Р
Е Ш Е Н И Е
София, 09.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито заседание на дванадесет
и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 10624/2016 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ от К.Ф.Б., ЕГН **********, чрез адв. П.К.,***0
против „Д.З.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, за сумата 140 000 лв. - частичен иск от 220 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2016
г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски, в това число
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, заедно с начислен ДДС.
В исковата молба се твърди, че на 12.01.2016 г. около 22,55 ч., на път І-6, км. 252+497, И.
Н.Д., управлявайки л.а. Мазда 626, рег.№ *******, е
нарушил правилата за движение по пътищата, като не е съобразил поведението си с
наличието на движещия се отстрани на платното пешеходец Р.Ц.К.и е причинил ПТП,
в резултат на което го блъснал. Вследствие на удара е починал Радко Костадинов –
син на ищцата.
По случая е образувано ДП № 30/2016 г. по описа на РУП – Карлово, което към
момента не е приключило с окончателен съдебен акт.
Ищцата заявява, че със сина си са живеели в едно
домакинство, бил е опора за цялото семейство, като всички са разчитали на неговата
подкрепа. Грижил се е много за нея и е помагал във всичко. Отношенията им били
изключително близки, основани на уважение и взаимна привързаност. Заявява, че
изключително тежко понася загубата на своя син, починал само на 44 години, в
разцвета на младостта си, тъй като той бил нейната опора, а смъртта му се
отразила тежко на здравословното й и емоционално състояние. Твърди, че болка от
загубата на детето си ще изпитва до края на дните си.
Според отразеното в
исковата молба, за лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди да е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по
з.п. № BG/06/115001297324/11.05.2015 г. със срок на валидност една
година, считано от 12.05.2015 г. до 12.05.2016 г.
В тази връзка е предявила настоящия иск срещу „Д.З.“ ЕАД
с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 140 000 лв. - частичен
иск от сумата 220 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 12.01.2016 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
в това число адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно
с начислен ДДС.
Ищцата е
представили писмени доказателства. Ангажирала е гласни такива и експертизи.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Ответникът „Д.З.“ ЕАД оспорва предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер.
Счита, че по делото не са представени доказателства, от
които да се направи извод за виновно поведение от страна на водача на л.а.
Според отразеното в отговора на исковата молба, не се
установява наличието на всички елементи от деликтната
отговорност на сочения за виновен водач И.Д..
Смята също така, че претендираният
размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не
кореспондира с принципа за справедливост, както и с трайната съдебна практика в
подобни случаи.
Не е оспорил наличието на валиден към датата на ПТП –
12.01.2016 г. застрахователен договор.
Направил е възражение за евентуално съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия, както и че общото здравословно
състояние на пострадалия е допринесло за настъпването на леталния изход.
Представил е писмени
доказателства и експертизи.
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявената претенция, като неоснователна
и недоказана, алтернативно – да присъди обезщетение в по – малък размер. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 140
000 лв., - частичен иск от сумата 200 000 лв., което ищцата е понесла от
смъртта на сина си вследствие ПТП, претендирано
направо от застрахователя на автомобила, чиито шофьор е причинил катастрофата, ведно
със законните последици.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.01.2016 г. около 22,55 ч., на път І-6,
км. 252+497 водачът на л.а. Мазда 626, рег.№ *******,
И. Н.Д., е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е съобразил
поведението си с наличието на движещия се отстрани на платното пешеходец Р.Ц.К.и
е причинил ПТП, като го блъснал.
При катастрофата е починал Р.Ц.К., син на ищцата.
С решение № 69/05.05.2020 г. на
Пловдивски апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 231/2019 г. е изменена
Присъда № 17 от 12.03.2019 г., постановена от Пловдивски окръжен съд , НО по
НОХД № 666/2017 г., с която водачът на лекия автомобил И.Д. е признат за
виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал. 1 НК
В настоящото производство е представено решение №
108/07.10.2020 г. на ВКС по касац. Дело № 477/2020
г., с което посоченото решение на Апелативен съд, Пловдив е влязло в сила.
В хода на делото бе прието за безспорно установено между
страните обстоятелството, че към момента на ПТП е налице валидно
застрахователно правоотношение по отношение на, управлявайки л.а. Мазда 626, рег.№ *******, валидна към датата на ПТП.
Спорът
между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, във връзка с
възражението на ответната страна за наличие на съпричиняване
от страна на пострадалия, както и до размера на исканото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната
съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
По искане на
страните и за доказване на техните твърдения и възражения са изслушани и приети
заключение на СМЕ, АТЕ и Комплексна СМАТЕ, от които се установява посоченият механизмът на станалото на катастрофата.
От заключенията на приетата АТЕ, както и на КСМАТЕ, е установява, че по широчината на
платното мястото на удара е в дясната лента за движение, предназначена за
движение на превозните средства към гр. Сопот. Вещите лица са стигнали до
извод, че не може по категоричен начин да се установи дали в зоната на
местопроизшествието е имало годен за използване от пешеходци банкет – в
конкретните пътни условия – дъжд, мокра настилка.
Експертите са изчислили скоростта на
автомобила към момента на удара и, според него, тя е била 60 км/ч. Пред вид конкретната
пътна обстановка – мокра настилка, лек валеж от дъжд, наличие на улични лампи
от южната страна на пътя, намалена видимост, са приели като най-вероятно л.а.
да е бил с включени къси светлини на фаровете. С оглед на това са дадени няколко
варианта на отговор на въпроса от кой момент и от какво разстояние водачът
обективно е могъл да възприеме пешеходеца, като е изислявал
и евентуалната скорост на пешеходеца. Според
него, в момента, в който водачът на лекия автомобил обективно е могъл да
възприеме движещия се по пътното платно пешеходец в неговото направление,
лекият автомобил се е намирал от мястото на удара, на 71-73 м. Ако, обаче,
пешеходецът се е движил срещу посоката на движение на автомобила, то в момента
в който водачът на лекия автомобил обективно е могъл да го възприеме, лекият
автомобил се е намирал от мястото на удара, на 58,5-60 м.
Съпоставяйки
опасната зона за спиране, която при скорост 60 км/ч на лекия автомобил е била
около 54 м., с отстоянието на автомобила от мястото
на удара, в момента, в който водачът е могъл да възприеме пешеходеца на
платното, е направен извод, че ударът е бил предотвратим от страна на водача,
ако пешеходецът е бил на отстояние 60,33 м. – 61,79
м. При условие, че това отстояние е било 49,55 м. -
50,54 м. , водачът не би могъл да спре преди мястото на удара и удар би
настъпил със скорост 21 – 24 км/ч.
В резултат на произшествието синът на ищцата Р.Ц.К.е починал.
На вещото лице –
лекар от ответната страна бяха поставени въпроси, на които бе даден отговор в приетата по делото СМЕ.. Вещото лице
заявява, че е установено наличие на алкохол в кръвта на пострадалия Радко
Костадинов в количество 2,5 промила., което се определя като граница между
средна и тежка степен на алкохолно опиване. Често пъти в тази степен се
заспива, губи се съзнание, понижени са температурата и болковата
чувствителност, лицето е цианотично, кожата е влажна
и студена, кръвното налягане е ниско, пулсът е забавен, може да има повръщане,
изпускане, равновесието е нарушено, говорът може да е неразбираем, нарушена е
координацията, забавени са реакциите и мисленето. Интензивността на резорбцията
на поетото количество алкохол в кръвта трае от 45 мин. до три часа, като има
значение възрастта, психическото състояние, честотата на употреба на алкохол,
емоциите.
Приетата по делото влязла в
сила присъда на Пловдивския наказателен съд има задължителен характер относно обстоялеството, че деянието е извършено от водача на лекия
автомобил, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Във връзка с възраженията на
ответната страна съдът допусна и разпита като свидетел водачът на лекия
автомобил, причинил катастрофата И. Н.Д..
В показанията си той заяви,
че катастрофата е станала на 12.01.2016 г. по пътя между гр. Карлово и гр.
Сопот, по посока гр. Сопот, около 23,00 ч. Свидетелят се е прибирал от работа,
както всеки ден, карал на къси светлини, със скорост 80 км/ч, въпреки че знаел,
че ограничението е 70 км/ч. Той познава пътя, тъй като минава по него поне 10 –
15 пъти на седмица. На неосветен участък, след отбивката
за язовира, на около 400 м., посока Карлово – Сопот, тъмен силует навлязъл на
пътя, на около пет метра пред автомобила, движел се е по посока на движение на
лекия автомобил. Свидетелят не го е видял, не е разпознал човек, не е имал
време да реагира, не е имал почти никакъв спирачен път. Намалил скоростта на 60
– 80 км/ч. Усетил удара отпред вдясно на автомобила. От момента, в който е
забелязал силуета, до момента на удара са минали 1,5 – 2 секунди. След удара
спрял вдясно на оширението, което на практика е
началото на гр. Сопот. Слязъл от автомобила, стъклото му било счупено. Върнал
се назад, горе – долу при мястото на удара, където видял счупения десен фар на
автомобила си. Не видял нищо на пътя, осветил с телефона и до канавката, върху
един храст с височина около 50 см. видял захвърлено яке, а пострадалият лежал
по – надолу от мястото, където е настъпил сблъсъкът, отстрани в канавката.
Обадил се на тел. 112 и линейката, която пристигнала след около 20 минути,
установила, че човекът е починал.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищцата поиска и съдът допусна разпит на
свидетеля Л.А.В..
В показанията си той заяви, че познава ищцата от повече от двадесет години,
заедно са работили. Знае какво се е случило със сина й през 2016 г. Двамата
живеят в гр. Баня и се виждат поне веднъж седмично. Ищцата няма съпруг, има
други деца. Починалият й син е бил около тридесет годишен, живеел в с. Анево,
на 15 км. От гр. Баня, двамата идеално се разбирали. Ищцата поне веднъж
седмично ходела на гости при сина си, той също я посещавал, много й помагал за
домакинството, цепил е дърва, помагали са си и финансово. Двамата са имали
прекрасни отношения. След смъртта му майка му много се променила, много се
притеснила.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизите.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД са за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие настъпилото на 12.01.2016 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач е причинил катастрофата.
Според посочената разпоредба, увреденият,
спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия
случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава
на непозволеното увреждане.
Както бе посочено
по – горе, налице е задължителност на присъдата на наказателния съд досежно това дали деянието е извършено, дали то е противоправно и дали е виновно.
В резултат на
станалото ПТП е причинена смъртта на сина на ищцата.
Причинената смърт
е в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на лекия
автомобил не бе опровергана.
В хода на
съдебното производство не бе доказано възражението за съпричиняване
на ответната страна, пред вид факта, че заключението и на комплексната СМАТЕ е
с голяма степен на вероятност. Установи се голяма концентрация на алкохол в
кръвта от страна на пострадалия, но не бе категорично установено именно тя да е
допринесла за катастрофата.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са
причинени болки и страдания, изразяващи се в получените дълбоки душевни травми и страдания,
предизвикани от загубата на много скъп човек, член на семейството и неин син,
починал в разцвета на силите си – на 44 години. Приживе те са били в добри
отношения, виждали се често, били са задружни
и изключително близки, между тях са съществували отношения на обич и
привързаност. Починалият е бил опора и подкрепа за майка си и сега, в резултат
на катастрофата, тя е лишена завинаги от присъствието му, обичта и грижите му. Тази
болка не може да отмине с времето.
С оглед на това, настоящият
съдебен състав, като съобрази описаните по-горе и доказани болки и страдания на
ищцата вследствие смъртта на един толкова близък за нея човек, техния вид,
интензитет и продължителност, и приложи принципа за справедливост, счита, че
искът е доказан както по основание, така и по размер, поради което следва да
бъде уважен така, както е предявен - за сумата 140 000 лв. – частичен иск
от 220 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 12.01.2016 г., до окончателното му изплащане.
Ищцата претендира
разноски – по списък, съответно адвокатско възнаграждение за адв. П.К., неин повереник,
съобразно чл. 38 ЗА и те следва да бъдат присъдени, пред вид уважаване на иска
в размер 4 730 лв., с ДДС.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ***, да заплати на К.Ф.Б., ЕГН **********, чрез адв. П.К.,***0, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя в размер 140 000 лв. – частичен
иск от сумата 220 000 лв., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, ведно със законна лихва върху присъдените суми,
считано от датата на увреждането – 12.01.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
„Д.З.“ ЕАД, да заплати на адв. П.К.,***0, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от
ЗА в размер 4 730 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: