МОТИВИ
по НОХД № 789 по описа
на Районен съд – Силистра за 2019 година
Районна прокуратура - Силистра е
внесла обвинителен акт срещу М.И.И. с ЕГН-**********, роден на *** ***,
български гражданин, с постоянен адрес:***, със средно образование, неженен,
във фактическо съпружеско съжителство, безработен и осъждан по обвинение за
това, че 10.10.2019 г. в с. Б., обл. С.по ул. „П.“ е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „ВАЗ 21061“ с рама № ХТА210610G1581924, което
не е регистрирано по надлежния ред, уреден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства - престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от Наказателния кодекс.
По искане на подсъдимия и защитника
му е допуснато производството по делото да се проведе по реда на Глава 27 от
НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. С оглед разпоредбата на чл. 372, ал.
1 от НПК съдът уведоми подсъдимия за правата му по чл. 371 от НПК и информира
същия, че събраните доказателства в хода на бързото производство и
самопризнанията на същия за фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при
постановяване на присъдата без съда да събира доказателства за тях. Подсъдимият,
предвид допуснатото предварително изслушване, прави пълни самопризнания относно
изложената фактическа обстановка в обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението.
В хода на съдебните прения държавният
обвинител изразява становище, че
обвинението е доказано, а подсъдимият е знаел, че автомобила не е
регистриран. Посочва, че това деяние е извършено в изпитателния срок на
определено общо наказание за извършени две престъпления, едното от които отново
по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Съобразявайки личността на извършителя
и извършеното деяние, преценява че е несправедливо да се налага наказание
лишаване от свобода, тъй като подсъдимият се грижи за новороденото си дете и е
безработен. Посочва, че деянието е извършено на същата улица, на която се
намира дома му. Навежда доводи, че не са налице други утежняващи обстоятелства.
Предлага съдът да му наложи по-лекото по вид наказание - глоба в минимален
размер от 500 лева.
Защитникът посочва, че подзащитният
му съзнава извършеното. Посочва, че понякога безработицата налага извършването
на необмислени постъпки. Изтъква, че подзащитният му има ненавършило една
година дете, а съпругата му е по майчинство. Посочва, че се е опитал да си
намери работа по програми, но не е успял. Моли съда да му бъде наложено
наказание глоба.
В осигуреното му право на последна
дума подсъдимият моли съда да му наложи глоба.
Съдът, като взе под внимание
събраните и приобщени по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М.И.И. с ЕГН-********** е
роден на *** ***. Той е пълнолетен. Определя се като български гражданин от
турски произход. Подсъдимият е завършил средно образование и е грамотен. И. не
е женен, но е във фактическо съпружеско съжителство с Ф. С. А.. Подсъдимият е безработен, няма
доходи и не притежава недвижим имот. Работил е до 20.03.2018 г., когато
трудовия му договор е прекратен. Видно от представеното удостоверение за
раждане, на *** г. е родена дъщерята на подсъдимия Н. М.И..
Срещу подсъдимия има влязъл в сила един
съдебен акт: Със Споразумение № 41 в сила от 16.01.2018 г. по НОХД № 907/2017
г. на Районен съд – Силистра подсъдимият се е признал за виновен за извършено
на 12.10.2017 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и се е съгласил да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от
три години и глоба в размер на 250 лева. Със същия съдебен акт подсъдимият се е
признал за виновен за извършено на същата дата престъпление по чл. 345, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс и се е съгласил да му бъде наложено
наказание пробация. На основание чл. 23, ал. 1 от Наказателния кодекс съдът му
е определил едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок
от три месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
изпитателен срок от три години. На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът е
присъединил изцяло към определеното общо най-тежко наказание и наказанието
глоба в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева.
Към 10.10.2019 г . моторно превозно
средство - лек автомобил ВАЗ 21061 с рама № XTA210610G1581924 не било
регистрирано по надлежния ред, определен съгласно Наредба № I-45 от 24 март
2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2
от Закона за движението по пътищата от министъра на вътрешните работи. Автомобилът
е имал национална регистрация. Първата му регистрация е направена на 11.11.1986
г., когато е регистрационен с № СС2666АА. Впоследствие имало промяна на
регистрацията – в регистрационен № СС4084СС. Последният регистриран собственик е
свид. Б.А.. На 13.03.2014 г. Б.А. лично подал Заявление № 141099002412 за
прекратяване на регистрацията на превозното средство. С оглед заявлението
регистрационните табели били върнати в ОДМВР – С.. Свид. А. декларирал, е МПС
се съхранява в частен имот с цел даване на вторични суровини. С оглед
заявлението регистрационните табели били върнати в ОДМВР – С.. След
прекратяване на регистрацията автомобилът бил закупуван последователно от
различни лица в с. З., обл. С.. В периода м. януари – м. февруари 2019 г. свид.
С.А. *** купил нерегистрирания автомобил от свой съселянин, който от своя
страна го бил купил от друг свой съселянин. Очевидно без да бъде спазен реда по
чл. 144 от ЗДП, доколкото МПС не било регистрирано. При закупуването на
автомобила свид. С.А. бил уведомен, че автомобила не е регистриран. Няколко
месеца преди 10.10.2019 г. свид. С.А. продал автомобила на подсъдимия М.И.И., с
когото са роднини. Двамата не съставили документи при или във връзка с
продажбата. При предаване на автомобила от свид. С.А. на подсъдимия,
автомобилът нямал регистрационни табели и документи. Още при закупуването на
автомобила от подсъдимия, свидетелят С.А. го уведомил, че МПС не е регистрирано,
предупредил го да не го управлява. Свид. С.А. знаел, че автомобила не е
регистриран и изрично съобщил това на подсъдимия. Последният разбрал, че МПС не
е регистрирано.
След закупуването му подсъдимият
държал МПС в двора на къщата си в с. Б. на ул. „П.“. Използвал го, за да хвърля
отпадъци. На 10.10.2019 г. решил да отиде с автомобила до с. Ч. На същата
дата полицейски служители в Участък с. А. свидетелите В. З. и Т.Г., изпълнявали
служебните си задължения и извършвали обход на улиците в с. Б. със служебен
автомобил. Около 17:25 ч. на 10.10.2019 г. те спрели подсъдимия за проверка на
ул. „П.“, докато управлявал процесното моторно превозно средство - лек автомобил
ВАЗ 21061 с рама № XTA210610G1581924. Подсъдимият спрял на подадения светлинен
и звуков сигнал. Двамата свидетели се представили и поискали документите на
водача и автомобила. Подсъдимият признал, че не може да представи такива.
Обяснил на свидетелите, че не притежава свидетелство за управление на МПС.
Пояснил още, че е закупил МПС от друго лице. Казал, че автомобила е бракуван,
за да не са заплащат данъци и глоби. Предвид установеното били съставени АУАН
срещу подсъдимия, които той подписал без да посочи възражения. След проверката
подсъдимият бил освободен, а МПС останало на мястото на проверката.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се
подкрепя показанията на свидетелите В. З. и Т.Г., обясненията на подсъдимия и
приетите писмени доказателства по делото. Не са събрани никакви доказателства,
опровергаващи гореописаните факти.
От
правна страна:
По
въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
Налице
ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и каква е правната
му квалификация,
съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му квалификация:
Непосредствен обект за престъплението
по чл. 345 от Наказателния кодекс са обществените отношения във връзка с
регистрирането на моторни превозни средства. Законът за движение по пътищата
императивно установява, че по пътищата, отворени за обществено ползване се
допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определени за това места. Условията и редът
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Според § 6, т. 10 от ДР на
ЗДП пътно превозно средство е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и
използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се
приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по
пътищата. Съгласно т. 11 от същия параграф моторно превозно средство е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. Според § 6, т. 12 от ДР
на ЗДП автомобил е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се
превозва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни
превозни средства. В зависимост от предназначението си автомобилите биват леки,
товарни, автобуси и специални. Съгласно б. „а“ на т. 12 лек е този автомобил,
който е за превоз на пътници, в който броят на местата за сядане без мястото на
водача не превишава осем човека.
Обективно изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е осъществено и
престъплението е довършено. Безспорно е установено, че подсъдимият е управлявал
лек автомобил. Превозното средство е било в движение, а водачът при направената
му проверка е видян от свидетелите да борави с приборите и механизмите за
управление до преустановяване на движението. Същевременно МПС не е бил
регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик
по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.
Надлежният ред за регистрация на моторните превозни средства е уреден в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата от министъра на вътрешните работи. Съгласно
чл. 1, ал. 4 от наредбата не подлежат на регистрация по реда на тази наредба
единствено превозните средства, изчерпателно изброени. Автомобилите подлежат на
регистрация. Според чл. 2 от наредбата моторните превозни средства и
ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" в
съответните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика. На основание
чл. 4 физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по
силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в
свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане
на собственика. Съгласно чл. 5 от наредбата превозните средства се регистрират
по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в
представените по реда на глава втора документи. В изпълнение на чл. 9 за всяко
регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация след
заплащане на такса, която се събира в системата на Министерството на вътрешните
работи по Закона за държавните такси. Според чл. 10 за всяко регистрирано
превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер. Не се спори, че
при извършената му проверка подсъдимият е управлявал лек автомобил, който не е
бил регистриран по надлежния ред, посочен в горепосочената наредба.
Подсъдимият е вменяем, следователно е
наказателно отговорно лице.
От субективна страна подсъдимият е
действал виновно с форма на вината умисъл. Той е съзнавал, че управляваното от
него МПС не е регистрирано по надлежния ред.
При така приетата за установеното от
фактическа страна и горните разсъждения, съдът прие, че подсъдимия М.И.И. с ЕГН-**********, роден на *** ***, български гражданин от
турски произход, с постоянен адрес:***, живущ ***, със средно образование, неженен,
във фактическо съпружеско съжителство с Ф. С. А., безработен и осъждан е
осъществил състава на престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
Наказателния кодекс, тъй като на 10.10.2019 г. по ул. „П.“ в с. Б. е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил „ВАЗ 21061“ с рама № ХТА210610G1581924, което не е било регистрирано по
надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните
работи.
Подлежи
ли подсъдимия на наказание, както и вида, евентуално размера му:
За извършеното от подсъдимия се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин
до хиляда лева. Не са налице основания
за освобождаване от наказателна отговорност, тъй като подсъдимият е осъждан.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36
от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона
наказание за извършеното престъпление, както и императивната разпоредба на чл. 373,
ал. 2 от НПК, според която норма в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК, какъвто е
настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието
при условията на чл. 58а от НК. Според редакцията на чл. 58а, ал. 1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът
определя наказанието лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбите на
общата част, т.е. при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното
наказание с една трета. Според разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК в случаите,
когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК,
съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца. Следва в
случая да се съобрази и разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от НК, която предвижда,
че смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите – на по-тежко наказание.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът възприе съдействието на подсъдимия при осъществената му
проверка, както и социалния статус на подсъдимия, включително факта, че е
станал баща през настоящата година. Самопризнанието му в случая е без правно
значение. Съгласно Решение № 1085/30.12.2005 г. по н. д. № 577/2005 г. на III
н.о. на ВКС, самопризнанието представлява смекчаващо вината обстоятелство само
когато има процесуална стойност. Ако то е спомогнало своевременно и съществено
за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на
досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните
органи, същото би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство,
включително и в пределите на отговорността по чл. 55 от НК. Настоящият случай
не е такъв. Фактите сочат, че деянието е извършено в с. Б. на същата улица,
където живее подсъдимия. Това в случая също е без значение, доколкото
подсъдимият признава, че е искал да управлява МПС до с. Ч.. Очевидно извършената
проверка е попречила на подсъдимия да осъществи намеренията си.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът възприе предишното осъждане на подсъдимия за същото деяние
и факта, че е неправоспособен водач.
Съдебният състав прецени, че с оглед
описаните по-горе обстоятелства не може да приложи чл. 55 от НК при определяне
на наказанието на подсъдимия И., тъй като не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото наказание би се
оказало несъразмерно тежко. Съдът взе предвид факта, че подсъдимият вече е
наказван за същото деяние. Очевидно предходно наложеното му наказание лишаване
от свобода не е изпълнило целта за поправяне и превъзпитание. Същевременно
смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито
многобройни.
Вземайки предвид обществената
опасност на деянието и дееца, установените отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства, ръководейки се от целите на наказанието на
основание чл. 345, ал. 2 във вр. с ал.
1 и чл. 54, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс
съдът определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, което на основание чл.
58а, ал. 1 от Наказателния кодекс намали с 1/3 до ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК
ОТ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Съдебният
състав намира, че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите
на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му окаже
необходимото сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото.
Да
се освободи ли подсъдимия от изтърпяване на наказанието:
Предпоставки
за приложение на института на условното осъждане е лицето да не е било осъждано
преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения, не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание. На подсъдимия вече е определяно
наказание лишаване от свобода и към момента не е настъпила реабилитация. Поради
това е невъзможно отлагане на изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода.
Налице
ли са условията по чл. 68 от НК по отношение на подсъдимия И. предвид
определеното му наказание:
Съдът прецени, че са налице
предпоставките за прилагане на чл. 68, ал. 1 от НК, тъй като деянието по
настоящето дело е извършено в изпитателния срок, определен на подсъдимия с влязло
в сила на 16.01.2018 г. Споразумение № 41 по НОХД № 904по описа за 2017 г. на
Районен съд – Силистра. Приложението на чл. 68, ал. 1 от НК е задължително при
извършено умишлено престъпление от дееца в определения му изпитателен срок на
така определеното наказание лишаване от свобода. В този смисъл единствено възможно е
при установяване на предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК, както е в случая,
подсъдимият да изтърпи отделно от определеното му днес наказание, наказанието ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА с влязло в сила на 16.01.2018 г. Споразумение
№ 41 по НОХД № 904 по описа за 2017 г. на Районен съд – Силистра.
По
първоначалния режим на изтърпяване на определените наказания лишаване от
свобода:
Във връзка с чл. 41, ал. 6 от
Наказателния кодекс и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи изпълненията
на наказанията да започне при първоначален общ режим. В случая следва да бъде
определен общ режим, тъй като не са налице случаите, посочени в т. 1 и т. 2.
Същевременно сборът на двете наказания е седем месеца.
Съдът счита, че в този си вид
присъдата ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Силвина Йовчева