РЕШЕНИЕ
№ 2027
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20213110112753 по описа за 2021 година
Производството е за делба във фазата по извършването.
С влязло в законна сила решение по настоящото дело е допусната делба на
апартамент № *, с идентификатор 10135.5502.154.4.8, находящ се в гр. В.***, ет. *, със
застроена площ от 83.39 кв.м., при граници: на същия етаж – имот с идентификатор
10135.5502.154.4.7, под обекта - имот с идентификатор 10135.5502.154.4.6 и над обекта –
имот с идентификатор 10135.5502.154.4.10, ведно с прилежащото избено помещение № 8,
цялото с площ от 15.27 кв.м., при граници: от север – мазе № 10, от юг – мазе № 5, от изток
– тревна площ и от запад - коридор, както и 5.239% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж
между съделителите и при квоти: 1/6 ид.ч. за К. П. СТ., ЕГН **********, от гр.
В.**************; 4/6 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност за К. П. СТ.,
ЕГН ********** и Б. П. СТ., ЕГН **********, и двамата от гр. В.*** и 1/6 ид.ч. за М. П.
М., ЕГН **********, от гр. В., на основание чл. 34 ЗС.
Съделителят К. П. СТ., в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК е отправил искане да му бъде
възложен делбеният имот.
Съделителят Б. П. СТ. не изразява становище относно ликвидиране на
съсобствеността.
Съделителят М. П. М., чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на
съдебен акт, с който имотът се възложи на съделителя С. при наличие на предпоставките за
това.
1
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата
на страните и нормативните актове регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Досежно поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност в хода на
производството е изслушано неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-
технически експертиза, което съдът кредитира изцяло. Според заключението делбеният
имот е реално неподеляем, съобразно броя на съделителите и квотите им в съсобствеността,
като неговата актуална пазарна стойност възлиза на 95 160 лева.
Предвид доказаната неподеляемост на имота и неговия жилищен характер, съдът
следва да прецени дали са налице условията за поставянето му в дял на направената от
съделителя К. П. СТ. възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
За да бъде уважена възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК е необходимо
съсобствеността върху неподеляемия жилищен имот да произтича от наследяване,
предявилият претенцията съделител да е живял в имота към момента на откриване на
наследството и да няма друго жилище.
Съобразно разясненията дадени в т. 7 и 8 от тълкувателно решение № 1/2004 год. на
ОСГК на ВКС, способът за възлагане се прилага само когато съсобствеността е възникнала
по наследяване, а когато е налице смесена /комбинирана/ съсобственост – възникнала на
основание различни юридически факти, имотът не може да бъде възложен по този ред на
някои от съделителите, а се изнася на публична продан. В последващата съдебна практика,
формирана по реда на чл. 290 ГПК (решение № 143 от 08.02.2017г. на ВКС по гр.д. №
1693/2016г., ІІ г.о., докладчик съдията Емилия Балевска, решение № 158 от 25.11.2016г. на
ВКС по гр.д. № 2233/2016г., ІІ г.о. на ВКС, докладчик съдията К. М., решение № 18 от
27.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 572/2012г., І г.о., докладчик съдията Добрила Василева и
др.), е прието, че характерът на имота като наследствен не се променя, в случаите при които
след откриване на наследството са извършени последващи сделки с наследствения дял от
сънаследствен имот и съсобствен на това основание, осъществени между наследниците. В
тази случай се стига до уголемяване квотата на някой от наследниците .
В настоящия случай, съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата, по
време на брака си П.С. П. и Я. М. П. са придобили собствеността върху делбения имот,
представляващ апартамент № *, находящ се в гр. В.***. Съпружеската имуществена
общност е прекратена със смъртта на П. П., настъпила на *******г. С аргумент от
разпоредбата на чл. 28 СК, преживялата съпруга Я. П. се е легитимирала като собственик на
½ ид.ч. от горния имот, а останалата ½ ид.ч. е наследена при равни дялове между Я. П., на
основание чл. 9, ал. 1 ЗН и между техните деца, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН – ищецът К.С. и
ответницата М.М.. С договор за покупко-продажба от 13.05.2021г. Я. П. е продала ищеца
К.С., по време на брака му с Б.С., притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесния апартамент.
С оглед особеностите на конкретния случай следва да се приеме, че той не попада в
хипотезата на смесена съсобственост, за която в ТР № 1/ 2004 г. се приема, че може да се
2
прекрати само чрез изнасяне на имота на публична продан, а не чрез възлагане по чл. 349,
ал.2 ГПК на някой от съделителите. Разглежданите в т.8 от ТР 1/2004 г. хипотези на смесена
/комбинирана/ съсобственост нямат предвид случаи като настоящия, при който
собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската
имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили
помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е
съсредоточен и следва да се подели само между някои от тях. Имотът е запазил
наследствения си характер, поради което в духа на закона е имотът да остане в
патримониума на някой от тези наследници, каквато възможност предвижда хипотезата на
чл. 349, ал. 2 ГПК.
Съделителката М.М. не е оспорила, че съделителят С. към момента на откриване на
наследството е живял в делбения имот. Нещо повече, в отговора на исковата молба изрично
е посочено, че апартаментът се ползва за задоволяване на жилищните нужди на семейството
на К.С., като видно от извършената в производството по първата фаза на делбата справка в
НБД „Население“ съпругата на ищеца е адресно регистрирана на този адрес от 2008г. Не са
оспорени и опровергани и твърденията на съделителя С., че не разполага с друг жилищен
имот. С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът може да се ползва от създадената от
разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК привилегия, поради което и възлагателната претенция
следва да бъде уважена.
За уравнение на дяловете от недвижимия имот съделителят К.С. следва да заплати на
М.М. сума, съответна на нейната идеална част от съсобствеността, а именно – сумата от 15
860 лева, ведно със законната лихва, в срока по чл. 349, ал. 5 ГПК.
По дължимите по производството държавни такси:
На основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на
имота, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по сметка на ВРС,
в полза бюджета на съдебната власт, както следва: 634.40 лева от К.С., 2537.60 лева от К.С.
и Б.С. и 634.40 лева от М.М..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, неподеляемият делбен имот,
представляващ апартамент № *, с идентификатор 10135.5502.154.4.8, находящ се в гр.
В.***, ет. *, със застроена площ от 83.39 кв.м., при граници: на същия етаж – имот с
идентификатор 10135.5502.154.4.7, под обекта - имот с идентификатор 10135.5502.154.4.6 и
над обекта – имот с идентификатор 10135.5502.154.4.10, ведно с прилежащото избено
помещение № 8, цялото с площ от 15.27 кв.м., при граници: от север – мазе № 10, от юг –
мазе № 5, от изток – тревна площ и от запад - коридор, както и 5.239% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж, на съделителя К. П. СТ., ЕГН **********, от гр. В.***,
3
съпруг на съделителката Б. П. СТ., ЕГН **********, и двамата от гр. В., притежаващи в
режим на съпружеска имуществена общност 4/6 ид.ч. от делбения имот.
ЗА УРАВНЯВАНЕ НА ДЯЛОВЕТЕ осъжда К. П. СТ., ЕГН **********, от гр. В. да
заплати на М. П. М., ЕГН **********, от гр. В., ******, сумата от 15 860.00 лева
(петнадесет хиляди осемстотин и шестдесет лева), ведно със законната лихва в 6-месечен
срок, считано от влизане на съдебното решение в сила. При неизпълнение на паричното
задължение в указания срок, възлагателното решение се обезсилва по право.
ОСЪЖДА К. П. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „**********, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 634.40 лева
(шестстотин тридесет и четири лева и четиридесет стотинки), представляваща
дължимата държавна такса върху стойността на дела и в съсобствеността, на основание чл.
355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА К. П. С., ЕГН ********** и Б. П. С., ЕГН **********, и двамата от гр.
В., ул. „********, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна, сумата от 2537.60 лева (две хиляди петстотин тридесет и седем лева и
шестдесет стотинки), представляваща дължимата държавна такса върху стойността на дела
и в съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, от гр. В., ул. „***** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 634.40 лева
(шестстотин тридесет и четири лева и четиридесет стотинки), представляваща
дължимата държавна такса върху стойността на дела и в съсобствеността, на основание чл.
355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4