№ 252
гр. Плевен, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430105535 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното
Иск с правно основание чл.439 ГПК
Подадена е искова молба от М. Х. Т. с ЕГН **********, представлявана
от процесуалния си представител адв.Б. Д. против „**** ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.**** бул.*** *** ет.2. Ищцата твърди, че
на 02.09.2022г. получила покана за доброволно изпълнение по образувано
срещу нея изп.дело 20228150400677 при **** в която било посочено, че е
образувано по изпълнителен лист от **** ЕАД издаден по ч.гр.дело
№3588/2011г. от РС Плевен и че задължението и възлиза в размер на 1594,89
лева. Твърди, че със същия изп.лист при същия *** било образувано изп.дело
№20188150400479, по което до работодателя и – ****, където работела като
продавач – консултант, било изпратено запорно съобщение за налагане на
запор върху трудовото и възнаграждение с Изх.№ 12300/22.03.2018г. Твърди,
че в отговора направила възражение, че не е получавала никакви съобщения
от съда и не е знаела, че срещу нея е имало заведено дело, както и че била
заплатила на заемодателя сумите, за които била осъдена. В същия отговор
била направила и възражение за изтекла погасителна давност, тъй като
1
заповедта за изпълнение и изп.лист били издадени през 2011г., а за първи път
изп.дело срещу нея било образувано през 2018г. Твърди, че въпреки
направените възражения, на 25.11.2019г. до работодателя и било изпратено
напомнително запорно съобщение, а след това ответникът образувал срещу
нея второ изпълнително дело № 20228150400677 при *** **** със същия
изп.лист, по което получила покана за доброволно изпълнение. Твърди, че
тези обстоятелства обуславят правния интерес да подаде настоящата искова
молба, с която моли съда да признае за установено, че за предявените към нея
суми от **** ЕАД, присъдени с изпълнителен лист издаден по ч.гр.дело
№3588/2011г. по описа на РС Плевен е настъпила общата погасителна
давност и същите не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва предявения иск. Твърди, че на 19.08.2008г. между ****, с предишно
наименование „****, с универсален правоприемник ****, в качеството на
кредитор от една страна и ищцата М. Х. Т. в качеството на кредитополучател,
от друга страна бил сключен договор за кредит, по силата на който
кредитодателят финансирал кредитополучателя, а за кредитополучателя
възникнало задължение да заплати сумите по дължимия договор за кредит.
По молба на кредитодател****, на 27.08.2012г. било образувано изп.дело
№1717/2012тг. по описа на *** ****. Твърди, че с молбата била прекъсната
погасителната давност, тъй като със същата на *** се възлагат правата по
чл.18 З*** и молбата е редовна. Ответникът твърди, че на 11.09.2018г. до
длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение. На 20.08.2015г.
била депозирана молба за конституиране на нов взискател от „****“, което
действие прекъсва течащата петгодишна давност. На 24.11.2017г.
взискателят депозирал молба за справка в НАП, след които депозирал молба
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение. Твърди, че след като
изп.дело 1717/2012г. било прекратено, взискателят със същия изпълнителен
лист депозирал молба за образуване на ново изпълнително дело на
07.03.2018г., с което действие прекъснал давността, тъй като с молбата до ***
отново били възложени действия по чл.18 от З*** и е направено искане за
предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително опис на
движими вещи. Твърди, че на 22.03.2018г. до работодателя на ищцата ****
било изпратено запорно съобщение, а на 25.11.2019г. било изпратено ново
напомнително.
2
Ответникът твърди, че след като изп.дело №479/2018г. било прекратено
на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, взискателят е изтеглил изп.лист и на
12.08.2022г. била депозирана молба за образуване на ново изп.дело, по която
било образувано изп.дело №677/2022г. Твърди, че на 26.08.2022г. до
длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, както и запорно
съобщение но работодателя. С оглед на това твърди, че е налице петгодишен
период, през който да не са предприемани изпълнителни действия,
прекъсващи погасителния давностен срок. Твърди, че съгласно ППВС
№3/18.11.1980 образуването на изп-производство прекъсва давността като по
време на изп.производство давност не тече. Едва от 26.06.2015г. с ТР
№2/26.06.2015г. е дадено различно разрешение, като е прието, че в
изп.производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност. Твърди,
че в периода след 26.06.2015г. има извършени множество изпълнителни
действия по изп.дело №1717/2012г., изп.дело 479/2018г. и изп.дело 677/2022г.,
които прекъсват погасителния давностен срок. Твърди, че на 15.05.2015г.
между **** в качеството му на цедент и **** в качеството на цесионер бил
сключен договор за цесия, по силата на който **** прехвърлило вземанията
си по сключения с ищцата договор за кредит. С пълномощно предишният
кредитор упълномощил **** ЕАД да уведоми от името на **** всички
длъжници, по вземанията, които са цедирани. Ответникът е положил
необходимата грижа уведомленията да достигнат до ищцата. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
От фактическа страна, съдът приема следното :
По подадено заявление от **** срещу длъжника, ищца по делото, било
образувано ч.гр.д. № 3588/2011г. по описа на РС Плевен, по което била
издадена Заповед за изпълнение № 2654/06.06.2011г. с която ищцата била
осъдена да заплати на „****, праводател на ответника сума в размер на 509,61
лева главница, 78,56 лева договорна лихва, 130,05 лева законна лихва, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението е направените разноски.
Заповедта била връчена чрез залепване и съгласно действащите към момента
разпоредби на закона, същата е влязла в сила на 22.09.2011г. с изтичане на
срока на уведомлението. Подаването на заявление за издаване на заповед не
прекъсва давността, но влязлата в сила заповед поради неподаване на
3
възражение в срока по чл.414 от ГПК е основание за прекъсване на давността
по отношение на заявеното вземане по силата на чл.116, б.„а“ от ЗЗД,
доколкото е налице конклудентно признаване на вземането по издадената
заповед. В този смисъл, съдът приема, че петгодишната давност за
вземането е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта –
22.09.2011г., и би изтекла на 22.09.2016г.
С издадения изпълнителен лист, на 27.08.2012г. взискателят подал
молба за образуване на изпълнително производство, като в същата възложил
на съдия изпълнителя всички изпълнителни действия по чл.18 З***. Съдът
приема, че от този момент започва да тече двугодишната давност, в който
срок, при липса на изпълнителни действия, производството се прекратява по
силата на закона. Видно от приложеното в копие изпълнително дело, след
образуването му, няма нито едно извършено действие, нито такова е
възлагано от взискателя. С оглед на това, съдът приема, че на 27.08.2014г.
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Както е
прието в ТР №2/26.06.2015 ВКС по т.д. №2/2013г. на ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като "перемпция" настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти.
Спорно по делото е дали през тези две години, от образуване на
изпълнителното производство до неговото прекратяване на основание
чл.433 ал.1 т.8 ГПК е текла давност. В тази връзка съдът съобрази практика
на ВКС застъпена в Решение №37/24.02.2021г., IV г.о. по гр.д. №1747/2020г,
в което се приема, че отмяната на ППВС №3/18.11.1980г. поражда действие
от датата на обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
таза дата. Видно е, че изп.производство е прекратено поради перемпция на
27.08.2014г, което е преди датата на постановяване на Тълкувателното
решение. Т.е. по отношение на това прекратено изпълнително производство
важат правилата на ППВС №3/18.11.1980г. Според същото, „след образуване
на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъсната
вече давност спира“. С оглед на изложеното, съдът прави извод, че през
периода от 27.08.2012г. до 27.08.2014г. давността е спряла, а след
настъпилата перемпция е продължила. Ново изпълнително производство е
образувано на 07.03.2018г. Давност е текла в периода от 22.09.2011г. до
27.08.2012г. Молбата за образуване на изпълнително производство и
образуването му не прекъсват давността, но по време на изпълнителното
производство тя спира и не тече и след 27.08.2014г. давността е продължила
4
да тече.
За периода от 22.09.2011г. до 27.08.2012г. е изтекъл период от 11
месеца и 3 дни. За периода от 27.08.2014г до 07.03.2018г. е изтекъл период от
4 години, 5 месеца и 11 дни. Отчитайки периода, в който давността е била
спряла поради висящо изпълнително, за периода от влизане в сила заповедта
на изпълнение до образуване на изпълнителното производство на
07.03.2018г., когато е образувано изп.дело №479/2018г. по описа на *** **** е
изтекла давност общо 4 години, 5 месеца и 11 дни.
С образуване на второто изпълнително производство на 07.03.2018г.,
взискателят е направил искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и такъв впоследствие е наложен, с което
давността е прекъсната и от този момент е започнала да тече нова петгодишна
давност, която не е изтекла и до момента.
При така изложеното, съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.37 ЗПП, заплащането е съобразно количеството и вида и на
извършената дейност и се определя в Наредба на МС. Съгласно НЗПП, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лв. С оглед правната сложност и на основание чл.78 ал.8 ГПК, съдът
счита, че на ответника следва да бъде присъдено юрк.възнаграждение в
размер на 200 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. Т. с ЕГН **********, представлявана
от процесуалния си представител адв.Б. Д. против „**** ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.**** бул.*** *** ет.2 иск с правно
основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищцата М. Х. Т. с ЕГН ********** не дължи на ответника „****
сумата от 1549,89 лева присъдени с изпълнителен лист издаден по ч.гр.дело
№3588/2011г. по описа на РС Плевен, дължими по изпълнително дело
№20228150400677 по описа на ***-****, рег. №815 на К***, с район на
действие ПлОС поради настъпила погасителна давност след издаване на
изпълнителния лист, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. Х. Т. с ЕГН **********, представлявана от процесуалния
си представител адв.Б. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „**** ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.**** бул.*** *** ет.2 разноски по делото в размер на
200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6