Р Е
Ш Е Н
И Е
№1 03.01.2023 година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на седми декември
две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1680 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата
на А.М.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № РД-14-2794 от 14.07.2022
г., издадена от началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Видин към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, в частта, с която е
приложена принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелство
за управление на моторно превозно средство с № ********* до отстраняване на нарушението,
но не повече от 12 месеца.
В жалбата са наведени доводи за нищожност на обжалваната
заповед, поради некомпетентност на нейния издател и неспазване на установената
форма, алт.- за незаконосъобразност на същата, поради съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Твърди, че за извършената от жалбоподателя дейност не
съществува изискване за издаване на лиценз. Наред с това сочи, че приложените в
преписката писмени сведения, въз основа на които е издаден оспореният акт, не
са събрани по установения ред и не представляват годни доказателствени
средства. Счита, че не е доказан от административния орган правно значимият
факт за прилагане на принудителната административна мярка- предоставяне на
услуга транспорт срещу заплащане. Отбелязва също, че в заповедта не се съдържат
фактическите констатации, въз основа на които са изведени правните изводи.
Ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира
разноски.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в
съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.
Представя административната преписка.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
Със заповедта, предмет на съдебната проверка за
законосъобразност, е приложена на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона
за автомобилните превози принудителна административна мярка спрямо жалбоподателя
А.М.И.- временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца. Прилагането
на мярката е обосновано с данни за осъществен срещу заплащане обществен превоз
на петима пътници до Германия с лек автомобил „Фолксваген Крафтер“, категория
М1, с рег. № А 80 06 НТ, собственост на „Елис груп 3“ ЕООД, управляван от
жалбоподателя И., без лиценз за извършване превоз на пътници на територията на
Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на
пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници. Нарушението е установено при извършена на 14.07.2022 г. на ГКПП „Дунав
мост 2“ проверка на лекия автомобил, като направените от контролните органи
констатации са подробно описани АУАН № 315593 от 14.07.2022 г.
Според настоящия съдебен състав жалбата е
неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган, оправомощен
с т.І.7 от Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в предвидената от закона
писмена форма.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В проведеното
административно производство са изяснени всички релевантни факти, събрани са
допустимите и относими доказателства и е формиран обоснован извод за наличие на
установените в приложимата норма материалноправни предпоставки.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка е основано на констатациите при
извършената от служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
проверка, съдържащи се както в съобразителната част на заповедта, така и в
останалите документи, налични в преписката по издаването и́, в т.ч. АУАН бл.
№ 315593 от 14.07.2022 г. Срокът на принудителната административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство е
определен с нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните
превози - тя се прилага до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца. В тази хипотеза продължителността на мярката е определена от
законодателя и не е предоставена на преценката на административния орган,
поради което е извън обхвата на съдебният контрол за законосъобразност на акта.
В с.з. пълномощникът на жалбоподателя сочи, че
изводите на административния орган са формирани въз основа на доказателства,
които не са събрани по установения ред. Според настоящия съдебен състав тези
доводи са неоснователни. За установяване на релевантните факти в
административното производство са допустими всички доказателствени средства,
които не са забранени със закон (чл. 39, ал. 1 от АПК). В процесуалния закон не
е установена забрана сведенията, дадени пред друг държавен орган, да бъдат
приобщени към административната преписка и върху съдържащите се в тях данни да
бъде основан издаваният акт. В конкретния случай сведенията на пътуващите в
автомобила лица М. И., А. И., Д. Б. и Б. М., както и обясненията на
жалбоподателя А.И., са предоставени на участвалия при извършване на проверката служител
на Гранична полиция към Гранично полицейско управление Видин- Е. С.. С подписа
на последния е удостоверен и отказът на И. да получи съставения Акт № 315593 от
14.07.2022 г. Сведенията на посочените лица съставляват годно доказателство за
съдържащите се в тях правно релевантни факти и напълно съответстват на
констатациите в съставения акт за установяване на административно нарушение, който
от своя страна е съставен в предписаната от закона форма и не страда от пороци.
Ето защо, доколкото тяхната истинност не е опровергана по надлежния процесуален
ред от жалбоподателя, който носи доказателствената тежест и при липса на
доказателства, които да поставят под съмнение съдържащите се в акта
констатации, съдът приема, че релевантните обстоятелства са осъществени така,
както е посочено от административния орган.
По делото не е спорно, че за автомобила, с който е извършван
превозът, не са издадени лиценз за извършване на превоз на пътници на
територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на
международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметров превоз на пътници.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 106а от Закона
за автомобилните превози. В конкретния случай е прието от административния
орган, че е налице хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за
автомобилните превози. Според цитираната норма, за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници или без да има заверено копие към
лиценз на Общността- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година. За прилагане на административната мярка законът изисква наличието на
две кумулативни предпоставки: 1)
извършване на обществен превоз на пътници и 2) с моторно превозно средство, за което не е издаден някои от
посочените лицензи или удостоверение.
Според дефиницията, дадена с нормата на §1, т. 1 от ДР
на Закона за автомобилните превози, обществен е превозът, извършван с моторно
превозно средство, за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага.
Съгласно нормата на §1, т. 2 от ДР на Закона за автомобилните превози „превоз
на пътници“ представлява дейност на лице, което извършва услуги по извършване
на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага. С разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози е въведено общо изискване общественият превоз на пътници
и товари да се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари- лиценз на Общността,
удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение
за регистрация- за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон. От данните по делото е видно, че на 14.07.2022
г. с МПС марка „Фолксваген Крафтер“, кат. М1, с рег. № А8006НТ, собственост на
„Елис груп 3“ ЕООД, управлявано от жалбоподателя А.И. по маршрут България -
Германия, е извършван обществен превоз на пътниците М.И., А. И., Д.Б., Б. М. и
Б. Н.. Според дадените от последните сведения, за превоза са заплатени суми от
по 150 евро за всеки от тях. В този смисъл са и показанията на разпитаната в
съдебното производство свид. Р. К., според които с посочения автомобил е
осъществяван превоз на пътници регулярно извън страната, като за целите на отчитане
на приходите през м. януари 2022 г. е закупен касов апарат. При тези данни
следва да се приеме, че превозът на посочените на 14.07.2022 г. е извършен с
цел икономическа облага на дружеството, собственик на МПС- „Елис груп 3“ ЕООД,
и е налице хипотезата на §1, т. 1 и т.2 от ДР на Закона за автомобилните
превози. Не е налице някое от изключенията, предвидени в нормата на чл. 6, ал.
3 от Закона за автомобилните превози, за извършване обществен превоз на пътници
без издаден лиценз или удостоверение. Следователно, в случая са осъществени предпоставките,
установени в нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за
автомобилните превози, за прилагане на оспорената принудителна административна
мярка, поради което съдът приема, че заповедта е издадена в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби.
Принудителната административна мярка е с
преустановителен и превантивен характер. Тя е наложена с цел да се въздейства
предупредително към нарушителя и да се осуети възможността на същия да извършва
други нарушения на правилата за превоз на пътници, поради което съдът приема,
че тя напълно съответства на целта на закона. Не се установяват основания за
отмяна на заповедта за прилагането и́, поради което оспорването следва да
се отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.И. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Заповед № РД-14-2794 от 14.07.2022 г., издадена от началника на ОО
„Автомобилна администрация“- Видин към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, в частта, с която е
приложена принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелство
за управление на моторно превозно средство с № ********* до отстраняване на нарушението,
но не повече от 12 месеца.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване на
съобщението.
СЪДИЯ: