Р Е Ш Е Н И
Е
№….........……./….........…….2020 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 876 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2-ро от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.
№
01824/29.01.2020
г., депозирана от Звезделина С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, в качесвтото ѝ на длъжник, действаща чрез адв. Т.К., против
Постановление от 29.11.2019 г. на ЧСИ Станимира Костова-Данова, вписана в КЧСИ
под рег. № 718, с район на действие ОС-Варна, постановено по изп. дело № 321 по
описа за 2017 г. на ЧСИ Станимира
Костова-Данова, с което съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата на
жалбоподателя-длъжник с вх. № 16800/25.11.2019 г. за прекратяване на
производството по горепосоченото изпълнително дело, на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
В жалбата се навеждат подробни доводи за
това, че актът на съдебния изпълнител е постановен в нарушение на законовите
предписания. Моли се същият да бъде отменен. Въззивникът сочи, че не е носител
на публични задължения към НАП, като представя писмени доказателства в тази
насока. Поддържа, че под изпълнителни действия по смисъла на закона следва да
се разбират само тези, които са насочени към осребряване имуществото на
длъжника, респективно действия пряко насочени към удовлетворяването на
взискателя – като извършване на опис, назначаване на пазач, изнасяне на вещи на
публична продан и други подобни. Жалбоподателят твърди, че в конкретния случай
по процесното изпълнително дело в продължение на повече от две години не са
предприемани изпълнителни действия, в сочения по-горе смисъл, като бездействието
на взискателя в този срок обуславя прекратяването на производството по
изпълнителното дело по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител има
декларативен характер, а процесуалните действия, извършени след прекратяване на
производството, нямат никаква процесуална стойност, доколкото са
незаконосъобразни. Поддържа, че действията насочени към установяването на
активите на длъжника и запазването им в неговия патримониум не са същински
изпълнителни действия и не водят до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК. Счита, че към 25.11.2019 г. е изтекъл предвидения в ГПК двугодишен
срок, поради което отказът на съдебния изпълнител за прекратяване е
незаконосъобразен.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3,
изр. 1 от ГПК, взискателят не взема становище по така наведените от длъжника
оплаквания в жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК, съдебният
изпълнител е администрирал делото, ведно с мотиви за допустимост, но
неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав, като съобрази
предметните предели на настоящото производство, очертани в жалбата и като взе
предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следнита фактически положения:
На 07.06.2017 г. по молба на Община Варна,
действаща чрез юрк. Миглена Щерева е образувано изп. дело № 321 по описа за
2017 г. на ЧСИ Станимира Костова-Данова, вписана в КЧСИ под рег. № 718, с район
на действие ОС-Варна. Видно от приложения към молбата изпълнителен титул – Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
МД-АУ-2900-1/08.04.2016 г., предмет на изпълнителното производство са
вземанията на общината спрямо Звезделина Г. за данък върху недвижим имот – в
общ размер на 337.39 лева; такса върху битови отпадъци – 334.70 лева; данък
върху превозни средства – 442.87 лева и лихви в общ размер на 297.45 лева.
На 14.06.2017 г. е доведено до знанието на
длъжника, че срещу него е заведено изпълнително дело досежно принудителното
удовлетворяване на горепосочените суми, удостоверени в процесния изпълнителен
титул.
След извършените справки във връзка с имущественото
състояние на длъжника със запорни съобщения изх. №
14952/20.06.2017 г. и изх. № 14952/20.06.2017 г., съответно са наложени запори
върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки, открити в „Инвестбанк“
АД и „Централна кооперативна банка“ АД, а със запорно съобщение изх. № 14948/20.06.2017
г. е наложен запор и върху притежаваните от длъжника моторни превозни средства.
От Удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки с изх. № 030371701014869/19.06.2017 г. и вх. №
8726/20.06.2017 г. е видно, че длъжникът има публични задължения към НАП в общ
размер на 130.00 лева – главница.
Видно от писмото с вх. № 9624/07.07.2017 г.,
изпратено от „Централна кооперативна банка“ АД, длъжникът има открита сметка в
банката без авоар, като по същата получава своето обезщетение по дългосрочното
обществено осигуряване, чийто размер е под минималната работна заплата за
страната.
На 11.12.2017 г. длъжникът е депозирал в
деловодството на ЧСИ молба с вх. 16418, ведно с Удостоверение за наличие или
липса на задължения с изх. № 030201700349759/16.11.2017 г., с която моли дългът
по изп. дело да бъде редуциран, доколкото видно от приложеното удостоверение,
длъжникът няма задължения към НАП.
На същия ден – 11.12.2017 г. – съдебният
изпълнител е отправил искане до НАП с изх. № 26330, за издаване на документ,
съдържащ информация касателно актуалния размер на публичните задължения на
длъжника към НАП.
От Удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки с изх. № 030371701987337/12.12.2017 г. и с вх.
№ 16484/13.12.2017 г. се установява, че актуалният размер на публичните
задължения на Звезделина Г. е 0.01 лева – главница.
На 25.11.2019 г. длъжникът, действащ чрез
адв. Т.К., е депозирал в деловодството на ЧСИ молба с вх. № 16800, с която е
помолил съдебният изпълнител да прекрати производството по изп. дело № 321/2017
г. на ЧСИ Станимира Костова-Данова, доколкото взискателят не е поискал
изпълнителни действия в продължение на повече от две години.
С Постановление от 29.11.2019 г., чиято
правилност се атакува пред настоящия съдебен състав, съдебният изпълнител е
отказал да уважи молбата, като длъжникът е уведомен за отказа на 20.01.2020 г.
Непосредствено след отказа за прекратяване на
производството по процесното изп. дело, съдебният изпълнител на 02.12.2019 г. е
наложил възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот, подробно описан
в искането за възбрана с изх. № 24285, а със запорно
съобщение изх. № 25210/09.12.2019 г. е наложил запор върху вземането на
длъжника за трудово възнаграждение, дължимо от работодателя „Авеню 21“ ДЗЗД.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата, инициирала настоящото производство,
е подадена в срок. Изхожда от активнолегитимирано лице и е против акт на
съдебен изпълнител, подлежащ на обжалване – арг. от чл. 435, ал. 2, т. 6,
предл. 2-ро от ГПК. Налице е и правен интерес, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно
основателността на жалбата:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява тогава, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: 1.)
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, 2.)
присъединяването на кредитор, 3.) възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, 4.) извършването на опис и оценка на вещ, 5.) назначаването на пазач,
6.) насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността 1.)
образуването на изпълнително дело, 2.) изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, 3.) проучването на имущественото състояние на длъжника, 4.)
извършването на справки, 5.) набавянето на документи, книжа и др., 6.) назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, 7.) извършването
на разпределение, 8.) плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е давностен, а
преклузивен, но съответно следва да бъдат съобразени указанията на ВКС относно
това кои действия са изпълнителни и кои не, съответно кои искания на взискателя
са такива за извършване на изпълнителни действия и прекъсват изтичането на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Следва да се
приеме, че този срок ще бъде прекъснат от предприемане на изпълнителни действия
от ЧСИ и без искане на взискателя, когато с молбата за образуване на
изпълнителното дело или по-късно взискателят е овластил ЧСИ по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да направи
имуществено проучване на длъжника и да предприеме съответни изпълнителни
действия. В конркетния случай не е налице изрично
овластяване по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, но видно от съдържанието на молбата за
образуване на изп. дело, взискателят е обективирал нарочно искане да се извърши
цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и да се наложат
всички позволени от закона обезпечителни мерки и изпълнителни действия.
Тълкувателните решения
и тълкувателните постановления
са задължителни за органите на
съдебната и изпълнителната власт, за органите
на местното самоуправление, както и за всички органи,
които издават административни актове – арг. от чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
С оглед на цитираната законова разпоредба и гореизложена тълкувателна практика
на ВКС, настоящият съдебен състав приема за несъстоятелни доводите на
жалбоподателя, че обезпечителните мерки наложени в хода на изп. процес не
представляват изпълнителни действия по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Напортив, запорите и възбраните са изпълнителни действа в рамките на съответния
изпълнителен способ и представляват същинско насочване на принудителното
изпълнение, водещо до прекъсване на перемпционния срок – арг. от т. 1 и т. 10 от
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай, срокът по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК е прекъснат за първи път на 20.06.2017 г. с присъединяването на
НАП като взискател по образуваното изпълнително дело.
Съгласно чл. 458 от ГПК, държавата се смята винаги за присъединен взискател за
дължимите ѝ от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен
на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният
изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко
започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. В цитираната
тълкувателна практика на ВКС е прието, че присъединяването на кредитор е
изпълнително действие по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и води до
прекъсването на двугодишния преклузивен срок, като не се прави разлика между
това дали е по право, както е в настоящия казус, или по нарочно искане на
кредитора по чл. 456 от ГПК.
Следва да бъде отбелязано, че по делото са
приложени три удостоверения от НАП за наличие или липса на публични задължения.
От първото удостоверение /л. 34/, входирано в деловодството на ЧСИ на
20.06.2017 г. е видно, че публичните задължения на длъжника са в общ размер на
130.00 лева. От второто удостоверение /л. 57/, което е представено от самия
длъжник пред ЧСИ и което съвпада с представеното пред настоящия съдебен състав,
се установява, че длъжникът към 16.11.2017 г. няма публични задължения към НАП.
От третото удостоверение /л. 59/ обаче се установява, че към 12.12.2017 г.
длъжникът-жалбоподател е носител на публични задължения към НАП в размер на
0.01 лева, представляващи осигурителни вноски по държавното здравно
осигуряване. Настоящият съдебен състав счита, че приобщените по делото
удостоверения, по своята правна същност не представляват три отделни
присъединявания на НАП като взискател, а държавата е
присъединена ex lege още на 20.06.2017 г.
и именно тогава единствено е прекъснат преклузивният
срок, а последващите удостоверения представляват
актуализация на дълга на длъжника спрямо присъединилия се взискател
и не водят до прекъсване на перемпцията.
Съгласно чл. 450, ал. 2 от ГПК,
запорът върху движима вещ или вземане на длъжника се налага с получаване на
съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или
вземането, върху които се насочва изпълнението. В конкретния казус, на
23.06.2017 г. е получено запорното съобщение от КАТ-Варна,
с което е наложен запор върху притежаваните от длъжника МПС-та, които са
подробно описани в запорното съобщение, като на тази
дата е прекъснат и перемпционният срок. Запорите
върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки са наложени съответно на
26.06.2017 г. в „Централна Кооперативна Банка“ АД и на 28.06.2017 г. в „Инвестбанк“ АД. Видно от данните по делото, следващите
изпълнителни действия са от м.12.2019 г. – възбрана върху недвижим имот и запор
върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение. Т. е. в продължение на
повече от две години /от 28.06.2017 г. до 02.12.2019 г./ не са предприети
действия по принудителното удовлетворяване на вземанията на взискателя
по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което депозираната от длъжника
на 25.11.2019 г. молба се явява основателна, доколкото производството по изп. дело № 321 по описа за 2017 г. на ЧСИ Станимира
Костова-Данова, вписана в КЧСИ под рег. № 718, с район на действие ОС-Варна е
прекратено по силата на закона още на 28.06.2019 г., на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
Поради несъвпадане на крайните изводи на
настоящия съдебен състав с тези на съдебния изпълнител, обжалваното
постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановлението от
29.11.2019 г. на ЧСИ Станимира Костова-Данова, вписана в КЧСИ под рег. № 718, с
район на действие ОС-Варна, постановено по изп. дело
№ 321 по описа за 2017 г. на същия
съдебен изпълнител, с което е оставена без уважение молба с вх. № 16800/25.11.2019
г., депозирана от Звезделина С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за
прекратяване на производството по изп. дело № 321 по
описа за 2017 г. на ЧСИ Станимира Костова-Данова, вписана в КЧСИ под рег. №
718, с район на действие ОС-Варна, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.