Решение по дело №1257/2021 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 8, ал. 3 от Закон за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН).

Образувано е по жалба от "Трейд Експрес-Л" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Й. Л. и Д. М. Л. – заедно и поотделно, подадена чрез адв. М. К., срещу Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-203/29.04.2021 г. на Зам.-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на основание чл. 7, ал. 1, т. 8 и чл. 8, ал. 2, т. 3 ЗЗНН са: 1. определени на оспорващото дружество нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. по видове, както следва: котелни горива – 15,947 тона; 2. разпоредено е дружеството да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации в съответствие с определеното по т. 1, като създаде и вложи до 1 юли 2021 г. количествата нефтопродукти; 3. разпоредено е да съхранява запасите по т. 1 до 30 юни 2022 г.; 4. разпоредено е да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации по т. 1.

С жалбата се настоява, че оспорваният акт е незаконосъобразен, издаден е при нарушение на процесуалния и материалния закон и е нецелесъобразен.

Като процесуално нарушение се сочи това, че не е била възложена проверка от надлежния административен ръководител преди издаване на обжалваното разпореждане, а е извършена проверка по повод контрол на спазване на изискванията за деклариране по реда на ЗЗНН. Поддържа се, че дружеството не е било уведомено за отпочнатата процедура и административното производство по отношение на него, което го е лишило от възможност да участва. Според оспорващия процесуално нарушение е и липсата на аргументация на дружеството е определено именно това количество, не е ясно кои фактори са взети предвид, при използване на коя формула е направено изчислението, какъв е среднодневният нетен внос съобразно чл. 12 ЗЗНН, каква част е извършен от дружеството и дали това съотношение е спазено.

На следващо място, позовавайки се на нормите на § 1, т. 11 и т. 12 от ПР на ЗЗНН и чл. 2 ЗЗНН, оспорващият твърди, че не е задължено лице по смисъла на ЗЗНН, доколкото не е съхранител, а и продуктите, които внася не попадат в категорията, определена в чл. 2, ал. 1 ЗЗНН, поради което независимо от формалното посочване в чл. 12, ал. 11 ЗЗНН, дружеството не следва да създава и поддържа запаси от котелно гориво. Изтъква се, че дружеството никога не е внасяло и/или търгувало с горива, за да му бъде възложено в тежест поддържането на запаси от котелно гориво.

При преценката за целесъобразност, според оспорващия следва да се съобрази, че закупуването на котелно гориво и евентуалното създаване и/или наемане на мощности за съхранение би поставило дружеството в положение на фактическа загуба и фалит, като извършването на подобен разход е абсолютно невъзможно за оспорващия. Настоява се, че разпореждането е нецелесъобразно и икономически необосновано. Разяснява се, че дружеството внася в страната само и единствено разфасовки на моторни масла за краен потребител в количество до 210 кг и не търгува с горива, т.е. не поддържа съоръжения за съхранение на котелно гориво и не разполага с възможност за съхранение на такова.

Искането е да се отмени оспорваното разпореждане.

В хода на делото оспорващото дружество, чрез пълномощника си адв. К., поддържа възражението, че дружеството не е лице, което да внася и да ползва или само по себе си да съхранява и търгува с котелно гориво, за да му бъде разпоредено да съхранява такова, като сочи, че това се потвърждава от заключението на СХЕ. Позовавайки се на заключението по СИЕ, се изтъква, че 4,12% от печалбата на дружеството следва да бъде отделена, за да бъде изпълнено оспореното разпореждане в този му вид, което не отговаря на изискванията на пропорционалност, съразмерност и необходимост.

Ответникът – Зам.-председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), с придружителното писмо, с което изпраща на съда жалбата, изразява становище за неоснователността й, като сочи подробни доводи за законосъобразност на оспореното разпореждане. В хода на съдебното производство, чрез гл. юриск. Е. С. И. и Д. М., се поддържа, че разпореждане е издадено при правилно установена фактическа обстановка, след като административният орган е събрал относимите доказателства, нужни за пълното изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Настоява се, че разпореждането е издадено в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 8, ал. 3 ЗЗНН и в него са посочени документите, въз основа на които са определени нивата на запасите за извънредни ситуации на дружеството, като са посочени и точните правни норми, на които то се основа. Уточнява, че нивата на запаси за извънредни ситуации на дружеството са определени по реда на чл. 23, ал. 3 ЗЗНН - пропорционално на участието на „Трейд Експрес-Л” ООД спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година. Посочва, че участието на дружеството е изчислено, съгласно чл. 14 ЗЗНН, по формула 1.2. от методиката като дружеството разполага с количествата, които се включват в изчисленията - данните са въз основа на декларираните от него в справката-декларация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН налични количества смазочни масла към 1 януари 2020 г. (24,700 тона) и към 31 декември 2020 г. (21,600 тона), както и ВОП на смазочни масла (89,600 тона - декларирани от дружеството и установени при проверката). Участието в равностойност на нефт се получава чрез умножаване на количествата с коефициент 1,065, съгласно чл. 14, ал. 6 ЗЗНН.

С подробни съображения за неоснователността на жалбата, в съдебно заседание се пледира за потвърждаване на оспореното разпореждане, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени бележки. Изтъква се, че предвид обжалваният акт е издаден от компетентен орган, отговаря на целта на закона. Позовавайки се на СХЕ и СИЕ, ответникът настоява, че безспорно е доказано, че оспорващият е задължено лице по § 1, т. 11 ДР ЗЗНН, внесените масла са енергийни продукти, размерът на задължителните запаси за извънредни ситуации за оспорващия е правилно определен. Изтъква се, че следва да се съобрази баланса на обществения и частния интерес, предвид характера на разпореждането, което е постановено в защита на особено важни държавни интереси, а именно: снабдяването с течни горива в извънредни ситуации в рамките на едногодишен период, като частният интерес на дружеството, обоснован единствено от икономическите показатели не може да се противопостави на обществения интерес.

Административен съд - Варна, след като обсъди и прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-10-150 от 29.05.2017 г. (на л.8-9 от преписката), издадена от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), на основание чл. 8, ал. 5 ЗЗНН, са делегирани на зам.-председателя на ДА ДРВВЗ да изпълнява правомощията по определяне индивидуалните нива на запасите на агенцията и на задължените лица за всеки период на съхраняване (раздел I., т. 1. 1).

Със Заповед № РД-10-214 от 04.08.2020 г. (л.53 от преписката) на Председателя на ДА ДРВВЗ, на основание чл. 8, ал. 2, т. 1-3, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 7, 7а и 8 и чл. 12-15 ЗЗНН, са утвърдени Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН, въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент /Е0/ № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт (л.54-60 от преписката) и Методика за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН и нивата на целевите запаси от нефтопродукти по чл. 2, ал. 2 ЗЗНН, въз основа на потреблението на територията на страната, в равностойност на нефт. Методиките са публикувани на интернет страницата на ДА ДРВВЗ.

С писмо с изх. № 07-04-187 от 01.03.2021 г. с приложения (л.62-73 от преписката) Националният Статистически Институт (НСИ) уведомява ДА ДРВВЗ относно статистическите данни за 2020 г., във връзка с прилагането на ЗЗНН и в изпълнение на чл. 4, ал. 5, т. 2 ЗЗНН.

От страна на дружеството- жалбоподател е подадена Справка-декларация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. (л.10-14 от преписката). Видно от представеният към преписката документ, изхождащ от самото дружество през упоменатия период на календарната 2020 г. са доставени на територията на страната (ВОП), 21,600 тона смазочни масла, в това число базови масла.

Във връзка с така постъпилата в ДА ДРВВЗ справка-декларация и поради неяснота в съдържанието на същата, с писмо изх.№ 757/17.03.2021 г. е посочено, че на основание чл. 7, ал. 1, т. 11 и чл. 12, ал. 4 ЗЗНН, с оглед коректното определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации и във връзка с декларираните данни, е необходимо да бъде извършена проверка по документи и в 7-дневен срок от получаване на писмото от страна на дружеството следва да бъдат представени извлечения от счетоводната система, съдържащо начално салдо (към 01.01.2020 г.) и крайно салдо (към 31.12.2020 г.), както и опис на документите, удостоверяващи осъществени от „Трейд Експрес-Л“ ООД през 2020 г. внос и/или ВОП, ведно с по един комплект от съпътстващите документи за една доставка на вид продукт.

С писмо вх.№ 945/30.03.2021 г. „Трейд Експрес-Л“ ООД (л.23-52 от преписката) изпраща до ДА ДРВВЗ счетоводна справка-извлечение от оборотна ведомост на стоките за 2020 г., в това число НС – 24699,20 кг. и КС – 21600 кг; 6 броя удостоверения от ТУ на ТД Северна Морска митница и уведомление за получаване на акцизни стоки, освободени от потребление на територията на друга държава-членка, съгласно чл. 76в.

Със Заповед № ГМ-26/15.04.2021 г. на Директора на ТД „Държавен резерв“ – Варна (л.20-21 от преписката), на основание чл.12, ал. 4 ЗЗНН, чл. 24, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 1/28.07.2014 г., във вр. чл. 17, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т.2 от Устройствения правилник на ДА ДРВВЗ и писмо на Председателя на ДА ДРВВЗ, е разпоредено да се извърши извънпланова проверка на основание чл. 7, ал. 1, т. 11 и чл. 12, ал. 4 ЗЗНН и чл. 24, ал. 1 от Наредба № 1/28.07.2014 г. в „Трейд Експрес-Л“ ООД, като се проверят оригинални документи, удостоверяващи количествата нефт и нефтопродукти от внос и вътрешнообщностни пристигания, осъществени през предходната календарна година. Наредено е още проверката да се извърши от комисия в състав: Председател – Г. Ж. Ж. (главен експерт при ТД ДР Варна), и членове: Н. П. А. (главен експерт при ТД ДР Варна) и Н. С. Н. (началник сектор при ТД ДР Варна. Наредено е още проверката да се извърши на 15.04.2020 г. на адреса на управление на „Трейд Експрес-Л“ ООД в [населено място], [улица].

За резултатите от извършената проверка е изготвен Констативен протокол № ГМ-24/15.04.2021 г. (л.18-19 от преписката), съобразно заключението на който за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. „Трейд Експрес-Л“ ООД е извършило ВОП на смазочни масла, в т.ч. базови масла, в размер на 89,600 тона.

Изготвена е Докладна записка от Главния директор на ГД ДРВВЗ до Председателя на ДА ДРВВЗ с рег.№ 1755 от 27.04.2021 г. (л.74-90 от преписката), относно нива на запаси за извънредни ситуации (ЗИС) по ЗЗНН, които задължените лица и ДА ДРВВЗ следва да поддържат за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. В докладната записка е отразено, че: ДА ДРВВЗ е изпълнила разпоредбите на чл. 12, ал. 1 ЗЗНН, като са изчислени и определени нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти, които страната трябва да поддържа за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г.; разгледана и анализирана е информацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗНН, констативните протоколи, информацията от Националния статистически институт (НСИ) за 2020 г.; изчисленият нетен внос и ВОП на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива в равностойност на нефт е 4 271 355 тона, респ. среднодневен нетен внос и ВОП – 11 670 тона; изчисленото потребление по видове нефтопродукти в равностойност на нефт, като сума от агрегирания показател "брутни вътрешни доставки", определен в глава 3.2.2. 11. от приложение В към Регламент (ЕО) № 1099/2008 – 2805 454 тона, респ. среднодневно потребление – 9 198 тона. Общите количества ЗИС, изчислени въз основа на 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП е 1 050 333 тона; общите количества ЗИС, изчислени въз основа на 61 дни среднодневно потребление е 561 091 тона. В изпълнение на чл. 12, ал. 2 ЗЗНН във връзка с § 19а от ПЗР към ЗИД на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, се предлага утвърждаване на общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г.; съгласно т. 4 от Методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН, въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, за изчисляване на количествата крайни нефтопродукти, които ще обезпечават определеното ниво на ЗИС, се използва процентното съотношение между представеното по реда на чл. 4, ал. 5, т. 2, буква "в" ЗЗНН годишно потребление по видове нефтопродукти спрямо общото годишно потребление на всички нефтопродукти; сумата от получените количества нефтопродукти трябва да е равна на съответното количество ЗИС, което те обезпечават. В табличен вид са посочени нивата на ЗИС за коментирания период, като е предложено издаването на общо разпореждане за създаване на нива на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода според приложение, като е приложен и проект на заповед за вписване в Регистъра на задължените лица за този период на физически и юридически лица, които през 2020 година са внасяли и реализирани ВОП на територията на страната на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент /Е0/ № 1099/2008 и на тежки горива.

Със Заповед № РЗЛ-4 от 27.04.2021 г. на Председателя на ДА ДРВВЗ (л.104-114 от преписката), издадена на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" и чл. 23 ЗЗНН, е наредено да бъдат вписани в Регистъра на задължените лица за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. изчерпателно изброени дружества, които през 2020 г. са внасяли и осъществявали ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, като под № 203 фигурира оспорващото дружество.

Съответно, издадено е Общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2021– 30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 ЗЗНН (л.91-103 от преписката) като под № 203 в разпореждането е вписан оспорващото юридическо лице и определените му нива на ЗИС от 15,947 тона котелни горива.

На 29.04.2021 г. от Заместник-председателя на ДА ДРВВЗ е издадено оспореното в настоящото производство Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-203 от 29.04.2021 г. (л.5-6 от преписката), с което на основание чл. 7, ал. 1, т. 8, чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 5, чл. 12 и чл. 23 ЗЗНН и Заповед № РД-10-150/29.05.2017 г., на жалбоподателя са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. по видове, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗНН, както следва: котелни горива в размер на 15,947 тона; разпоредено е дружеството да приведе определеното ниво на запаси за извънредни ситуации, като създаде и вложи до 1 юли 2021 г. количествата нефтопродукти при спазване условията на чл. 30, ал. 1 ЗЗНН; да съхранява определените запаси за извънредни ситуации за срок до 30 юни 2022 г.; да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка определените запаси за извънредни ситуации. В мотивите на разпореждането е посочено, че са взети предвид представената информация по реда на чл. 4, ал. 2 и ал. 3, ал. 5, т. 2, б. "а" - 4 271 355 тона, б. „б“ подбуква "бб" – 0,07, б. "в" - 3 366 545 тона, обстоятелствата по чл. 12, ал. 4 и чл. 14 ЗЗНН, Докладна записка № 1755 от 27.04.2021 г., изчисленията по "Методика за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт", утвърдена със Заповед № РД-10-214 от 04.08.2020 г. и „Общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ“ за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 ЗЗНН, утвърдено от председателя на ДА ДРВВЗ.

Приети са и представените допълнително от жалбоподателя доказателства, за изпълнение от страна на оспорващото дружество на процесното оспорено разпореждане, както и доказателства за постановени и за следващите години – 2022 г., 2023 г. и 2024 г. разпореждания и за изпълнението им от дружеството - Разпореждане за създаване на запас за извънредни ситуации Р-12-220/28.04.2022 г. на Зам. Председателя на ДА ДРВВЗ; Договор № 18/22.06.2022 г. за създаване и съхранение на запаси в публичен склад, сключен с „ПОЛИХИМ - СС“ ЕООД, [населено място]; Разпореждане за създаване на запас за извънредни ситуации Р-12-241/26.04.2023 г. на Зам. Председателя на ДА ДРВВЗ; Договор № 25/02.06.2023 г. за създаване и съхранение на запаси в публичен склад, сключен с „ПОЛИХИМ - СС“ ЕООД, [населено място]; Разпореждане за създаване на запас за извънредни ситуации Р-12-213/26.04.2024 г. на Зам. Председателя на ДА ДРВВЗ; Договор № 59/03.06.2024 г. за създаване и съхранение на запаси в публичен склад, сключен с „ПОЛИХИМ - СС“ ЕООД, [населено място].

По делото е допусната и извършена съдебно-химическа експертиза (СХЕ) от вещото лице инж. Т. Д.. Приетото по нея заключение съдът кредитира, като компетентно, обективно, обосновано с приетите по делото писмени доказателства. Вещото лице, изхождайки от спецификациите на внесените от „Трейд Експрес-Л” ЕООД масла, дава заключение, че дружеството има внос на напълно синтетично моторно масло, напълно синтетичен всесезонен смазочен продукт, минерален всесезонен смазочен продукт, смазочен продукт на база на синтетични полимери, всесезонен полу-синтетичен смазочен продукт и хидравлични смазочни продукти с минерален произход (синтезирани на база на специално подбрани парафинови базови продукти (минерален произход) и висококачествен пакет присадки), което означава, че има внос и от трите вида масла - минерални, синтетични и полусинтетични. Според експертът, тъй като т.3.4.20. от Приложение А на Регламент (ЕО) 1099/2008 включва всички категории основни съставки на смазочните масла, внесените от „Трейд Експрес-Л” ЕООД масла попадат в определението за смазочни материали. Според вещото лице тежко гориво е нефтопродукт, включен в подпозициите съгласно т.2, б."е" от допълнителните забележки на глава 27от Комбинираната номенклатура, (пo ЗЗНН, §1). По гл. 27 от КН, т.2 буква г) тежки масла са маслата и препаратите, които при дестилация по метод ASTM D 86, до 250°С дестилират по-малко от 65 обемни %, включително загубите, или за които процентът на дестилация при 250°С не може да бъде определен по този метод, а по т.2 буква е) тежки горива са тежките масла, описани в точка г), различни от газьола, описан в точка д). Внесените от дружеството масла отговарят на определението за тежки масла. Според т.2 буква е) на глава 27 от КН тежките масла, описани в точка г) влизат в определението за тежки горива. Внесените от жалбоподателя масла по КН отговарят на т.2 буква г) тежки масла и съответно на т.2 буква е) за тежки горива. Вещото лице посочва, че оспорваните масла отговарят на т.3.4.20. смазочни материали от приложение А към Регламент (ЕО) 1099/2008, следователно са енергийни продукти. В Приложение Б, т. 4. „Нефт и нефтопродукти“ на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор, като 18. в колона „енергиен продукт“ са записани смазочните материали (виж извадка 4. L), с което се потвърждава, че оспорваните масла като смазочни материали по т.3.4.20 са енергийни продукти. Маслата са потенциални носители на енергия и не случайно пламната точка на маслата се контролира като един от важните параметри при определяне качествата на всички масла. Те горят с отделяне на топлина, но на практика не се използват като гориво по икономически причини. Мазутът може да се използва пряко като гориво в някои котелни уредби, но е и суровина за получаване на смазочни масла. Вакуумната дестилация се свежда до нагряване на мазута при висока температура - от 300 до 550°С и ниско налягане (във вакуумни условия). Внесените продукти през 2020 г. от „Трейд Експрес-Л” ЕООД са тежки горива и като горива са енергийни продукти - отговарят на чл.2, буква г) от Регламент (ЕО) 1099/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор, според която „енергийни продукти" означава горива, топлоенергия, възобновяема енергия, електроенергия, или всяка друга форма на енергия. Така според вещото лице, внесените от оспорващия през 2020 г. масла са енергийни продукти по смисъла на чл.2, буква „и“ на Директива 2009/119 и Регламент 1099/2008 на ЕП и Съвета от 22 октомври 2008 г ЗЗНН. От прегледа на материалите по делото, експертът е заключил, че „Трейд Експрес-Л” ЕООД за 2020 г. са внесли 98938 кг смазочни масла и това отговаря на изискването на чл.12 ЗЗНН.

В съдебно заседание заключението на вещото лице оспорено от процесуалния представил на жалбоподателя в частта му, където са включени дефинициите, регламентиращи митническите отношения. При разпита си експертът посочва, че е описала митническата тарифа, за да се убеди тя самата, че тези номенклатурни кодове, които са упоменати в сертификатите, получени от жалбоподателя, действително отговарят и на митническата тарифа. Затова е описала и кодовете по ТАРИК, като действително кодовете по ТАРИК отговарят на конкретно внесените масла. Кодът означава какви свойства имат маслата, какви качества, за какво се употребяват, количествата и дали отговарят на изискванията, за които става въпрос в делото. В допълнение вещото лице посочва, че е съобразила определението за неенергийни продукти, защото внесените смазочни продукти са завършени продукти. Това е продукт, който сам по себе си, първо, е тежко масло и по химична технология това са продукти – съединения, които са с много дълга верига и са тежки въглеводороди. Освен това по определенията, които дава регламента и по приложенията също са тежки масла. Тежките масла, пак по регламента, са съставка на тежките горива, поради което и като химична технология, и като Европейско законодателство и по ЗЗНН е потвърдено, че това са горива. Те не са суровина и не се внасят като такава. Смазочните масла са самостоятелен продукт и са внесени като завършен продукт за употреба. Не се влагат в горивата. Не спадат към неенергийните продукти, те са си продукт, който си е горивен.

Предвид заключението на вещото лице по СХЕ, което се позовава на т. 2, буква „г“ и буква „е“ от Допълнителните забележки на глава 27 от Комбинираната номенклатура и на т. 4.1 от Приложение Б на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката на енергийния сектор, съдът приема, че внасяните от оспорващия продукти като смазочни материали по т. 3.4.20 от Приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 са тежки горива и енергийни продукти по смисъла на чл. 2, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 1099/2008, предвид и уточнението на вещото лице в съдебно заседание вещото лице, че внасяните от Дружеството продукти през 2020 г. са самостоятелни и завършени продукти, готови за употреба, не са суровина, не се влагат в горива, не се преобразуват в гориво.

По делото са допуснати и извършени общо три съдебно-икономически експертизи от вещото лице Г. К.. Приетите по тях заключения съдът също кредитира, като компетентни, обективни, обосновани с приетите по делото писмени доказателства.

В първото си заключение си вещото лице К. посочва, че общото количество запаси от нефт и нефтопродукти, което РБ следва да поддържа (като се вземе предвид чл.3 от Директива 2009/119 и Приложение I и Приложение II) е 1 050 333 тона. В РБ по-голямата от двете величини между 90 дни среднодневен нетен внос и 61 дни среднодневно вътрешно потребление е 90-дневният среднодневен внос. Вещото лице е установило също, че количеството гориво за съхранение е изчислено само на база вноса на минерални масла над 1 л. Посочено е още, че в РБ за изчисляване на нивата на вече създадените запаси се използва метод „а)“ , който е съобразен с регламента на Приложение ІІІ по отношение на това какво да включва и какво да не включва изчислението. Общото ниво на съхраняваните количества запаси от нефт и нефтени продукти от РБ следва, според вещото лице, да бъде 1 050 333 тона, от които 700 222,169 тона е сумарното задължение на всички задължени лица, обезпечаващо 60 дни. В същото време пропорционалното участие на жалбоподателя спрямо общото участие на всички задължени лица в общия нетен внос и вътреобщностни придобивания/пристигания на територията на страната през предходната календарна година (2020), съобразно чл.23, във вр. с чл.14 ЗЗНН е 0,002277%. Вещото лице изчислява, че участието на жалбоподателя в нетния внос и вътреобщностни придобивания/пристигания, изчислено по видове енергийни продукти по Приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива в равностойност в нефт, съобразно осъществената от него дейност през предходната година, коригирано с промяна на запасите и преобразувано в еквивалент на суров нефт е 98,726 тона, като това количество съответства на количеството, което е изчислил и ответникът. Размерът на запасите за извънредни ситуации, които жалбоподателят следва да създаде и поддържа са смазочни масла с еквивалент в суров нефт според вещото лице възлиза на 15,947 тона, който размер, според експерта съвпада с определеното в оспореното понастоящем Разпореждане № Р-12-203/29.04.2021 г. на ДА ДРВВЗ.

Във второто си заключение, вещото лице К. установява, че размерът на разходите, които жалбоподателят следва да направи за създаване и поддържане на определените с оспорвания административен акт запаси за извънредни ситуации за целия период, в който е задължен от процесното разпореждане 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. При създаване и съхранение в публичен склад по ЗЗНН, предвид и сключения от оспорващия Договор № 23/2021 от 24.06.2021 г. с „Полихим-СС“ ЕООД, за една година, възлиза на 2 870,46 лв. без ДДС, доколкото оспорващото дружество избира този вариант за създаване и съхранение на ЗИС, тъй като не използва в стопанската си дейност котелно гориво и не разполага със собствен данъчен склад за съхранение на такова. Експертът посочва, че ако оспорващият беше решил да създаде самостоятелно ЗИС, за закупуване на количеството котелно гориво са необходими 12 757,60 лв. без ДДС и без акциз (ако горивото се съхранява в данъчен склад), наемната цена на цистерна за съхранение в данъчен склад, с какъвто дружеството не разполага е 135,55 лв. на месец, без ДДС. В допълнение посочил, че ако не беше изпълнил разпореждането и не бе направил разходи по създаване и поддръжка на ЗИС, жалбоподателят е щял да реализира с 2,06% по-висока счетоводна печалба за 2021 г. При разпита си в съдебно заседание експертът допълва, че според баланса на дружеството-жалбоподателя, то няма свободен ресурс. Ако беше си закупило горивото, дори само този разход би се отразил на дружеството-жалбоподател, защото най-малкото трябваше да изтегли кредит.

Настоящият състав на съда е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС с подробно формулирани въпроси относно това може ли икономически оператор, който внася определен вид нефтопродукт, да бъде задължен да създаде запаси от друг вид нефтопродукт на основание член 3 от Директива 2009/119/ЕО2, и при утвърдителен отговор — какъв е обхватът на това задължение?

С Решение от 30.04.2024 г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22 Съда на ЕС реши:

1) Член 3 във връзка с член 1 и член 2, първа алинея, букви и) и й) от Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 година за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, изменена с Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г., трябва да се тълкува в смисъл, че: държавите членки не са длъжни да поддържат запаси за извънредни ситуации за всички категории енергийни продукти, посочени в глава 3.4 от приложение А към Регламент (СЕ) на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор, изменен с Регламент (ЕС) 2019/2146 на Комисията от 26 ноември 2019 г. Напротив, те могат да изпълнят вмененото им с член 3 задължение за поддържане на запаси за извънредни ситуации, като поддържат запаси за извънредни ситуации, състоящи се само от някои от тези категории продукти.

2) Членове 3 и 8 от Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации на икономически оператор, който е извършвал внос на енергийни продукти, включени в глава 3.4 от приложение А към Регламент № 1099/2008, изменен с Регламент 2019/2146.

3) Разпоредбите на Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, във връзка с членове 16 и 17 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат положение, при което вносът, осъществен от даден икономически оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по глава 3.4 от приложение А към Регламент №"1099/2008, изменен с Регламент 2019/2146, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан нея, а това задължение представлява значителна финансова тежест за него, при условие че посоченото задължение е пропорционално.

С оглед така постановеното решение на СЕС, съдът с Определение № 4804/10.05.2024 г. (л. 429 от делото) подробно указва на ответника доказателствена тежест да установи по делото пропорционалността на засягането на оспорващия с обжалвания съдебен акт, като оспорващият представя подробно становище (л. 434), с което обосновава съразмерността на засягането на оспорващия.

По искане на оспорващия съдът допуска съдебно-икономическа експертиза с вещото лице Г. К. за установяване как се отразява на финансовото състояние на дружеството, разходът за закупуване на горивото по разпореждането с външни средства, ако вместо за кредитиране на дейността си, оспорващият използва средствата за закупуване на гориво. Приетото по нея заключение съдът също кредитира, като компетентно, обективно, обосновано с приетите по делото писмени доказателства. В заключението си вещото лице К. е посочило, че ако оспорващото дружество би отделило средства в размер на 12 757,60 лв. от привлечен кредитен финансов ресурс за създаване на собствен запас за извънредни ситуации в размер на 15,947 тона тежко гориво за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г., то би претърпяло следните загуби: - би заплатило лихви в размер на 382 ,73 лв.; - би заплатило наем за съхранение на собствения си ЗИС в данъчен склад в размер на 1 626,60 лв. за една година; - би претърпяло загуба от нереализиран оборот и печалба от търговската надценка при продажба след приспадане на обичайните разходи за дейността му в размер на 877,87 лв.; - общият размер на разходите и нереализираната печалба е 2 887,20 лв., която сума, отнесена към средния размер на печалба за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. е 4,12%.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Съдът с Определение № 1473/15.06.2021 г. по настоящото дело е отхвърлил искането на дружеството-жалбоподател за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане № Р-12-203/29.074.2021 г. на Зам.-председателя на ДА ДРВВЗ.

При разглеждане на оспорването по същество, съдът съобрази следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, поради което е валиден административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 ЗЗНН, Председателят на агенцията определя индивидуалните нива на запасите на Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и на задължените лица за всеки период на съхраняване, като съгласно чл. 8, ал. 5 ЗЗНН, Председателят на агенцията може да делегира правомощията си по ал. 2, т. 3, 5, 8-10 и 15 на заместник-председателя на агенцията. Предвид обективираната воля на издателя на акта в разпоредителна част на административния акт, последното е израз на упражняването на правомощието по чл. 8, ал. 2, т. 3 ЗЗНН. В случаят, това правомощие е делегирано на заместник– председателя на агенцията със Заповед № РД-10-150 от 29.05.2017 г., което делегиране е в съответствие с нормата на чл. 8, ал. 5 ЗЗНН, респективно е законосъобразно. В този смисъл, доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт са несъстоятелни.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му, противно на изложеното в жалбата на дружеството. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Събрани са всички необходими доказателства, при съблюдаване на служебното начало по чл. 9 от АПК. Оспореният акт съдържа ясна разпоредителна част, посочени са релевантните факти и обстоятелства и приложимите според административния орган правни норми, проявлението на които обосновава разпоредените с акта правни последици. Относно фактическите обстоятелства, разпореждането препраща и към цитираната по-горе докладна записка, както и към общото разпореждане за създаване на нива на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г., в които са описани детайлизирано констатираните и релевантни за случая факти и обстоятелства и са направени съответните фактически изводи. Следва да се отбележи, че съобразно задължителната съдебна практика, а именно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на акта могат да се съдържат и в други източници от административната преписка, обсъдени в настоящия съдебен акт, поради което доводите на жалбоподателя за липса на мотиви в разпореждането са неоснователни.

Административният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Ответният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

Оспорващият има качеството на задължено лице по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН. Съгласно посочената разпоредба, "Задължено лице" е икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България.

Според дефиницията на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН, "Икономически оператор" е лице, което осъществява икономическа дейност с енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и е задължено и/или е оправомощено да изпълнява функции по националното законодателство на съответната държава – членка, въвела Директива на Съвета 2009/119/ЕО.

Определянето на оспорващия като лице, за което са приложими посочените дефиниции, е обусловено от прилагането на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЗНН. Тази разпоредба, наред с горецитираните допълнителни разпоредби, както и чл. 23, ал. 2 и ал. 3 ЗЗНН, са резултат от транспонирането в националното право на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 година за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти и Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите – аргумент от § 31, т. 3 от ЗИД на ЗЗНН, ДВ, бр. 51 от 05.06.2020 г.

Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗНН, всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година с информация за: произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за потребление; количествата внесени, изнесени, доставени от ВОП, както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива; наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и ВОП, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива.

От доказателствата по делото и от заключенията на проведените експертизи е установено, че оспорващото дружество е осъществило ВОП през 2020 г., а именно смазочни масла, в това число базови масла, в размер на 89,600 тона. Този продукт е включен в Приложение А глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор, поради което за дружеството е съществувало задължение да подаде справка-декларация по реда и при условията на чл. 4, ал. 2 ЗЗНН, задължение, което очевидно е изпълнено от жалбоподателя с подадената справка-декларация. (л.10-14 от преписката).Това обстоятелство се установява и от заключението на приобщената по делото СХЕ, според която внесените продукти през 2020 г. от „Трейд Експрес-Л” ЕООД са тежки горива и като такива представляват са енергийни продукти, и отговарят на чл. 2, буква г) от Регламент (ЕО) 1099/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор, според която „енергийни продукти" означава горива, топлоенергия, възобновяема енергия, електроенергия, или всяка друга форма на енергия.

При тези констатации, дружеството се явява и икономически оператор по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН, тъй като е задължено да изпълнява функции по ЗЗНН. Посоченото задължение произтича от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗЗНН, според която всяко лице, което е внасяло енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година.

Противно на поддържаната от жалбоподателя теза, за оспорващия е налице задължение да създаде и съхранява запаси за извънредни ситуации, с оглед на осъществения от него внос на описаните продукти в предходната 2020 г.

Механизмът на определяне на количеството от запаси е напълно и точно изяснен в горецитираната докладна записка, като е съобразена и методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008, изготвена и утвърдена на основание чл. 8, ал. 2, т. 1-3, във връзка чл. 12 и чл. 14, и § 34 от ПЗР на ЗЗНН.

Съгласно чл. 12, ал. 11 ЗЗНН, на всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната смазочни масла (в т. ч. базови масла), битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран/гудрон и сяра, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива. След като оспорващото дружество е осъществило ВОП на "смазочни масла, в т.ч. базови масла", законосъобразно с оспореното разпореждане е определено създаването и съхраняването на нива на ЗИС от "котелни горива".

Съдът не споделя и тезата на жалбоподателя, че оспореното разпореждане е нецелесъобразно. Целта на закона се извлича от съображение 3, съображение 12 и съображение 19 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО, чиито разпоредби се транспонират чрез националното законодателство и целите на която се преследват и от националните правни норми. Разпореждането цели създаването на запаси от нефтопродукти, безусловно необходими в ситуации, които се характеризират като кризисни и извънредни, като вменяването на задължението за създаването на процесния запас с котелни горива цели постигането и на националната законова цел по аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗЗНН. Това обстоятелство се потвърждава и от съдържанието на Решение от 30.04.2024 г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22 Съда на ЕС, според което разпоредбите на Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, във връзка с членове 16 и 17 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат положение, при което вносът, осъществен от даден икономически оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по глава 3.4 от приложение А към Регламент № 1099/2008, изменен с Регламент 2019/2146, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан нея, а това задължение представлява значителна финансова тежест за него, при условие че посоченото задължение е пропорционално.

Създаването и съхраняването на определените нива на ЗИС е възможно да затрудни дейността на оспорващия, както във финансово, така и в организационно отношение, но засягането не е в степен, която да е в противоречие с принципа за съразмерност, нормативен израз на който принцип са разпоредбите на чл. 6 от АПК. Оспореното разпореждане, както и неговото изпълнение, не засягат права и законни интереси на оспорващия в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която разпореждането е издадено, тъй като определените с разпореждането нива на ЗИС са в точно установените от закона размери, като липсва предвидена от закона възможност така определените размери да бъдат намалени. Съответно, липсват нормативно установени други мерки или други законосъобразни възможности (по смисъла на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от АПК), които да са по-благоприятни за оспорващия и чрез които други мерки или законосъобразни възможности да е възможно постигането на целта на закона.

"Методика за определяне на нивата за запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН въз основа на нетния внос и вътрешнообщностните доставки на територията на страната на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент /Е0/ № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт", е утвърдена със Заповед № РД-10-214/04.08.2020 г. на Председателя на ДА ДРВВЗ и е публикувана на интернет страницата на агенцията, респективно всички изчисления и тяхната методология са описани надлежно в публично оповестеният акт.

Съдът приема, че законосъобразно е определен размерът на количеството запаси, които жалбоподателят следва да създаде и поддържа. Заключението по извършената по делото първоначална СИЕ е обосновано и резултат от подробни и задълбочени проучвания на вещото лице, съобразени са конкретните релевантни данни. Основавайки се на заключението на вещото лице и на извеждащото се от останалите доказателства по делото, съдът приема, че правилно с обжалваното Разпореждане № Р-12-203/29.04.2021 г. е изчислено количеството на запасите за извънредни ситуации, които жалбоподателят следва да създаде и поддържа - 15,947 тона.

В случая продължителността на изискуемото съхранение, количеството нефтопродукти, които трябва да се съхраняват, наемането на запаси в срока за задължително съхранение, не сочат на значителност на финансовата тежест за оспорващото дружество. Както и вещото лице по втората СИЕ сочи, разходът на дружеството по възложеното от него на друг икономически субект създаване и съхранение на запас от тежко гориво в количеството, определено в оспореното разпореждане в случая е 2 870,46 лева без ДДС или 3 444,55 лева с ДДС, като без този разход счетоводната печалба за 2021 г. би била 71 047,25 лева или с 2,06% по-висока. Така установяващото се от заключението на експерта, което съдът възприема като компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, не обуславя съществуването на риск за икономическото оцеляване на оспорващото дружество и засягане съществено на конкурентното положение на оспорващото дружество като икономически оператор. Заключението по допълнително възложената СИЕ (последната) не обуславя друг извод. От една страна, не са налице данни във връзка с разходите по изпълнение на оспореното разпореждане дружеството да се е налагало да ползва кредитен ресурс (включително по разпорежданията за следващите години). От друга страна, според последното заключение по СИЕ, ако и оспорващото дружество би ползвало кредитен финансов ресурс за създаване на ЗИС, а не за търговската си дейност, то общият размер на разходите и нереализираната печалба е 2 887,20 лева, която сума отнесена към средния размер на печалбата за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. е 4,12%, като общо за периода чистата печалба би била по-малка с 877,87 лева. Загубата от нереализиран оборот и печалба от търговската надценка при продажба, след приспадане на обичайните разходи за дейността на дружеството в размер на 877,87 лева не следва да се приема за създава значителна финансова тежест за оспорващото дружество.

Крайният извод на съда е, че оспореното разпореждане е правилно и издадено е в съответствие с целта на закона, постановено в съответствие със ЗЗНН. Не е налице несъразмерност и прекомерност на засягането на оспорващото дружество във връзка със задължението за поддържане на запаси, което задължение, както се посочи, произтича от разпореждането на ответника, постановено в съответствие със ЗЗНН и Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г., която директива страната е задължена да спазва като страна, член на ЕС. Количеството и видът запас за извънредни ситуации е определено правилно. Няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при определяне на количествата запаси и няма неправилно прилагане на материалноправните разпоредби от страна на ответника. Изпълнението на задълженията, произтичащи ЗЗНН е ангажимент на страната по Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 04.09.2009 г., налагаща задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти.

По изложените съображения, оспореното по делото разпореждане е законосъобразен административен акт, а подадената срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на учреждението, в чиято структура е ответният административен орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, съответно възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от НЗПП.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, ХХV състав

ОТХВЪРЛЯ жалбата от "Трейд Експрес-Л" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Й. Л. и Д. М. Л. – заедно и поотделно, срещу Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-203/29.04.2021 г. на Зам.-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

ОСЪЖДА "Трейд Експрес-Л" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Й. Л. и Д. М. Л. – заедно и поотделно да заплати на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" сумата от 100 (сто) лева, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.