№ 350
гр. София , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110207947 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10-337/12.05.2021 г., издадено от
заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на „ДЖ.П.С.К. е наложена
„имуществена санкция” в размер на 5000 лева за извършено административно
1
нарушение по чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1-во, пр. 1-во,
вр. ал. 4 от ЗППЦК, вр. § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП, изразяващо се в това, че на
01.10.2020 г., в гр. София, не е изпълнило задължението си в срок до
30.09.2020 г. да предостави на КФН публично уведомление на
консолидираната основа на финансовото си състояние за първото тримесечие
на 2020 г.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „ДЖ.П.С.К., в която са релевирани доводи за неговата
неправилност. Твърди се, че в АУАН и НП неправилно е прието, че
разпоредбата на чл. 100т, ал. 1, изр. 1-во ЗППЦК съдържа описание на две
отделни административни нарушения – неразкриване на процесната
информация пред КФН и пред обществеността. Изложено е, че се касае за
кумулативно задължение, поради което и е налице едно административно
1
нарушение. Релевирани са доводи за наличието на маловажен случай на
административно нарушение, поради което е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка е посочено, че не са настъпили
вредни последици от извършеното административно нарушение, като
задължението е изпълнено към момента на подаване на процесната жалба. По
изложените съображения, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател не изпраща
процесуален представител.
Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира пред съда за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление поради неговата
законосъобразност. В представени писмени бележки са изложени подробни
съображения относно неоснователността на релевираните с процесната жалба
възражения. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че процесната жалба е процесуално
допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление,
съдът констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
„ДЖ.П.С.К. е вписано под № РГ-05-1546 в регистъра на публичните
дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за
Комисията за финансов надзор, воден от КФН, като притежава статут на
емитент.
В срок до 30.09.2020 г. „ДЖ.П.С.К. не представило в КФН публично
уведомление на консолидираната основа за финансовото си състояние за
първо тримесечие на 2020 г.
При извършена документална проверка от св. Д. ИВ. АНГ. на длъжност
2
„старши експерт“ в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни
книжа и дружества със специална инвестиционна цел“, дирекция „Надзор на
инвестиционната дейност“, управление „Надзор на инвестиционната дейност“
на КФН, на място в КФН, било установено, че „ДЖ.П.С.К. не е представило в
КФН публично уведомление на консолидираната основа за финансовото си
състояние за първото тримесечие на 2020 г. в законоустановения срок до
30.09.2020 г.
На 21.10.2020 г. с вх. № 10-05-5580 „ДЖ.П.С.К. представило в КФН
посредством e-Register тримесечен консолидиран финансов отчет за
дейността си за първото тримесечие на 2020 г.
За така констатираното нарушение св. Д. ИВ. АНГ. съставила АУАН № Р-
06-853/19.11.2020 г. срещу „ДЖ.П.С.К. за извършено от дружеството
1
административно нарушение по чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1,
изр. 1-во, пр. 1-во, вр. ал. 4 ЗППЦК, вр. § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП. АУАН бил
връчен на представител на дружеството-жалбоподател.
Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № Р-10-337/12.05.2021 г. от заместник-председателя на КФН, с
което за описаното в АУАН административно нарушение на „ДЖ.П.С.К. била
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
НП било връчено на 17.05.2021 г. на представител на „ДЖ.П.С.К., като
дружеството в законоустановения 7-дневен срок подало жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Д. ИВ. АНГ.; разпечатка от електронната система на e-
Register по партидата на „ДЖ.П.С.К.; междинен консолидиран финансов
отчет към 31.03.2020 г. и междинен консолидиран доклад за дейността към
31.03.2020 г. на Д.П.Е.К. и Заповед № З-249/20.10.2020 г. на заместник-
председателя на КФН.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло
3
показанията на св. Д.А., която е извършила последваща проверка в
електронната система на КФН e-Register, като е и актосъставител.
Свидетелката е категорична, че е извършила проверка в e-Register, като е
установила, че дружеството-жалбоподател не е подало уведомление на
консолидираната си основа за финансовото си състояние за първото
тримесечие на 2020 г. Съдът кредитира показанията на св. А. като пълни,
последователни и логични. Освен това, възпроизведеното от св. А.
кореспондира с данните от приложената по делото разпечатка от
електронната система e-Register по партидата на дружеството-жалбоподател,
приложена на чл. 14 от делото, от която е видно, че процесната информация е
подадена от дружеството-жалбоподател в КФН на 21.10.2020 г. с вх. № 10-05-
5580. Това обстоятелство не е спорно между страните по делото.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло и изброените по-горе
писмени доказателства, като намира същите за пряко относими към предмета
на доказване по настоящото дело съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесните АУАН и НП отговарят на
изискванията на процесуалния закон. На първо място процесният АУАН е
съставен от св. Д. ИВ. АНГ., която съгласно Заповед № З-249/20.10.2020 г. на
заместник-председателя на КФН е оправомощена на основание чл. 222, ал. 1
ЗППЦК да съставя АУАН за извършени административни нарушения, за
които е предвидена административнонаказателна отговорност по чл. 221 от
ЗППЦК. Същевременно обжалваното наказателно постановление е издадено
от материално компетентно лице по смисъла на чл. 222, ал. 1 ЗППЦК, а
именно заместник-председателя на КФН.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. АУАН и НП съдържат
всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в
съдържанието им. С оглед на това, съдът счита, че процесният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички
4
императивни изисквания на ЗАНН, поради което са процесуалноправно
законосъобразни.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неправилното санкциониране на дружеството за извършване на едно и също
административно нарушение. Действително, по делото е приложено заверено
копие от НП № Р-10-336/12.05.2021 г. на заместник-председателя на КФН, с
което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в
1
размер на 5000 лева за извършено административно нарушение по чл. 100о,
ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1-во, пр. 2-ро, вр. ал. 3 ЗППЦК, вр. § 45,
т. 1 от ПЗРЗМДВИП, а именно непредставяне на обществеността на публично
уведомление на консолидираната основа за финансовото си състояние за
първото тримесечие на 2020 г. В случая, макар и да се касае до непредставяне
на една и съща информация за първото тримесечие на 2020 г., се касае за две
отделни задължения, респ. за две отделни административни нарушения. В
този смисъл с НП № Р-10-336/12.05.2021 г. „ДЖ.П.С.К. е санкционирано за
това, че не е представило процесната информация на обществеността, докато
с настоящото НП – че същата не е предоставена на КФН. В нормата на чл.
100т, ал. 3 от ЗППЦК е посочен редът за разкриване на информацията на
обществеността - чрез използване на информационна агенция или друга
медия, която може да осигури ефективното разпространение на регулираната
информация до обществеността във всички държави членки, а в чл. 100т, ал. 4
ЗППЦК редът за предоставянето й на КФН – по електронен път чрез „e-
Register“. С оглед на това, очевидно в случая се касае за две отделни
задължения на емитента, регламентирани в разпоредбата на чл. 100т, ал. 1
ЗППЦК. С оглед на това и с издаване на атакуваното НП не е допуснато
нарушение на принципа „non bis in idem“, регламентиран в разпоредбата на
чл. 17 ЗАНН, доколкото дружеството не е санкционирано два пъти за едно и
също административно нарушение. В този смисъл не са допуснати и
визираните нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП, касаещи неправилно
описание и квалифициране на административното нарушение.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
счита, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
5
1
административно нарушение по чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1,
изр. 1-во, пр. 1-во, вр. ал. 4 от ЗППЦК, вр. § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 100о, ал. 2 ЗППЦК „Емитентът, който
изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива
публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние
в срок до 60 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие“, като в ал.
4 на същата разпоредба е регламентирано какво следва да съдържа
посоченото уведомление. Съгласно чл. 100т, ал. 1, изр. 1-во, пр. 1-во ЗППЦК
„Емитентът или лицето, поискало без съгласието на емитента допускане
на ценните книжа до търговия на регулиран пазар, е длъжен да разкрива
публично регулираната информация чрез предоставянето й на комисията
….“, като съгласно чл. 100т, ал. 4 ЗППЦК в този случай регулираната
информация се разкрива по електронен път. От друга страна, съгласно § 45, т.
1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното
1
положение (ПЗРЗМДВИП) през 2020 г. срокът по чл. 100о, ал. 2 ЗППЦК се
удължава до 30.09.2020 г. В конкретния случай по безспорен начин се
установи, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на емитент на ценни
книжа, не е предоставил на КФН публично уведомление на консолидираната
основа за финансовото си състояние за първото тримесечие на 2020 г. в срок
до 30.09.2020 г. Същото е предоставено на регулатора едва на 21.10.2020 г.
Същевременно не е налице и изключението, визирано в разпоредбата на
11
чл. 100о, ал. 7 ЗППЦК, съгласно която изискванията на чл. 100о, ал. 1 – 6
ЗППЦК не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни
финансови отчети за дейността си, в срок до 30 дни от края на първо, трето и
четвърто тримесечие, със съответното съдържание по чл. 100o, ал. 4 ЗППЦК и
при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7 ЗППЦК. По делото е
безспорно установено, че „ДЖ.П.С.К. не е разкрило процесната отчетна
1
информация нито по реда на чл. 100o ЗППЦК, нито по чл. 100о ЗППЦК,
1
поради което в случая изключението по чл. 100о, ал. 7 ЗППЦК се явява
неприложимо.
С оглед на изложеното, съдът счита, че дружеството-жалбоподател е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.
1
100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1-во, пр. 1-во, вр. ал. 4 от
6
ЗППЦК, вр. § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП.
Предвид обстоятелството, че юридическите лица, каквото е дружеството-
жалбоподател, носят обективна, безвиновна отговорност е безпредметно да се
обсъжда субективната съставомерност на извършеното административно
нарушение.
За така извършеното нарушение от юридическо лице в санкционната
разпоредба на чл. 221, ал. 8, т. 3, вр. ал. 1, т. 3 ЗППЦК е предвидено
налагането на имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лева, поради
което наложената от наказващия орган имуществена санкция в размер на 5000
лева се явява законосъобразна. С оглед на обстоятелството, че наказанието е
наложено в минимален размер, е безпредметно да се обсъждат смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал.
3 ЗАНН, тъй като съгласно принципа „reformatio in pejus” положението на
жалбоподателя не може да се влоши само по подадена от него жалба. В този
смисъл НП се явява законосъобразно и в санкционната си част.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-
жалбоподател за наличието на маловажен случай на нарушение по смисъла на
чл. 93, т. 9 НК. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на
ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни
нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида
нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл.
93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като „маловажен” се взема
предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или
по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В
конкретиката на настоящия случай, съдът счита, че извършеното от
„ДЖ.П.С.К. административно нарушение не разкрива характеристиките на
1
маловажен случай на административно нарушение по чл. 100о, ал. 2, вр. ал.
4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1-во, пр. 1-во, вр. ал. 4 от ЗППЦК, тъй като не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Следва да
се отбележи, че обект на защита от нарушената правна норма са обществени
отношения, които касаят разкриване на информация пред регулаторния орган.
7
С непредоставяне на посочената информация в КФН, е възпрепятствана
възможността на регулаторния орган да извърши своевременна проверка и
текущ контрол на предоставените данни, поради което и обществените
отношения, обект на защита от нарушената разпоредба, са били засегнати в
степен, която да налага ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател. На следващо място, следва да се
посочи, че закъснението в подаването на информацията не е незначително –
21 дни след изтичане на законоустановения срок. При това положение,
настоящият съдебен състав счита, че по делото не са налице множество
смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обусловят извод за
наличието на маловажен случай на административно нарушение, поради
което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Следва да се посочи, че в
този смисъл е и константната съдебна практика на АССГ относно
неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН за извършени
административни нарушения по ЗППЦК, свързани с неразкриване на
информация пред КФН в законоустановения срок – Решение №
2478/13.04.2021 г. по адм. дело № 6744/2020 г. по описа на АССГ, VI-ти
касационен състав (10 дни закъснение в подаване на дължимата информация);
Решение № 5336/13.10.2020 г. по адм. дело № 5395/2020 г. по описа на X-ти
касационен състав (7 дни закъснение за подаване на процесната информация
до КФН); Решение № 7446/29.11.2019 г. по адм. дело № 11358/2019 г. по
описа на АССГ, VIII-ми касационен състав (30 дни закъснение в подаване на
регулираната информация); Решение № 2064/30.03.2021 г. по адм. дело №
370/2021 г. по описа на АССГ, XVI-ти касационен състав (41 закъснение за
предоставяне на информацията) и т.н.
Като не е приложил чл. 28 ЗАНН и е издал обжалваното наказателно
постановление, наказващият орган е приложил правилно материалния и
процесуалния закон.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва
да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
8
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането на едно
съдебно заседание с разпит на един свидетел, както и липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да
се определи в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл.
338 НПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-337/12.05.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на
„ДЖ.П.С.К. е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева за
1
извършено административно нарушение по чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл.
100т, ал. 1, изр. 1-во, пр. 1-во, вр. ал. 4 от ЗППЦК, вр. § 45, т. 1 от
ПЗРЗМДВИП.
ОСЪЖДА „ДЖ.П.С.К. с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „****************************, да заплати на
Комисия за финансов надзор сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззивемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9