кв.м. (десет
хиляди триста и два квадратни метра) за срок на договора 10 (десет) години, на
основание чл.146 от ГПК.
Видно от приобщения към доказателствения материал
Договор за наем №**/30.05.2016г., ищецът Технически университет-
Варна , в качеството му на наемодател е придоставил на ответника „Д." ЕООД
, в качеството му на наемател за срок от
10 години за временно и възмездно ползването на следния недвижим имот -
Студентско общежитие бл. 15 с прилежаща кафе – сладкарница, находящо се в гр.
Варна, ул.”„Д***“с обща площ 10 302 кв.м. срещу задължение на наемателя да
заплаща месечно възнаграждение в размер на 10 355 лв. до 15 – то число на
месеца, за който се отнася, считано от датата на въвеждането на обекта в
експлоатация, но не по-късно от началото на учебната 2016/2017г. Съгласно чл.
4.1 от договора, Наемателят се задължава да заплаща ежемесечно наемна цена в
размер на 10 355.00 лева с ДДС. Съгласно чл. 4.2 от договора, наемната цена се
заплаща до 15-то число на месеца за който се отнася. В разпоредбата на чл.18
ал.1 от договора е посочено, че при забава за плащане на наемната цена
наемателят дължи дневна неустойка в размер на 0,50 % от размера на месечното
възнаграждение, но не повече за срок от три години назад. Наемодателят не губи
правото си на тази неустойка при прекратяване или разваляне на договора.
Видно от приетия
по делото Приемо-предавателен протокол от 31.05.2016г., процесният недвижим
имот е предоставен за ползване от ищеца на ответното дружество.
Представено е
Писмо с изх.№ 47/05.01.2017г. по описа на Технически университет- Варна до
ответното дружество „Д." ЕООД, с което последното се уведомява за всички
непогасени задължения по силата на процесния договор за наем , дължими към
31.12.2016г., като е отправена покана за изплащане на същите в срок от 1 месец
от получаване на поканата.
Представена е Справка за задължения на фирма „Д." ЕООД
от 01.01.2016г. до 30.09.2017г.
Приети по делото са нотариална покана , ведно с пълномощно и констативен
протокол от 27.04.2017г. за връчването й,
с която ищецът Технически университет- Варна уведомява ответното
дружество „Д." ЕООД , че договорът е прекратен поради виновно неизпълнение
от страна на ответника, като последният следва да освободи предоставения за
ползване нает имот , както и да изплати всички дължими суми, както следва:
82840 лв. за наем, 1709,02 лв. за ток,
5540,84 лв. за ВиК услуги, 7092,49 лв. за лихви, както и уговорената неустойка
по чл.18 от договора.
Представен е акт за държавна собственост № 1172, от който е видно, че
ищецът е собственик на отдадения под наем недвижим имот.
Видно от представеното по делото заявление от „Д.” ЕООД до Технически
университет с вх.№255/13.01.2017г., ответното дружество уведомява ищеца , че
оспорва претендираните от него суми , като предлага извънсъдебно уреждане на
отношенията между страните.
Видно от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, наем за месеците октомври, ноември и декември,2016 г. не е заплащан от
страна на ответника. Съгласно заключението на вещото лице дължима неустойка по
чл. 18, ал. 1 от Договор за наем №**/30.05.2016 г., за периода
15.02.2017-30.09.2017г., върху сумата 10355.00 лева е в размер на 11 805.84
лева. Дължимата неустойка, претендирана от ищеца по
чл. 18, ал. 1 от Договор за наем № 84/30.05.2016 г., за периода 15.02.2017 -
30.09.2017 г., по вземането за наем за м. февруари/2017 г., е както следва: 10
355.00 лева х 0.5 % = 51.78 лева. 51.78 лева х 228 дни = 11805.84 лева. Неустойка
за забава по чл. 18.1 от договора за наем, за периода 23.05.2017 - 30.09.2017
г., върху сумата 31 065.00 лева: 20 348.23 лева. Неустойката
за забава по чл. 18.1 от договора за наем, за месеците октомври, ноември и
декември/2016 г., за периода 22.12.2016 - 30.09.2017 г., върху сумата 31
065.00 лева е както следва: 31 065.00 лева х 0.5 % = 155.33 лева. 155.33 лева х 283
дни = 43 958.39 лева.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай ищецът е длъжен да установи при условията на пълно и
главно доказване учредено по негова инициатива заповедно производство по реда
на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано
от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата
искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
факта на сключен между страните договор , по силата на който за
ответника е възникнало валидно задължение;
факта, че ответникът е нарушил обективирано в процесния договор валидно
задължение; факта ,че е уговорена
валидна неустоечна клауза при нарушение на обективираното в процесния договор
задължение от ответника; размера на
претендираната неустойка.
От
своя страна в тежест на ответника по делото е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, наведените от него положителни твърдения за факти, от
които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства,
изключващи, респ. погасяващи дължимостта
на претендираните суми, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост, както
твърдението за нищожност и прекомерност на неустоечната клауза.
Законът допуска страните по един договор отнапред да
уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на
договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Уговорената в договора
неустойка обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД,
договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, и те са обвързани
от съдържанието на договора. От сключения между страните Договор за наем №**/30.05.2016г.
е видно, че ищецът Технически
университет- Варна , в качеството му на наемодател е придоставил на ответника „Д."
ЕООД , в качеството му на наемател за
срок от 10 години за временно и възмездно ползването на процесния недвижим имот
, представляващ Студентско общежитие бл. 15 с прилежаща кафе – сладкарница,
находящо се в гр. Варна, ул.”„Д***“с обща площ 10 302 кв.м. срещу задължение на
наемателя да заплаща месечно възнаграждение в размер на 10 355 лв. до 15 – то
число на месеца, за който се отнася. Съгласно чл. 4.1 от договора, Наемателят
се задължава да заплаща ежемесечно наемна цена в размер на 10 355.00 лева с
ДДС. Съгласно чл. 4.2 от договора, наемната цена се заплаща до 15-то число на
месеца за който се отнася.
Видно от заключението на вещото лице по приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, ответникът не е изплатил на ищеца наем за
месеците октомври, ноември и декември 2016 г.
До ответника е отправена покана за изплащане на всички непогасени задължения
, възникнали на основание наемния договор , но ответникът не е изплатил
дължимия наем , включително и към датата на устните състезания.
Вследствие на изложеното , съдът намира, че приложение
намира договорената между страните разпоредба на чл.18 ал.1 от договора е
посочено, по силата на която при забава за плащане на наемната цена наемателят
дължи дневна неустойка в размер на 0,50 % от размера на месечното
възнаграждение. Наемодателят не губи правото си на
тази неустойка при прекратяване или разваляне на договора. До ответника е
отправена покана за дължимост и на тази неустойка , предвидена в чл.18 ал.1 от
договора. Вследствие на изложеното съдът намира, че с оглед неизплащане на
дължимия наем за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. се е сбъднало условието за дължимост на
посочената в чл.18 ал.1 от процесния договор за наем неустойка, поради което
същата се явява дължима.
От заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че дължимата неустойка, претендирана от
ищеца по чл. 18, ал. 1 от Договор за наем № **/30.05.2016 г., за периода
15.02.2017 - 30.09.2017 г., по вземането за наем за м. февруари/2017 г., е в
размер на 11805.84 лева, а дължимата неустойката за забава по чл. 18.1 от
договора за наем, за месеците октомври, ноември и декември/2016 г., за
периода 23.05.2017г. - 30.09.2017 г.,
върху сумата 31 065.00 лева е в размер на 20 348.23 лева. Видно от предмета на
исковата претенция се претендира неустойка в по-малък размер от изчисления от
вещото лице, предвид на което съдът намира, че предявената искова претенция е
основателна.
По възраженията за наличието на противоречие с добрите
нрави на неустоечната клауза, както и за прекомерност на размера на уговорената
неустойка, съдът намира същите за неоснователни.
Съгласно чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Ако неустойката е прекомерно
голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно
или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
В случая, дневната неустойката е уговорена в размер на
0,50 % от размера на месечното възнаграждение. Съдът намира, че неустоичната
клауза не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като с нея длъжникът
се стимулира да изпълни точно задълженията си по договора. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/2009 г., ВКС, „неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции“. Съобразно заложеният
принцип в чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни сами да определят съдържанието на
договора, респ. да уговарят неустойка, но само доколкото съдържанието на
договора, респ. неустоичната клауза, не
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Страните са в свободата си да уговорят неустойка, която да изпълнява не
само обезпечителна и обезщетителна функция, но и наказателна такава (както е в
настоящия случай), като по този начин се стимулира нормалното развитие на
взаимоотношенията между договарящите страни и това длъжникът да изпълни точно
своите задължения по договора. Освен това, не е нужно да се
доказват някакви вреди от неизпълнението на задълженията на длъжника, а
достатъчно да се установи по делото факта на неизпълнение на задължението по т.
2, раздел ІІ от Договора. С уговорената неустойка страните предварително са
определили не само каква ще бъде отговорността на ответника („клиента“), но и
точният размер на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай
че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите, настъпили от неизпълнението (ТР № 1/2009 г., ВКС, ОСТК). В случая
дневната неустойката е уговорена в размер на 0,50 % от размера на месечното
възнаграждение, което не само че не
противоречи на добрите нрави, но и не излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
С оглед на изложеното претендираните суми се явяват
дължими.
Липсват доказателства за заплащане на процесните суми от
ответника, поради което следва извод за основателност на предявените
установителни искове.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения
по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен на л.85 от делото и
доказателствата за реализирани разходи, както и приложимите законови
разпоредби. С оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски в общ размер от
1832,93 лв., от които от които държавна такса в размер на 482,53 лв., депозит
за вещо лице в размер на 280,00лв. и изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1070,40 лв. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в заповедното производство в общ размер от
1552,91 лв. , от които 482,51 лв.- за държавна такса и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1070,40 лв.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца ТУ-ВАРНА, БУЛСТАТ ********* , с адрес: гр.Варна, ул. „С********“
№
1, от една страна и
ответника „Д.”
ЕООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 24126.49 лв. ( двадесет и четири хиляди
сто двадесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща
обезщетение по неустоечна клауза, дължима поради забава в плащането на наемната
цена, на основание чл.18, ал.1 от Договор за наем № 84 от 30.05.2016г., поради забава в периода от
15.02.2017г. до 30.09.2017г. по
вземането за наем за месец Февруари на 2017г. и поради забава в периода от
23.05.2017г. до 30.09.2017г. по
вземането за наем за месеци Октомври, Ноември и Декември на 2016г., за
която сума е издадена Заповед № 9410/14.11.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 17280/2017 г. по описа на ВРС-49 състав, на основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Д.” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на ТУ-ВАРНА,
БУЛСТАТ *********
, с адрес: гр.Варна, ул. „С********“ №
1 сумата в размер на 1552,91 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 17280/2017 г. по
описа на ВРС-49 състав, както и сумата от 1832,93 лв., представляваща сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: