РЕШЕНИЕ
№ 2118
гр.Бургас, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
04 ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 513 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото се провежда по реда за оспорване
на ревизионни актове – чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс,
при специалните ограничения на чл.226 от Административнопроцесуалния кодекс.
Делото се разглежда за втори път от настоящата инстанция,
след като с решение № 3016/28.02.2019г. по а.д. № 12862/2018г. на ВАС е
отменено решение № 1583/20.08.2018г. по а.д. № 239/2018г. на АС Бургас и делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. Посочените
дела са приложени към настоящото.
Жалбоподател е Н.П.А. ЕГН:********** с адрес *** ***. Жалбоподателят
участва в производството чрез пълномощник – адвокат С.П. ***.
Предмет на обжалване е ревизионен акт (РА) № Р-02000216002302-091-001/16.10.2017г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 5/03.01.2018
г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, в частта с която с
ревизионния акт са установени по реда на чл.122 и сл. от ДОПК задължения за
данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ, както следва :
- за 2013г. данък в размер на 5 614.21лв. и лихва за забава в размер на 1 975.05
лв. и
- за 2014 г. данък в размер на 10 911.47лв. и лихва
за забава в размер на 2 632.78 лв. Срещу останалата част от задълженията
по РА не е била подадена жалба пред решаващия орган по чл.152 и сл. от ДОПК,
съответно и пред съда.
В жалбата са развити доводи за неправилно определяне на
паричния поток на жалбоподателя през двете проверявани години, изразяващо се на
първо място в неправилно определено начално салдо за 2013 г. Жалбоподателят
твърди, че посоченото от него начално салдо за този периода в размер от
42 000 лева неправилно не е взето предвид от административния орган. Сочи,
че същото е формирано въз основа на получени от руския гражданин А.М.парични
средства в размер на 625 000 евро през предходен период. Съгласно дадените
указания с отменителното решение на ВАС, с жалбата се оспорва и размера на включените
от приходните органи в изготвените потоци разходи, представляващи такива за
семейни нужди (комунални разходи, разходи за данъци, за издръжка и др.), като
се сочи, че не е изследван техния характер, с оглед съобразяване разпоредбите
на чл. 21 и чл. 32 от Семейния кодекс. В становището си по същество
жалбоподателят изразява становище за дължимост на данъци и лихви съобразно
приетото от настоящия съд второ допълнително заключение на вещото лице, в
частност изготвените парични потоци наименувани от експерта – „2-ри паричен
поток“ (относно 2013 г.) и „3-ти паричен поток“ (относно 2014 г.). Иска се
отмяна на ревизионния акт в частта, установяващи данъчни задължения над
посочените от експерта. Иска се присаждане на разноски. Представят се
доказателства.
Представителят на ответника счита за дължими данъци и
лихви съобразно приетото от настоящия съд първо допълнително заключение, в
частност „1-ри паричен поток“ (относно 2013 г.) и „3-ти паричен поток“ (относно
2014 г.). Отделно поддържа, че с ревизионния акт правилно е определено
началното салдо към 01.01.2013 г., поради съображенията изложени в решението на
директора на дирекция ОДОП. Относно разходите за семейни нужди, описани в
решението на ВАС, счита, че същите правилно са взети от административния орган
в пълен размер, доколкото са изплатени от личните средства на ревизираното
лице. Възразява относно извършеното от вещото лице намаляване на разходите за
погасяване на кредитно задължение към Банка ДСК ЕАД. Иска присаждане на
разноски.
Съгласно чл.226 ал.1 АПК при новото разглеждане
първоинстанционният съд разглежда делото по общия приложим ред, като
производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие,
послужило като основание за връщане на делото. В мотивите на решение № 3016/28.02.2019г.
по а.д. № 12862/2018г. на ВАС е посочено, че при първоначалното разглеждане на
спора съдът не е изложил фактически и правни изводи относно включените в
баланса на ревизираното лице разходи за придобиване на вещи в режим на СИО и
разходи за задоволяване на семейни нужди във връзка с приложението на чл. 21 и
чл. 32 от Семейния кодекс, поради което делото в тази част е останало
неизяснено от фактическа страна. Този недостатък е преценен като съществено
процесуално нарушение на първоинстанционния съд, налагащ връщане на делото за
ново разглеждане, при което да бъдат анализирани събраните в тази насока
доказателства, респективно да бъде изготвена съдебно-икономическа експертиза за
определяне размера на задълженията на лицето при съобразяване на вариант, в
който се намалят горните две категории разходи с ½. С решението си ВАС
дава указания, да се извърши нова преценка на доказателствената стойност на
представените пътнически митнически декларации от руския гражданин М., както и
да се прецени дали дадените от него писмени обяснения попадат в някоя от
хипотезите на чл. 57, ал.2 ДОПК, дали са събрани редовно в производството пред
административния орган, а от там и по аргумент от чл. 171, ал.1 АПК вр. с §2 ДР ДОПК - доколко те имат сила и пред съда, и едва след конкретен анализ на всички
относими доказателства относно разполагаемостта на М. с декларираните суми,
внасянето им в България и предаването им на ревизирания, да се формира извод
относно релевантния размер на началното салдо на паричния поток за 2013г.
С оглед на така дадените указания от ВАС съдът при настоящото
разглеждане на делото допусна и прие две допълнителни заключения по
съдебно-икономическа експертиза.
За да се произнесе по същество с оглед така очертания
предмет на делото при настоящото му разглеждане, въз основа на събраните
доказателства съдът прие следното.
Ревизионното производство е започнало въз основа на
заповед за възлагане на ревизия № Р-02000216002302-020-001/05.04.2016 г.,
изменяна с приложени допълнителни заповеди. Същото е било спряно със Заповед №
Р-02000216002302-023-001/04.08.2016 г. и впоследствие е възобновено със Заповед
№ Р-02000216002302-143-001/12.05.2017 г. Заповедта за възлагане, заповедите за
изменението ѝ, както и тези за спиране и възобновяване на производството
са издадени от Галя Димитрова Петкова на длъжност началник сектор „Ревизии“,
отдел „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас. От посочените заповеди по делото са
приложени заверени преписи.
Констатациите на екипа ревизори са отразени в представен
по делото заверен препис от ревизионен доклад № Р-02000216002302-092-001/26.07.2017
г. В предоставения срок и на основание чл.117 ал.5 ДОПК, ревизираното лице е
подало възражение срещу ревизионния доклад.
Приложен е и препис от процесния ревизионен акт, с който
е приключила ревизията, от който се установи издаването му. С част от ревизионния
акт, чиято законосъобразност е предмет на изследване в настоящото производство,
органите по приходите са установили спорните задължения на жалбоподателя по
чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ при данъчна основа, определена по реда на чл.122 от ДОПК,
както следва:
- за 2013г. данък в размер на 5 614.21лв. и лихва за забава в размер на 1 975.05
лв. и
- за 2014 г. данък в размер на 10 911.47лв. и лихва
за забава в размер на 2 632.78 лв. В ревизионния акт са обсъдени и приети
за неоснователни възраженията на ДЗЛ срещу ревизионния доклад в съответната му
част.
Жалбоподателят е обжалвал ревизионния акт в частта
относно посочените задължения по административен ред. В тази връзка по делото е
представен препис от решение № 5/03.01.2018 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП. С решението
е потвърден процесния ревизионен акт в обжалваната част.
По делото са представени писмени доказателства, от които
се установи, че заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и
ревизионния акт са издадени от посочените в тях длъжностни лица, които надлежно
са ги подписали чрез валиден квалифициран електронен подпис. Компетентността на
лицата, издали актовете в хода на ревизионното производство се установява чрез
представените заповеди за възлагане на правомощия № РД-8/04.01.2016 г. и
Заповед № РД-5/03.01.2017 г. и двете на директора на ТД на НАП Бургас.
Във връзка с провеждането на ревизията по особения ред на
чл. 122 и сл. от ДОПК до жалбоподателя са изпратени уведомление №
Р-02000216002302-139-001/13.06.2017 г. (л. 1169) - на основание чл.17 ал.1 т.2
от ДОПК, уведомление № Р-02000216002302-113-001/13.06.2017 г. (л. 1172) - на
основание чл.124 ал.1 от ДОПК и с ИПДПОЗЛ № Р-02000216002302-040-003/13.06.2017
г. (л. 986) – на основание чл.124 ал.3 от ДОПК е изискана декларация за
имущественото състояние за всяка календарна година поотделно, за периода от
01.01.2013 г. до 31.12.2014 г., като ревизиращият орган е предоставил образец
на декларация заедно с искането. С така направените уведомления, органът по
приходите е уведомил А. за неговите права в качеството му на задължено лице в
производствата по ДОПК, включително и правото на защита в административното,
изпълнителното и съдебното производство. А. е предупреден за последиците от
неизпълнение на задълженията си по ДОПК. На същия е дадена и възможност за
представяне на доказателства и за вземане на становище. По делото са
представени заверени преписи от описаните книжа, както и доказателства, че
същите са връчени на А. по електронен път на 13.06.2017 г.
При така събраните доказателства и установените чрез тях
факти съдът, в изпълнение на правомощията си по чл.160 ал.2 ДОПК прие, че
ревизионния акт е издаден от орган по приходите, който е компетентен по смисъла
на чл.119 ал.2 ДОПК, след ревизия, надлежно възложена съобразно чл.112 и чл.113 ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа
реквизитите, изискуеми съобразно чл.120 ДОПК. Съдът не установи допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя и поради това са съществени.
За да се произнесе по правилното приложение на
материалния закон и съобразяването с целта му при издаването на ревизионния акт
съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото
доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за
установено следното.
По делото не е спорно и се признава от жалбоподателя, че
с ревизионния акт правилно са установени допълнителни задължения от получени
доходи от продажба на дружествени дялове от „Ен енд Ен компани 2“ ООД през
2013г., както и получени доходи за хотелиерска дейност в семеен хотел „При
Американеца“ гр. Поморие през 2013г. и 2014 г. Спорният момент, каквито са и
указанията на ВАС, се свежда до правилното изготвяне на паричния поток на
ревизираното лице за 2013г. и 2014г. и по-конкретно относно приетото начално
салдо към 01.01.2013г., отразяващо налични парични средства в брой и конкретния
размер на включените в изготвените потоци за двата периода разходи. При така
направеното отделяне на спорното от безспорното, съдът намира за необходимо да
посочи, че признатите от жалбоподателя доходи, явяващи се основа за определяне
на данъците, установени с необжалваната част от процесния ревизионен акт, ще
бъдат разгледани в настоящото производство само доколкото същите са включени в
изготвения спорен паричен поток, както и във връзка с установяването на
обстоятелства по чл.122 ал.1 т.1 и т.2 от ДОПК, посочени от органите по
приходите като основание за провеждане на ревизията по предвидения там особения
ред.
По отношение на ревизираното лице в предходни периоди са
извършени две ревизии и една проверка по ЗДДФЛ, във връзка с което са
представени преписи от изготвените актове, както и събрани в хода на
провеждането им доказателства относими към настоящата ревизия и респективно
протоколи за приобщаването им в настоящото производство. Ревизията за
установяване на задължения по ЗДДФЛ, обхващаща периода 01.01.2003г. -
31.12.2007г., е приключила с РА № **********/12.05.2009г. Тази ревизия не е
установила данъчни задължения, но при изготвяне на паричния поток е установено
крайно салдо на ревизираното лице към 31.12.2007 г. в размер 42 203.33
лева. Относно следващия период от 01.01.2008г. - 31.12.2012г. е извършена проверка за съпоставка на доходите
и имуществото едновременно на А. и неговата съпруга Н.* Алексиева, която не е
продължила с ревизия. След съобразяване на законоустановения режим на семейна
имуществена общност, е установено крайно салдо към 31.12.2012 г. на парични
средства в брой, припадащи се на ревизираното лице, в размер 11 930.89
лева. По отношение на процесния двугодишен период е извършена предходна ревизия
по ЗДДФЛ, приключила с РА № Р-02000215004044-091-001/11.01.2016г., който акт е
отменен след обжалване по административен ред с решение № 81/01.04.2016г. на
директора на дирекция ОДОП и преписката е върната за извършване на нова ревизия
(приключила с настоящия ревизионен акт).
При провеждане на настоящата ревизия данъчните органи са
събрали множество доказателства с цел установяване стойността на притежаваното
от жалбоподателя имущество към началото на 2013г., приходите и разходите на
лицето през периода на двете процесни години и стойността на притежаваното от
жалбоподателя имущество в края на 2014г. Тези доказателства са представени пред
съда и включват данни за извънтрудовата дейност и съответните ѝ доходи,
данни за домакинството, данни от Служба по вписванията гр.Поморие за имотни
сделки, данни от служби по вписванията в други райони, данни от търговските
банки за налични към тях вземания и задължения, както и извлечения от
движенията по разкритите на ревизираното лице банкови сметки, данни за
регистрирани задгранични пътувания, данни за регистрирани МПС, данни за
декларирани пред данъчните власти недвижими имоти и заплатени данъци и такси,
данни от операторите на комунални услуги (ток, вода, телекомуникационни услуги
и др.) за заплатени предоставени услуги, изискана е информация от НПКОНПИ във
връзка с извършени проверки за имущественото състояние на лицето, и др.
Изискана е информация от Банка ДСК ЕАД и ДСК Управление на активи АД във връзка
с изясняване произхода на постъпили средства от продажба на дялове. В хода на
ревизията са изискани и данни от трети лица – физически и юридически, и са извършени
насрещни проверки, както следва:
Ники-На ООД, Вилидж
Странджа ООД, Наза Инвест ООД, Ен енд Ен компани ЕООД, Ен енд Ен компани 2
ЕООД, Сдружение „Българска инвестиционна-строителна асоциация“, М.* М.(майка на
съпругата на А. – Н.* Алексиева). Извършени са проверки на място, приобщени са
редица доказателства, събирани в хода на различни производство, в това число и
данни от извършена проверка по линията на СИДДО въз основа на обмен на
информация с Руската Федерация. Изискани са и са предоставени писмени обяснения
от страна на ревизираното лице.
Въз основа на събраните доказателства приходните органи
са изготвили паричен поток на лицето за 2013г. и 2014г. при следните приети
приходи и разходи:
За 2013г. като начално салдо на А. към 01.01.2013г. е
приета сумата 11 930.89 лева – пари в брой (по данни от предходна
проверка), респективно сумата от 27 000 лева налични в брой в края на
периода (по данни от ревизираното лице) и 8 044.33 лева налични парични
средства в банковите сметки в началото на периода и сумата от 2 400.60
лева – в края на периода (определени въз основа на банкови извлечения). В
приходната част на паричния поток са включени следни установени доходи: 3017.72
лева – доходи от нетрудови правоотношения получени от „Бългериън Роуз Гардънс“
(съгласно извлечения от банкови сметки), 5908.57 лева – недеклариран доход от
хотелиерска дейност (съгласно извлечения от банкови сметки и обяснения на
ревизираното лице), 50000 лева – от продажба на дружествени дялове на „Енд ен
енд къмпани 2“ ООД (съгласно извлечения
от банкови сметки, обяснения на ревизираното лице, договор за прехвърляне на
дружествени дялове и др.), 12987.04 лева – доходи от сделки с дялове на
договорен фонд (съгласно извлечения от банкови сметки, обяснения на
ревизираното лице, отговори на запитвания до банка „ДСК“ ЕАД - с писмо вх. №
10065/24.08.2016 г. (л. 1159) и „ДСК Управление на активи“ АД относно
изясняване същността на извършените банкови операции чрез „Клавис“), 10.05 лева
– доходи от банкови лихви (съгласно извлечения от банкови сметки), или общо
получени доходи през 2013г. в размер на 71 923.38 лева. В разходната част
са посочени следните разходи: 3140 лева – разходи за издръжка и живот по данни
от НСИ, без разходите за които са събрани фактически данни (приети въз основа
на направени от ревизираното лице обяснения, в които същият сочи, че разходите
за издръжка са „обичайните“), 3962.75 лева – разходи за плащане на ПОС при
търговци (съгласно извлечения от банкови сметки), 12236.18 лева – комунални разходи
платени на БТК ЕАД, ВиК ЕАД и Електроснабдяване ЕАД (съгласно банкови
извлечения и представени справки от дружествата), 11450 лева – закупен лек
автомобил „Мерцедес“, модел А 150 (договор за покупко-продажба на МПС от 13.05.2013
г., не са приети обясненията на ревизираното лице, че автомобилът е купен за
трето лице), 86 774.16 лева – плащане на заем към банка ДСК ЕАД (съгласно договори
за предоставени кредити, банкови извлечения), 16839.04 лева – за издръжка на
Александра Алексиева – дъщеря на ревизираното лице (съгласно банкови извлечения
и обяснения на ревизираното лице), 3043 лева – платени самолетни билети (съгласно
банкови извлечения, обяснения на ревизираното лице, справка за задгранични
пътувания), 1476.72 лева – платени задължителни осигурителни вноски (внесени
осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице съгласно справка СУП), 985.28
лева – разходи за застраховки в „Групама застраховане“ ЕАД (съгласно банкови
извлечения), 1955,83 лева – за издръжка на Д.Алексиева (дъщеря) (съгласно банкови
извлечения и обяснения на лицето), 582.17 лева – местни данъци, банкови такси (съгласно
банкови извлечения и справки от община Поморие), или общо приети разходи за
2013 г. – 125 606.09 лева. При тези данни е установено превишение на
разходите над получените приходи в размер на 63 108.09 лева, като
приходният орган е приел, че не е установен произхода на доходите на лицето, с
които са компенсирани тези разходи.
За 2014 г. като начално салдо на А. към 01.01.2014 г. е
приета сумата 27000 лева – пари в брой (съгласно обяснения на ревизираното
лице), респективно сумата от 497957.50 лева налични в брой в края на периода (съгласно
обясненията на ревизираното лице) и 2400.60 лева налични парични средства в
банковите сметки в началото на периода и сумата от 13417,41 лева – в края на
периода (съгласно банкови извлечения). В приходната част на паричния поток са
включени следни установени доходи: 11 181.64 лева – недеклариран доход от
хотелиерска дейност (съгласно извлечения от банкови сметки и обяснения на
ревизираното лице), 0,36 лева – доходи от банкови лихви (съгласно банкови
извлечения), 488 957.50 лева – възстановена сума от Агенция „Митници“ (съгласно
обяснения на лицето и писмо от 04.05.2015 г. от ОДМВР- Бургас), или общо
получени доходи през 2014г. в размер на 500 139.50 лева. В разходната част
са посочени следните разходи: 3204 лева – разходи за издръжка и живот по данни
от НСИ, без разходите за които са събрани фактически данни данни (приети въз
основа на направени от ревизираното лице обяснения, в които същият сочи, че
разходите за издръжка са „обичайните“), 6175,24 лева – разходи за плащане на
ПОС при търговци (съгласно банкови извлечения), 9583,13 лева – комунални
разходи платени на БТК ЕАД, ВиК ЕАД и Електроснабдяване ЕАД (съгласно банкови
извлечения и представени справки от дружествата), 2000 лева – предоставен парични
средства на „Наза инвест“ ООД (съгласно банково извлечение), 86 774.16
лева – плащане на заем към банка ДСК ЕАД (съгласно договори за предоставени
кредити, банкови извлечения), 20027.69 лева – за издръжка на Александра
Алексиева – дъщеря на ревизираното лице (съгласно банкови извлечения и
обяснения на ревизираното лице), 5853 лева – платени самолетни билети (съгласно
банкови извлечения, обяснения на ревизираното лице, справка за задгранични
пътувания), 1476.72 лева – платени задължителни осигурителни вноски (внесени
осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице съгласно справка СУП), 787.88
лева – разходи за застраховки в „Групама застраховане“ ЕАД (съгласно банкови
извлечения), 539.65 лева – местни данъци, банкови такси (съгласно банкови
извлечения и справки от община Поморие), или общо приети разходи за 2014 г. – 136 421.48
лева. При тези данни е установено превишение на разходите над получените
приходи в размер на 118 256.29 лева, като приходния орган е приел, че не е
установен произхода на доходите на лицето, с които са компенсирани тези
разходи.
При определяне размера на разходите и приходите за
съответните години, ревизиращия екип е направил следните изводи:
От резултатите от извършената насрещна проверка на
„Ники-На“ ООД и предвид представения писмен отговор с вх. № 6399/27.05.2016 г.
(л. 861) от самия А., съдържащ писмени обяснения и приложени документи –
оборотни ведомости за ревизираните периоди, както и приобщените с Протокол №
0950317/27.05.2016 г. (л. 871) писмени доказателства от данъчното досие на
дружеството, и извършени проверки по отношение на „АС билдинг инженеринг“ ЕООД
и „Си груп-Славов инвестмънт“ ООД, приходните органи са стигнали до извода, че в
паричния поток на А. в разходната част за 2013 г. не следва да се включва
сумата от 224 000 лева, която ревизираното лице твърди, че е заплатил по
фактури (касови бонове) от името на „Ники-На“ ООД на „АС билдинг инженеринг“
ЕООД за извършени СМР. Приходните органи са установили, че сумата е
осчетоводена в „Ники-На“ ООД като парична вноска от съдружник без да се
увеличава капитала (решение взето на Общото събрание на дружеството), но
фактурите по които е заплатена не са намерили отражение в счетоводството на „АС
билдинг инженеринг“ ЕООД, поради което е прието, че не е налице реално плащане
по тези фактури, респективно не е доказаното извършването на посочения разход
от А..
Въз основа на извършените в хода на ревизията действие е
постъпил отговор от „Наза инвест“ ООД (вх.
№ 9014/28.07.2016 г. (л. 828)), съдържащ писмени обяснения и приложени писмени
доказателства. Дадени са подробни обяснения относно сделката за учредяване на
възмездно право на строеж и заплатената в тази връзка сума от М.*А.. При тези
данни, приходният орган е приел, че изплатената на А. сума в размер на
20 000 евро в действителност е платена от името на дружеството, като
сумата е предоставена на ревизираното лице от другия съдружник в дружеството.
Тази сума не е намерила отражение в паричния поток. Съдът намира това решение
на приходния орган за правилно, доколкото действително са събрани данни, че
лицето е получило паричните средства преди да ги заплати на А., което се
потвърждава и от представените от дружеството доказателства - счетоводни
документи, сключени договори и др.
В писменото си обяснение М.* М.(майка на съпругата на А.
– Н.* Алексиева) (л. 492 – без регистрационен номер, дата и подпис), същата е
посочила, че поддържа обясненията си дадени в качеството ѝ на свидетел по
гр. д. № 864/2015 г. на Окръжен съд – Бургас, като представя протокол от
проведено съдебно заседание от 21.04.2016 г. (л.493). В обясненията си М.сочи,
че е предоставила на дъщеря си Н. Алексиева и на внучка си Александра Алексиева
парична сума. От обясненията на Н. Алексиева, както и въз основа на резултатите
от съставения протокол за извършена проверка на М.- ПИНП №
П-02000216080022-141-001/30.05.2016 г. (л. 485), приходните органи са приели,
че апартаментът придобит през 2013 г. на основание нотариален акт № 45 от
17.04.2013 г., находящ се в гр. Бургас, ул. „Оборище“№ 68-70, ет. 5, ап. 14, е
придобит от съпругата на ревизираното лице, като част от паричните средства
(установено в хода на проверката, че М.е имала възможност да предостави около
30 000 лева) са предоставени от нейната майка. Поради тези данни
приходните органи не са включили този разход в паричния поток на А.. Съдът
намира, че и този разход правилно не е включен в паричния поток на
жалбоподателя, доколкото по делот има достатъчно доказателства, водещи до
извод, че недвижимият имот е закупен с лични средства от неговата съпруга.
Извършено е посещение на адреса за кореспонденция на
ревизираното лице - гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 9, за което е изготвен
протокол № 0950314/12.05.2016 г. (л. 921). При посещението е констатирано, че в
имота се намира триетажна сграда с два приземни етажа, като последният етаж от
сградата се ползва като семейно жилище от Н.А., а на останалите етажи са
разположени Бирария „При Американеца“ и семеен хотел „При Американеца“. По
отношение на хотела са установени издадени от Община Поморие удостоверение №
025-Н/ 24.04.2015 г. (л.924) за утвърдена категория три звезди на ЗХР-Бирария
„При Американеца“, с търговец „Ники-На“ ООД, ЕИК102880803 и удостоверение №
026-Н/ 24.04.2015 г. (л. 923) за утвърдена категория три звезди на МН-Семеен
хотел „При Американеца“ за същия търговец. От дирекция „Приходи, местни данъци
и такси“ при Община Поморие е постъпил отговор, с който се потвърждава
издаването на посочените удостоверения, като едновременно се посочва, че лицето
Н.А. не е подавало декларация по ЗМДТ за осъществяване на туристическа дейност
и не е плащал туристически данък. В обяснения дадени в хода на ревизията,
Алекасиев признава, че по личната му банкова сметка *** „При Американеца“, като
не възразява същите да бъдат определени като доход от нестопанска дейност. При
тези данни приходният орган е включил сумите (подробно описани по-горе) в
паричния поток на лицето за 2013 г. и 2014 г.
От представен препис на договор за продажба на
дружествени дялове, се установява, че жалбоподателят е продал своите
дружествени дялове в „Енд ен енд къмпани 2“ ООД за сумата от 50 000 лева през
2013 г. Плащането е постъпило по банковата сметка на ревизираното лице.
Получаването на този доход е признат като основание и размер от жалбоподателя.
Във връзка с установяване наличните парични средства в
брой към 01.01.2013г. от ревизираното лице са изискани писмени обяснения и
доказателства, с което му е предоставена възможност да упражни правото си на
обективно и пълно събиране на необходимата за целите на производството
информация. В своите обяснения лицето е посочило, че началното салдо на
паричните му средства в брой към 01.01.2013 г. е в размер на 42 000 лева, а крайното
салдо към 31.12.2013г. – на 27 000 лева, начално салдо към 01.01.2014г. –
27 000 лева и крайно салдо към 31.12.2014г.- на 9 000 лева и
250 000 евро възстановена сума от Агенция „Митници“.
Във връзка с формиране на наличните си парични средства в
началото на ревизирания период А. е уточнил, че така посочена от него сума е с
източник – получени средства в размер на 625 000 евро от А. Ю.М.. Руският
гражданин му предоставил същите като заплащане по предварителен договор за
покупко-продажба от 10.04.2007г. на самостоятелни обекти (10 броя) в сграда –
предстоящо строителство, в имот с адрес ***. Във връзка с предаването на
сумите, ревизираното лице е представило разписки, за предадени му от М. суми в
брой, както следва: разписка от 10.04.2007г. за сумата от 75 000 евро; от
23.08.2008г., от 25.06.2009г., от
28.03.2010г., от 15.09.2011г. и 18.07.2012 г. – всяка една на стойност
от 110 000 евро. Договорът, както и разписките са представени по делото
във вид на заверени преписи. С възражението си по ревизионния доклад още в
предходната извършена ревизия, А. е представил и копия на пътнически митнически
декларации (ПМД), (преводи на „пассажирская таможенная декларация“ от руски
език), попълнени пред митнически органи на Руската федерация, с които М. е
декларирал, че при напускането си на Русия носи в себе си следните парични
средства: ПМД от 18.09.2009г. – 17 700 евро, 15 000 щатски долари,
3 500 рубли и 52 лева; ПМД от 19.12.2010г. – 62 905 евро, 4 500
рубли и 164 лева; ПМД от 20.03.2011г. – 27 681 евро, 20 000 щ.долара,
10 000 рубли; ПМД от 17.06.2011г. – 24 600 евро, 20 200
щ.долари, 5000 рубли и 500 лева; ПМД от 29.07.2011г. – 14 025 евро,
200 500 щ.долари, 7000 рубли и 90 лева; ПМД от 16.01.2012г. – 65 690
евро, 73000 щ.долара, 10 000 рубли и 2394 лева; и ПМД от 29.06.2012г. –
10 000 евро, 193 000 рубли и 62 лева.
По преписката са приложени и заверени преписи от писмени
доказателства, във връзка с изграждане на посочената в предварителния договор
сграда: разрешение за строеж № 112/31.10.2006 г. (л. 359), издадено от Община
Поморие на името на Н.А. и дъщеря му А. Алексиева, Нотариален акт за учредяване
(отстъпване) право на строеж № 2, том. V, рег. № 2075, дело № 761 от 15.11.2006
г. на Н.А. (л. 365), удостоверение за въвеждане в експлоатация (акт 16) №
83/30.08.2007 г. (л.366). По отношение строителството на сграда са представени
и заверени преписи от два броя договори за предоставяне на банков кредит от Банка
ДСК ЕАД от 21.12.2006г. и 23.03.2007г. всеки
на стойност от 400 000 лева, с кредитополучател Н.А.. Кредитът е
предоставен за изграждането на триетажна жилищна сграда с два подземни етажа и
терасовидни етажи, с административен адрес в ***. Договорите са обезпечени с
учредени договорни ипотеки (нотариален акт № 147 от 27.12.2006г. (л.406) и
нотариален акт № 124 от 26.03.2007г. (л.416)) върху 294/510 кв.м. идеални части
от УПИ ІІ-86, кв. 39, правото на строеж и бъдещата сграда, която ще се изгради
- по първия договор и респективно построената в имота сграда до степен „груб
строеж“ – по втория договор. В нотариалните актове за ипотека като ипотекарни
длъжници са посочени кредитополучателят – Н.А. и неговата съпруга – Н.
Алексиева.
При извършено посещение на адреса на процесуалния
представител на ревизираното лице в гр.Бургас, обективирано в протокол №
0950315/12.05.2016г. (л. 926), на ревизиращия екип са предоставени различни
документи, включително и Заключение на съдебно-оценъчна експертиза (л. 928 и
сл.), изготвена от вещо лице за целите на гр.д. № 864/2015г. по описа на
Окръжен съд Бургас, с която се определя пазарната стойност на жилищна сграда
със смесено предназначение, представляваща сграда с идентификатор №
57491.503.347.9, с административен адрес: ***.
По делото е представени и заверен препис от сключен
предварителен договор между А. като продавач и А. Ю.М., Нина М.а и А. А. М.
като купувачи от 20.05.2013 г. (л. 581), с предмет построяване на жилищна
сграда върху УПИ ІІ-86, кв. 275, м. Кротиря, землище на гр. Поморие. По този
договор А. твърди, че е получил 250 000 евро, предоставени му от Нина М.а
и А. А. М.. Предаването на сумата е станало според ревизираното лице в Русия.
По повод на това, при внасянето на валутата в България на същия е издадено
наказателно постановление, че не е декларирал пред митническите органи
посочената сума. След отмяна на наказателното постановление, сумата му е била
възстановена от Агенция „Митници“ през 2014г. по банкова сметка ***ното лице.
По делото са представени и протокол № 12/28.11.2016г.,
протокол № 11/11.10.2016г., протокол № 13/28.11.2016г. и протокол №
4536/04.10.2016г. за проведени разпити на А. Ю.М., Нина М.а и А. А. М. от
проведено по линия на СИДДО с Руската федерация международно сътрудничество.
Така предоставената информация е събрана в хода на извършена ревизия на Ники-На
ООД и приобщена в настоящото ревизионно производство на основание чл. 50, ал. 4
от ДОПК с протокол № 0948651/27.06.2017г. (л. 944). Представените протоколи за
разпит са на руски език и в кориците на делото не се съдържат техни преводи.
Същите са приложени към придружително писмо във връзка с резултатите от
извършения обмен на информация, изготвено от директора на дирекция СИДДО с изх.
№ 24-28-25/2/09.05.2017г. (л.951). В писмото е обобщено, че трите лица са
предоставили на Н.А. сумата от 825 000 евро, като А. Ю.М. е предоставил
625 000 евро по договор от 10.04.2007г., а другите двама са предоставили
сумата от 250 000 евро по договор от 20.05.2013г. А. Ю.М. заявил, че
средствата били лични, а собствеността върху обектите по договора от 2007г. не
била прехвърлена, тъй като уговорката била това да се случи през 2017 г.
Договорът от 2013 г. бил развален, като предоставените на А. парични средства
по него били пренасочени.
Въз основа на поискано от приходните органи съдействие на
основание Инструкция № 513/ 11.03.2013г. за реда и сроковете за осъществяване
на взаимодействие между КОНПИ, ДАНС, МВР и органите към министъра на финансите
и Прокуратурата на Република България, с протокол № 0948646/26.05.2017г. (л.
941) са обективирани действия от запознаване на приходните органи с материали
предоставени от КОНПИ и са приобщени по преписката материали, свързани с Н.П.А.
и Н.* Алексиева, предоставени с писмо вх. № 7024/07.06.2017г. (л. 995). В
писмото изрично е посочено, че липсват
доказателства за пренасяне през границата на сочената валута, съответно
и за предаването и от Александър Юриевич М. на Н.П.А.. Представени са копия на
направените запитвания до Агенция „Митници“, както следва: писмо изх. №
8017/31.10.2015г. (л. 1094) на КОНПИ и отрицателен отговор на Агенция „Митници“
рег. № 32-229925/05.11.2015г. (л. 1095) и второ писмо изх. №
ТД03БС/УВ-4583/13.06.2016г. (л. 1096) на КОНПИ до Окръжен съд Бургас по гр. д.
№ 864/2015г. за събиране на доказателства, на което Агенция „Митници“ е
отговорила с писмо рег. № 32-84918/28.03.2017г. (л. 1098), че след проверка във
Валутния регистър не са установени данни за пренасяне на парични средства от А.
Ю.М. в посочения период. От проверката на събраните от КОНПИ доказателства във
връзка с имущественото състояние на А. по настоящата преписка са приобщени
редица писмени доказателства - договори за закупуване на движимо и недвижимо
имущество, договори за ипотечни кредити, и др.
На база представените от КОНПИ договори за ипотечен
кредит от 21.12.2006г. и анекс (л. 402 - л. 403); експертен доклад на Банка ДСК от 22.02.2017г. (л. 1054);
договор за ипотечен кредит от 23.03.2007г. и анекс (л. 410 – л. 412) и др.
ревизиращият орган е достигнал до извода, че М. не е предоставил на А. сумата
от 625 000 евро преди 2013г., поради което към 01.01.2013г. Н.А. не е
разполагал с налични пари в брой в размер на 42 000 лева. За начално салдо на
периода е прието установеното крайно салдо на неговия паричен поток към
31.12.2012 г. (установено въз основа на извършена съпоставка на приходи и
разходи) в размер на 11 930.89 лева. В останалата част от паричния поток,
касателно началното салдо за 2014 г. и крайните салда за двата периода,
ревизиращите са възприели данните посочени от ревизираното лице.
Въз основа на събраните и описани по-горе доказателства,
след икономически анализ, извършилите ревизията данъчни органи са приели
изводите си за наличие при жалбоподателя, през процесния период, на доходи с
неустановен произход, поради констатираното превишение на разходите над
приходите, и са определили данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК. След
приспадане на задължителните осигурителни вноски е прието, че данъчната основа,
произтичаща от доход с неустановен произход, за 2013 г. е в размер на
56 142.14 лева, респективно дължимият данък е в размер на 5 614.21
лева, а за 2014 г. данъчната основа е в размер на 109 114.69 лева,
респективно дължимият данък е в размер на 10 911.47 лева, върху който на
основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е определено и
задължение за лихва. (Останалите определени с РА задължения не са предмет на
настоящото дело, съобразно изложеното по-горе.) Изводите на данъчните органи
във връзка с наличието на предпоставките по чл.122 ал.1 т.1 и т.2 от ДОПК за
определяне на данъчна основа по особения ред, както и дължимостта на данъците
по отношение на установения недостиг на средства, са приети за правилни и
обосновани от директора на дирекция ОДОП с решение № 5/03.01.2018г.
Съдът намира, че при приобщаване на доказателствата към
административната преписка не са допуснати нарушения, доколкото за всяко
извършено действие или присъединено писмено доказателство са изготвяни
протоколи по смисъла на чл.50 ал.4 от ДОПК.
Съгласно чл.57 ал.2 от ДОПК е допустимо да се искат
писмени обяснения от трети лица в следните случаи: за доказване достоверността
или авторството на данни от технически носител и неподписани документи (т.1);
относно обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен
документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице
или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за
доказването на които законът не изисква писмен документ (т.2); и относно
фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало
задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни
факти и обстоятелства (т.3). Отделно от това в чл.143 от ДОПК е предвидена
възможност за събиране на информация, в това число и писмени обяснения чрез
обмен на информация с други държави, която информация е необходима за прилагане
на законодателството във връзка с данъчното облагане, съгласно сключените
международни договори, по които Република България е страна. Между Република
България и Руската Федерация е налице сключен договор за посочения обмен.
Доколкото писмените обяснения се дават пред длъжностно лице, то същите се
приравняват на свидетелски показания.
По делото липсва основание за пристъпване към доказване
на плащането на сумите с обща стойност 625 000 евро така, както са
посочени от жалбоподателя, чрез писмени обяснения на трети лица, а именно от
гражданина М.. Не е налице нито една от хипотезите на чл.57 ал.2 от ДОПК – за
плащането, към доказването на което се домогва жалбоподателя, липсва законово
изискване същото да се удостовери с издаването на документ. Плащанията в брой
между частни лица се удостоверяват чрез разписка (чл.77 ал.1 от ЗЗД, чл.164
ал.1 т.4 вр. с т.3 от ГПК), но това изискване е въведено не с оглед валидност
на плащането, а единствено с доказателствена цел, т.е. неиздаването на разписка
не е нарушение на закона. След като за валидното осъществяване на спорните
факти (плащания) не е имало законово изискване за съставяне на документ, то
неистинността на издадените за удостоверяването им документи (разписки) не може
да се установява чрез писмени обяснения на трети лица на основание чл.57 ал.2
т.3 от ДОПК. Неправилно данъчните органи са пристъпили към събиране на тези
обяснения и същите не следва да се ценят от съда като доказателство по делото.
Независимо от това, въз основа на останалите събрани
доказателства, съдът приема за правилни изводите на ревизиращия орган, както и
на директора на дирекция ОДОП, относно размера на началното салдо на А. към
01.01.2013г. Жалбоподателят твърди, че е разполагал с по-голяма от приетата от
органа сума към посочения момент, поради получени от лицето А.М.парични
средства в размер на 625 000 евро. А. твърди в обясненията си, че част от
тази сума е ползвана за построяване на сграда, находяща се в ***, въз основа на
сключен договор с М. от 10.04.2007г., а друга част е ползвана за лични нужди,
като съответния остатък от нея е бил наличен в началото на процесния период –
01.01.2013г. Твърденията на жалбоподателя са недоказани.
Според сключения предварителен договор от 10.04.2007г.
(л. 524) А., в лично качество, продава на А. Ю.М., също в лично качество, 10
(десет) апартамента подробно описани с площ, предназначение и идентификатори,
разположени в обект с идентификатор 57491.503.347.9. За закупуване на обектите М.
следва да заплати, според чл.2 от договора, обща цена 625 000 евро, платими по
следния начин: 75 000 евро при подписването на договора и 550 000 евро до
31.12.2012г., като плащанията е предвидено да бъдат извършвани в брой. Съгласно
чл.4, срокът на изпълнение на договора е 31.12.2007г., а според чл.5
собствеността следва да бъде прехвърлена на М. най-късно до 31.12.2017г.
Съгласно чл.1 на договора, А. се задължава да „построи“ в поземления имот
жилищна сграда за сезонно ползване. Строителството е започнало въз основа на
разрешение за строеж № 112/31.10.2006 г. (л. 359), издадено от Община Поморие
на името на Н.А. и дъщеря му Александра Алексиева и е приключило с издаването
на удостоверение за въвеждане в експлоатация (акт 16) № 83/30.08.2007 г.
(л.366).
В същия договор е предвидено цената да се заплати до края
на 2012г., а самото прехвърляне на закупените обекти е предвидено да се случи
след изплащане на цената по него, но най-късно до края на 2017г. Жалбоподателят
претендира, че цената му е заплатена от М. на части в брой, като за
предоставените суми са издадени представени по делото шест броя разписки: от
10.04.2007 г. за сумата от 75 000 евро; от 23.08.2008 г., от 25.06.2009
г., от 28.03.2010 г., от 15.09.2011 г. и
18.07.2012 г. – всяка една на стойност от 110 000 евро. С оглед посоченото
в договора и ако наистина последната част от договорената цена е била заплатена
18.07.2012г., то липсва логично обяснение относно пасивността на А. да изпълни
своето задължение по договора. Ако договорената цена е била заплатена, то и А.
би следвало да прехвърли на М. собствеността на недвижимите имоти, а при
евентуално неизпълнение от страна на жалбоподателя, логичното поведение на
руския гражданин би било да търси това, което му се дължи. Цялостното поведение
на страните по договора обосновава предположението, че сочените от
жалбоподателя плащания не са били извършени. В тази връзка следва да се вземе
предвид обстоятелството, че събирането на доказателствата по настоящото дело е
приключено след изтичането на договорения от страните краен срок за прехвърляне
на собствеността.
Самите разписки за плащане на сумите не съдържат
достатъчно ясна и непротиворечива информация относно сочените от жалбоподателя
факти. Налице е разминаване между посочените данни в началото и в края на
разписките – в началото като получател на сумата е посочен А. в лично качество,
а в края на разписката е положен подпис от същото лице, но с посочено качество
– управител на „Наза инвест“ ООД. Разписките са подписани от А. на конкретно
обособено място. Под неговия подпис е положен ръкописен текст, съгласно който А.
Ю.М. е предал сумата по разписката на А., положен е подпис, но липсва дата.
Следва да се посочи, че подписите и данните за подписалия А. са изведени на
отделен лист, без да могат да се свържат с текста на разписките, което е пречка
за кредитиране на тези доказателства.
В писмените си обяснения пред административния орган А.
заявява, че сумите по разписките са му предадени на територията на Република
България. Безспорно е по делото, че М. живее постоянно в Москва, Русия.
Безспорно е, че М. няма генерирани на територията на България доходи, които да
са били ползвани за извършване на обсъжданите плащания. Липсват твърдения и
данни за съответни банкови преводи. Това означава, че средствата за извършените
плащания следва да са били пренесени от М. през границата на България в брой, в
какъвто смисъл са и твърденията на жалбоподателя. Тези твърдения са недоказани
по делото. Липсват документи, в които пряко е отразено внасянето в страната на
средствата. Налице са декларации, които М. е изготвил и представил пред руските
власти за изнасянето на валутата от Русия преди самолетните му полети към
България. Тези декларации са изявления на чуждия гражданин пред властите на
своята страна. Липсват данни служебни лица в Русия да са извършили проверка и
удостоверили верността на изложените в декларациите твърдения. Съдът приема, че
декларациите за износ на парични средства, подадени от М. пред руските
митнически органи (представени по делото в заверени преписи, придружени с
превод от руски език), не обосновават извод, че лицето е пренесло в България
сочените от жалбоподателя средства. Този извод се потвърждава и от останалите
събрани доказателства.
Приложени са изискани отговори на Агенция „Митници“, сочещи,
че лицето М., независимо, че е влизало на територията на страната, в това число
и на датите посочени в декларациите подадени пред руските митнически органи, не
е декларирало внасяне на парични суми над 10 000 евро при влизането си в
България.
Сумите и датите по представените декларации от М. не
съответстват на сумите и датите посочени в процесните разписки. Самите разписки
са издавани в периоди преди осъществяване на пътуванията по подадените руски
декларации. Например първата руска митническа декларация е с дата 18.09.2009г.,
а преди това са издадени три броя разписки. От тази гледна точка дори да се
приеме, че М. действително е внасял в България посочените в руските декларации
суми, те не са идентични със средствата, посочени в разписките, с които се
твърди, че са заплатени суми по договора от 2007г., т.е. не доказват
достоверност на разписките.
Липсват данни, каква точно част от евентуално
предоставените по договора парични средства А. е ползвал за строителната си
дейност, съответно и за лични нужди. От приложения по преписката протокол за
извършена съпоставка на приходите и разходите на А. и неговата съпруга през
периода 2007г. - 2012г., приходните органи са установили положително салдо, но без
в потока да се включват сумите претендирани като получени през този период от М.,
т.е. данни за сочените плащания не са били дадени от проверяваното лице.
Следователно, ако А. действително беше получил сумите по представените
разписки, то същите е следвало да бъдат налични и към 2013 г., ако не в цялост,
то поне в значителен размер, при липсата на доказателства за трансформацията на
средствата чрез влагането им в строителството, в придобиването на други активи
или за посрещане на други нужди. В подкрепа на горното е и резултатът от
изготвения паричен поток от вещото лице по а.д. № 239/2018г. Видно от
заключението, в случай, че посочената сума действително е била получена от А.,
то в края на 2013г. същият би следвало да разполага със сумата от
1 125 763.70 лева, но същият твърди, че има налични едва 27 000
лева.
Всичко изложено до тук води до категоричен извод, че А.
не е получил реално сумите посочени в процесните разписки, издадени на
основание сключения предварителен договор с М.. С оглед на това, съдът намира,
че правилно и законосъобразно, ревизиращият екип е определил началното салдо на
А. към 01.01.2013г. в размера на установеното крайно салдо за предходния
данъчен период – 2012г., а именно 11 930.89 лева парични средства в брой.
В хода на ревизията е установено, че за получените доходи
от хотелиерска дейност (в размер на 5 908.57 лева за 2013г. и
11 181.64 лева за 2014г.) и продажба на дружествени дялове (в размер на
50 000 лева през 2013г.), ревизираното лице не е подавало годишни данъчни
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013г. и 2014г. Констатирано е още, че не е
подадена ГДД и относно получени от лицето доходи от извънтрудови
правоотношение, получени от „Бългериън Роуз Гардънс“ през 2013г. в размер на
3500 лева. Ревизираното лице не оспорва констатираните от приходната
администрация получени доходи през 2013г. и 2014г., както и обстоятелството, че
същите не са били декларирани от него по надлежния ред.
Във връзка с
изключените от паричните потоци разходи, ревизираното лице оспорва единствено
констатациите относно заплатени суми в размер на 224 000 лева по касови бонове
издадени от „АС билдинг инженеринг“ ЕООД и платени според жалбоподателя от
името на „Ники-На“ ООД. След анализ на представените доказателства, съдът
намира изводите на ревизиращия екип във връзка с тези разходи за правилни.
Липсват данни у доставчика на услугата същата да е заплатена, както и липсва
осчетоводяване на издадените фактури. От друга страна, жалбоподателят не е
представил доказателства, че реално тези услуги са били извършени - по
отношение на кой обект, в какво се изразяват - услуги или закупуване на
материали, в кой момент са предоставени и други доказателства, които биха могли
да доведат до извод за действително извършване на този разход.
Действително при изготвяне на паричния поток на
жалбоподателя в хода на ревизионното производство не е отчетено
обстоятелството, че същият има сключен законен граждански брак и неговото
имущество представлява семейна имуществена общност. Съгласно чл. 21 от Семейния
кодекс вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на средства,
на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството и се предполага до
доказване на противното. В нормата на чл. 32 от СК е предвидено, че разходите
за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, които
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. С оглед на изложеното, следва извод, че всички разходи направени
от лицето, макар и да са от негови лични средства, доколкото представляват
задоволяване на семейни нужди, е следвало да бъдат намалени с ½ при изготвяне
на паричния поток на А., такива разходи безспорно са: комунални разходи платени
на БТК ЕАД, ВиК ЕАД и Електроснабдяване ЕАД, разходи за закупуване на лек
автомобил, погасителни вноски по заеми, разходи за издръжка на членове от
семейството, разходи за заплатени застраховки във връзка с общо имущество;
както и заплатените местни данъци такси, които касаят общото имущество.
Разходите за издръжка и живот по данни от НСИ, след приспадане на разходите за
които са събрани фактически данни, подлежат на определяне спрямо данните от
НСИ. За яснота на изложеното е необходимо да се посочи, че видно от
представените справки за заплатени комунални услуги, същите обхващат абанатни
номера единствено на името на А. и касаят заплатените разходи в тяхната цялост,
като не е оборена презумпцията, че извършените разходи имат семеен характер и
са общи за съпрузите. Разходите извършени за погасяване на заем към ДСК, също
следва да се приемат като такива за семейни нужди, доколкото кредитът е
отпускан на жалбоподателя в лично качество.
Тук следва да се посочи, че относно извършения разход за
закупуване на автомобил, по преписката са представени договор за
покупко-продажба на МПС, талон за регистрация на МПС на името на жалбоподателя,
които свидетелстват, че автомобилът е закупен от А.. Твърденията, че същият е
закупен за ползване от трето лице- руски граждани (Роднин) не се доказват в
настоящото производство, доколкото освен предоставения протокол за разпит на
Роднин от съдебно заседание проведено пред БОС, който няма доказателствена
стойност в настоящото производство, други доказателства не са представени.
Освен така описаните разходи, видно от изготвените
парични потоци, през 2013г. и 2014г. ревизираното лице е осъществило и други
разходи, но същите не представляват такива за семейни нужди, поради което се
дължат в цялост. Такива са разходите направени за закупуване на самолетни
билети, доколкото ревизираното лице твърди, че тези пътувания са осъществени
във връзка с дейността му в различните дружества, но са заплатени от личните му
средства. Видно от извлеченията от банкови сметки извършените чрез ПОС на
търговец плащания също са направени при пътувания на лицето, поради което съдът
намира, че са относими към разходите свързани с работата на ревизираното лице -
по точно неговите служебни пътувания, доколкото същото не твърди да е пътувало
семейно. Друг подобен разход е предоставения заем на „Наза инвест“ ООД.
Участието на физическо лице в търговско предприятие е лично негово качество и
всички приходи и разходи свързани с тази дейност са лични и не се включват в
съпружеската имуществена общност. Още повече, че финансирането на търговска
дейност (независимо от причините) на юридическо лице не би могло да се определи
като разход за семейни нужди, доколкото не касае общото домакинство.
В хода на настоящото производство, с оглед дадените
указания от ВАС, е допуснато и прието изготвянето на две заключения по допълнителна
съдебно-икономическа експертиза, изготвени от вещото лице В.М.. Експертът е
представил няколко варианта за преизчисляване на паричния поток, като в единия
случай е намалил направените от ревизираното лице разходи за семейни нужди на
половина и е приел като начално салдо към 01.01.2013 г. сумата претендирана от
ревизираното лице, а в другия случай е изчислило паричния поток с начално салдо
в размера на приетото от приходния орган. С оглед изложените по-горе
съображения, съдът кредитира изготвеното второ допълнително заключение в
неговия първи паричен поток относно 2013г. и трети паричен поток относно 2014г.
В така приетите от съда варианти, вещото лице е посочило, че за 2013г. е налице
недостиг на парични средства в размер на 15 652,28 лева, а за 2014г. –
59 580,61 лева. Това заключение на експерта е в съответствие с останалите
събрани по делото доказателства, поради което съдът го кредитира.
Установеният от вещото лице недостиг на парични средства,
т.е. надвишение на разходите на приходите на лицето, категорично представлява
основание да се приеме, че този недостиг представлява укриване на приходи или
доходи, следователно правилно ревизията е проведена по особения ред на
основание чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, доколкото още в хода на провеждането й е
установен недостиг, макар и в различен размер. От друга страна, както бе
посочено по-горе лицето е получило доходи, установяването на които се
осъществява въз основа на подадена данъчна декларация, такава не е била
подадена, поради което е налице и второто основание за провеждане на ревизията
по особения ред - чл.122 ал.1 т.1 от ДОПК.
За определяне размера на действително дължимия по реда на
чл.122 от ДОПК данък, съдът кредитира изчисленията направени от вещото лице по
посочените по-горе варианти. За да определи данъчната основа вещото лице е
приспаднало задължителни осигурителни вноски, които лицето дължи в качеството
си на самоосигуряващо се лице през периода. При тези изчисления съдът приема за
установено данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК за 2013г. – 11 066,16
лева и дължим данък в размер на 1 106.62 лева и данъчна основа по реда на
чл.122 от ДОПК за 2014г. - 50 439.01
лева и дължим данък в размер на 5 043.90 лева.
С оглед обстоятелството, че в настоящото производство
предмет на разглеждане са единствено задълженията определени по реда на чл.122
от ДОПК, а със заключението на вещото лице е определена годишна данъчна основа,
като са включени и неоспорените данъчни основи (доход от наем и доход от
продажба на дружествени дялове) и на тази база е определена дължимата лихва,
съдът сам изчисли размера на задължението за лихва, както следва: за определения
данък за 2013г. – лихва в размер на 389.28 лева, изчислена от 01.05.2014г. до
датата на издаване на ревизионния акт и за 2014г. – 1 774.34 лева,
изчислена за периода от 01.05.2014г. до датата на издаване на ревизионния акт.
Съдът намира, че именно това са дължимите от А. данъчни задължения и лихви,
поради което ревизионния акт се явява незаконосъобразен относно установените
задължения над посочените по-горе стойности.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата срещу
ревизионния акт се явява частично основателна и същият следва да бъде отменен в
частта на определените с него на основание чл.122 ДОПК задължения за данък по
чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за разликата над 1 106.62 лева до 5614.21 лева и лихва
за разликата над 389.28 лева до 1975.05 лева (частта относно задължението
определено по реда на чл.122 от ДОПК) за 2013г. и за разликата над 5043.90 лева
до 10911.47 лева и лихва за разликата над 1774.34 лева до 2632.78 лева за 2014
г. (частта относно задължението определено по реда на чл. 122 от ДОПК)
В настоящото производство всяка от страните е поискала
присъждане на разноски на основание чл.161 от ДОПК. В случая е приложима и
разпоредбата на чл.226 ал.3 от АПК, според която при новото разглеждане съдът
се произнася и по разноските за водене на делото във ВАС. По делото страните не
са представили списъци на разноските по чл.80 от ГПК.
Разноските на жалбоподателя за двете инстанции са в
размер 2 385лв. Уважената част от жалбата, съобразно разглеждания интерес, е
60,66%. Следва да се присъдят 1446,74лв.
Разноски на ответната страна за двете инстанции не са
направени. Следва да се зачете юрисконсултско възнаграждение 2328лв. за двете
инстанции, съгласно материалния интерес по оспорването. Отхвърлената част от
жалбата, съобразно разглеждания интерес, е 39,34%. Следва да се присъдят 915,84лв.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.П.А. ЕГН:********** с адрес ***, ревизионен акт (РА) № Р-02000216002302-091-001/16.10.2017г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 5/03.01.2018г.
на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, относно установеното с него
на основание чл.122 от ДОПК задължение за данък чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за
разликата над 1 106.62 лева до 5614.21 лева и лихва за разликата над
389.28 лева до 1975.05 лева (частта относно задължението определено по реда на
чл. 122 от ДОПК) за 2013г. и за разликата над 5043.90 лева до 10911.47 лева и
лихва за разликата над 1774.34 лева до 2632.78 лева за 2014 г.
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Н.П.А. ЕГН:********** с адрес ***, ревизионен акт (РА) № Р-02000216002302-091-001/16.10.2017г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 5/03.01.2018г.
на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, относно установеното с него
на основание чл.122 от ДОПК задължение за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер
до 1 106.62 лева и лихва до 389.28 лева за 2013г. и до 5043.90 лева и
лихва до 1774.34 лева 2014г.
ОСЪЖДА НАП София да заплати на Н.П.А. ЕГН:********** с адрес ***, 1446,74лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.П.А. ЕГН:********** с адрес ***, да заплати на НАП
София 915,84лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок
от връчване на преписа.
СЪДИЯ :