№ 145
гр. Сливен, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200369 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Д. П. Д. с ЕГН ********** от гр.
Бургас, подадена от процесуален представител, против НП № 24-0804-000437 от 02.02.2024
год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539
от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено,
алтернативно пледира, че са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН и претендира
направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, не изпраща процесуален представител,
който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от
процесуален представител на въззиваемата страна, в което се изразява становището по
съществото на делото, моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено и
прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 11.01.2024 год. бил съставен АУАН, с бл. № 0649746 против жалбоподателя за
1
това, че на 11.01.2024 год. около 14,50 часа в гр. Сливен, ул. „Керамика” до фирма
„ТИРБУЛ“, посока изток – запад управлява лек автомобил „Фолксваген” с рег. № *****
като не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван
автомобилът. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В графата за обяснения/възражения в акта жалбоподателят е написал, че коланът бил
поставен, но бил преметнат и че не е съгласен с акта. Актът бил връчен лично на
жалбоподателя на 11.01.2024 год. (л. 7 от делото).
На 12.01.2024 год. било подадено възражение против съставения АУАН, в което
жалбоподателят отразил, че действително бил управлявал без поставен обезопасителен
колан, който не бил ползван поради това, че страдал от *****, което при поставяне на
обезопасителен колан му пречело на дишането, на движенията и му причинявало болка. Към
възражението било представено копие от Експертно решение от 09.10.2015 год. издадено от
Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Бургас (л. 10 – 14 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-000437 от 02.02.2024
год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и
на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки.
В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и
неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било връчено
лично на жалбоподателя на 01.03.2024 год. (л. 6 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от НП № 22-0804-004530 от 21.11.2022
год., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен се установява, че на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и
на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 6 контролни точки
(л. 31 – 33 от делото).
От приложената по делото Справка за нарушител/водач се установява, че до
настоящия момент на жалбоподателя три пъти са били налагани административни наказания
за извършени нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; както и че НП № 22-0804-004530 от
21.11.2022 год., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен не е било
обжалвано и е влязло в сила на 13.12.2022 год. (л. 16 – 17 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай тази
доказателствена сила на акта не беше оборена от събраните в хода на съдебното дирене
2
доказателства.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е
извършил описаното в акта нарушение, което от своя страна води до ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. От показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта е видно, че на датата, посочена в него – 11.01.2024 год. около 14,50 часа в
гр. Сливен жалбоподателят е управлявал лек автомобил без поставен обезопасителен колан.
В тази връзка възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че имало
поставен обезопасителен колан, но неправилно е неоснователно. Съгласно § 6, т. 47 от ДР на
ЗДвП обезопасителен колан (колан за седалка, колан) е комплект от ленти с осигуряваща
ключалка, регулиращи устройства и присъединителни приспособления, които могат да се
закрепват към моторното превозно средство и са предназначени да намалят риска от
увреждане на потребителя чрез ограничаване подвижността на тялото му в случай на
сблъскване или внезапно намаляване скоростта на превозното средство. В настоящия
случай, видно от показанията на актосъставителя, автомобилът е бил оборудван с триточков
колан, т.е колан, който е комбинация от надбедрена лента и диагонална лента. Същият не е
бил поставен от жалбоподателя, тъй като диагоналната лента е била преметната върху
гръдния кош, а надбедрената лента е била зад гърба му. Въвеждането на задължението в
ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан е да се намали риска от увреждане на
потребителя чрез ограничаване подвижността на тялото му в случай на сблъскване или
внезапно намаляване скоростта на превозното средство, която цел няма как да бъде
постигната, ако обезопасителният колан не бъде поставен съгласно указания начин. С оглед
на изложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП
административнонаказателна отговорност. За пълнота следва да се отбележи, че това
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е четвърто по ред за жалбоподателя, което показва
трайно незачитане на разпоредбите на ЗДвП уреждащи правилата за поставяне на
обезопасителен колан.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че била налице
хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е неоснователно. В тази разпоредба законодателят
е предвидил, че могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан. По
административнонаказателната преписка е приложено копие от Експертно решение от
09.10.2015 год. издадено от Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Бургас, в което е отразено, че
жалбоподателят има 50 % трайно намалена работоспособност, като в т. 15 „Противопоказни
условия на труд“ е посочено: тежък физически труд, нощен труд и нервно-психично
пренапрежение, но в същото липсва констатация, че установените заболявания не
позволяват поставянето на обезопасителен колан. Преценката дали заболяванията на
жалбоподателя не позволяват да поставя обезопасителен колан не би могла да се направи
въз основа на неговите твърдения, че същият му пречи на дишането и му причинява болка,
тъй като тази преценка следва да се извърши от компетентно медицинско лице, което да
3
издаде съответното медицинско удостоверение. В хода на съдебното дирене не бяха събрани
доказателства за наличието на такова медицинско удостоверение, поради което съдът
намира, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (в
този смисъл Решение № 296/10.01.2019 год. по КАНД № 271/2018 год. по описа на
Административен съд – Сливен).
Искането на процесуалния представител на жалбоподателя за приложение на чл. 28
от ЗАНН е неоснователно, тъй като в разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр.
109/2020 год., в сила от 23.12.2021 год.) законодателят е предвидил, че за нарушения на този
закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и
при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат
всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от
жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона
размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо съдът
намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-000437 от 02.02.2024
год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на Д. П. Д.
с ЕГН ********** от гр. Бургас, е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10
контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4