№ 56
гр. Шумен, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630202739 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0000146 от 28.03.2022 год. на Началника
на отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр.Варна, с което на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП на
„К.Б. 13” ООД, с ЕИК204425755, гр.Шумен е наложена “имуществена санкция” в размер на
200 /двеста/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, като в жалбата излага конкретни
доводи в тази насока. Счита, че деянието не е извършено виновно, както и че се касае за
маловажен случай. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител.
За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява
представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„К.Б. 13” ООД, с ЕИК204425755, гр.Шумен е регистрин като превозвач съгласно
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №12707 от 21.07.2007
год. В списъка на превозните средства, който е неразделна част от удостоверението за
регистрация, са посочени 310 леки таксиметрови автомобила, между които и л.а. «Дачия
Сандеро» с рег. № Н 2152 ВС под №70.
При извършване на комплексна проверка на „К.Б. 13” ООД на 12.10.2021 год. в офиса
на дружеството и на 20.01.2022г. на представени документи, свидетелите С. Х. С. и И. Д. И.
– служители в РД „АА“ – Варна, констатирали нарушение на чл.34 т.2 пр.2 от Наредба №
34/06.12.1999г. изразяващо се в това, че дружеството не е съхранило и не представило за
проверка пътните книжки на 296 леки таксиметрови автомобили вписани в списъка, между
които и пътната книжка №04456 издадена на 15.02.2021 год. за лек таксиметров автомобил
марка «Дачия Сандеро» с рег. № Н 2152 ВС, вписан в списъка на превозните средства
неразделна част от удостоверението за регистрация, под №70. По време на проверката от
страна на дружеството бил представен регистър с раздадени 318 броя пътни книжки, а
1
представени само 22. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол за
извършена комплексна проверка.
На 20.01.2022г. св.С. С. съставил срещу дружеството -жалбоподател АУАН №319741,
в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.34 т.2, предл.2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. на МТ. Актът е съставен в
присъствието на К.Б. - упълномощен представител на дружеството, на когото е и връчен.
При предявяване на акта Б. саморъчно отразил, че няма възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление,
в което е възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта. На основание чл.105 ал.1
от ЗАвП на „К.Б. 13” ООД, с ЕИК204425755, гр.Шумен е наложена “имуществена санкция”
в размер на 200 /двеста/ лева.
Така установената фактическа обстановка не е спорна по делото. Тя не е оспорена и в
депозираната жалба. Подкрепя се от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели - И. Д. И., С. Х. С., както и приетите и приложени по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели,
тъй като лично са извършили проверката и пресъздават това което са възприели
непосредствено, като показанията им са логични и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Нормата на чл.34 т.2 от Наредба №34/99г. вменява в задължение на превозвача да
осъществява контрол върху правилното и редовното попълване на пътната книжка, както и
нейното съхранение за срок пет години. По делото безспорно се установява, че
жалбоподателят има качеството на превозвач и при извършване на проверката не е
представил за проверка 296 издадени пътни книжки на леки таксиметрови автомобили,
включени в списъка на превозните средства към издаденото удостоверение за регистрация,
между които и пътната книжка №04456 издадена на 15.02.2021 год. за лек таксиметров
автомобил марка «Дачия Сандеро» с рег. № Н 2152 ВС, вписан в списъка под №70.
Представени са 22 пътни книжки, касаещи автомобили с други регистрационни номера.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че пътната книжка на горепопосочения
автомобил не е била представена, а излага твърдения, че неизпълнението на задължението се
дължи на форсмажорно обстоятелство, а именно наводнение вследствие на проливен дъжд в
офиса на дружеството, в резултат на което е била унищожена част от архивната
документация. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че подобни твърдения не са
били направени от страна на жалбоподателя или представляваното от него дружество по
време на извършване на проверката, като не са били представени и доказателства в тази
насока. Нещо повече при предявяване на акта, упълномощеното лице саморъчно е отразило,
че няма възражения. Налице е и разминаване в твърденията на представляващия
дружеството-жалбоподател, който в хода на административно-наказателното производство в
представена от него писмена декларация от 11.01.2022 год. е посочил, че не съхраняват
посочените пътни книжки, описани в регистъра на пътните книжки на фирмата, тъй като
съпругата на пълномощника на 12.10.2021 год. по време на ремонт на първия етаж на
жилищната сграда, на който се намира офиса на фирмата, погрешка е унищожила
документацията на фирмата, включваща и посочените пътни книжки. А в жалбата се излагат
2
твърдения за наводнение вследствие на проливен дъжд. По делото липсват каквито и да е
доказателства, от които да може да се направи извод, че твърдяното от жалбоподателя
обстоятелство действително е настъпило и че в резултат на същото пътните книжки са били
унищожени. При настъпило подобно обстоятелство дружество следва своевременно да бъде
уведомен РД „АА“, гр.Варна, доколкото същото създава пречка за тяхното съхранение в
законоустановените срокове, което не е било сторено. С оглед на изложеното съдът намира,
че твърденията на пълномощника на дружеството-жалбоподател в тази насока са негова
защитна версия и имат за цел единствено избягване на административно-наказателна
отговорност за посоченото по-горе деяние.
Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на ЮЛ е обективна,
безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да
взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната
форма.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят, в качеството си на
регистриран търговец не е осъществил контрол върху съхранението на пътните книжки за
срок от пет години, с което е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата
на чл.34 т.2, предл.2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници на
МТ.
За така констатираното нарушение жалбоподателят правилно е санкциониран
съобразно разпоредбата на чл.105 ал.1 от ЗАвтП, която определя санкция за нарушения на
ЗАвП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е
предвидено друго наказание. Административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е
наложил „имуществена санкция” в нейния абсолютен размер.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения, които охранява ЗАвтП
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. С оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от
ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение не е инцидентна проява в дейността
на търговеца, доколкото видно от материлатие по делото същият е бил наказан и за други
идентични нарушения. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото не може да
бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. По изложените съображения деянието не би могло да се квалифицира и като
малозначително по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. В процеса
не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за
различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези
на административно наказващия орган.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143 ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай с оглед депозирано по делото становище, обективирано в
придружителното писмо/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 отЗПП. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна
сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер
на 80 лева.
3
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0000146 от 28.03.2022 год. на
Началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр.Варна, с което на основание чл.105, ал.1, от
ЗАвтП на „К.Б. 13” ООД, с ЕИК204425755, гр.Шумен е наложена “имуществена санкция” в
размер на 200 /двеста/ лева
ОСЪЖДА „К.Б. 13” ООД, с ЕИК204425755, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.”Тодор Икономов” №28А, представлявано от А.К.А., с ЕГН********** да
заплати на РД „АА“, гр.Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4