Р Е Ш Е Н И
Е
№ 158
гр.
Габрово, 08.02. 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в
открито съдебно заседание на шестнадесети октомври, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Мариела
Караджова, като разгледа материалите по адм.
дело № 118 от 2023 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял
трети от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 19ж, ал. 2 от АПК във вр. с чл.
45а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Делото е образувано по искова молба на
"ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР 1 – ГАБРОВО" ЕООД
/“ДКЦ-1-Габрово“/, вписано в ТР и РЮЛНЦ с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, бул. „Трети март“ № 3, представлявано от управителя на
дружеството д-р Н.Н.М., срещу Национална здравноосигурителна каса, вписана в
Регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията с код по БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Кричим" № 1.
Първоначално исковата молба е подадена до Районен съд – Габрово, по описа на
който е образувано гр. д. № 740/2023 г. С определение № 752/19.06.2023 г. на
ГРС производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на
Административен съд – Габрово, по повод на което е образувано настоящото адм.д.
№ 118/2023 г. Съдът изцяло споделя изложения от РС – Габрово анализ на
нормативната уредба относно приложението на чл.
19ж, ал. 1 и чл.
128, ал. 1, т. 3 АПК във
връзка с § 149, ал. 4 от ЗИДАПК.
С исковата молба след направено писмено уточнение
относно пасивната процесуална легитимация на ответника /л. 21 от гр.д. № 740/2023
г. на ГРС/ и допуснато изменение по чл. 124 от ГПК на основанието на исковете
съгласно молба от ищеца /л. 11 от настоящото дело/, съдът приема, че срещу НЗОК
са предявени два обективно съединени главни осъдителни иска: 1. За сумата от
1490,00 лева по фактура № **********/ 17.05.2022 г., представляваща неизплатена
стойност на поставени от лечебното заведение 149 дози на ваксина срещу COVID-19;
2. За сумата от 130,00 лева по фактура № **********/ 17.05.2022 г.,
представляваща неизплатена стойност на поставени от лечебното заведение 13 дози
на ваксина срещу COVID-19. Заявени са и акцесорни искове за законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното заплащане на сумите.
Ищецът твърди, че от страна на ответника е налице
неизпълнение на договорно задължение за извършена дейност съгласно допълнително
споразумение № 2/26.02.2021 г. към Договор № 070233/ 18.02.2020 г. за оказване
на СИМП от МЦ/ДКЦ, предвиждащо изплащане на сума в размер на 10,00 лева за
поставена доза на препоръчителна ваксина срещу COVID-19. През месец април, 2022
г., в лечебното заведение била извършена профилактична ваксинация срещу
COVID-19, за което са съставени посочените по-горе с номер и дата фактури. Посочва
още, че не е налице правно основание за анулиране на фактурите, тъй като
услугата по поставяне на ваксини била изпълнена, отчетена и подлежи на
заплащане. Ищецът счита, че не е налице основание за отказ за плащане, поради
което моли ответната страна да бъде осъдена да заплати претендираните суми,
ведно със законната лихва върху тях. Прендира присъждане на сторените разноски
в настоящото производство.
В писмен отговор на исковата молба, депозиран от
ответната страна на основание и по реда на чл.
131 и чл. 132 от ГПК във вр.
с чл. 144 от АПК, исковите претенции се оспорват както по основание, така и по
размер /л.19-20, идент. с л. 25-26/. Излагат се аргументи за недължимост на
претендираното вземане, поради отпаднало правно основание. Заплащането по 10,00
лева за всяка поставена препоръчителна ваксина било уговореното между страните
с допълнително споразумение № 2/26.02.2021 г. към Договор № 070233/ 18.02.2020
г., но само в периода на извънредна епидемична обстановка, която в страната е
действала до 31.03.2021 г., съгласно РМС № 826/ 25.11.2021 г. Считано от
01.04.2022 г. в страната няма епидемична обстановка, а договорната клауза, на
която се позовава ищецът, била с прекратено действие съгласно изменение на
договор между НЗОК и БЛС, обн. в ДВ, бр. 37/17.05.2022 г., но с ретроактивно действие
– от 01.04.2022 г. когато е отменена епидемичната обстановка.
В съдебно заседание за ищеца се явява законен
представител – управител на търговското дружество, която поддържа исковата
молба по съображения, подробно изложени в представена писмена защита.
Ответната страна в открито съдебно заседание се
представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва исковете. В
предоставен от съда срок депозира писмено становище по същество на спора с
искане за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани.
Административен съд – Габрово, като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За осъществяване на дейностите, предвидени в ЗЗО,
съгласно чл. 53-57 от с.з. в процесния период е бил действащ Национален рамков
договор № РД-НС-01-4/ 23.12.2019 г. за медицинските дейности /НРДМД-2020-22/,
сключен между Националната здравноосигурителна каса и Български лекарски съюз,
обн. ДВ, бр. 7/2020 г., в сила от 1.01.2020 г., отм., считано от 01.09.2023 г.
Този договор е национален, защото има действие на цялата територия на Република
България и определя рамките /здравно-икономически, финансови, медицински,
организационно-управленски, информационни и правно-деонтологични/, в
съответствие с които се сключват индивидуални договори между НЗОК и
изпълнителите на медицинска помощ. В изпълнение на НРДМД-2020-22 и на основание
чл. 59 от ЗЗО между НЗОК – възложител и “ДКЦ-1-Габрово“ ЕООД – изпълнител е сключен
договор № 070233/ 18.02.2020 г., с който лечебното заведение е поело задължение
за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/.
На 22.02.2021 г. между НЗОК и БЛС на основание
чл. 54, ал. 10 и чл. 55, ал. 5 от ЗЗО и във връзка с Постановление № 59 от
18.02.2021 г. на Министерския съвет за одобряване на промени в разходите и
трансферите по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г.,
свързани с дейностите и мерките за превенция и борба с COVID-19 (обн., ДВ, бр.
16 от 2021 г.) е сключен договор за изменение и допълнение на НРДМД-2020-22
(обн., ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.). В ПЗР на ДИД се с
създава § 3, в чиято ал. 1 е предвидено следното: ”Изпълнителите на първична
извънболнична медицинска помощ, специализирана извънболнична медицинска помощ
(МЦ/ДКЦ) и болнична медицинска помощ, определени със заповед на министъра на
здравеопазването, получават сума в размер на 10 лв. за поставена доза на
препоръчителна ваксина срещу COVID-19“. Тази дейност се извършва по реда на
Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България и се подава
в Националната здравно-информационна система (НЗИС) – § 3, ал. 2, а съгласно
ал. 3 отчитането и заплащането на дейността се извършва при условията и в
сроковете, регламентирани в раздел VІІІ, глава седемнадесета от рамковия
договор: „Условия и срокове за заплащането на дейностите в извънболничната
помощ“ (чл. 206 -216 от НРД).
Със заповед № РД-01-92 от 11.02.2021 г. /л. 21-22,
идент. с л. 27-29/ министърът на
здравеопазването е допълнил своя заповед № РД-01-726/ 23.12.2020 г. за
стартиране на имунизационна кампания срещу COVID-19, като са определени
лечебните заведения, в които да се открият временни пунктове за осъществяване
на кампанията, съгласно приложение, в което под номер 93 фигурира и
"ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР 1 – ГАБРОВО" ЕООД, гр. Габрово.
Във връзка с гореизложеното между НЗОК и “ДКЦ-1-Габрово“
ЕООД е подписан анекс № 2/ 26.02.2021 г., с който е допълнен договор № 070233/
18.02.2020 г. /л. 7 от гр.д. № 740/2023 г. на ГРС/. Създаден е чл. 40б, чийто
текст повтаря разпоредбата на § 3 от ПЗР на ДИД на НРДМД-2020-22 – като
изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ ДКЦ получава 10,00
лева за поставена доза на препоръчителна ваксина срещу COVID-19, а приложима за
осъществяване на тази медицинска дейност е цитираната по-горе Наредба 15/2005
г. на МЗ.
Впоследствие НРДМД-2020-22 е изменен и допълнен с
договор № РД-НС-01-4-13 от 29.04.2022 г. (обн. ДВ, бр. 37 от 17.05.2022 г., в
сила от 1.04.2022 г.), в чиито преходни и заключителни разпоредби се съдържа §
98, съгласно който § 3 от Договор № РД-НС-01-4-9 от 22 февруари 2021 г. за изменение
и допълнение на НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. (ДВ, бр. 17 от
2021 г.) прекратява своето действие с отмяна на извънредната епидемична
обстановка. Поради това, НЗОК и “ДКЦ-1-Габрово“ ЕООД са сключили допълнително
споразумение № 1/ 08.06.2022 г. /л. 8 от гр.д. № 740/2023 г. на ГРС/, в което
страните са договорили, че новосъздаденият чл. 40б от Договор № 070233/
18.02.2020 г. прекратява своето действие с отмяната на извънредната епидемична
обстановка“ /л. 12/.
Чрез Персонализирана информационна система /ПИС/,
поддържана от НЗОК, са издадени две фактури с № ********** и №
********** от 17.05.2022 г. /л. 16 и л. 17 от гр.д. № 740/2023 г. на ГРС/ с
посочени ДКЦ-1-Габрово“ ЕООД издател и ГРЗОК
– получател. За дата на данъчното събитие в тях е отразено 30.04.2022 г., тоест
финансово-отчетните документи касаят дейности, извършени през месец април, 2022
г. (арг. чл. 206 и сл. от НРДМД-2020-22). Видно от представените фактури, в
този период ДКЦ е извършил профилактична ваксинация срещу COVID-19 – поставени
са общо 162 дози препоръчителни ваксини на обща стойност 1620,00 лева. В случая
от събраните по делото доказателства се установява, че това е цената на
реализиран обем медицинска дейност, предоставен от ищеца на здравноосигурени
лица, която не е заплатена от НЗОК и съставлява претендираното парично вземане
по предявените главни искове.
Разгледани по същество и при преценка на
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, административният съд
приема исковете за допустими, но неоснователни, по следните съображения:
С § 129 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г.
/ е изменена разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ЗЗО и е предвидено, че
договорът, сключен между НЗОК, съответно РЗОК по чл.
45 от ЗЗО, и физически или
юридически лица е административен договор, поради което приложение намират
нормите на чл. 19а и сл. от АПК. Нормата на чл.
19ж от АПК, в сила от
01.01.2019 г., изрично предвижда, че споровете относно действителност,
изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават
от компетентния административен съд. Горното обуславя допустимостта на така
предявения иск, като същият е подсъден за разглеждане и произнасяне от
настоящия съд.
Страните нямат спор по така установената от съда
и изложена по-горе фактическа обстановка. Ответната страна не оспорва и факта
на изпълнение на медицинските дейности – предмет на генерираните чрез ПИС на
НЗОК фактури. В разглеждания случай лечебното заведение е заявило претенция за
неизпълнение на сключения индивидуален договор за оказване на СИМП с искане за
заплащане на изпълнена профилактична ваксинация в процесния период – месец
април, 2022 г. Спорът по делото се свежда до това дали е налице неизпълнение от
страна на НЗОК на договорното ѝ задължение да заплати на ищеца стойността
на извършената и отчетена медицинска дейност.
За да отговори на спорния въпрос, настоящият
съдебен състав проследи нормативната уредба в НРДМД 2020-22 и клаузите в
индивидуалния договор № 070233/ 18.02.2020 г., сключен между НЗОК и
“ДКЦ-1-Габрово“ ЕООД, с последващите му изменения, относими към формирания
спор.
С разпоредбата на § 98 от договор №
РД-НС-01-4-13/29.04.2022 г. за изменение и допълнение на НРДМД-2020-22 е
договорено прекратяване действието на § 3 от ПЗР на Договор № РД-НС-01-4-9/
22.02.2021 г. за изменение и допълнение на НРДМД-2020-22, от конкретно посочен
момент, а именно от датата на отмяна на извънредната епидемична обстановка. В
процесния период, когато се е прилагал цитираният § 3, такава е била обявена с
решение № 826 на Министерски съвет от 25.11.2021 г. Същото е публично
оповестено, също достъпно и към настоящия момент на електронната страница на
МС, както и на Единния информационен портал към МС като официален източник на
информация относно мерките за борба с разпространението на COVID-19,
включително здравните, икономически и социални последици от епидемията. Видно
от съдържанието на решението, епидемията е обявена с решение № 325 на
Министерския съвет от 14.05.2020 г.,
впоследствие удължавана с последващи решения за различни периоди от време, като
последно извънредната епидемична обстановка на територията на Република
България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, е била удължена с
РМС № 826/2021 г. за срок до 31.03.2022 г. Считано от 01.04.2022 г. в страната
не е обявена епидемична обстановка, от което следва изводът, че § 3 от ПЗР на Договор
№ РД-НС-01-4-9/ 22.02.2021 г. за изменение и допълнение на НРДМД-2020-22
прекратява своето действие, считано от 01.04.2022 г. По тези съображения, съдът
счита за основателен основният аргумент на ответника за недължимост на
претендираните от ищеца суми, а именно обратното действие на приложимата в
конкретния случай норма. Същата е действаща до 31.03.2022 г., вкл., поради
което след тази дата следва да се счита за отпаднало правното основание за
изпълнение на задължението на НЗОК да заплаща на ДКЦ по 10,00 лв. за поставена
доза на препоръчителна ваксина срещу COVID-19. За отпаднало следва да се счита
и правото на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ да получава
заплащане за извършено ваксиниране считано от 01.04.2022 г.
За неоснователни съдът намира доводите на ищеца,
че се дължи плащане на ваксинацията, тъй като дейността била извършена преди
индивидуалният административен договор да бъде изменен. Действително,
посочената от ищеца дата 08.06.2022 г. е тази, на която е подписано
допълнителното споразумение за отмяна на чл. 40б от индивидуалния договор (§ 6
от доп.спор. № 1/2022 г. към договор № 070233/2020 г.), предвиждащ заплащане на
тази медицинска дейност. Но, претенцията на ищеца, заявена на основание сключения
индивидуален договор, съдът намира за неоснователна по изложените по-горе съображения.
Този извод се подкрепя и от приложимите за настоящия казус разпоредби на чл.
55, ал. 2, т. 3а от ЗЗО
(установяваща като задължително съдържание на Националния рамков договор на
обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете
медицинска помощ), както и на чл.
55а, ал. 1 от ЗЗО,
предвиждащ, че НЗОК договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска
помощ в рамките на обемите, договорени в Националния рамков договор и в
съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. Следва да бъде съобразено
и изрично разписаната в чл.
55а, ал. 2 от ЗЗО забрана
за НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална
помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и
стойности, особено когато е извън рамките, очертани с Националния рамков
договор. Горното обуславя неоснователност на осъдителните искове за заплащане на
сумите за извършена медицинска дейност – ваксиниране, претендирана на индивидуално
договорно основание.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира,
че предявените от "ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР 1 – ГАБРОВО"
ЕООД два обективно съединени главни осъдителни иска срещу НЗОК са неоснователни
по основание, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Предвид
неоснователността на главните искове досежно дължимостта на претендираните
главници в размер на общо 1620,00 лева, неоснователни се явяват и съединените с
тях при условията на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на законна
лихва върху всяка от неизплатените суми.
При този изход на делото ответната страна има
право на разноски, но тъй като такива не се претендират, съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
С оглед на така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК във връзка с чл. 19ж, ал. 2 от АПК Административен съд – Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
и недоказани исковете, предявени с искова молба от "ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН
ЦЕНТЪР 1 – ГАБРОВО" ЕООД с ЕИК ****, срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА
КАСА с код по БУЛСТАТ *********, относно неизпълнение на административен
договор № 070233/ 18.02.2020 г. и допълнително споразумение № 2/26.02.2021 г.
към него, за присъждане на сумата от общо 1620,00 лв., съставляваща главница в
размер на 1490,00 лева по фактура №
**********/ 17.05.2022 г. за поставени 149 дози на ваксина срещу COVID – 19, и
главница в размер на 130,00 лева по фактура № **********/ 17.05.2022 г. за
поставени 13 дози на ваксина срещу COVID – 19, както и акцесорните претенции за
заплащане на законна лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното им заплащане.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез Административен съд – Габрово пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщенията
за изготвянето му.
СЪДИЯ:
ДИАНА ПЕТРАКИЕВА