№ 105
гр. Пазарджик , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 20205220201213 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Т. Б., ЕГН: **********, от с. Радилово, общ.
Пещера, ул. „******“ № **, против Наказателно постановление № 20-100**-
0014**1, издадено на 05.0**.2020 г. от Началник група към ОДМВР –
Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на същия за нарушение на чл.
92, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
С подадената жалба се атакува наказателното постановление с доводи, че
същото е неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Оспорва се възприетата от АНО
фактическа обстановка, като жалбоподателят сочи, че е спазил разпоредбата
на чл. 92 от ЗДвП, разрешаваща му да премине на забранен светофарен
сигнал. Отделно от това се твърди, че са допуснати нарушения на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по отношение на описанието на нарушението.
Сочи се също, че няма как да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 92
от ЗДвП, доколкото същата разрешава определено поведение, но не го
1
забранява. Релевират се доводи и за неправилно посочване и на приложимата
санкционна норма от страна на АНО.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, същият се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, излага
становище по същество с искане за отмяна на НП и присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Административнонаказващият орган /АНО/ - ОДМВР – Пазарджик не
изпраща представител в съдебно заседание. Въззиваемата страна в
съпроводителното писмо с вх. № 15501 от 25.08.2020 г., с което препраща
жалбата и административната преписка, формулира доказателствено искане
за разпит на актосъставителя, като в случай на уважаване на жалбата прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар с искане
за присъждането му в минимален размер. Впоследствие е дезпозирано
писмено становище с искане за оставяне без уважение на жалбата, но
доколкото същото изхожда от лице без представителна власт, доколкото не е
приложено пълномощно за учредяването му на такава от страна на Директора
на ОДМВР – Пазарджик, то същото не следва да бъде взето предвид от страна
на съда.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 14.05.2020 г. за времето от 0**.00 часа до 18.00 часа жалбоподателят
А.Б. и свид. И.Я. – полицейски служители при РУ – Пазарджик при ОДМВР –
Пазарджик, били назначени в наряд по ООР. В 12.00 часа получили сигнал от
оперативната дежурна на РУ – Пазарджик за активиран паник-бутон на
бензиностанция „Лукойл“, намираща се на моста на р. Марица.
Жалбоподателят Б. и свид. Я. веднага се отправили на сигнала със служебния
патрулен автомобил „****“ с рег. № ****, собственост на ОДМВР –
Пазарджик, като водач на патрулния автомобил бил жалбоподателят Б., а
свид. Я. се возил на предната дясна седалка. Веднага при получаване на
сигнала за активирания паник бутон жалбоподателят преминал на движение
на патрулния автомобил със специален режим, като включил звуков и
светлинен сигнал, движейки се по ул. „Кочо Честименски“ в гр. Пазарджик в
2
посока кръстовището с бул. „Георги Бенковски“. При навлизане в
кръстовището с бул. „Георги Бенковски“ в посоката на движение на
жалбоподателя светнал червен забраняващ сигнал на светофарната уредба, но
жалбоподателят продължил движението през кръстовището, като намалил
скоростта. Първият ред от коли, за които светнал зелен сигнал на светофара,
пропуснали патрулния автомобил със специален режим на движение, но
водачът на лек автомобил „*****“ с рег. № ***** – Т.Й.А., явно не забелязал
преминаващият полицейски автомобил, поради наличието на автомобили
пред него, продължил движението си и навлезнал в кръстовището, като
ударил леко полицейският автомобил в дясната задна част в областта на
бронята. Жалбоподателят Б. продължил движението си в посока на получения
сигнал, но тъй като дежурният се обадил, че сигналът е недействителен, А.Б.
и свид. Я. се върнали на мястото на ПТП, като това се случило в
изключително кратък период от време. Другият участник в ПТП не бил
останал на място, а продължил движението си. За настъпилия инцидент със
служебния автомобил жалбоподателят Б. и свид. Я. уведомили дежурния в
РУ – Пазарджик, като за отработване на случая на място бил изпратен свид. Е.
В. Т., заемащ длъжността „мл. автоконтрольор“ към ОДМВР – Пазарджик, с-р
„Пътна полиция“.
През това време водачът Т.А. подал сигнал на 112 и се явил в КАТ за
изясняване на случая. На място в КАТ отишли и жалбоподателят заедно със
свид. Я. и Т..
Свид. Т. съставил Протокол за ПТП № 174709 от 14.05.2020 г., в който в
графата за „обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени маневри,
други материални щети“ вписал, че движейки се по бул. „Г. Бенковски“
водачът Т.А. навлезнал в кръстовището с ул. „К. Честеменски“ на зелен
разрешаващ сигнал, като не пропуснал уч. 2 /полицейския автомобил/,
движещ се със светлинна и звукова сигнализация и настъпило ПТП с
материални щети. Свид. Т. съставил акт на водача А..
Освен това, свид. Т. приел, че с поведението си жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което му съставил
АУАН с бл. № 2301**4. Актът бил надлежно предявен и връчен лично на
жалбоподателя, който го подписал без възражения.
3
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено
лично на жалбоподателя на 30.07.2020 г., видно от инкорпорираната в НП
разписка, надлежно оформена. Жалбата против НП била подадена от
санкционираното лице чрез АНО на 03.08.2020 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на актосъставителя Е.Т. и свид. Я. и от писмените доказателства,
приложени към административнонаказателната преписка и надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото. Свид. Т. потвърди пред
съда констатациите си в съставения от него АУАН, като заяви, че не е
свидетел на инцидента и не знае с каква скорост жалбоподателят е преминал
презз кръстовището, но е преценил, че същата при всички положения е била
неправилна, щом е настъпило ПТП. От друга страна свид. И.Я. е очевидец на
настъпилия инцидент и на поведението на двамата водачи, доколкото се е
возил в патрулния автомобил, участващ в ПТП –то. От показанията му става
ясно, че при навлизането в кръстовището на забранен светофар
жалбоподателят е намалил скоростта на движение, но поради това, че другият
водач не е видял преминаващият автомобил със специален режим на
движение и съответно не е могъл да реагира своевременно се е стигнало до
леко задиряне на задната дясна броня на патрулния автомобил. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни,
подробни и логични, а възприетата фактическа обстановка основа предимно
на показанията на свид. Я., явяващ се очевидец на процесния инцидент.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира,
че АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице –
служител на длъжност „мл. автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Пазарджик, надлежно упълномощен със заповед на министъра на
вътрешните работи. Обжалваното НП също е издадено от компетентен орган,
4
притежаващ правомощие за това по силата на Заповед № РД 8121з-
1515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, надлежно приобщена
и приложена по делото /л. 11/. При издаване на АУАН и НП са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт,
съдът констатира, че в хода на производството по осъществяване на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между
фактически предявеното на А.Б. обвинение и дадената правна квалификация
на нарушението, като наведеното в този смисъл възражение от страна на
пълномощника се явява основателно.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която е посочена като
нарушена в АУАН и НП е със следното съдържание: „Водачът на моторно
превозно средство със специален режим на движение може: 2. да надвишава
разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да
застраши нечий живот или имущество.“ В обстоятелствената част на АУАН и
НП обаче при описание на нарушението е посочено, че жалбоподателят е
преминал на забраняващ сигнал с включена светлинна и звукова
сигнализация, като не е изпълнил задължението си да намали скоростта, за да
премине безопасно през кръстовището, като никъде при описанието на
обстоятелствата не се твърди жалбоподателят да е надвишил разрешената
скорост, като е създал опасност за нечий живот или имущество.
В разпита си пред съда актосъставителят заяви, че с поведението си
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която
гласи, че водачът на моторно превозно средство със специален режим на
движение може да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да
преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но
само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно,
като не знае защо в акта е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 92, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП.
В случая е налице съществено несъответствие между описаното от
фактическа страна нарушение и дадената му правна квалификация, тъй като
лицето с оглед дадената правна квалификация е прието за виновно за това, че
5
като водач на МПС със специален режим на движение, надвишава
разрешената скорост, като създава опасност за нечий живот или имущество,
но от друга страна самото нарушение е описано като неизпълнение на
задължение за намаляне на скоростта за безопасно преминаване на
забраняващ светофарен сигнал.
Посоченото несъответствие е рефлектирало и върху определяне на
относимата санкционна норма, тъй като ако АНО е искал да накаже
жалбоподателя по дадената от него правна квалификация, то със сигурност
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е погрешна. Същата
предвижда налагане на глоба в размер на 200 лв. за движение с несъобразена
скорост и причиняване на ПТП в резултат на това, а нарушението на
жалбоподателя е квалифицирано като надвишаване на разрешената скорост,
към което нарушение е по-скоро относима санкционната разпоредба на чл.
182 от ЗДвП. Но за да бъде правилно определена санкцията съгласно чл. 182
от ЗДвП е необходимо в АУАН и НП да присъства с колко километра е
надвишена разрешената скорост, каквито обстоятелства липсват, тъй като,
както вече се посочи, в АУАН и НП е дадено словесно описание на съвсем
друго нарушение.
Изложеното дотук обосновава извода, че развилото се
административнонаказателно производство е започнало със съществен порок
още при описанието на нарушението в АУАН, което е вътрешно
противоречиво, като това противоречие впоследствие е пренесено и в
атакуваното НП, изразяващо се в несъответствие между словесното описание
на нарушението в обстоятелствената част и посочената правна квалификация.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. ** ЗАНН задължителен реквизит от съдържанието на
НП са „законните разпоредби, които са били нарушени виновно“ и това е
така, тъй като наказаното лице се защитава както по фактите, така и по
правото и затова следва изначално да му е предявено съответно обвинение в
неговата цялост – както от фактическа, така и от правна страна. В процесния
случай не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността
на жалбоподателя – дали за това, че като водач на МПС със специален режим
на движение, надвишава разрешената скорост, като създава опасност за
нечий живот или имущество или за това, че не е изпълнил на задължение за
намаляне на скоростта за безопасно преминаване на забраняващ светофарен
6
сигнал. Посоченото противоречие също така е рефлектирало и върху
определяне на приложимата санкционна норма. Тази непоследователност в
изводите на наказващия орган несъмнено внася неяснота в предмета на
доказване и поставя наказаното лице в положение на несигурност да узнае
какво точно е нарушението, което се твърди да е извършило. Констатираните
пороци – както противоречието между цифровото и словесно описание на
нарушението, така и погрешно приложената санкционна разпоредба, влекат
незаконосъобразност на НП, тъй като се нарушава правото на
санкционираното лице да узнае основанието за наложеното му наказание и да
организира спрямо това адекватно своята защита. Нарушенията са
неотстраними, тъй като не могат да се санират едва във въззивната инстанция,
доколкото съдът в рамките на правомощията по чл. **3 от ЗАНН упражнява
контрол върху законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление така, както е издадено и не може да променя основанието на
наложеното административно наказание, а следва единствено да прецени
дали констатираното нарушение е подведено и санкционирано от
административнонаказващия орган на основание относимата правна норма.
Допуснатите нарушения са от категорията на съществените и водят до
незаконосъобразност на издаденото НП, което е достатъчно основание за
неговата отмяна без да е необходимо спорът да бъде разглеждан по същество.
Но дори и да не бяха налице посочените процесуални пороци, настоящата
инстанция намира, че наказателното постановление отново щеше да е
незаконосъобразно, тъй като поведението на жалбоподателя поначало не
може да бъде подведено под нормата на чл. 92 от ЗДвП, в каквато насока са
изложени доводи в жалбата. Посочената норма предвижда четири отделни
хипотези, при които водач на МПС със специален режим на движение може
да си позволи поведение на пътя в отклонение с предвиденото в ЗДвП. Видно
от съдържанието на посочената разпоредба същата се явява привилегироваща
по отношение на водачите на МПС със специален режим на движение,
доколкото допуска същите да не носят административнонаказателна
отговорност при определени хипотези /за преминаване при забраняващ
сигнал на светофара или преминаване без спиране при наличие на пътен знак,
който изисква това, за надвишаване на разрешената максимална скорост на
движение, за несъобразяване с организацията на движението, за паркиране
7
или престой независимо от разпоредбите на ЗДвП/ и при наличието на
съответните предпоставки за това. В този смисъл нормата на чл. 92 от ЗДвП
не предписва правила за поведение спрямо водачите на МПС-та със
специален режим на движение, неизплънението на които да доведе до
ангажиране на административнонаказателната им отговорност, както
неправилно е счел АНО.
Всичко изложено дотук обуславя извода за незаконосъобразност на НП,
поради което същото следва да се отмени.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. **3, ал. 3 от ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят, като своевременно искане в тази насока е
направено от неговия пълномощник, като жалбоподателят е сторил разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин
лева). Съдът намира за основателно направеното от страна на въззиваемата
страна със съпроводителното писмо с вх. № 15501 от 25.08.2020 г.
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
доколкото настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност,
тъй като ако не бяха отлаганията на делото поради отсъствие на съдията-
докладчик, пълномощника или свидетелите, делото щеше да приключи в едно
съдебно заседание, на което са разпитани двама свидетели и са приобщени
относимите писмени доказателства. При това положение размерът на
претендирания адвокатски хонорар следва да бъде намален до предвидения
минимален размер в чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и присъден в размер
на 300 /триста/ лева.
Предвид изложеното ОДМВР - Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя съдебни разноски в размер
на 300 /триста/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. **3, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд - Пазарджик
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-100**-0014**1, издадено на
05.0**.2020 г. от Началник група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна
полиция“, с което на А. Т. Б., ЕГН: **********, от с. Радилово, общ. Пещера,
ул. „******“ № **, за нарушение на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание
чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик да заплати А. Т. Б., ЕГН: **********, от
с. Радилово, общ. Пещера, ул. „******“ № **, сторените от него съдебно-
деловодни разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9