№ 1239
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110201389 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Д. Ф. С., ЕГН **********, чрез
адв. И. С. – САК, срещу Наказателно постановление № 21-4332-
028187/08.03.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което
на Д. Ф. С. са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се
в това, че на 21.12.2021 г., около 22:05 часа, в гр.София, по бул.“Ботевградско
шосе“, с посока на движение от ул.“Челопешко шосе“ към ул.“Околовръстен
път“, управлява лек автомобил "ххххх" с рег. № хххххххххх, собственост на
З.В.С. с ЕГН **********, като при извършена проверка е установено, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 15.12.2021 г. по чл.
143, ал. 10 ЗДвП.
В депозираната по делото жалба се сочи, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа
на изложеното се поддържа, че няма как да се приеме за житейски логично,
че за престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС да
липсва вина (деянието не е осъществено от субективна страна), а
1
същевременно да е изпълнен състав на същото административно нарушение -
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Сочи се, че след като Софийска районна прокуратура е
приела, че няма извършено престъпление и не е образувала наказателно
производство, АНО е следвало да изложи в обжалваното наказателно
постановление аргументи, защо приема, че жалбоподателят е осъществил
състава на визираното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а не да подхожда
формално и да издаде НП само и единствено въз основа на съставен АУАН №
АА691770 без да ползва събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Счита се, че липсата на мотиви в атакуваното наказателно
постановление се явява самостоятелно основание за отмяна на същото поради
нарушаване на законоустановеното право на защита на санкционираното
лице. На следващо място се излага, че за да е налице основание за ангажиране
на отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, е
необходимо МПС да е управлявано с ясното знание, че същото е служебно
дерегистрирано поради посочените в нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП
основания, каквото знание в конкретния случай не е налице. По посочените
съображения се счита, че нарушението е несъставомерно от субективна
страна и се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло.
В съдебното заседание въззивникът Д. Ф. С., редовно призована, се явява
лично и адв.С., с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт. Процесуалният представител поддържа жалбата изцяло
по изложените в същата съображения. В дадения ход по същество моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се
сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
От събраните писмени доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на Д. Ф. С. срещу Наказателно постановление № 21-4332-
028187/08.03.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
2
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 21.12.2021 г., около 22:05 часа в гр.София, по бул.“Ботевградско
шосе“, с посока на движение от ул.“Челопешко шосе“ към ул.“Околовръстен
път“, жалбоподателят Д. Ф. С. управлява лек автомобил "ххххх" с рег. №
хххххххххх, собственост на З.В.С. с ЕГН **********. Същата била спряна за
извършване на полицейска проверка от екип на СДВР – ОПП, при която се
установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
15.12.2021 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление
на СРП от 23.02.2022 г. за отказ да се образува наказателно производство,
като материалите по преписката били изпратени на ОПП – СДВР за преценка
наличието на предпоставки за образуване на административнонаказателно
производство и налагане на административно наказание на конкретно лице.
В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел
"Пътна Полиция" на 08.03.2022 г. издал атакуваното наказателно
постановление, с което жалбоподателят Д. Ф. С. е санкционирана за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП й е наложена "глоба" в размер на 200 (двеста) лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 09.01.2023 г., която в законоустановения срок на 12.01.2023
г. депозирала жалба срещу същото, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния
автомобил; постановление на прокурор при СРП по пр. пр. № 6607/2022 г. по
3
описа на СРП, справка картон на водача, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г., Заповед № 513з-8127/09.11.2015 г. на Директор на СДВР,
справка от Информационния център на Гаранционен фонд относно лек
автомобил с рег. № хххххххххх.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
Настоящото административнонаказателно производство е стартирало
при предвидената в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН специална хипотеза,
след постановен отказ за образуване на наказателно производство с
постановление на прокурор при СРП, което е изпратено на наказващия орган.
Именно поради тази причина в случая не следва да се съставя АУАН,
съдържащ изискуемите от чл. 42 ЗАНН реквизити, а това автоматично води и
до отпадане на задължението на съда да осъществи преценка, досежно
спазването на останалите императивни изисквания, визирани в разпоредбите
на чл. 34, ал. 1, чл. 40, чл. 42 и чл. 43, ал. 5 ЗАНН. В контекста на изложеното,
неприложим се явява и 6-месечният давностен срок за издаване на НП по чл.
34, ал. 3 ЗАНН, доколкото законодателят е обвързал неговия начален момент
с датата на съставяне на АУАН, какъвто не следва да се изготвя.
При тези принципни уточнения, този съдебен състав намира, че
оспореното НП е издадено от компетентно длъжностно лице, видно от
изисканите писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на НП – неговата форма
и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона
конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които е намерило проявление в
обективната действителност, а с това правото на защита на привлеченото към
4
отговорност лице е гарантирано в пълна степен. Наказващият орган е изложил
факти за служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП
на 15.12.2021 г., като в случая не е било необходимо да се фиксират изрично
причините за същата, доколкото достоверността на процесните
обстоятелства, които поначало не са част от състава на възведеното
"административно обвинение", следва да бъде установена именно в рамките
на настоящото производство.
Предвид изложеното, НП е съставено без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната му на
формално основание, като релевираните в жалбата оплаквания в очертаната
насока са изцяло несъстоятелни.
В настоящия казус категорично се установява, че на инкриминираната
дата 21.12.2021 г. жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил "ххххх
Авенсис 2.2 Д4Д" с рег. № хххххххххх, чиято регистрация е била служебно
прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което от обективна страна
е осъществила състава на вмененото й нарушение.
Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като
административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, където е ситуирано
правно задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Управляваното от жалбоподателя МПС е със
служебно прекратена по електронен път регистрация на 15.12.2021 г., на
основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради неизпълнено от собственика правно
задължение да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност
на автомобилистите", в който смисъл са и изискванията на чл. 18, т. 2 във вр.
с чл. 18б, ал. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства /обн. в ДВ бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от същата
дата, приета от министъра на вътрешните работи/.
Независимо от констатацията за пълна обективна съставомерност,
настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е налице
корелативно необходимата субективна страна на вмененото нарушение, в
5
каквато насока възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата, са
изцяло основателни. От инкорпорирания по делото доказателствен материал
се изяснява, че управляваният лек автомобил е собственост на различно
физическо лице и че органите на ОПП - СДВР са разпоредили служебна
дерегистрация по електронен път на 15.12.2021 г., поради неизпълненото от
собственика З.В.С. правно задължение да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите". По делото не са събрани
доказателства Д. Ф. С. да е съзнавала факта, че е водач на МПС с прекратена
регистрация, още повече, че за същата не е бил уведомен и самият собственик
от ГФ съгласно чл. 574, ал. 10 КЗ, съответно от МВР, съобразно изискванията
на чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП.
Липсата на представи относно посоченото фактическо обстоятелство
мотивира извод за отсъствието в съзнанието на въззивника Д. Ф. С. на знание
за неговото реално съществуване. Налице е фактическа грешка по смисъла на
чл. 14, ал. 1 НК във вр. с чл. 11 ЗАНН, която изключва умисъла, тъй като
познанието на всички факти от конкретната действителност, визирани в
състава на дадено административно нарушение е абсолютно необходимо
условие за предвиждане на общественоопасните последици или за осъзнаване
на общественоопасния характер на деянието, а противното препятства
възможността за формиране на интелектуалния момент на вината в
съзнанието на дееца, какъвто е именно и процесният случай. Фактическата
грешка изключва и непредпазливостта, доколкото самото незнание на
обсъденото фактическо обстоятелство не се дължи на проявена
непредпазливост от жалбоподателя, имайки предвид, че превозното средство
е разполагало със свидетелство за регистрация и е било с поставени
регистрационни табели, както и че за водачите не съществува правно
задължение да извършват справки в съответната структура на МВР относно
евентуалната му служебна дерегистрация.
Българската правна система не позволява обективното вменяване на
отговорност, тъй като съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е
само онова общественоопасно деяние, физическата страна на което се
изразява в действие или бездействие, обявено е за противоправно и наказуемо
и е извършено виновно. Прекратяването на регистрацията не е сигурна и
неизбежна, а потенциална възможност, предпоставена от изричното
уведомяване на полицейските органи от страна на ГФ за липсата на сключена
6
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
Управлението на МПС от лице, което не е собственик, без наличието на
процесната застраховка представлява административно нарушение по чл. 638,
ал. 3 КЗ, но само по себе си това противоправно действие не е достатъчно за
възникване на отговорност и по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, отчитайки предвидения
от законодателя сложен фактически състав, включващ надлежното
уведомяване на собственика за прекратената регистрация от органите на МВР
и последващото узнаване на този релевантен факт от водача-несобственик.
Ето защо, този съдебен състав намира, че в процесния случай отсъства
изискуемата субективна страна на вмененото административно нарушение,
ведно с нейните интелектуални и волеви параметри.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то отговорността на жалбоподателя е
ангажирана при некоректно приложение на материалния закон.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-028187/08.03.2022 г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на Д. Ф. С. са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8