Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, …….2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. № 5094/2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба от Г. ф. – длъжник по изп.д. №20217870400048 срещу
постановление на съдебния изпълнител от 22.03.2021 г. относно разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението
за разноските е незаконосъобразно, а определеното адвокатско възнаграждение на
взискателя – прекомерно. Иска последното да се намали до минимума от 200 лв., а
таксата по чл. 26 от Тарифата да се преизчисли съобразно намаленото
възнаграждение. Претендира деловодни разноски.
Взискателят не взема становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебния
изпълнител поддържа, че постановлението за разноските е правилно. Счита, че не
следва да се преизчислява таксата по т.26 от Тарифата, тъй като при
изчисляването й, в размера на събраните вземания, от които е определена, не са
включени разноските за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК.
Следва да се отбележи, че по изпълнителното дело е приложен изпълнителен способ - запор върху банкови сметки на длъжника, преди да изтече срока за доброволно изпълнение, с което е препятствана възможността длъжникът да плати доброволно в срока за доброволно изпълнение. Други изпълнителни действия не са извършени, а с наложения запор задължението е изцяло удовлетворено. Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 1860 лв., се явява прекомерно. Ето защо постановлението на съдебния изпълнител от 22.03.2021 г. се явява незаконосъобразно.
Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Постановлението, в частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.
2. Възраженията на жалбоподателя относно начина на определяне на таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, не не са основателни. Видно от мотивите на съдебния изпълнител, таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е определена законосъобразно - размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист – при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) и не са включени разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Ето защо жалбата в тази й част се явява неоснователна.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на основание чл.
435, ал. 2,
т. 7 ГПК, постановлението от 22.03.2021 г. на съдебния изпълнител по изп.д. №20217870400048,
в
частта за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лв. до определения
размер от 1800 лв., като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение – за сумата от 200 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.