Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 20.01.2021 г. град С.З.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На 15. септември 2020 година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар: Стойка И.,
като разгледа докладваното от съдията – докладчик БОНЧЕВА
търговско дело №102 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата твърди,
че на 21.12.2016 г. на АМ „Т.“, на км. 226 +
Посочва се, че за произшествието е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.12.2016г. и е образувано Досъдебно производство № 1228 ЗМ 439/2016г. по описа на ОДМВР - С.З..
Сочи се, че при пътния инцидент тежко е пострадал А. Х.К. /А. Х. А./ — пътник в микробуса, управляван от С. К.. Транспортиран е до ЦСМП С.З. и е приет за лечение в Клиниката по Ортопедия и травматология при УМБАЛ „П.“ АД — С.З., където впоследствие починал от получените наранявания, с окончателна диагноза: Счупване на таза; Счупване на дясна лъчева кост; Разкьсно-контузна рана на дясна мишница. Наранявания, несъвместими с живота на човека.
Ищцата посочва, че А. Х.К. /А. Х. А./ е дядо по бащина линия на С.Х.А., която изключително тежко понася неговата загуба.
Сочи се, че С.Х.А.
е отгледана от своите баба и дядо, след като родителите й, Х. А.ов Х. - син на
починалия А. Х.К. /А. Х. А./ и К.Ш.К., съжителстващи на семейни начала, се
разделили през 2007 година. Всички грижи по отглеждането на малолетната С.Х. са
били поети от родителите на баща й - В.И.А. и А. Х.К. /А. Х. А./. Те са
осигурили необходимите средства и условия за издръжка на детето, осигурили са
семейна среда на своята внучка и я отглеждали, като свое собствено дете. Към
настоящия момент В.И. е била назначена за настойник на С.А.. С.А. е силно
привързана към своите баба и дядо, които една година след раждането й,
започнали да полагат грижи за нея като за родна дъщеря, след като през
В молбата се посочва, че С.Х.А. трудно приема загубата на своя дядо, който пълноценно е замествал бащината грижа. А. К. се е грижил за своята внучка, помагал й и заедно със съпругата му В.А., били едно сплотено и задружно семейство. Отношенията помежду им били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. А. К. е бил любящ и всеотдаен дядо, който винаги е помагал на своята внучка, възприемал я е като родна дъщеря, бил е винаги до нея и я подкрепял във всеки един момент. Смъртта му е настъпила неочаквано, загинал е по трагичен и нелеп начин, което дълбоко е травмирало крехката детска психика на С.А..
В исковата молба се посочва, че ищцата изключително тежко понася смъртта на своя дядо. Ритъмът й на живот е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Станала е напрегната, неспокойна, изпитваща чувство на тревога и страх, имала нарушения в съня и апетита. Твърди се, че е страдала от затруднена концентрация и често мислила за своя дядо, като се твърди, че ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Смъртта на А. К. безвъзвратно е лишила С.А. от бащина грижа и обич, като моралните й страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия живот.
Твърди се, че между ищцата и пострадалия К. е била създадена особено близка и трайна житейска връзка. С. приемала дядо си за баща, той я гледал и полагал трайни грижи за нея, а той приемал внучка си, като свое дете и не правил разлика между нея и собствените си деца. Към настоящия момент, се твърди, че ищцата търпи значителни морални болки и страдания от загубата на своя дядо, които са с продължително проявление във времето.
Видно от справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач, управлявал микробус марка и модел „Мерцедес 212Д Спринтер“, с peг. № СН 2435 АР, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗД „Б.“ АД, с полица № BG/02/116002772825, с валидност от 27/10/2016г. до 26/10/2017 г.
Сочи се, че на основание чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл, по силата на закона, пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква обезщетенето да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.
В исковата молба се посочва, че ищцата е отправила претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗД „Б.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, като към настоящия момент, се сочи, че застрахователят съгласно писмо е изх. № НЩ- 8489/ 26.11.2018 г. е отказал да удовлетвори заявената извънсъдебна претенция.
Предвид горното, моли да бъде осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.“ АД, ЕИК: ***, да заплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а именно:
- за С.Х.А. обезщетение в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева - главница, за претърпени неимуществени вреди - продължителни болки и страдания, свързани със загубата на нейния дядо А. Х.К., починал в резултат на ПТП от 21.12.2016 г;
- законната лихва за забава върху претендиралата главница от датата на предявяване на застрахователната претенция - 08.11.2018 г.
Претендира и направените съдебни и деловодни разноски, както и разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
Ответното дружество счита предявените искове по същество недопустими, неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер, поради което ги оспорва изцяло, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Излага съображения в тази посока.
По допустимостта на исковата молба, ответното дружество посочва, че с ТР № 1/21.06.2018год. по тълкувателно дело № 1/2016год. на ОСНГТК на ВКС, е разширен кръгът от лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Въз основа на това Решение, във връзка с чл. 493а, ал. 4 КЗ, като внучка на пострадалото лице, ищцата по делото твърди, че е активно легитимирана да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от неговата смърт.
Сочи се, че представените към исковата молба документи и съобразно постановките на ТР № 1/21.06.2018год. по тълкувателно дело №1/2016год. на ОСНГТК на ВКС позволяват да се направи извода, че ищцата е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение, поради което искът е допустим.
По основателността на предявените искове, ответното дружество сочи, че предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, като излага съображения в тази връзка.
Ответното дружество оспорва да е причинен деликт от страна водача на автомобил марка „Мерцедес", модел „212Д Спринтер", с ДК № СН 24 35 АР С. О.К.. Оспорва и твърдения в исковата молба механизъм на пътно - транспортно произшествие. Сочи, че от представените с исковата молба документи не се доказва по безспорен и категоричен начин деяние, неговата противоправност, виновността на дееца, причинна връзка и настъпилите вреди. Сочи, че не са налице кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Твърди, че за ищцата не са настъпили вреди от смъртта на А. Х.К. (А. Х. А.), който да подлежат на обезвреда. Поради това и твърди, че няма качеството на увредено лице по смисъла на КЗ. Вредата, като елемент от фактическия състав на деликта, подлежи на доказване и не се предполага на база твърдени родствени връзки.
Предвид това, ответното дружество оспорва и твърдяната причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата неимушествени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
Ответното дружество оспорва твърдението за изключителна вина на водача на автомобил марка „Мерцедес", модел „212Д Спринтер", с ДК №СН 24 35 АР С. О.К. за настъпването на твърдените в производството вреди, като навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. Х.К. (А. Х. А.), изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС, в нарушение на чл. 137 ЗДвП задължение, с което поведение сам се е поставил в риск, както и че процесният автомобил марка „Мерцедес", модел „212Д Спринтер", с ДК № СН 24 35 АР е бил претоварен с пътници и личен багаж. Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. Х.К. (А. Х. А.), изразяващо се в доброволно качване в процесния претоварен автомобил и непредприемането на действия спрямо водача да преустанови движението на автомобила, с което поведение К. (А.) сам се е поставил в риск и с поведението си е допринесъл за настъпването на тежкия вредоносен резултат.
Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за недължими, респ. са прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, включително противоречещ на § 96, ал.1 от Преходните и Заключителни разпоредби, към закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, във вр. с чл. 493а, ал. 4 КЗ.
Сочи, че съгласно чл. 493а, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2018г., в сила от 07.12.2018год.) от КЗ в случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице, а съгласно ал. 2 на същия член комисията, министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. В следващата ал. 4 на чл. 493а КЗ изрично е посочено, че когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, каквито е ищцата по настоящето дело, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.
Съгласно § 96,
ал.1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение
на Кодекса за застраховането (обн. - дв, бр. 101 от
Посочва, че настоящата искова молба е подадена на 08.04.2019год., а посочените по-горе норми уреждат с обратна сила заварените до влизане в сила на чл. 493а от КЗ случаи, касаещи предявени искове за неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4, за периода от 21.06.2018г. - 07.12.2018г., както и за периода от 07.12.2018г. до влизане в сила на наредбата по чл. 493а, ал. 2, която наредба съгласно § 103 ПЗР на ЗИД КЗ, трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този закон.
Ответното дружество посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и чл. 493а, ал. 4 КЗ и § 96 от ДР от Кодекса за застраховането и предвид липсата на влязла в сила наредба, размерът на неимуществените вреди, съответно дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост, но в определените рамки до 5000 лева.
Дори и в тези рамки, ответното дружество счита, че обезщетението, не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с изискването за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД и неблагоприятните последици за ищцата от настъпилата в следствие на пътнотранспортно произшествие смърт на пострадалото лице.
Ответното дружество счита, че като внучка на пострадалото лице, ищцата по делото е активно легитимирана да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от неговата смърт, но от самите твърдения в исковата молба, не можело да се направи извод, че отношенията между починалия и ищцата са се характеризирали с особена зависимост и силна връзка, която да е прекъсната с неговата смърт. Посочва, че обезщетение в настоящия случай не се присъжда при доказана родствена връзка, а точно обратното при доказана трайна и особено дълбока близка и емоционална връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, както и на естеството и продължителността на търпените болки и страдания.
Ответното дружество оспорва между ищцата и пострадалото лице да е налице силна и дълбока емоционална връзка, която да е прекъсната с причинената смърт. Позовава се на приложеното към исковата молба Решение № 150 от 24.09.2014год.( постановено по гражданско дело № 460 по описа на PC — Н.З. за 2014год.), от което било видно, че действително родителите на ищцата Х. А.ов Х. - син на починалия А. Х.К. (А. Х. А.) и К.Ш.К. са лишени от родителски права от отношение на детето си С.Х.А.. От друга страна от представеното по делото Удостоверение № 339/28.11.2014год., издадено от Община Н.З. ставало ясно, че за настойник на ищцата е била назначена нейната баба- В.И.А.., а за заместник - настойник е назначена С.О.Д., а за съветници С. М.Х. и А.С. А.. Според ответното дружество, дядото на ищцата - пострадалия А. Х.К. (А. Х. А.) при всички твърдения за близост и взаимност, наведени в исковата молба е извън кръга на настойниците и настойническия съвет. Очевидните причини за това обстоятелство, според ответника, е фактическото отсъствие от ежедневните грижи за малолетната С.Х.А. от страна на нейния дядо. Според ответника, липсва трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалия й дядо.
Според ответното дружество, към датата на смъртта на А. Х.К. (А. Х. А.), ищцата е била на изключително малка възраст -10 години, която възраст сама по себе си не предполага и не може да обоснове всички изложени твърдения в исковата молба. Поради характерната за възрастта й към момента на смъртта на нейния дядо, интелектуално и волево съзряване, тя не е разбирала значението на случилото си и не е съзнавала тежките последици от това. Твърдения, за изключителна близост и грижи в детските й години, не могат сами по себе си да обосноват основателността на исковите претенции, според ответника.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, ответното дружество посочва, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Сочи, че понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. При определяне на обезщетението, съдът следва да отчете още един фактор, а именно - конкретните икономически условия към момента на увреждането /решение на ВКС 83-2009-11 т.о. по т.дело 795/2008г и решение 1-2012-11 на т.о. по т.дело 299/2011г, с което ВКС се е произнесъл с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства, ответното дружество поддържа, че претендираната от ищцата парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.
В случай, че съда приеме, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди е доказан по своето основание, то заявява, че прави възражение за прекомерност на претенцията.
На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима поради самоувреждане на пострадалия, респ. прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Самостоятелно прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са възникнали поради виновните действия на водача на автомобил марка „Мерцедес", модел „212Д Спринтер", с ДК № СН 24 35 АР, в който дядото на ищцата е пътувал като пътник.
С оглед горното, ответното дружество твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А. Х.К. (А. Х. А.), като поддържа, че причина за настъпване на телесните увреждания довели до смъртта му е негово виновно нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в непоставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137 ЗДвП, с което поведение сам се е поставил в риск.
В същата посока са и съображенията на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. Х.К. (А. Х. А.), изразяващо се в доброволно качване в процесния претоварен автомобил и непредприемането на действия спрямо водача да преустанови движението на автомобила, с което поведение К. (А.) сам се е поставил в риск и с поведението си е допринесъл за настъпването на тежкия вредоносен резултат.
Според ответното дружество, посочените обстоятелства осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и същото следва да бъде отчетено от Съда при постановяване на решението му по съществото на спора дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на ответника.
Твърди се, че съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 159 от 24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г и № 98 от 08.07.2010г. по т.д. № 942/2009г., принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането. За съпричиняването е без значение дали пострадалия е действал виновно.
Поради горните доводи, за ответното дружество са налице основания за намаляване на обезщетението на ищцата, поради съпричиняване на настъпилите вредни последици, като обезщетение следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Намаляването следва да бъде извършено въз основа на комплексна оценка, включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия, степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението и степента на неговата вина.
Ответното дружество оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди — като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главните искове.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения от С.Х.А., действаща чрез законния си представител — настойника си В.И.А. иск, като неоснователен и недоказан. Алтернативно моли, в случай, че съдът счете за основателна исковата претенция на ищцата, то да намали размерите на претендираното обезщетение, тъй като претендираният размер не кореспондира с принципа на справедливост, установената съдебна практика и законовите разпоредби. Ако съдът намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, ответното дружество моли да бъде определен размера на дължимото обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал.4 КЗ и § 96, ал.1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн. - ДВ, бр. 101 от 2018г, в сила от 07.12.2018г) и се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид съпричиняването от страна на пострадалото лице.
Претендира всички съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково производство, като моли, в случай, че частично съдът уважи исковите претенции, да му присъди съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ищцата представя допълнителната искова молба, в която моли съда да отдели за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и делинквента към момента на процесното ПТП, полица № BG/02/116002772825, с валидност от 27/10/2016г. до 26/10/2017 г.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочва банкова сметка, *** в полза на С.Х.А..
Оспорва наведените твърдения в отговора на исковата молба за неоснователност на предявените искове, поради обстоятелствата, че процесното ПТП не съставлявало деликт, поради липса на деяние, ненастъпили вреди, отсъствие на причинна връзка между деянието н вредите, както и че то не е причинено виновно от водача С. О.К. на микробус марка и модел „Мерцедес 212Д Спринтер“, с peг. №СН 2435 АР.
Във връзка с предизвиканото от С. О.К. ПТП на 21.12.2016 г., същият, съгласно влязла в сила Присъда № 34/18.09.2018 г., постановена по НОХД № 155/2018 г., по описа на ОС - С.З., НО, изменена с Решение № 25 от 11.02.2019 г., постановено по ВНОХД №584/2018 г., по описа на Апелативен съд - П., НО и Решение № 115 от 27.05.2019 г. по КНД № 528/2019 г., по описа на ВКС, I НО, е признат за виновен за това, че по непредпазливост на посочената дата, нарушавайки разпоредбите на ЗДВП, е причинил смъртта на А. Х.К. /А. Х. А./ и телесни повреди на други две лица, като е осъден на три години лишаване от свобода и изпълнението на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от пет години. Кумулативно С. К. е лишен и от право да управлява МПС за срок от пет години.
Предвид гореизложеното, ищцата моли на основание чл. 300 ГПК да бъдат приети за безспорни обстоятелства по делото: извършеното деяние от застрахования в ответното дружество водач С. О.К., вината на дееца, вредоносния резултат - причинената смърт на А. Х.К. /А. Х. А./, както и наличието на причинна връзка между вредата и деянието.
Доколкото в настоящия случай вината на застрахования в ответното дружество водач С. О.К. е безспорно установена с влязла в сила присъда, задължителна за гражданските съдилища по отношение на гражданскоправните последици на престъплението, съставляващо и деликт, то няма основание да се твърди липса на принос, на причинно-следствена връзка между деянието и вредите, както и изключване вината на водача на микробус марка и модел „Мерцедес 212Д Спринтер“, с peг. №СН 2435 АР, каквито доводи са изложени в отговора на исковата молба.
Ищцата се противопоставя на възраженията за наличие на съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, непредприемане на действия спрямо водача на процесния автомобил за преустановяване на движението му и относно претоварването на автомобила.
Според ищцата, за да е налице съпричиняване, следва приносът на пострадалото лице да е доказан по несъмнен и категоричен начин, а доказателствената тежест за това следва да бъде разпределена сред обстоятелствата, които ответникът следва да докаже в процеса. Допълнително посочва, че правилата за движение, които нарушил водачът С. К. при процесното ПТП, са свързани с управление на неизправно МПС и превозване на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на МПС. За извършването на тези нарушения на ЗДвП водачът, чиято отговорност е застрахована в ответното дружество, е признат за виновен с цитираната по-горе влязла в сила присъда. Съгласно чл. 133, ал. 1 от ЗДвП - Забранява се превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство. Така формулирана разпоредбата е насочена към водача на превозното средство, т.е. към превозващия пътниците субект. В настоящия случай това е С. К. и негово е било задължението да контролира колко пътници се качват и с колко багаж, така че да не бъде претоварено превозното средство. Делинквентьт виновно нарушил и разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗДвП, според която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Според ищцата, неподкрепено от каквито и да било доказателства е и твърдението на ответника, че починалият А. Х.К. /А. Х. А./ се е движил без поставен обезопасителен колан и с това виновно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като се е самоувредил. Безспорно установено е, според цитираната влязла в сила присъда, че вредоносният резултат е последица от нарушения на правилата за движение, извършени от С. К., чиято отговорност е застрахована при ЗД „Б.“ АД и смъртта на А. Х.К. /А. Х. А./ е причинена поради неправомерното му управление на МПС.
Посочва се, че при причинена смърт от значение са - възрастта на починалия при ПТП, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, болките и страданията, които са претърпели преживелите лица в резултат на загубата. Сочи, че съдът съобразява и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на ПТП- като отправна точка при определяне на обществено приемливите като справедливи размери на обезщетения от съответното естество към датата на ПТП.
Посочва, че тъй като с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК, ВКС е разширил кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на техни близки, съгласно ППВС 4/1961, допълнено с ППВС 5/1969 и потвърдено с ППВС 2/1984, право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се признава и на отгледано, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, ако единият от тях почине, вследствие на непозволеното увреждане.
Във връзка с
цитираните разпоредби от пар. 96 на ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
КЗ /обн. ДВ бр. 101 от
Ищцата заявява, че поддържа иска за присъждане на законна лихва от датата на ПТП - 21.12.2016 г. до окончателно издължаване на сумата, като направеното оспорване на ответника в тази връзка е напълно неоснователно. Посочва, че на основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължение за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, респ. процесното парично вземане произтичащо от непозволено увреждане, е изискуемо от датата на причиняване на неимуществените вреди, които обезщетява. От този момент следва да се начислява и лихва върху претендиралото обезщетение.
Противопоставя се на искането за присъждане на съдебни и деловодни разноски.
С допълнителния отговор ответното дружество изцяло поддържа всички направени с отговора възражения и оспорвания, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска изцяло, като неоснователен, необоснован и недоказан.
Алтернативно моли, в случай, че съда счете за основателна исковата претенция на ищцата, то да намали размера на претендираното обезщетение, тъй като заявеният размер не кореспондира с принципа на справедливостта и установената съдебна практика. Ако все пак настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли, да бъде определен размера на дължимото обезщетение, като съда се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, включително разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ и § 96. (1) от Преходни и Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 101 от 2018год., в сила от 07.12.2018год.) и отчете наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Що се касае до размера на иска, ответното дружество посочва, че в ТР № 1/2018год. по т.д. № 1/2016год. на ОСНГТК на ВКС, както и в чл.493а, ал. 4 КЗ, правото на обезщетяване на лицата по отношение на разширения кръг, към който принадлежат ищците, е допуснато като изключение (за други лица, извън изброените в ППВС № 4/61год. и ППВС N2 5/69год.), само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетението докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. Счита, че за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018год. до 07.12.2018год., и от 07.12.2018год. до приемане на Наредбата по КЗ отговорността по отношение на разширения кръг от лица е лимитирана като изключение до предвидения към настоящия момент в § 96, ал. 3 във вр.с ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ максимален размер от 5 000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения от С.Х.А., действаща чрез законния си представител - настойникът си В.И.А. иск като неоснователен и недоказан.
Алтернативно моли, в случай, че съдът счете за основателна исковата претенция на ищцата, то да намали размерите на претендираното обезщетение, тъй като претендирания размер не кореспондира с принципа на справедливостта, установената съдебна практика и законовите разпоредби.
Претендира и всички съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Страните не оспорват обстоятелството, че на 21.12.2016 г. на АМ „Т.“, на км. 226 + 300 м., водачът С. О.К. на микробус марка и модел „Мерцедес 212Д Спринтер“, с peг. № СН 2435 АР С. О.К., при движение с несъобразена скорост в посока от запад на изток, нарушил правилата за движение, спукал гума и загубил контрол над управляваното от него превозно средство, в резултат на което се ударил в предпазната мантинела.
Видно от данните по делото, за произшествието е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.12.2016г. и е образувано Досъдебно производство №1228 ЗМ 439/2016г. по описа на ОДМВР - С.З..
Във връзка с предизвиканото от С. О.К. ПТП на 21.12.2016 г., същият с Присъда № 34/18.09.2018 г., постановена по НОХД № 155/2018 г. по описа на ОС - С.З., е признат за виновен в това, че на 21.12.2016 г. в района на км.226+300 от автомагистрала "Т.", област С.З. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Мерцедес 212Д Спринтер" с per. № СН 2435 АР, в посока от запад на изток е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата и правилника за неговото прилагане, а именно: -чл.20, ал.2 изречение 1-во от Закона за движението по пътищата - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие", като С. К. не е съобразил скоростта си на движение със състоянието на превозното средство и на превозвания товар; -чл.101, ал.1 изречение 1-во във вр. с чл.101, ал.3 т.9 от Закона за движението по пътищата – „При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване", като С. К. не е сторил това въпреки наличието на неизправност в задна дясна гума на лек автомобил марка "Мерцедес 212 Д Спринтер" с per. № СН 2435 АР; -чл.133, ал.1 от Закона за движението по пътищата - Забранява се превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство", като в лек автомобил марка "Мерцедес 212 Д Спринтер" с per. № СН 2435 АР са пътували 16 (шестнадесет) броя пътници, което превишава разрешения 8+1 броя пътници; -чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни" във връзка с чл.10, ал.1, т.9, букви „а" и „б" от Правилника за прилагане на закона за движението по пътищата - „Моторно превозно средство е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности по гумите: а) гумата не съответства по размер, налягане, допустимо натоварване и скорост на марката и модела на моторното превозно средство; б) гумата има разкъсвания. В резултат на посочените деяния по непредпазливост причинил смъртта на едно лице - на А. Х.К. с ЕГН: **********, както и средна телесна повреда на повече от едно лица, а именно: на Светла Анелиева Златкова, с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на VI гръден прешлен причинило трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, на К. О.К., с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на дясната мишнична (раменна) кост причинило затрудняване на движението на десния горен крайник за повече от 30 дни и на Красимир Мартинов Рашков, с ЕГН ********** многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в подкожен емфизем и контузия на белите дробове причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на пет ребра вдясно (III-VII) и счупване на бодилестите израстъци на V-VIII гръдни прешлени причинило трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни и счупване на дясната ключица и дясната лопатка, причинило трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за повече от 30 дни, като след деянието подсъдимият С. К. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.“г“ във вр. с чл.343, ал.3, б.“б“, предл. първо във връзка с ал.1, б.“в“ във вр. с ал.4, връзка с чл.342, ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим, съгласно чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС, като го признава за невинен и оправдал по първоначалното обвинение по чл.343 ал.4 вр. с ал.З предложение 2-ро буква "б" предложение 1-во във връзка с чл.343, ал.1 буква "в" във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
На основание чл.343г от НК във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият бил лишен от право да управлява МПС за срок от пет години, като на основание чл.59, ал.4 от НК наказателният съд приспаднал времето, през което за същото деяние подсъдимият е лишен от право да управлява МПС, считано от 22.12.2016г.
Впоследствие, с Решение № 25 от 11.02.2019 г., постановено по ВНОХД №584/2018 г., по описа на Апелативен съд - П., горепосочената присъда на ОС-С.З. е отменена в частта, в която подсъдимият С. О.К. е признат за виновен за престъпление по чл.343а, ал.1, б.”г“ вр. чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1, б.“в“ вр. ал.4 вр. чл.342, ал.1 от НК за причинена средна телесна повреда на К. О.К. и наказателното производство в тази част е било прекратено на основание чл.24, ал.5, т.1 от НПК.
Присъдата на Окръжен съд гр.С.З. е била изменена в частта, в която на подсъдимия С. О.К. е наложено наказание четири години лишаване от свобода, като размерът на наказанието е намален на три години лишаване от свобода.
Присъдата на Окръжен съд гр.С.З. е била отменена в частта, в която е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на основание чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на измененото наказание три години лишаване от свобода на подсъдимия е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на решението в сила.
Безспорно установено по делото е, че към датата на ПТП за процесното МПС, управлявано от виновния водач е налице валидно сключена застраховка Гражданска отговорност между ответника и деликвента по застрахователна полица №BG/02/116002772825, със срок на валидност от 27.10.2016г. до 26.10.2017г. Тези обстоятелства съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в доклада си по чл.146 ГПК.
Не се спори също така, че ищцата е отправила до ответното дружество молба за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, получено от застрахователното дружество на 08.11.2018г. С писмо изх. №НЩ8489 от 26.11.2018г. ответното дружество е постановило отказ да определи и изплати на ищцата застрахователно обезщетение.
От данните по делото –решение №150/24.09.2014г., постановено по гр.д.№460/2014г. по описа на Новозагорския РС, както и удостоверение №339/28.11.2014г. от Органа по настойничеството и попечителството при Общ.Н.З. се установява, че родителите на ищцата С.Х.А. са лишени от родителски права по отношение на нея, като за неин настойник е назначена баба й В.И.А..
От удостоверение за съпруга и родствени връзки, изх.№94-00.10234/28.12.2016г. на Общ.Н.З. се установява, че В.И.А. е съпруга на починалия, вследствие на ПТП А. Х.К., а бащата на ищцата С.Х.А. –Х. А.ов Х. е негов син.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с механизма на процесното ПТП, при което е пострадал и вследствие на което е загинал А. Х.К., е назначена и приета съдебно- автотехническа експертиза. От заключението й се установява, че механизмът на възникналото ПТП е следният: На 21.12.2016г.около 23:25 часа, на АМ „Т.“ ЛОТ4 ,км 226+300 се е движил автомобил марка „Мерцедес“, модел“212Д Спринтер“, с ДК№ СН 2435 АР с водач С. О.К. в посока от запад на изток към Б. със скорост около 119 км/ч . Поради разрушаване на задна дясна гума на автомобила, същият губи устойчивост на движението си и от дясната лента за движение променя посоката си на движение ведно с ротация около вертикалната си ос, прекарана през масовия му център в посока обратна на часовата стрелка /поглед отгоре/, преминава косо в посока североизток през северната /ускорителната/ лента за движение, при което водачът губи контрол върху управлението, удря се в южната предпазна еластична ограда на разделителния остров между двете пътни платна на магистралата, след това се удря с предните си десни състави в северната еластична ограда. Променя посоката си на движение на изток, преобръщайки се по таван и се установява в покой на разделителния остров между двете пътни платна. В резултат на удара са нанесени тотални материални щети на МПС, а пътниците: К. Огнянав К. и Светла Анелиева Златкова са получили средна телесна повреда, като пътникът А. Х.К. /А. Х. А./ получил тежки увреждания, впоследствие довели до летален изход.
Според експертизата, причините за настъпването на процесното ПТП те са от субективен характер. Това от една страна е претоварване на процесния автомобил, както по отношение броя пътници, така също и като тегло на превозваните пътници, заедно с багажа им. В конкретния случай водачът на автомобила от техническа гледна точка е отговорен за недопускане на претоварване на автомобила. От друга страна водачът на автомобила не се е съобразил да намали скоростта на движение и да спре и провери състоянието на микробуса въпреки ,че е бил предупреден от пътниците за възникване на нов шум в зоната около задно дясно колело.
Видно от заключението, при пътуването на автомобила водачът му е подменил дясно задно колело с гума „ „Vredestein 205/65 R15 C102/100RJ с резервно с марка „Sason Contine 175/70R15 104/102 97Т “. Според експерта, това е технически недопустимо, тъй като резервната гума не отговаря на марката, размера и товароносимостта на сменената. Допуснатото претоварване на автомобила, ведно с поставянето на гума с по-ниска товароносимост е довело до разкъсване на протектора на задна дясна гума, от там изгубване на устойчивост на движение на автомобила, врезултат на това до изгубване контрола върху движението на автомобила от водача. Последвал е удар в еластичната ограда на разделителния остров между двете платна за движение на магистралата, напускане на пътното платно за движение и обръщане по таван върху този разделителен остров.
Според експертизата, техническото състояние на автомобила преди настъпване на ПТП на 24.09.2015 г. е било изправно, тъй като същият е преминал успешно годишен технически преглед на 31.10.2016 г. Към момента на ПТП, обаче, според експерта, не отговарял на техническите изисквания по отношение на смененото задно дясно колело, което е с различен размер /по-тесен / и с намалена товароносимост. Процесният автомобил стандартно е оборудван с предпазни колани на всички седалки и въздушни възглавници за водача и пътниците до него на предната седалка, като седалките са стандартно монтирани.
Според експерта, от данните по делото същият е установил приблизителния товар /тегло/, поставен в багажното отделение и купето на автомобила - около 350-400 кг. Броят на пътниците е бил 15 + 1 пътници от които 2 са били деца. В този конкретен случай теглото на водача, пътниците и товара е около 1325 кг. – 950 кг. са били пътниците и около 375 кг. е теглото на товара. Масата на автомобила е 1990 кг + 40 кг гориво, инструменти, принадлежности и др. Или общото тегло на автомобила към момента на ПТП е 3355 кг. при максимално допустима маса на автомобила - 2990 кг., съобразно описаните подробно от експерта технически характеристики на автомобила. Според експерта, в случая е налице претоварване от около 365 кг. на автомобила.
Съобразно материалите по делото, в купето на процесния автомобил пострадалият пътник А. Х.К. / А. Х. А./ се е намирал на втория ред седалки към вратата за качване и слизане на пътниците. Непосредствено преди настъпването на ПТП А. К. е станал от мястото си, за да го размени с това на пътника до него С. А. - към момента на удара е бил правостоящ, непосредствено до вратата. На тялото на правостоящия А. К. по време на настъпване на ПТП са действали следните инерционни сили и моменти: Първоначално при удара на автомобила с мантинелата тялото се е устремило напред и на лява спрямо посоката на движение на автомобила и неговата надлъжна ос. При втория удар в северната мантинела, тялото се е устремило напред и на дясно спрямо посоката на движение на автомобила и неговата надлъжна ос. При преобръщането по таван, тялото се е устремило надясно /към десните вътрешни състави/ на автомобила и впоследствие към тавана на автомобила /от земното притегляне/, който към този момент е отдолу - към повърхността на земята.
Съобразно механизма на ПТП и инерционните сили, действащи върху тялото на правостоящия, би могло да се направи извод, че е възможно тялото на А. К. да се е ударило във врата за пътниците на МПС.
Експертът заключава, че от техническа гледна точка, получените от А. Х.К. телесни увреждания, впоследствие довели до неговата смърт, кореспондират с механизма като на процесното ПТП, без ищецът да е бил с поставен обезопасителен колан. При седнало положение с поставен обезопасителен колан, уврежданията на ищеца биха били много по-леки, в по-малък обем.
Според допълнителното заключение на автотехническата експертиза, процесният автомобил стандартно е оборудван с предпазни колани на всички седалки и въздушни възглавници за водача и пътника до него на предната седалка. Видно от снимковия материал, приложен към експертното заключение, някои от коланите са срязани с остър предмет, което според експерта, е обичайна практика при животоспасяващи действия за пътниците и водача на автомобил при ПТП с оглед по-бързото им извеждане от авариралото МПС.
Експертизата не е оспорена от страните по делото, изготвена е мотивирано и задълбочено и съдът я възприема.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че всички увреждания на А. Х.К. са травматични и са причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети, условие за каквито има в купето на микробус при настъпило пътно-транспротно произшествие. Уврежданията са причинени от удари с кинетична енергия върху детайли и части в купето на катастрофирал микробус, в който е бил пътник А. К.. Липсват увреждания, които да е възможно да се обяснят с въздействие на твърди тъпи предмети извън купето на микробуса. Според експерта, от описаните при извършване на аутопсията травматични увреждания липсват увреждания, които да се обяснят и съответстват на такива, причинени от предпазен колан. Още повече в конкретния случай преките свидетели, седящи по време на движение на микробуса до пострадалия А. К. преди настъпване на ПТП са посочили, че не са били поставени такива колани.
Според експерта, установените и получени телесни увреждания, довели до смъртта на А. К., напълно кореспондират с механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно преобръщане на микробуса, като там силите на въздействие върху пътник в купето се стремят да го отделят от седалката и го удрят неколкократно върху вътрешни детайли от купето, т.е пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан. Ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, т.е. фиксиран с предпазен колан към седалката, експертът е категоричен, че неговите травматични увреждания биха били в сравнително по-малък обем.
Съдът възприема заключението на експертизата, същата не е оспорена от страните по делото, изготвена е мотивирано и задълбочено въз основа на представените по делото доказателства и отговаря задълбочено и категорично на всички въпроси, поставени от страните и съда.
За изясняване
на обстоятелства по делото, свързани с претърпените от ищцата болки и
страдания, породени от смъртта на дядо й, вследствие на ПТП бяха разпитани и двама свидетели.
Според показанията на св.С.А. А., съсед на ищцата и баба й, през 2016г. или 2017г. не си спомня точно, близо до Нова година пътували в бус, връщали се от Г.. Колани нямало, били много хора, „един върху друг“ били около 20 човека. Свидетелят седял отпред до вратата за пътниците, до него стоял А. К.. Последният му предложил да си сменят местата и точно когато си разменили, гумата се пръснала. Свидетелят посочва „ Не видях колани, не бяхме с колани, аз и К., багажа на всички тези хора беше отзад в буса“. Свидетелят посочва, че познава К. от малък, от 12 -13 годишен. Посочва, че К. работи от 15 години в Г., а свидетелят работи от 10 години в Г.. Посочва, че не знае кога К. ходи и се връща в Г.. Не знае колко месеца в годината К. стои в Г..
Във връзка с настъпилото ПТП свидетелят посочва, че имало два реда седалки отзад, той и К. пътували в средата на буса. Според свидетеля, половината бил натоварен с багаж. Общо три реда седалки, отпред до шофьора мястото, седалката в средата и зад ния имало хора, било пълно с хора и багаж, нямало празно място в буса. К. стоял до вратата, свидетелят стоял до него, до свидетеля също имало хора „от всякъде“. Всеки носел по нещо, имало много багаж. Вечерта в 12 часа станало ПТП.
Свидетелят посочва “ужас беше, аз бях в главата ударен и ръката, ужас беше. По пътя се наложи да се качат още хора. Ние още на кораба се събрахме, който ще пътува с него и след туй като минахме границата всички хора се качихме един върху друг… Не знам какво се случи, за да се качат тези хора, не знам какво му беше на буса, просто те искаха да се качим на едно място. Вторият бус като ни остави на един бус да се качим, отишъл други хора да взема, други хора да кара.“
Свидетелят В. К.А. е посочил, че е съсед на ищцата и баба й, че познава настойницата на ищцата В.А. от над 35 години, познава и сина им Х.. Посочва, че познава ищцата С.Х.А. от малка, тъй като живеят на една улица. Винаги бабата и дядото се грижели за ищцата. Родителите й били разведени, майката отишла в чужбина и оставила детето си на една годинка. Баща й Х. А.ов никога не бил полагал грижи за детето С.. Бащата имал втори брак, оженил се за една друга и имал други деца. Според свидетеля, С. живеела заедно с дядо си до смъртта му, бабата и дядото ходели на сезонна работа Г. със С.. Тя му била първата внучка и той много я обичал, водел я в парка. А. Х.К. казвал на свидетеля: „Бате, колкото обичам моите си деца, внучката си много я обичам“. Според свидетеля, С. много обичала дядо си, казвала, че най - много обича него. Като разбрала за катастрофата, С. започнала да плаче, да се затваря, станала мълчалива, отчаяна след смъртта на дядо си. Баба й понякога я водела на гробищата и двете плачели.
Според свидетеля, казвала на баба си – майка, а на дядо си –татко, тъй като баща й не се грижел за нея. Бабата и дядото постоянно се грижели за детето. Тя ходела на училище и дядото сутрин я будел, обличал и водел на училище, след това я вземал от училище. Сега детето живеело при баба си В..
Според свидетеля, А. работел в чужбина от демокрацията, ходел на сезонна работа - земеделска работа, събирали картофи, маслини, мандарини, портокали. Свидетелят посочва, че всяка година А. К. ходел в Г. да работи, така продължавало „с години, без да се връща в България“. Свидетелят посочва: „Не мога да кажа колко време, но знам, че няколко години не се е върнал.“
Свидетелката Д.О. И., също съседка на ищцата и баба й, е посочила, че от 30 години сме съседи. Познава С., която живее с баба си и дядо си, защото майка й я оставила малка и избягала в друга държава, а баща й се оженил за друга жена. С. била изоставена от родителите си много малка, нямала една годинка. До настоящия момент живее пак с баба си. А. ходел в Г. с жена си и с внучката си по сезонна работа, водел детето на училище, разхождали се по градинките, парковете. А. се грижел за С., защото била първата му внучка и той много се грижел за детето. Приемал С. за свое родно дете. С. се отнасяла с него като със собствен баща. Според свидетелката, казвала на баба си и дядо си „майка“ и „татко“. А. много я обичал, издържал я постоянно. Свидетелката посочва, че ищцата също била на погребението на дядо си, много плакала, страхувала се да спи без дядо си. Според свидетелката, в момента има малко промяна в детето, защото му е мъчно за дядото. Ходели с баба си на гробищата и плачели, а детето само говорело за дядо си, мъчно му е. С. постоянно говорела за дядо си, били близки дядото и внучката. К. обичал да играе с нея, да я носи в градинката, да й купи нещичко, да се занимава с детето. С. много обичала дядо си и обичала да прекарва време с него. Според свидетелката, С. е по-тъжна от преди, била по- весела, играела с дядо си, сега й е по- мъчно. Според свидетелката, ищцата много обича дядо си и без него й е много трудно и много й е мъчно за него. Сега баба й се грижи за нея, свидетелката не знае бабата да работи. С. взема детски 35 лв. на месец. Според свидетелката, К. работел сезонна работа в Г., имали пари, като излезе частна работа в България, отивал и работел, грижел се за детето и бабата. Според свидетелката, работата била сезонна, месец - месец и половина работели в Г. и се връщали пак в България. Свидетелката не била чувала К. да не се е прибирал в България.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено същото, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид горното, по категоричен и безспорен начин се установи, че процесното ПТП е причинено виновно от водача на застрахования при ответника лек автомобил.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 21.12.1016 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което е получено от ответника, но същият е отказал да заплати обезщетение.
От назначената по делото съдебно- автотехническа експертиза се установи по безспорен начин механизмът на процесното ПТП, описан подробно по-горе в изложението. Вследствие на това ПТП, А. Х.К., дядо на ищцата, е получил тежки травматични увреждания, в резултат на които е починал.
Безспорно се установи по делото, че ищцата, след навършване на 1г. възраст е изоставена от родителите си на грижите на своите баба и дядо – родители на баща й. Ищцата не поддържа никакви отношения с майка си.С баща си, макар да живеят в съседни къщи, също не поддържа близки отношения, тъй като той е създал ново семейство, има родени деца от втората си съпруга и не се интересува и не полага родителски грижи за ищцата. За нея са се грижили баба й В.И.А., нейна настойница и дядо й А. Х.К., който е починал от получените при процесното ПТП травми. След смъртта на дядото, за ищцата е останала да се грижи баба й, която е и нейна настойница. В този смисъл са както показанията на свидетелите по делото, така и данните, съдържащи се в социалния доклад на Дирекция“Социално подпомагане“гр.Н.З..
Съдът приема за установено, че в случая се установи наличие на изключителна близост между ищцата и нейните баба и дядо, които фактически са полагали грижи за детето, като негови родители. Самата ищца ги е приемала за свои родители, наричала ги е „майка“ и „татко“. Дядото, починалия в резултат на ПТП А. Х.К. /А. Х. А./, е бил привързан към внучката си, грижил се е за нея, водил я на училище, на разходка, обгрижвал я и й помагал, заедно са играели и са се забавлявали. Свидетелите установиха, че след смъртта му ищцата е станала по-тъжна, по-затворена, често е плачела за него, заедно със своята баба.
С оглед на изложеното, съдът приема за безспорно установено, че ищцата е преживяла психически страдания и болки, причинени от смъртта на дядо й, когото тя е приемала за свой баща.
В случая, според съда, е налице и последният признак за уважаване на предявения иск - причинно- следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищцата вреди. Претърпените от нея психически болки и страдания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, при което е загинал дядо й.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото в случая обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът взема предвид силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата неимуществени вреди, причинени от смъртта на дядо й.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена негативната промяна в психо – емоционалното й състояние- ищцата е станала по-затворена, мълчалива, по-тъжна. Споделяла е, че страда от загубата на дядо си, когото е приемала и обичала като свой роден баща.
По направеното възражение на ответника, че починалият вследствие на процесното ПТП А. Х.К. /А. Х. А./ е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е пътувал без предпазен колан, съдът намира същото за основателно. В случая се установи безспорно, както от назначените съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска, така и от показанията на пътувалия в микробуса свидетел Н.Х.М., че пострадалият А. Х.К. е пътувал без поставен обезопасителен колан. Така същият е допринесъл за настъпилите вреди – получени от него тежки травматични увреждания, вследствие на които е починал. Съдът счита, че е налице причинна връзка между поведението на пострадалия А. Х.К. и настъпилия вредоносен резултат –получените тежки, несъвместими с живота увреждания.
За да бъде намалено обезщетението за вреди, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно, съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Съдът приема, че пътувайки без поставен обезопасителен колан, пострадалият А. Х.К. с поведението си е допринесъл за тежките последици от процесното ПТП. Предвид всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че съпричиняването на пострадалия А. Х.К. в случая е ½.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, е основателен и доказан за сумата от 80 000 лв., като в останалия претендиран размер, за разликата над 80 000лв. до 150 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Както беше посочено по-горе в изложението, съдът счита, че следва да намали обезщетението за вреди, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като пострадалият А. Х.К. с поведението си е допринесъл за тежките последици от процесното ПТП. Отчитайки съпричиняването от страна на пострадалия А. Х.К., което съдът прие, че е ½, то искът следва да се уважи в размер на 40 000лв.
Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 08.11.2018г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, поради което дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение от тази дата.
По разноските: ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски, като с исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на предявения иск на пълномощника на ищцата се дължи сумата 1730 лв. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата е неоснователно, тъй като размерът му е съобразен с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС, то възнаграждението следва да се присъди с начислен ДДС или същото е в размер на 2076лв., с включено ДДС в сумата.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати в полза на държавата, чрез ОС С.З. държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1600лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.
*** да заплати на С.Х.А.,
с ЕГН: **********, представлявана от
настойника си В.И.А.,ЕГН ********** с постоянен адрес:***, съдебен адрес:***, чрез адв. Р.М.,***, сумата от 40 000 лв. (четиридесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки
и страдания, свързани със загубата на нейния дядо А. Х.К., починал в резултат
на ПТП от 21.12.2016 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от 08.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 40 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв., като неоснователен и недоказан.
Обезщетението следва да се заплати на следната адвокатска банкова сметка: ***:*** , BIC: ***, с титуляр адв.Р.М..
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да заплати на адв. Р.М.,***, сумата от 2 076лв., (две
хиляди седемдесет и шест лв.)с включено ДДС в сумата, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на
предявения иск.
Възнаграждението на адв. Р.М.,*** следва да се заплати на следната банкова сметка: „***“ АД, с IBAN:***, BIC: *** Р.М..
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** да заплати сумата от 1600 лв. /хиляда и шестотин лв./ представляваща държавна такса, съобразно уважената част на предявения иск, по сметка на Окръжен съд - С.З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, чрез ОС С.З. пред П.ския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: