И за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 61/22.11.2010 г., постановена по НЧХД № 46/2010 г., Ардинския районен съд е признал подсъдимите Бахрие Ахмед Забун и Хатидже Ахмед Молла, двете от гр.Ардино, за виновни в това, че на 10.07.2010 г., около 17.30 ч. в гр.Ардино, обл.Кърджали, на ливада в квартал „Любовна чешма”, в съучастие като извършители, причинили на Педрие Ахмедова Караибрямова от гр.Ардино, лека телесна повреда- разстройство на здравето извън случаите по смисъла на чл.128 и чл.129 от НК- разкъсно контузна рана с дължина 2.5 см, над външния край на дясната вежда, поради което и на основание чл.78а, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, е освободил всяка от подсъдимите от наказателна отговорност и им е наложил административно наказание “глоба” в размер на по 1000 лева. С присъдата, съдът е осъдил двете подсъдими да заплатят солидарно на Педрие Ахмедова Караибрямова, сумата в размер на 600.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на извършване на деянието 10.07.2010 г., до окончателното им изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 5000.00 лева е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. Двете подсъдими са осъдени също да заплатят на пострадалата направените от нея деловодни разноски в размер на 525 лева, както и по сметка на РС – Ардино сумата в размер на 50 лева – държавна такса върху уважената част от гражданския иск и 50 лева – изплатено възнаграждение на преводач. Недоволни от така постановената присъда са останали, и подсъдимите Бахрие Забун и Хатидже Молла, и тъжителката Педрие Караибрямова. В жалбата на двете подсъдими, която е подадена чрез защитника им – адв.В.Пулева се твърди, че присъдата както в наказателната, така и гражданската й част, е незаконосъобразна и необоснована. Приетите за установени фактически положения, водещи до извода за вина и необходимост от санкция, не кореспондирали с доказателствата, събрани на съдебното следствие. От обективна страна съдът анализирал писмени доказателства, които били ирелевантни към казуса, като въз основа на тях се обосновавал осъдителния акт, което било правен абсурд. Моли да се отмени първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни по предявеното им по частен път обвинение по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, както и да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск, ведно със законните последици от това – заплащане на такси и разноски за двете инстанции. В жалбата на тъжителя Педрие Ахмедова Караибрямова, подадÕна чрез адв.Л.Базлянков, се твърди, че така постановената първоинстанционна присъда е неправилна и необоснована, тъй като наложеното наказание и присъденото обезщетение били явно несправедливи. От събраните по делото доказателства безспорно било установено, че на тъжителката са й били причинени от двете подсъдими множество увреждания, като в издаденото медицинско удостоверение били описани 6 следи от удари с различен интензитет, което наложило болнично лечение в продължение на 6 дни. Съдът наложил на двете подсъдими несправедливо занижено наказание – минималния размер на глобата по чл.78а от НК, което не било съобразено с обществената опасност на деянието и извършителите. Несправедливо бил определен и размера на присъденото обезщетение – 600 лева - за причинените неимуществени вреди, като не било отчетено, че пострадалата е изпитала значителни болки и страдания, които продължавали и по настоящем и била лекувана в болнично заведение. Моли да се измени присъдата постановена по НЧХД № 46/10г. по описа на РС-Ардино, като се увеличи размера на наложените глоби на двете подсъдими, както и да се увеличи присъденото обезщетение на тъжителката за причинените й неимуществени вреди. В съдебно заседание жалбодателите Забун и Молла, лично и чрез адв.Пулева, поддържат жалбата си и молят да бъде уважена. Правят алтернативно искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Жалбата на тъжителката считат за неоснователна. Не сочат нови доказателства. Жалбодателката Педрие Караибрямова, не се явява в съдебно заседание, но чрез повереника си - адв.Базлянков, поддържа жалбата си и моли да бъде уважена. Оспорва жалбата на подсъдимите, като неоснователна. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 от НПК, констатира следното: Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните и поискани от страните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установена следната фактическа обстановка: От 2007 г тъжителката и подсъдимите Забун и Молла ползвали съседни (граничещи) ливади, които са общинска собственост и се намирали в град Ардино, в кв.„Любовна чешма", в непосредствена близост до дома на тъжителката Караибрямова. Подсъдимата Бахрие Ахмед Забун осъществявала правото си на ползване върху общинския имот съвместно със своята сестра, подсъдимата Хатидже Ахмед Молла. Отношенията между тъжителката и подсъдимите лица били изострени, поради спорове относно правото на ползване на тези общински имоти в землището на град Ардино и най- вече поради спор между тях относно границата между двете ливади. В началото на м. юли 2010 г. подсъдимата Забун наела косач да окоси тревата от ливада, която тя ползвала. На 10. 07. 2010 г., около 17. 30 ч. двете подсъдими отишли да видят дали косача е свършил с коситбата, за да започнат да прибират окосената трева. При отиването си на ливадата установили, че крава собственост на тъжителката е била вързана да пасе в окосената трева. Подсъдимата Забун отишла до дома на тъжителката, който се намирал в близост до ливадата, и попитала св.Самет Караибрямов, който видяла около къщата дали баба му Педрие Караибрямова си е у дома, и го помолила да й предаде, да отиде на ливадата и да премести кравата, тъй като животното се намирало в тяхната половина на ливадата. При това свое отиване в дома на тъжителката, подсъдимата държала в ръката си вила. След като предала молбата си на св.Самет Караибрямов подсъдимата Забун се върнала на ливада при своята сестра. Св.Самет Караибрямов предал молбата на своята баба- тъжителката Педрие Караибрямова. Малко след това същата излязла от къщата и сама тръгнала в посока към ливадата. При пристигането на тъжителката на ливадата при двете подсъдими, между тях отново се зародил словесен конфликт, който за много кратко време прераснал във физическа саморазправа, при която двете подсъдими повалили на земята тъжителката и започнали да й нанасят удари с ръце и с вили. Малко след това тъжителката Караибрямова се прибрала в дома си. Виждайки, че по главата и тялото й има следи от кръв, св.Джемил Караибрямов и Ердал КараÞбрямов се обадили в ЦСМП-Ардино. Малко след това в дома на тъжителката пристигнал автомобил на „Спешна медицинска помощ", като медицинският екип откарал пострадалата в МБАЛ- Ардино за обстоен преглед и хоспитализация. При извършения преглед в МБАЛ- Ардино, първоначално е било установено следното: от анамнезата- пострадалата и придружаващите я лица съобщават за травма на главата получена при възникнал същият ден битов скандал, като пострадалата е получила открита, кървяща рана в челната област на главата; от обективното състояние- разкъсно- контузна рана с изразено кървене на границата на дясната половина на челото и окосмената част на главата с размери около 3 см, без убедителни параклинични данни за развитие на неврологично или друго усложнение в момента. След изписването от болницата, пострадалата Педрие Караибрямова на 19.07.2010 г. била освидетелствана от съдебен лекар, който в заключението си отразява, че пострадалата е получила разкъсно- контузна рана над външния край на дясната вежда, която е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и синкаво-мораво-жълтеникаво кръвонасядане с размери 14/9 см по външната повърхност, в горната трета на дясната мишница и подобно кръвонасядане с размери 4/3 см по външната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета, които увреждания са причинили болка и страдания, и които съобразно заявеното от пострадалата, е било напълно възможно да са причинени по описания от нея начин. Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е счел за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Джемил Караибрямов, Рукие Караибрямова, Ердал Караибрямов, Самет Караибрямов, Сайме Караибрямова и Златка Гроздева, заключението на допусната и извършена съдебно- медицинска експертиза, приета от съда, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства- съдебномедицинско удостоверение № 193/2010 г на съдебен лекар при катедра „Съдебна медицина"- МБАЛ- Кърджали, Епикриза ИЗ № 845/ 174 на МБАЛ- Ардино, постановление на РП- Ардино за отказ да се образува досъдебно производство, фиш за спешна медицинска помощ на ЦСМП- Ардино от 10. 07. 2010 г, свидетелства за съдимост на подсъдимите лица. Самата физическа саморазправата на двете подсъдими с тъжителката, е посочил в мотивите си съдът, е приел за установена по един категоричен начин от свидетелските показания на свидетелката Сайме Реджебова Караибрямова, явяваща се и пряка очевидка на случилото се, които показания е кредитирал изцяло като последователни, логични и подкрепящи се от другите доказателства по делото. Приел е също, че всички гласни доказателства, въпреки, че в част от тях било налице известна непълнота във връзка с подробното детайлизиране на събитието, единодушно сочели, че на 10.07.2010 г., двете подсъдими Забун и Молла, намирайки се на ливадата, в близост до дома на пострадалата Караибрямова, са й нанесли побой, при който са й причинили телесни увреждания. От приетите по делото писмени доказателства се установявало по един безспорен и категоричен начин характера и степента на причиненото телесно увреждане на пострадалата Педрие Ахмедова Караибрямова, а именно- разстройство на здравето, представляващо лека телесна повреда извън случаите по смисъла на чл. 128 и чл. 129 от НК- разкъсно контузна рана с дължина 2, 5 см, над външният край на дясната вежда. От всички описани гласни и писмени доказателства, решаващият съд е счел, че не се доказали по един несъмнен начин (а и обвинение в тази насока не било повдигнато с частната тъжба), другите телесни увреждания, констатирани при прегледа и освидетелстването на пострадалата, а именно: синкаво- мораво- жълтеникаво кръвонасядане с размери 14/9 см по външната повърхност, в горната трета на дясната мишница и подобно кръвонасядане с размери 4/3 см по външната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета, които увреждания са причинили болка и страдания. При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел, че подсъдимите Забун и Молла в съучастие като съизвършители са причинили на Педрие Каибрямова лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Преценил е, че са налице условията на чл.78а от НК и за двете подсъдими, поради което е приел, че същите следва да бъдат освободени от наказателна отговорност и им е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева. Съдът с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е счел, че предявения граждански иск следва да бъде уважен до размер на 600 лева, който се явявал справедливо обезщетение за причинените на пострадалата тъжителка от престъплението неимуществени вреди. За разликата над уважения до пълния предявен размер от 5000 лева, иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан. При постановяване на обжалваната присъда и мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Делото е образувано по тъжба на пострадалата Педрие Ахмедова Караибрямова, в обстоятелствената част на която е описано, че на 10.07.2010 г., около 17.30 ч., в гр.Ардино, кв.”Любовна чешма”, двете подсъдими Забун и Молла са я нападнали, съборили я на земята и й нанесли удари по главата и тялото, като й причинили следните увреждания: вертикално разположена цепковидна рана с дължина 2.5 см, над външния край на дясната вежда; синкаво- мораво- жълтеникаво кръвонасядане с размери 5/4 см в областта на дясната скула; охлузване на кожата с размери 2/1 см в лявата половина на челото; синкаво- мораво- жълтеникаво кръвонасядане с 14/9 см по външната повърхност, в горната й трета, на дясната мишница и подобно кръвонасядане с размери 4/3 см по външната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета. Според тъжителката с описаното деяние подсъдимите в съучастие като извършители са й причинили лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. С присъдата първоинстанционния съд е признал двете подсъдими за виновни в извършено в съучастие престъпление по чл.130, ал.1 от НК – лека телесна повреда, разстройство на здравето извън случаите по смисъла на чл.128 и чл.129 от НК- разкъсно контузна рана с дължина 2.5 см, над външния край на дясната вежда, без обаче да се произнесе по останалите описани в тъжбата увреждания. По този начин решаващия съд не се е произнесъл по цялото повдигнато с тъжбата обвинение, с което безспорно е нарушил правото на защита на страните – тъжителката да получи отговор с присъдата за доказаността на всички посочени от нея причинени й телесни увреждания. Съответно двете подсъдими да получат отговор – произнасяне от съда – по цялото повдигнато им с тъжбата обвинение. Следва също да се посочи, че в постановената присъда съдът е пропуснал да посочи текста на чл.20, ал.2 от НК, сочещ съучастието на всяка от подсъдимите. А за да е гарантирано в пълен обем правото на защита на страните, във всяка присъда следва да има съответствие между словесното и текстово изписване на престъплението. Относно обвинението и произнасянето на съда в самите мотиви съществува противоречие. От една страна районният съд е приел, че другите телесни увреждания, освен разкъсно контузната рана с дължина 2.5 см., над външния край на дясната вежда, не се доказали по един несъмнен начин, като в същото време е посочил, че нямало и обвинение повдигнато с частната тъжба в тази насока, което не отговаря на действителността с оглед съдържанието на тъжбата описано по-горе. В същото време в описаната фактическа обстановка съдът е приел, че двете подсъдими повалили на земята тъжителката и започнали да й нанасят удари с ръце и с вили. А Св.Джемил Караибрямов и Ердал Караибрямов виждайки, че пострадалата има следи от кръв по главата и тялото, се обадили на ЦСМП- Ардино. Описаното представлява вътрешно противоречие в мотивите на обжалваната присъда, тъй като не може да се установи какъв е механизма и как е причинена телесната повреда и в какво точно се изразява тя. Не става ясно от всички удари нанесени от страна на подсъдимите над пострадалата, само едно единствено увреждане ли са й причинили, което да е съставомерно по чл.130, ал.1 от НК и тези „удари с ръце и с вили” не са ли причинили на пострадалата болка и страдание, без разстройство на здравето. Следва да се посочи, че ако решаващия съд е счел, че останалите увреждания получени от нанесените от подсъдимите на тъжителката удари, представлява‗ лека телесна повреда, но смисъла на чл.130, ал.2 от НК, т.е. причинили са единствено болка и страдание, то в случая същите се поглъщат от по-тежкия състав, а именно – лека телесна повреда по ал.1 на чл.130 от НК, а не се изключват от състава на престъплението. С оглед посоченото в мотивите на решаващия съд, че нямало обвинение за останалите увреждания, освен това, за което подсъдимите са признати за виновни следва да се посочи, че тъжителят няма задължение в тъжбата си да посочи текста от закона, по който счита, че подсъдимия следва да бъде подведен под отговорност, а следва единствено да посочи данните за обстоятелствата на престъплението. Съдът е този, който прави преценката описаните обстоятелства дали представляват съставомерно деяние и ако отговорът е положителен, то кой състав от престъпленията на НК осъществяват. Описаните противоречия и несъответствия в диспозитива и в мотивите на обжалваната присъда относно повдигнатото с тъжбата обвинение и деятелността на подсъдимите представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК, тъй като ограничава и накърнява правото на защита на страните. Съдът е длъжен да изясни фактическият състав на изпълнителното деяние на престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение, респ. същото да намери отражение при реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, който следва да узнае за точно какво престъпление е признат за виновен. В случая волята на съда за какво точно престъпление са признати подсъдимите остава неясна. Описаното е основание проверяваната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За прецизност следва обаче да се посочи, че съдът е допуснал и други процесуални нарушения. Така, съдържанието на мотивите към присъдата не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК. На база на едни и същи доказателства, които е кредитирал съдът прави от една страна извод за доказаност по безспорен и категоричен начин на телесното увреждане на пострадалата Педрие Караибрямова, а именно - разстройство на здравето извън случаите по смисъла на чл.128 и чл.129 от НК- разкъсно контузна рана с дължина 2.5 см, над външния край на дясната вежда, а от друга, че всички тези доказателства не доказвали по един несъмнен и безспорен начин, другите телесни увреждания, констатирани при прегледа и освидетелстването на пострадалата. От описаното не става ясно защо в единия случай доказателствата установяват причинено телесно увреждане, а в другия същите доказателства не установяват останалите описани увреждания. Недопустимо е, на база едни и същи доказателствени материали да се правят противоположни изводи за виновността на подсъдимите и доказаността на обвинението без да се изложат мотиви и съображения за това. Или, отново е неясна волята на съда, на база на кои доказателства е приел за доказани едни факти и обстоятелства, а други е приел за недоказани. Неизлагането на съображения от съда по отношение на посочените по-горе въпроси, които имат значение за приложението на закона и отговорността на всеки от подсъдимите, по същество представлява липса на мотиви за тези обстоятелства, която води до нарушаване и ограничаване на правото на защита на подсъдимите, т.к. се ограничава възможността при обжалване на съдебния акт да посочат с какво са нарушени правата и законните им интереси, да мотивират доводите си за неправилното приложение на закона или за явна несправедливост на наложеното наказание, т.е. посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и 2 от НПК. За прецизност следва също така да се отбележи, че когато са налице предпоставките за приложението на чл.78а от НК, съдът е длъжен да освободи подсъдимият от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание, а не да преценя във всеки конкретен случай дали следва да приложи тази норма или не, както в процесния случай е процедирал първоинстанционния съд. Друго нарушение също така, което е допуснато от районния съд касае определянето на размера на глобата. Съдът е коментирал и преценял обстоятелствата от значение за определяне размера на административното наказание общо за двете подсъдими без каквато и да било индивидуализация, което е недопустимо. Както наказателната, така и административнонаказателната отговорност е лична, поради което при определяне на вида и размера на съответното наказание, то се индивидуализира за всеки от извършителите съобразно обществената опасност на деянието и дееца, както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства. С оглед изложеното, настоящата инстанция не следва да извършва преценка на правилността на обжалваната присъда по същество, респ. и да обсъжда доводите на подсъдимите в тази връзка, изложени в жалбата им. Съдът не следва да обсъжда и доводите в жалбата на тъжителката Педрие Караибрямова, предвид допуснатите на съдебното следствие съществени нарушения на процесуалните правила, т.к. на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 61/22.11.2010 година, постановена по НЧХД № 46/2010 година по описа на Ардинския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |