РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Видин, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20241320102656 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „Топлофикация - Враца“ ЕАД гр. Враца,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим
Горки“ № 9, представлявано от изпълнителния директор Р. И. М., с която
против И. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, е предявен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл.
79 ЗЗД.
Твърди се, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот -
апартамент № 3, находящ се в ********, е потребител на топлинна енергия по
смисъла на §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката.
Сочи се, че за периода 30.04.2019 г. до 30.04.2023 г. от потребителите в
сградата - етажна собственост е потребявана топлинна енергия, чието
разпределение съгласно чл. 139 от ЗЕ се извършва по системата за дялово
разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър
по чл. 139а. В настоящия случай на 10.11.2000 г. сградата - етажната
собственост, в която се намира имота на ответникът е сключил договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
,,ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, като на нея потребителите са заплащали такса
за извършване на услугата. С влизане в сила на Наредба № 16 - 334 от
1
06.04.2007 г. за топлоснабдяването §5 договорните отношения между
потребителите и търговците, извършващи услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост се считат прекратени, като се
сключва договор между топлопреносното предприятие и лицето, извършващо
услугата дялово разпределение и се забранява на търговците, извършващи
дялово разпределение да събират такси за услугата, считано от отоплителен
сезон 2007/2008 г.
Излага, че съгласно чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ считано от отоплителен сезон
2006/2007 г. топлопреносното предприятие сключва договор с търговеца,
извършващ дялово разпределение при Общи условия, като в ал. 3 на същата
разпоредба изрично е указано, че то заплаща вместо потребителите и цената за
извършена услуга дялово разпределение.
Сочи, че за процесния период за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за имота ответникът дължи на
„Топлофикация - Враца” ЕАД цена както следва:
по ф/ра № **********/31.03.2021 г. до 30-04-19 - 7.20 лв.
по ф/ра № **********/31.03.2021 г. до 30-04-20 - 8.00 лв.
по ф/ра № **********/30.11.2021 г. до 30-04-22 - 10.10 лв.
по ф/ра № **********/30.11.2022 г. до 30-04-23 - 11.88 лв.,
Твърди се, че от кредитора е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е
образувано ч. гр. д. № 1410/2024 г. по описа на Районен съд – Видин, по което
е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.
47 от ГПК.
Иска се от съда да приеме за установено, че И. К. Б. дължи на
„Топлофикация – Враца“ ЕАД - гр. Враца сумата от 37,18 лв., представляваща
размера на цената за извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода:
по ф/ра № **********/31.03.2021 г. до 30-04-19 7.20 лв.
по ф/ра № **********/31.03.2021 г. до 30-04-20 8.00 лв.
по ф/ра № **********/30.11.2021 г. до 30-04-22 10.10 лв.
по ф/ра № **********/30.11.2022 г. до 30-04-23 11.88 лв.
Претендират се и направените разноски по исковото и заповедното
2
производство.
Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище
по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същият са указани последиците на чл.
133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
В исковата молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал
постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от
ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1,
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
3
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена
като се признае за установено, че ответника дължи претендираната парична
сума.
Във връзка с изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 37,18 лв., представляваща размера на цената за извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
по ф/ра № **********/31.03.2021 г. до 30-04-19 7.20 лв.
по ф/ра № **********/31.03.2021 г. до 30-04-20 8.00 лв.
по ф/ра № **********/30.11.2021 г. до 30-04-22 10.10 лв.
по ф/ра № **********/30.11.2022 г. до 30-04-23 11.88 лв.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
На основание чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ
/НЗПП/, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя
юрисконсултското възнаграждение, което ответникът следва да заплати на
ищеца в размер на 100.00 лева ,с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
С оглед цената на иска дължимата се по делото държавна такса възлиза
на 25 лв..При това положение именно тази сума следва да се присъди,а не
внесената от 75 лв.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящето производството, в размер на 25.00 лева за заплатена
държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и тези,
направени в заповедното производство, в общ размер на 75.00 лева /25.00 лева
за заплатена държавна такса и 50.00 лева- юрисконсултско възнаграждение/.
4
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи
и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг
посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова
сметка, както следва: IBAN: **************, BIC: UBBSBGSF в „ОББ“ АД.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. К. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. *************, че дължи на „Топлофикация - Враца“
ЕАД гр. Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, представлявано от изпълнителния директор
Р. И. М., сумата от 37.18 лв./главница/, представляваща размера на цената за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
по ф/ра № **********/31.03.2021 г.до 30.04.19 г. - 7.20 лв.
по ф/ра № **********/31.03.2021 г.до 30.04.20 г. - 8.00 лв.
по ф/ра № **********/30.11.2021 г.до 30.04.22. - 10.10 лв.
по ф/ра № **********/30.11.2022 г.до 30.04.23г. - 11.88 лв.,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от 14.05.2024 г. ./ датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК / до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ************* да
заплати на „Топлофикация - Враца“ ЕАД гр. Враца, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9,
представлявано от изпълнителния директор Р. И. М., направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1410/2024 г. по описа на РС - Видин в
общ размер на 75.00 лева /25.00 лева за заплатена държавна такса и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА И. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ************* да
заплати на „Топлофикация - Враца“ ЕАД гр. Враца, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9,
5
представлявано от изпълнителния директор Р. И. М., направени разноски в
исковото производство в размер на 25.00 лева за държавна такса,както и
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е
IBAN: **************, BIC: UBBSBGSF в „ОББ“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
Да се приложи препис от решението по ч. гр. д. № 1410/2024 г. по описа
на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6