№ 1112
гр. Варна , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501173 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на
„Електроразпределение Север“ АД – Варна против решение № 260855 от 10.03.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 14593 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, петдесет и трети
състав, с което са отхвърлени предявените от въззивното дружество обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание член 422 от ГПК за
приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 7 013,66 лева, представляваща дължима главница за незаплатена електрическа
енергия, начислена като корекция при неизмерване, неправилно или неточно измерване
съобразно ПИКЕЕ, за периода от 25.03.2017 г. до 18.12.2019 г., за обект с абонатен №
**********, клиентски № **********, с адрес на потребление в град Варна - местност
„Лозите“, за която е издадена фактура № ********** от 26.02.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда /06.08.2020 г./ до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 200,66 лева, представляваща обезщетение за забава
за заплащане горното задължение, начислено от 09.03.2020 г. до 17.07.2020 г.; за които суми
е издадена заповед № 260103 от 17.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по член
410 ГПК по ч.гр.д.№ 9279/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав; осъдено е
въззивното дружество да заплати на З.Г.И. сумата от 637 лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание член 78,
1
алинея 3 от ГПК, както и сумата от 800 лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от
ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се отхвърли иска. В съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбата се поддържа. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковите претенции с
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК за процесните
суми, като по повод на издадена такава ответникът е подал възражение, обусловило
сезирането на съда за същите суми.
Твърди се в исковата молба, че процесната сума за главница представлява стойност на
реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ответника на
основание член 200, алинея 1 от ЗЗД във връзка с член 55 от ПИКЕЕ. Счита, че е налице
правно основание за корекцията, като се позовава на действащите към момента на
извършване на проверката ПИКЕЕ, издадени от КЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“
брой 35 от 30.04.2019 г., и конкретно на член 55, алинея 1 от ПИКЕЕ, която предвижда
операторът на съответната мрежа служебно да начислява количеството електрическа
енергия в невизуализиран регистър, измерено след монтажа на средството за търговско
измерване. Посочва, че процесното количество електрическа енергия е отчетено от
метрологично годно СТИ. Излага, че за извършване на корекцията не е необходимо да бъде
констатирано виновно поведение от страна на потребителя, което да е довело до неточно
измерване на количеството потребена електроенергия. Ищецът твърди, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, като
ищцовото дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. Заявява, че в
резултат на извършена на 18.12.2019 г. техническа проверка е установена консумирана
електрическа енергия, която не е заплатена от абоната. Съгласно констативен протокол от
2
извършена експертиза в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Русе при софтуерно
четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, наличие на
преминала енергия на тарифа 3 – 37089,614 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. На
тази основа „Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване на
електрическа енергия, което отразява точното количество неотчетена електрическа енергия
след прочитане на регистър 1.8.3. Ищцовото дружество заявява, че с процесната фактура е
определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития
регистър. В условията на евентуалност се позовава на член 183 от ЗЗД.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва твърдението на ищеца за наличие на облигационни отношения между
страните в производството по пренос и достъп на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на ищцовото дружество, доколкото е налице прехвърляне
на правото на собственост по отношение на процесния обект на потребление и ответникът
не е бил фактически ползвател на електроенергия в същия. Оспорват се редовността на
издадената фактура, наличието на основание за начисляване на процесните суми, на вина на
абоната и на реално доставено количество електрическа енергия, което не е заплатено от
последния. Изложени са твърдения за нарушения на разпоредби на ПИКЕЕ и на правата на
абоната.
Въз основа на заявление от 06.08.2020 г. е образувано ч.гр.д.№ 9279 по описа на
Районен съд – Варна за 2020 г., по което е издадена заповед № 260103 от 17.08.2020 г., по
силата на която е разпоредено длъжникът З.Г.И. да заплати на „Електроразпределение
Север“ АД сумата от 7 013,66 лева, представляваща дължима главница по незаплатена
електрическа енергия, начислена като корекция пре неизмерване, неправилно или неточно
измерване съобразно ПИКЕЕ за периода от 25.032017 г. до 18.12.2019 г. за обект с абонатен
№ **********, клиентски № **********, с адрес на потребление в град Варна – местност
„Лозите“ № 73190, за която е издадена фактура № ********** от 26.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/06.08.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението; сумата от 200,66 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 09.03.2020 г. до 17.07.2020 г.; сумата от
144,29 лева, представляваща внесена държавна такса; както и сумата от 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Въпреки направеното възражение от ответника З.И. по делото е безспорно установено,
че същият е титуляр на правото на собственост по отношение на процесния обект на
потребление.
От съдържанието на приетия по делото протокол № 1190211 от 23.03.2017 г. за
монтаж/демонтаж на електромер се установява, че на посочената дата е подменен
монтираният в процесния обект електромер с друго СТИ с фабричен № 7785421 с посочени
показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано
3
какви са били показанията на електромера по останалите регистри.
Видно от констативен протокол /КП/ № 1106155 от 18.12.2019 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер с
фабричен номер № 7785421, отчитащ потреблението в процесния обект. При проверката
измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи,
като е констатирано, че в регистър 1.8.3. има показания от 37 089 кВтч. Съставеният
протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от един свидетел.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и КП от метрологична
експертиза на електромер № 266 от 13.02.2020 г., според който е извършена експертиза на
демонтирания електромер. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната му схема, наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. от
37 089,614 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът не
съответства на техническите характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства, на
24.02.2020 г. е съставено становище от „Електроразпределение Север“ АД за начисление на
електрическа енергия в размер на 37 089 кВтч за периода от 25.03.2017 г. до 18.12.2019 г., в
което е посочено, че корекцията е извършена на основание член 55 от ПИКЕЕ.
За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща на 7 013,66 лева,
ответното дружество е издало фактура № ********** от 26.02.2020 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел –
М.В.Т., който е присъствал по време на процесната проверка и при съставянето на КП от
18.12.2019 г. Свидетелят твърди, че си спомня извършената проверка, като
последователността на показанията, които излизали на електромера, не отговаряли на
изискванията за типа на процесното СТИ. Сочи, че му били показани показанията на
електромера и протокол, върху който той положил своя подпис.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-електротехническа
експертиза се установява, че към датата на извършване на проверката процесният
електромер е бил в срок на метрологична годност; показанията, записани в регистър 1.8.3.,
не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този регистър
води до извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната
схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване;
направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане електрическа
енергия са математически точни.
Предявеният иск е положителен установителен с правно основание член 415, алинея 1
във връзка с член 422, алинея 1 от ГПК, като правният интерес от търсената защита се
4
извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д.№ 9279/2020 г. по
описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК и срещу
която ответникът надлежно е възразил. В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на
електроенергия през електроразпределителните мрежи на ищцовото дружество до
процесния обект на потребление; че е извършил проверка на електромера на ответника, при
която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия; че
проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ; че е извършил
корекция на сметката на абоната и е начислил сумите, предмет на иска, в правилен размер.
С измененията на Закона за енергетиката, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 54
от 17.07.2012 г., в разпоредбата на член 83, алинея 1, точка 6 е предвидено, че устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване па случаите неизмерена, неправилно и неточно
измерена електрическа енергия. Следователно с влизане в сила на тези изменения
законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия, но при спазване на определени правила, като по силата на законовата
делегация на член 83, алинея 2 във връзка с член 83, алинея 1, точки 4-6 във връзка с член
21, точка 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите към датата на
извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35 от
30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. В член 45 и член 46 от посочените правила е
регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните
си системи за съответствието им с изискванията на тези правила /член 45, алинея 1/, както
да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за
търговско измерване /член 46, алинея 1/.
Извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се
основава на разпоредбите на член 49 и член 55 от ПИКЕЕ. Нормата на член 55 от ПИКЕЕ
предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на
член 49 от ПИКЕЕ.
Съгласно член 49, алинеи 3 и 4 от ПИКЕЕ при отсъствие на ползвателя или на негов
представител при съставянето на КП протоколът се подписва от представител на оператора
на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В тези случаи, в
5
седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на
съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или
по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. Данните по
делото установяват, че съставеният за проверката КП е в отсъствието на собственика на
партидата, но в присъствието на свидетел. Съставеният протокол от формална страна
отговаря на нормативните изисквания, изготвен е при спазване на процедурните правила.
Изготвена е метрологична експертиза от независим компетентен орган, потвърждаваща
констатациите в КП.
Процесното СТИ е монтирано в обекта на потребление на 23.03.2017 г., като в КП за
монтажа е записано, че е монтирано СТИ с конкретни показания във видимите на дисплея
регистри /нощна и дневна тарифни зони/. При това положение и с оглед заключението на
вещото лице, че не може да се установи кога във времето е станало преминаването на
електроенергия през СТИ, която е отчетена в невизуализиран регистър, то следва извод, че
това може да се е случило и преди това СТИ да е било монтирано в обекта на ищеца. Тоест,
не може категорично да бъде прието, че натрупаното количество електроенергия в регистър
1.8.3. към датата на проверката се явява потребено от абоната за процесния период, отчетено
в невизуализиран регистър, но незаплатено от ищеца.
С оглед наведения от въззивника евентуален довод, че сумата е дължима на основание
член 183 от ЗЗД, следва да се има предвид, че продавачът „Електроразпределение Север“
АД не доказа при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на член 154,
алинея 1 от ГПК, че е доставил процесното количество електроенергия през процесния
период, както е твърдял в исковата молба.
Изложеното води до извод, че предявеният иск се явява доказан по основание и като
такъв следва да бъде уважен.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и съобразно разпоредбата на член
78, алинея 3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените в хода на
въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение, основано на нормата на
член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за основателно – заплатеният от въззиваемия
адвокатски хонорар от 800 лева е прекомерен съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Последното е едно от стотиците дела, разглеждани от
варненските съдилища, с почти идентична фактическа обстановка и при вече установена и
предвидима съдебна практика, поради което и не изисква особени усилия от адвоката. От
6
друга страна съобразно нормата на член 7, алинея 2, точка 3 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения дължимото минимално адвокатско
възнаграждение в случая е 680,68 лева, а съдът споделя практиката на Върховния
касационен съд, изразена в множество определения, че § 2 от ДР на цитираната наредба
излиза извън законовата делегация на член 36, алинея 2 от Закона за адвокатурата, поради
което и не следва да се прилага. При това положение съдът намира, че сумата от 680,68 лева
адвокатско възнаграждение съответства, както на фактическата и правна сложност на
делото, така и на действително извършените от процесуалния представител действия пред
въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260855 от 10.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 14593
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, петдесет и трети състав.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град Варна – бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс – Е, да
заплати на З.Г.И. ЕГН ********** от *** сума в размер на 680,68 /шестстотин и осемдесет
0,68/ лева, представляваща реализирани от него пред настоящата инстанция разноски под
формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание
член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7