№ 3144
гр. С., 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110128777 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 20.06.2023 г., на
„Т.С“ ЕАД срещу Вилоета П. К. и Н. П. К., с която са предявени претенции за
признаване за установено по отношение на ответниците при условията на
разделност – по 1/2 за всяка, че дължат на дружеството следните суми –
472,23 лева – цена за доставена за периода май 2018 г. – април 2019 г. до
топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Ф.Ж“, *********, топлинна енергия,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 30.03.2022 г., до окончателното плащане; 116,19 лева
– лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2019
г. – 17.03.2022 г.; 2,26 лева – цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода юни 2019 г.
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 30.03.2022 г., до окончателното плащане, и 0,60
лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за
периода 31.07.2019 г. – 17.03.2022 г.– вземания по заповед за изпълнение,
издадена по частно гражданско дело № 16946/2022 г. по описа на Софийския
районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
1
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Д.“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по
делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците Н. П. К. и
В. П. К. (съгласно изявление на особения представител на лист 137 от делото,
направено веднага след назначаването му от съда с протоколно определение от
02.10.2024 г.) чрез особения им представител, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Поддържа се, че не е доказано прекратяване на
учредено за имота вещно право на ползване, в смисъл че не е установено кой
действително е ползвал имота. Оспорва се договорът за топлинно
счетоводство като изтекъл, като се иска и представяне на фактурите по делото
за всички месеци. Поддържа, че не е доказана реална доставка на енергия до
имота на ответниците, както и че сметките били неправилни, като не е ясно и
как е определян процентът за сградна инсталация. Поддържа се, че не е
изяснено кой е бил топлинен счетоводител за целия процесен период и
сметките са неточни. Прави се възражение за погасяване на вземанията по
давност. Иска се отхвърляне на исковете.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 16 – 17 от делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ********* г., том I, рег. № ****, дело
№ 55/2002 г. по описа на нотариус А.Б, вписан под № 391 в регистъра на
Нотариалната камара, на 30.09.2002 г. ответницата В. П. К. и неучастващия по
делото П.Н.К са придобили правото на собственост върху апартамент ***,
находящ се в С., ж.к. „Ф.Ж“, **********.
Съгласно представен на лист 18 – 19 от делото Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
********* г., том III, рег. № 8591, дело № 537/2008 г. по описа на нотариус
Д.Т, вписана под № 264 в регистъра на Нотариалната камара, на 08.10.2008 г.
ответницата В. П. К. е прехвърлила на другата ответница Н. П. К. собствената
си 1/2 идеална част от описания в предходния абзац апартамент, срещу
поемане на задължение от Н. П. К. за гледане и издръжка на ищцата, като
последната си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване
върху прехвърлената 1/2 идеална част от имота.
Съгласно представено на лист 20 от делото Постановление на мастен
съдебен изпълнител (ЧСИ) С.Ха, с рег. ***3, на 26.05.2015 г. е наложена
2
възбрана върху 1/2 идеална част от недвижимия имот, описан по-горе, по
изпълнително дело, образувано за дълг на П.Н.К към „С.В“ АД, и двете –
неучастващи по делото лица.
Съгласно представена на лист 133 от делото Удостоверение за
наследници с изх. № 2248/29.08.2024 г. на С.О, район „С.“ П.Н.К, със семейно
положение: разведен, е починал на 15.03.2018 г. и е оставил за свой наследник
по закон дъщеря си – ответницата Н. П. К..
Съгласно Декларация за отказ от вещно право на ползване върху
недвижим имот, акт № 66, том I, рег. № ******** г., представена на лист 21 от
делото, ответницата В. П. К. се е отказала от запазеното в нейна полза вещно
право на ползване върху 1/2 идеална част от апартамента, за доставка на
енергия до който се води делото.
Съгласно представен на лист 22 – 25 от делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 85/07.06.2019 г., том I, рег. № ****,
дело № 79/2019 г. по описа на нотариус Д.К, вписана под № 49 в регистъра на
Нотариалната камара, на 07.06.2019 г. ответницата Н. П. К. е прехвърлила
правото на собственост върху апартамента, за който се води процеса, на
неучастващи по делото лица. В пункт II от нотариалния акт е посочено, че
владението върху продавания недвижим имот ще бъде предадено от продавача
на купувачите в срок 15 дни след датата на окончателното плащане на
продажната цена. В нотариалния акт (л.25) е посочено, че при съставянето му
са представени Решение № 299/19.12.1996 г. по брачно дело № 75/1996 г.,
постановено от Софийския районен съд, Брачна колегия, влязло в сила на
28.01.1997 г., и Препис-извлечение от акт за смърт на П.Н.К (вж. по-горе).
Съгласно Споразумение-протокол от 07.06.2019 г., сключен между
ответницата Н. П. К., и купувачите по последния договор, представен на лист
26 – 27 по делото, страните се споразумяват, че до момента на предаване на
владението всички разходи и задължения към „Т.С“ ЕАД за отоплителен сезон
2018/2019 ще бъдат за сметка на ответницата Н. П. К., като при получаване на
изравнителните сметки в случай на надвнесени суми право да получи същите
ще има също ответницата.
Съгласно представен на лист 28 от делото Приемо-предавателен
протокол владението върху апартамента, за който ищецът твърди, че е
доставял топлинна енергия, е предадено от ответницата Н. П. К. на
неучастващо по делото лице на 10.07.2019 г.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, прието без
възражения от страните в съдебното заседание на 20.11.2024 г. (на лист 159 –
160 от делото) и представено в писмен вид на лист 144 – 155 по делото, вх. В и
вх. Г на сградата на адрес: С., ж.к. „Ф.Ж“, ****, за периода 05.2018 г. – 04.2019
г. се топлозахранва посредством общ топломер, монтиран в обща абонатната
станция. За процесния период е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово
разпределение в имота, като в имота е имало четири радиатора с монтирани
разпределители на топлинна енергия, по които са направени нулеви отчети. В
банята е имало щранг лира с топлинна мощност 318,720 Вт, за която служебно
са начислени дялови единици – 445,218 единици, като за начислените дялови
3
единици е изчислена и начислена топлинна енергия, отдадена от отоплителни
тела в имота – 807,346 кВтч. За имота е начислен разход на топлинна енергия
за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 186
кубически метра – 1108,317 кВтч. За имота е изчислена и начислена топлинна
енергия за подгряване на вода за битово горещо водоснабдяване на база
начислен разход за брой лица ползватели (без водомер): начислен разход
99,400 кубически метра; коригиран разход 135,586 куб.м.; 12875,512 кВтч.
Разходът е разпределен по периоди (помесечно). Въз основа на тези данни,
вещото лице прави заключение, че фирмата за дялово разпределение „Д.”
ЕООД е извършила дяловото разпределение за процесният имот за процесния
период в съответствие с методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради етажна собственост, която е приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването (посл. изм. ДВ, бр.
60 / 07.07.2020 г.). За периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. общата сума за
прогнозно начислена топлинна енергия възлиза на 1123,21 лева. Общо
начислена сума за топлинна енергия за имота с включен ДДС към “Т.С” ЕАД
за процесния период – от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително (с
отчитане на изравнителните сметки), възлиза на 1595,41 лева. Въз основа на
изложеното вещото лице прави заключение, че ищецът “Т.С” ЕАД при
начисляване на сумите по фактури, е прилагал одобрените цени на топлинна
енергия, действащи по време на процесния период. Общият топломер в
абонатната станция е преминавал на метрологични проверки на датите:
08.09.2016 г., 03.04.2018 г. (просрочие), и през месец юни 2019 г.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните
в съдебното заседание на 02.10.2024 г. (протокол на лист 137 по делото) като
общоизвестен и ненуждаещ от доказване факт е отделено обстоятелството, че
процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост. С доклада
по делото като служебно известно и ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството относно съдържанието на Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С.,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във
вестник “19 минути” и във вестник „М.р“ на 11.07.2016 г., в сила според
клаузите си от 10.08.2016 г.
Съгласно служебно известните на съда чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на
клиенти в град С., одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
публикувани във 3 вестник „19 минути” и във вестник „М.р“ на 11.07.2016 г., в
сила според клаузите си от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. В чл. 36 от общите условия е предвидено, че
клиентите заплащат на топлоснабдителното предприятие цената на услугата
дялово разпределение, като редът за заплащането на тези суми на
извършващите услуги се определя от Т.С ЕАД, съгласувано с търговците,
които извършват тази услуга.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
4
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.
150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията. Искът ще се отхвърли за задължения с падеж повече от 03
години преди предявяване на исковете.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право
на ползване дължат заплащане на доставената до техните имоти топлинна
енергия, ако същите се намират в сгради в режим на етажна собственост и са
свързани с абонатна станция за отопление и битово водоснабдяване или
свързано към нея отклонение.
От съвкупната преценка на представените по делото нотариален акт за
покупка на недвижим имот, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, удостоверение за наследници и
Декларация за отказ от вещно право на ползване, се установява, че през
процесния период от месец май 2018 г. до месец април 2019 г. собственик на
процесния недвижим имот е била Н. П. К. по силата на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и
наследствено правоприемство от баща си П.Н.К, починал на 15.03.2018 г.,
като до 25.04.2019 г. В. П. К. е притежавала вещното право на ползване върху
1/2 от имота.
Съгласно чл. 57 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани
с ползване на вещта.
Поради това, че в полза на ответницата В. П. К. е учредено вещно право
на ползване върху 1/2 идеална част от имота, съдът намира, че за периода
01.05.2018 г. – 24.04.2019 г. същата следва да отговаря за 1/2 от задълженията
за топлинна енергия, тъй като то е непосредствено свързано с ползването на
апартамента, а ответницата Н. П. К. – за останалата 1/2 от задълженията като
собственик на вещта. За периода 25.04.2019 г. – 30.04.2019 г. отговорността за
задълженията за топлинна енергия следва да бъде поета изцяло от
ответницата Н. П. К., тъй като вещното право на ползване на ответницата В.
П. К. е прекратено, считано от 25.04.2019 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза (на лист 150 по
делото) се установи, че дължимите сумите за топлинна енергия за процесния
имот и период са начислени в съответствие с изискванията на Наредбата за
топлоснабдяването и цените на топлинна енергия за периода, и възлизат на
472,23 лева.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
В настоящия случай, предвид изявлението на особения представител на
5
ответниците – адвокат С. В. в откритото съдебно заседание, проведено на
02.10.2024 г. (протокол на лист 137 по делото) в смисъл, че направените от
него възражения от името на ответницата Н. П. К. следва да се считат и за
възражения на ответницата В. П. К., съдът счита, че следва да разгледа
възражението за погасяване по давност на вземанията на ищеца по отношение
на всяка една от ответниците.
Съдът намира за необходимо да посочи по повод на искането на
особения представител, че в настоящото производство ответниците са
обикновени, а не необходими другари. Съгласно чл. 216, ал. 2 ГПК
необходимо другарство е налице, когато с оглед естеството на спорното
правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде
еднакво спрямо всички другари. В настоящия случай липсва както изрична
правна норма, която да предвижда необходимо другарство на страните по иск,
предявен в качеството им на съсобственици на имот за задължения за
комунални услуги за този имот, нито естеството на спорното правоотношение
по такИ. искове налага решението по делото да бъде еднакво спрямо всеки от
съсобствениците, поради което страните в настоящото производство са
обикновени другари. На основание чл. 216, ал. 1 ГПК всеки от другарите
действа самостоятелно и неговите процесуални действия и бездействия нито
ползват, нито вредят на останалите. Въпреки това, доколкото особеният
представител веднага, щом е назначен да защитава интересите и на двете
ответници, поддържа идентичен отговор на исковата молба и за двете, следва
да се приеме, че и двете ответници правят
Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С., в сила от
10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС плащанията за комунални услуги са периодични такИ. и се
погасяват с 3-годишна давност. Настоящото производство е образувано за
установяване на вземане по заявление за издаване на заповед за изпълнение,
подадено на 30.03.2022 г. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗДр (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г.) давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. Ето защо, в
конкретния случай погасени по давност са задълженията за топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. – 30.03.2019 г., за които към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2022 г. са изтекли 3
години от настъпване на техния падеж, въпреки спирането на давността за
периода от 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., а непогасено по давност е единствено
задължението за главница за топлинна енергия за месец април 2019 г.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза прогнозно
начислената сума за топлинна енергия за процесния период е в размер на
1123,21 лева, а общо начислената сума, с отчитане на изравнителните сметки,
е в размер на 1595,41 лева, т.е. разликата от изравнителната сметка за
6
отоплителния сезон е 472,20 лева за доплащане, която съответства и на
претендираната в настоящото производство сума за главница за топлинна
енергия. Поради това, че се претендира сума за доплащане за целия
отоплителен сезон, съдът намира, че размерът на непогасените по давност
задължения следва да бъде изчислен като сумата от 472,20 лева бъде
разделена на броя на включените месеци в този отоплителен сезон (12), и
непогасеното по давност задължение за месец април 2019 г. възлиза на 39,35
лева.
Предвид че за периода 01.04.2019 г. – 24.04.2019 г. задължението за
топлинна енергия за имота следва да бъде поделено между двете ответници, а
за периода 25.04.2019 г. – 30.04.2019 г. – да бъде поето само от ответницата Н.
П. К., за да бъде изчислено задължението на последната за този период,
сумата от 39,35 лева следва да бъде разделена на броя на дните в месец април
2019 г. – 30 дни, и получения резултат от 1,31 лева да бъде умножен по 6 дни.
Така за периода 25.04.2019 г. – 30.04.2019 г. задължението на Н. П. К. възлиза
на 7,87 лева, а остатъка от задължението в размер на 31,48 лева следва да бъде
поделен между двете ответници. Така В.К дължи 15,74 лева, а Н. П. К. – общо
23,61 лева, до които суми предявените срещу всяка от тях искове следва да
бъдат уважени, а в останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност.
По иска за присъждане на цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ се установява, че съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия
на ищеца от 2016 г. цената на тази услуга се заплаща от клиентите в сграда
етажна собственост на Т.С ЕАД. Съгласно чл. 150 ЗЕ общите условия на
ищеца, одобрени от държавен орган и публикувани в два ежедневника,
обвързват потребителите, ако те не с поискали да предложат други условия,
като последното не се твърди по делото. Следователно е налице договор за
заплащане на задълженията, дължими се по принцип на дружеството,
извършващо услугата „дялово разпределение“, на топлоснабдителното
дружество.
Цената на услугата се установява от представен на лист 33 – 34 договор
от 2001 г., който в т. 5.2. предвижда цена от 4,20 лева на отчетен уред.
Отчетените уреди са четири съгласно представените от третото лице-помагач
доказателства, поради което се дължат 16,40 лева.
Тъй като се претендира заплащане на цена за извършване на услугата
„дялово разпределение“ за месец юни 2019 г., а от представената Декларация
за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот се установява, че
считано от 25.04.2019 г. ответницата В. П. К. не е притежавала вещно право на
ползване върху имота, предявеният срещу нея иск за заплащане на услугата
дялово разпределение следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на иска срещу ответницата Н. П. К. – на 07.06.2019 г.
същата е прехвърлила правото си на собственост върху процесния апартамент
на трети лица, поради което следва да отговаря за дължимата сума за периода
до 06.06.2019 г. съобразно уговореното между страните по сделката, че до
предаването владението върху имота всички консумативни разходи се поемат
7
от продавача, поради това, че с чл. 68, ал. 2, т. 2 от общите условия на ищеца
същият е предвидил, че ще приема уговорките по такИ. протоколи.
Поради това следва да се приеме, че ответницата Н. П. К. дължи пълната
цена за дялово разпределение, но доколкото са поискани от нея по-малко пари,
следва да бъде осъдена съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК да плати на ищеца
поисканите от него 1,13 лева.
Искът за присъждане на законна лихва за забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) се
уважава, ако се установи, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото
задължението му е за заплащане на парични суми. Длъжникът изпада в забава
при две хипотези – в случай, че е определен срок за изпълнение на
задължението му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), или в случай, че е бил поканен да плати –
от датата на поканата (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Съгласно чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от Общите условия, Т. начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва за задължения за
задълженията по изравнителни сметки, ако същите не са заплатени в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главните задължения се
погасяват и акцесорните. Предвид изложените по-горе съображения защо
задължението за главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.03.2019 г. е погасено по давност, то погасено по давност е и вземането за
законна лихва върху главницата за този период.
В случая годишната фактура за отоплителен сезон 2020/2021 г. е
издадена на 31.07.2019 г. (на лист 38 – 39 от делото), съответно падежът е на
14.09.2019 г. Предвид установеното по делото, че задължението на
ответницата Н. П. К. е в размер на 23,61 лева, а на В. П. К. – 15,74 лева върху
тези суми следва да бъде изчислена дължимата мораторна лихва. Така
определена по реда на чл. 162 ГПК чрез лихвения калкулатор на НАП –
единствен такъв на държавна институция, законната лихва върху
задълженията за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. в размер на 23,61 лева на
ответницата Н. П. К., изчислена за периода 15.09.2019 г. – 12.03.2020 г. и
09.04.2020 г. – 17.03.2022 г. (за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. законна
лихва не се дължи на основание чл. 6 от ЗМДПИППП в редакцията на
разпоредбата ДВ, бр. 28 от 2020 г.) е в размер на 5,82 лева, до който размер
искът следва да бъде уважен, а в останалата част до предявения размер от
58,09 лева искът следва да бъде отхвърлен. Задълженията на ответницата В.
П. К. за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. в размер на 15,74 лева, изчислена
за периода 15.09.2019 г. – 12.03.2020 г. и 09.04.2020 г. – 17.03.2022 г. възлиза
на 3,89 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част
до предявения размер от 58,09 лева следва да бъде отхвърлен.
Относно иска за лихва за забава върху цената на услугата „дялово
разпределение“:
Лихва за забава за плащане на парично задължение се дължи при
настъпване на две хипотези – уговорен срок за плащане, или покана към
длъжника. В общите условия на Т.С ЕАД не се съдържа уговорка за срок, в
8
който следва да се плащат разходите за дялово разпределение, а по делото не
са събрани доказателства ответникът да е канен да плати тези суми преди
образуване на съдебно производство. Поради това този иск следва да се
отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане право на
разноски има ищецът пропорционално на уважената част от исковете (8,37%).
Ищецът е доказал разходи в исковото производство за държавна такса в
размер на 100 лева, 350 лева депозит за съдебно-техническа експертиза, 350
лева депозит за особен представител, и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо
900 лева, и в заповедното производство – 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, или общо 75 лева. От тези суми
пропорционално за исковото производство се дължат 75,36 лева, а за
заповедното – 6,28 лева. Поради това, че разноските са направени от ищеца
общо в производството срещу двете ответници, всяка от тях следва да бъде
осъдена да заплати по 37,68 лева разноски в исковото и 3,14 лева разноски в
заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Т.С“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на В. П. К., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „Ф.Ж“, *********, че дължи на „Т.С“ ЕАД, с
ЕИК: **********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № ***, сумите: 15,74
лева (петнадесет лева и седемдесет и четири стотинки) – цена за доставена за
периода 01.04.2019 г. – 24.04.2019 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к.
„Ф.Ж“, *********, топлинна енергия, ведно със законната лихва от 30.03.2022
г., до окончателното плащане; 3,89 лева (три лева и осемдесет и девет
стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2019 г. – 12.03.2020 г. и 09.04.2020 г. – 17.03.2022 г. – вземания по
заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 16946/2022 г.
по описа на Софийския районен съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата между признатите 15,74 лева и пълния предявен размер от
263,11 лева (двеста шестдесет и три лева и 11 стотинки) и за периода
01.05.2018 г. – 30.03.2019 г. и 25.04.2019 г. – 30.04.2019 г. – цена за топлинна
енергия; за разликата между признатите 3,89 лева и пълния предявен
размер от 58,09 лева (петдесет и осем лева и 9 стотинки) – законна лихва,
иска за сумата от 1,13 лева (един лев и 13 стотинки) – цена за услугата
„дялово разпределение“ за месец юни 2019 и иска за 0,30 лева (тридесет
стотинки) – законна лихва за забава върху цената на услугата „дялово
разпределение“ за периода 31.07.2019 г. – 17.03.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
9
1 ГПК от „Т.С“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Н. П. К., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „Г.Д“, ************, че дължи на „Т.С“ ЕАД, с
ЕИК: **********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № ***, сумите: 23,61
лева (двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки) – цена за доставена за
периода 01.04.2019 г. – 24.04.2019 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к.
„Ф.Ж“, *********, топлинна енергия, ведно със законната лихва от 30.03.2022
г., до окончателното плащане; 5,82 лева (пет лева и осемдесет и две стотинки)
– лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2019
г. – 12.03.2020 г. и 09.04.2020 г. – 17.03.2022 г., 1,13 лева (един лев и 13
стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
периода 01.06.2019 г. – 06.06.2019 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022
г., до окончателното плащане, - вземания по заповед за изпълнение, издадена
по частно гражданско дело № 16946/2022 г. по описа на Софийския районен
съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата между установените
23,61 лева и пълния предявен размер от 263,11 лева (двеста шестдесет и три
лева и 11 стотинки) и за периода 01.05.2018 г. – 30.03.2019 г. - главница; за
разликата между установените 5,82 лева и пълния предявен размер от
58,09 лева (петдесет и осем лева и 9 стотинки) – законна лихва, и иска за 0,30
лева (тридесет стотинки) – законна лихва за забава върху цената на услугата
„дялово разпределение“ за периода 31.07.2019 г. – 17.03.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. П. К., с ЕГН: **********, с
адрес: С., ж.к. „Ф.Ж“, *********, да плати на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: **********,
и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № ***, сумите от 37,68 лева (тридесет и
седем лева и шестдесет и осем стотинки) – разноски в исковото производство
и 3,14 лева (три лева и четиринадесет стотинки) – разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. П. К., с ЕГН: **********, с
адрес: С., ж.к. „Г.Д“, ************, да плати на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК:
**********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № ***, сумите от 37,68 лева
(тридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки) – разноски в исковото
производство и 3,14 лева (три лева и четиринадесет стотинки) – разноски в
заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Д.“
ООД на страната на ищеца „Т.С“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10