Р
Е Ш Е Н И Е №139
гр. РУСЕ....08.IV................. 2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.............................ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в публично заседание на.......10 март 2020 г…..…….……………….в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при СЕКРЕТАРЯ..........ТОДОРКА НЕДЕВА………................и
в присъствието
на ПРОКУРОРА………………………………................................като
разгледа
докладваното от............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА.....гр.д. N 92 по описа
за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.258 и сл. от
ГПК.
Е.И. ***, чрез
пълномощника си адв.Е.Т.,***, е обжалвала решение №2012 от 03.12.2019г. на Русенския районен съд по гр.д.№6069/19г. по описа
на РРС, с което са отхвърлени исковете й
с правно основание чл.59 и чл.86 от ЗЗД и е осъдена да заплати разноските по
делото. Излага доводи за неправилност на решението и моли въззивният съд да го отмени и да
постанови друго, с което да уважи исковете, при законните последици.
Въззиваемият Я. Р.К.,***, чрез адв.Р.К.,***, изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно.Претендира
разноски.
След преценка на доказателствата
по делото и като обсъди оплакването
по жалбата, Окръжният
съд намира за установено следното
:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по искова молба на Е.И. М.против Я. Р.К., с която са предявени искове по чл.59
от ЗЗД и чл.86 от с.з. ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от
10200лв. с която неоснователно се е обогатил чрез усвояване на парични дарения
получени на сватбата на страните, както и сумата 1932лв. обезщетение за забава
върху претендираната главница за периода 23.09.2017г. до 05.08.2019г. В исковата молба ищцата твърди,
че съпрузите получили на сватбата
сумата от 20400лв.Тази сума била прибрана от ответника, който на 09.11.2017г. регистрирал търговско дружество „Я-Емтрафик“
ЕООД, чийто собственик и управител бил той. След регистрацията на дружеството
закупил камион, като за заплащането
на камиона вложил всички парични
средства, събрани на сватбата им. Отказал да предостави на ищцата половината от тези средства.
От събраните доказателства е установено, че страните по
делото са бивши съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 23.09.2017г. и прекратен с влязло
в сила решение от 25.04.2019г. по гр.д.№1845/2019г. по описа на РС – Русе.По делото не е било
спорно, и от показанията на
разпитаните свидетели е установено изложеното в исковата молба, че гостите
на сватбеното тържество са дарили
на младоженците различни парични суми. Според
свидетелите, посочени от ищцата, съпрузите събрали от дарения повече от 20000лв., а според свидетелите, посочени от ответника,
даренията били около 15-16000лв.Според първата група свидетели всички разходи
за сватбата и тържеството били заплатени
от родителите на младоженците, а според другите свидетели разходите са платени
от сумите, дадени от роднини и приятели.
От писмените доказателства е установено твърдението на ищцата, че след
сключването на брака ответникът е регистрирал търговско дружество - „Я-Емтрафик“ ЕООД,
на което той е собственик и управител. По време на брака – на 01.12.2017г., представляваното от ответника „Я-Емтрафик“ ЕООД е закупило влекач „Скания“
с регистрационен №РВ****КН
за сумата от 20000лв. без ДДС, а на 28.12.2017г. полуремарке
„Хамбур 2006 ХСА.12.2017г., представляваното от
ответника „Я-Емтрафик“ ЕООД е закупило влекач „Скания“ с регистрационен №РВ****КН за сумата от 20000лв. без ДДС, а на 28.12.2017г. полуремарке „Хамбур 2006 ХСА“ за
сумата от 9000лв. без ДДС според представените договори.Свидетелят Е.К., брат
на ответника, заявил, че е предоставил на брат си заем в размер на 41200лв., за
закупуването на камиона и на ремаркето, както и за техния ремонт. В тази връзка
е представен и запис на заповед за сумата 41200лв., издаден от ответника в
полза на Е.К..
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
иска по чл.59 от ЗЗД, като е посочил, че за уважаване
на исковата претенция обогатяването не
следва да се предполага, а да бъде доказано.Като аксесорен
по своя характер, отхвърлен е искът по чл.86 от с.з.
Въззивният съд намира, че така постановеното решение е недопустимо,
по следните съображения :
С исковата молба е предявен иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10200лв.,
с която ответникът неоснователно се е обогатил, чрез усвояване на паричните
дарения, получени на сватбата на страните.
Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като по време на брака ответникът се е регистрирал
като търговец и на името на дружеството придобил имущество /камион и ремарке/
на значителна стойност, в което вложил сумата от 20400лв., представляваща общи
на страните парични средства, придобити чрез дарения на сватбеното им
тържество.Касае се за иск за уреждане на имуществени отношения между съпрузите,
след развода. В гл.IV от СК са уредени режимите на
имуществени отношения и са прогласени начините за уреждане на същите.В
разпоредбите на чл.29 и чл.30 от СК – при законов режим на общност на
имуществото и съответно-чл.33,ал.2 от СК
– при имуществена разделност, са предвидени
исковете, които могат да водят съпрузите
помежду си за уреждане на тези отношения, след прекратяване на брака. Затова
недопустими са искове по чл. 55 и чл. 59 ЗЗД между съпрузите за уреждане на
отношенията им, възникнали в резултат на имуществената общност. Тези искове
имат субсидиарно значение и са допустими само в
случаите, при които няма предвидена в закона възможност за постигане на
целеното чрез тях икономическо изравняване.Доколкото ищцата твърди, че преди
прекратяването на брака ответникът е закупил имущество на значителна стойност на
името на свое търговско дружество, като е вложил и нейни парични средства, тя
следва да реализира правата си по установения от СК ред.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като
постановено по недопустим иск и производството по делото да се прекрати.
Мотивиран така и на основание чл.270, ал.3 от ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 2012 от 03.12. 2019г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д.№6069/19г. по описа на РРС,
с което са отхвърлени предявените от Е.И. *** против Я.Р.К.,*** искове с правно
основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от с.з., като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :