РЕШЕНИЕ
№ 3468
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110105060 по описа за 2022 година
Ищецът А.о П. сочи, че на 24.02.2022г. е предоставил собственият си
л.а. марка „Рено Еспейс Матра", с peг.№*** на Ат.П.. Същият паркирал
автомобила в гр.Варна, кв.Чайка до бл.66, като около 20:45ч., при движение
на заден ход го блъска лек автомобил марка „Шевролет Авео" с peг. №***,
управляван от Ж. А.. За настъпилото ПТП двамата водачи съставили
Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото
произшествие посочили водача на л.а.„Шевролет Авео". Лекият автомобил на
виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от
застрахователна компания „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със срок на
действие 08/02/2022г. - 07/02/2023г. На 25.02.2022г. уведомил застрахователя
на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извърши оглед на
автомобила, изготви снимков материал и състави Опис-заключение на
щетите. В описа като увредени детайли били посочени: преден ляв фар,
преден ляв мигач, предна броня, лайсна в предна броня, преден ляв калник и
преден капак. Като застрахователно обезщетение получил сумата в размер на
162лв., за която счита че не отговаря на размера на щетата, която според него
е в размер на 2 280лв. Счита, че ответникът неправилно е определил, съгласно
нормативната уредба дължимото застрахователно обезщетение и моли да се
осъди ответника, да му заплати сумата от 100лв., представляваща частичен
иск от остатъка в размер на 2 118лв., като застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден ляв
фар, преден ляв мигач, предна броня, лайсна в предна броня, преден ляв
калник и преден капак на собственият ми лек автомобил марка „Рено Еспейс
Матра", с peг.№***, причинени в резултат на реализирано на 24.02.2022г.,
ПТП, в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. на
„Шевролет Авео", с peг.№***, застрахован по договор за гражданска
1
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и да се
присъдят сторените по делото разноски.
Ищцовата страна в хода на производството е увеличила претенцията си
по реда на чл.214 от ГПК на сумата от 1 775.50лв.
Ответното ТД в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор, в който сочи,
че предявеният иск е неоснователен, необоснован и недоказан, доколкото с
изплащането на сумата от 166,06лв. застрахователят е изплатил изцяло
дължимото се обезщетение. Оспорва изцяло представения от ищцовата страна
Двустранен констативен протокол 24.02.2022г., като сочи, че двустранният
констативен протокол попада в групата на свидетелстващите частни
документи, които съдържат изявление за знание на факти. Доколкото
частните документи нямат материална доказателствена сила, законът не
предвижда изявленията, които са материализирани в частен документи да
имат задължително обвързващо действие. Частните свидетелстващи
документи имат формална доказателствена сила за авторството, но нямат
материална доказателствена сила за фактите, които установяват. Сочи, че
няма нормативно задължение една от страните да декларира вина при
попълване на ДКП. Според практиката деликтната отговорност се поражда
при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Следователно би било противно на
закона единствено въз основа на данните, попълнени в Двустранния
констативен протокол за ПТП, да може да се приеме за установено наличието
на всички елементи на непозволеното увреждане. Твърди наличие на
съпричиняване от ищеца, доколкото МПС марка „Рено", модел „Еспейс
Матра", рег.№*** е било паркирано в нарушение на разпоредбата на чл.98,
ал.1, т.1 ЗДвП, съгласно която престоят и паркирането са забранени на място,
където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Счита, че
П. е нарушил и правилото на чл.94, ал.1 ЗДвП: „За престой извън населените
места пътните превозни средства се спират извън платното за движение.
Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на
оста на пътя, най-вдясно на пътното платно" Автомобила на ищеца е бил
паркиран перпендикулярно на оста на пътя, вдясно на пътното платно.
Предвид посоченото, водачът на МПС марка „Шевролет", модел „Авео", peг.
№*** е бил поставен в ситуация, в която за него ПТП е било технически
непредотвратимо, доколкото не е разполагал с достатъчно разстояние да
премине в близост до увредения автомобил, предвид начинът, по който
ищецът го е паркирал. Счита за напълно необоснован и недоказани размерът
на претенцията на ищеца, за който се твърди, че представлява необходимата
сума за възстановяване на л.а., като сочи, че липсват представени
доказателства за нея. Сочи, че стойността на щетата е определена на база
експертна оценка и моли да се отхвърли претенцията.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.432 от ГПК
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
при условията на чл.235, ал.2 от ГПК - по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Като писмени доказателства по делото са приети:
2
Свидетелство за регистрация на МПС част І, двустранен протокол за
ПТП от 24.02.2022г. опис заключение и САвтЕ.
Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма
в чл.432 от КЗ, се урежда и гарантира правната възможност на увреденото
лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка "Гражданска
отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща
следните две групи предпоставки: 1)застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2)наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и застрахователя – ответник.
Представеното копие от свидетелство за регистрация част І доказва
качеството на собственик на ищеца А. П. на л.а.“Рено матра еспейс“ с д.к.
№***, същият този л.а. съгласно представения двустранен протокол за ПТП
от 24.02.2022г. е бил увреден при настъпило ПТП на посочената дата, като
виновен е бил водача на л.а.“Шевролет Авео“ с д.к.№*** с валидна към него
момент застраховка „ГО“ при ответника. На следващо място от представения
опис-заключение е видно, че ищецът е уведомил застрахователя, който е
предприел действия по ликвидация на щетата, като повредените части по
автомобила са описани и е изготвен снимков материал.
Страните не спорят, че ПТП-то е настъпило в срока на действие на
застраховка „ГО“ на причинилият го автомобил, сключена с ответника.
Що се отнася до въпросите за вината и механизма на настъпване на
ПТП-то съдът намира, че за ответника е късно да се брани с направените от
него възражения в отговора относно доказателствената сила или по-скоро
липсата на такава за двустранния протокол за ПТП, тъй като както е видно от
твърденията на ищеца останали неоспорени от ответника, застрахователното
дружество е извършило плащане по щетата макар и само в размер на 162лв.
посоченото плащане се възприема от съда като признание с конклудентни
действия на настъпването на щетата, механизма на настъпването и, наличието
на застрахователно отношение по ГО между причинителя и
застрахователното дружество и вината за ПТП-то, като е останал спорен само
въпросът за размера на дължимото се обезщетение.
По този въпрос е назначена САвтЕ в рамките на която в.л. е дало
становище, че стойността на повредените елементи на л.а. възлиза на
1 971.60лв., от която като се приспаднат вече изплатените 162лв. остават
дължими 1 809.60лв., което е повече от размера на претенцията възлизащ на
1 775.50лв.
Що се отнася до възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на ищеца изразяващо се в неправилно спиране и
разполагане на лекият му автомобил по начин в нарушение на правилата за
движение, решаващият състав намира същото за неоснователно. Това е така
защото съгласно описаната безспорна фактическа обстановка, увреденият
автомобил е бил паркиран, като причинителя на ПТП-то е извършвал маневра
3
заден ход очевидно с цел също да паркира, т.е. автомобилът на ищецът е бил
в покой и за водача причинил щетата при маневра движение на заден ход е
съществувала постоянно възможност да преценява правилното извършване на
маневрата при непроменяща се пътна обстановка и съответно е следвало да
прекрати или коригира маневрата ако забележи, че тя не е извършвана
правилно. Иначе казано без значение е какво е било положението на спреният
автомобил на ищеца за водача причинил ПТП-то е съществувало непрестанно
задължението по чл.40, ал.2 от ЗДвП по време на движението си назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство. По изложените
съображения съдът приема, че не е на лице съпричиняване от страна на
ищеца.
Предвид горното съставът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло, като се присъдят на ищеца и сторените разноски възлизащи на
641.02лв. общо.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК200299615 със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Дианабад,
бул.“Г.М.Димитров“ №1 да заплати на А. А. П. ЕГН********** съд.адрес
гр.Варна, *** сумата от 1 775.50лв. представляващи щети от ПТП настъпило
на 24.02.2022г. в гр.Варна, кв.Чайка, до бл.66 причинено от застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ л.а.“Шевролет Авео“,
д.к.№*** при което са увредени преден ляв фар, преден ляв мигач, предна
броня, лайсна в предна броня, преден ляв калник и преден капак, заедно със
законната лихва върху главницата считано от датата на сезиране на съда
19.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ
и 641.02лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
датата на уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4