Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 21.04.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание четвърти март две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 13 660
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание § 22 от ПЗР на
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./.
Ищецът –
К.И.Ю.
твърди, че на 07.11.2015г. около 19.00 часа в гр. Русе, при пресичане на бул. „М.Е.”
при кръстовището с ул. „Стефан Стамболов” в участъка с еднопосочно движение с
посока към ЖП гара - Русе е ударен отляво, като пешеходец, от неизвестно МПС,
което е напуснало ПТП. Посочва, че мястото е добре осветено, има поставен пътен
знак „Стоп”, пешеходна пътека и пътна маркировка. За пътния инцидент е съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1471/333 по описа на ОД на МВР –
Русе. Непосредствено след ПТП – то ищецът е бил откаран в „МБАЛ – Русе” АД,
където след направени прегледи са установени следните увреждания: счупване на
лява подбедрица, средна трета. Направена му е
операция ,при която му е поставена метална остеосинтеза
– интрамедуларен пирон с два винта. Посочва, че е бил
временно нетрудоспособен за период от 07.11.2015г. – 20.12.2015г. Тъй като
продължавал да има оплаквания – оток и ограничение в движенията на левия глезен
са му издадени болнични листове за периода от 21.12.2015г. – 17.06.2016г. Посочва,
че към момента продължава да се предвижва с патерици, като движенията му в
левия крак са ограничени и болезнени. Вследствие на преживяното се оплаква от
главоболие, нарушение на вниманието и безсъние. На 11.01.2016г. е подадена
молба до ответника за заплащане на претърпените от ищеца неимуществени вреди. С
писмо с изх. №24 -01 – 23 от 31.03.2016г. ответникът е отказал изплащане на
обезщетение относно процесното ПТП. Моли да се
постанови съдебно решение, с което да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 1 000 лв. – частичен
иск от иск в пълен размер от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от описаното ПТП, ведно със законна лихва от 05.07.2016г.
/датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски. В последното съдебно заседание е представил
списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 13 от делото на СГС/.
Ответникът – Г.Ф.в законоустановения
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. В него е
оспорен по съдържание представения констативен протокол в частта относно механизъм,
причини и обстоятелства за настъпване на ПТП. Направено е възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият е
пресичал на необозначено за това място пътното платно, без да съобрази
посоката, скоростта и разстоянието до приближаващият се автомобил. Поддържа, че
причина за по – продължителния възстановителен период е обстоятелството, че
ищецът страда от диабет от 4 – 5 години. В последното съдебно заседание е
представен списък на претендираните разноски съгласно
чл. 80 от ГПК /страница 18 от делото на СГС/.
С определение от 24.09.2019г.
постановено по гр. д. №37 047/16г. по описа на СРС, 127 състав е
допуснато, на основание чл. 214 от ГПК, изменение в размер на предявения иск,
като същият се счита предявен за сумата от 40 000 лв.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
На лист 6 от делото на СРС е представен
констативен протокол за ПТП с пострадали №1471/333 от 07.11.2015г. съставен от служител
в сектор ПП при МВР - Русе относно процесното ПТП.
Този документ е оспорен в частта относно неговото съдържание от ответника,
поради което съдът на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК е открил производство за
проверка на истинността му.
На страници 8 - 9 е представена епикриза,от която се установява, че ищецът е постъпил на 07.11.2015г.
в отделение - Ортопедия и травматология на „МБАЛ - Русе” АД и изписан на 20.11.2015г.
На 10.11.2015г. е извършена операция, при която е поставен интрамелдурен
пирон с два винта. Определен е период от 44 дни временна нетрудоспособност.
На 16.05.2016г. е издадено експертно
решение №1354 от ТЕЛК общи заболявания – втори състав при МБАЛ Русе относно
ищеца, поради временна нетрудоспособност до 04.05.2016г. вкл., в който документ
е описано, че при прегледа е констатиран лек оток на лява глезенна
става, походка накуцваща, без помощни средства. С болничен лист /стр. 17/ е
продължен отпуска на ищеца за временна нетрудоспособност от 05.05.2016г. –
03.06.2016г.
По
искане на страните по делото е допусната съдебно – медицинска експертиза с вещо
лице - ортопед, чието заключение, не е оспорено от страните и съдът кредитира
като обективно и компетентно. В него е вписано, че вещото лице е извършило
личен преглед на ищеца, при който е установено, че ищецът се движи
самостоятелно, но има дефицит в сгъване на лявото коляно – на 98 градуса при
норма – 135 градуса, невъзможен пълен клек, функционален дефицит в сгъване и
разгъване на лява глезенна става около 10 градуса. В
заключението са посочени травматичните увреждания, които са получени от процесното ПТП от ищеца – счупване на двете кости на лява подбедрица – средна трета – закрито. Описани са извършените
медицински действия – увреденият крайник е поставен на екстензия
с назначена медикаментозна терапия – антибиотици, антикоагуланти,
болкоуспокояващи и вливания, на 10.11.2015г. е извършена операция. Общият
период на временната нетрудоспособност е 240 дни, като около 6 месеца се е
движел с помощно средство, на 6 – тия месец след операцията са отстранени двата
винта в долния край на лява подбедрица. В
заключението е посочено, че описаните увреждания на пострадалия могат да бъдат
в причинна връцка с процесното ПТП – високоенергийна травма от директен удар от автомобил на
пешеходец. Вещото лице е посочило, че за в бъдеще при промени на времето и
натоварване може да се оплаква от болки и дискомфорт
в местата на увредите.
По искане на страните по делото е
допусната съдебно авто – техническа експертиза. В
него е посочено, че причината довела до настъпване на произшествието е
поведението на водача на неизвестния лек автомобил, който се е движел със
скорост, при която не е имал възможност да предотврати произшествието чрез задействане
на спирачната уредба и без да настъпи съприкосновение с пресичащия пешеходец.
Това заключение е оспорено от процесуалния представител на ответника, тъй като
същото е изготвено само въз основа на представения по делото констативен
протокол, който е оспорен от тази страна по съдържание.
По
искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите – С.А.Ю.– съпруга на ищеца и
по делегация – Н.С.Н.. Първият свидетел посочва, че по време на болничния
престой ищецът е бил на подлога, тъй като не е могъл да се движи самостоятелно.
След изписването му в къщи също се е наложило тя да се грижи за него, тъй като
той не е могъл сам да се изкъпе. През първите четири месеца е ползвал патерици,
след това се е предвижвал с бастун около седем месеца. Описва, че тъй като
ищецът работи физическа работа от време на време кракът го наболява и се маже с
обезболяващи. След инцидента ищецът е бил много изнервен.
Вторият
свидетел посочва, че е бил свидетел на ПТП настъпило през тъмната част на денонощието
18 – 19 часа през м. ноември 2015г. на кръстовището в гр. Русе, между ул.
„Стефан Стамболов” и бул. М.Е.. Свидетелят посочва, че е бил пътник в
автомобил, който се е движел по ул. „М.Е.” по посока автогарата. Посочва, че
ПТП е настъпило на пешеходната пътека, пред която техния автомобил е бил спрял,
за да премине ищеца и в това време е преминал червен голф, който го е ударил.
Посочва, че водачът на този автомобил, който е блъснал ищеца, е спрял и му е
указал първа помощ, като е казал на свидетеля, че могат да тръгват, тъй като
той ще го закара до болницата.
По
искане и на двете страни в производството е допусната допълнителна съдебна авто – техническа експертиза. В него е описан механизма на
настъпване на процесното ПТП, определено е мястото на
удара – на 3, 8 метра от ляво на дясно на пешеходна пътека тип „зебра”.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Относно предявения иск с правно
основание §
22 от ПЗР на Кодекса за застраховането във връзка с чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ
/отм./
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. Видно от законовата разпоредба, за да бъде
ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния
фонд за изплащане на обезщетения на пострадали от пътно – транспортното
произшествие лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно
следните елементи - деяние (действие или бездействие), противоправност
на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между
претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място
непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република
България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.
В направения на основание чл. 146, ал.
1 от ГПК доклад е указано, че в доказателствена тежест
на ищеца е да установи настъпването на следните факти:
- механизъм на настъпилото ПТП,
-претърпени вреди от ищеца – описаните
в исковата молба увреждания,
- причинна връзка между описаното ПТП и
описаните в исковата молба увреждания,
- предприети действия от ищеца за
възстановяване от причинените травми от описаното ПТП,
- здравословно състояние на ищеца към
настоящия момент – възстановен ли е напълно от причинените травми или има
трайно настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени,
- на коя дата ищецът е предявил
претенция към ответника за заплащане на неимуществените вреди от процесното ПТП и
- какви документи са представени от
ответника за установяване на претърпените от ищеца увреждания.
Настъпването
на пътнотранспортното произшествие съдът приема за установено от съвкупния
анализ на събраните по делото писмени доказателства – събраните свидетелски
показания на очевидец, авто- техническата експертиза
и съдебно – медицинската експертиза. Противоправното
поведение и вина на неизвестния водач се установяват от свидетелските
показания и заключението на авто – техническата експертиза – удара е настъпил на
пешеходна пътека, с добра осветеност и пешеходеца не е излязъл внезапно на
пътното платно, нито се е движел бързо. С оглед на така приетото съдът счита,
че неоснователно е както направеното оспорване на констативни протокол от
страна на ответника, така и неговото възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца.
От заключението
на съдебно - медицинската експертиза и представените медицински документи по
делото се установяват претърпените от ищцата увреждания, както и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредите.
По
отношение на трайните остатъчни явления за ищеца от претърпените травми съдът
приема, че те се изразяват в дефицит в сгъване на ляво коляно и сгъване и
разгъване на лява глезенна става в параметрите
установени от вещото лице – ортопед, както и болки и дискомфорт
в местата на увредите при промяна на времето и натоварване.
От изложеното се установи, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане
на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, при съобразяване
указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността
на болките и страданията. В разглеждания
случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е претърпял
следните увреждания от процесното ПТП: счупване на
двете кости на лява подбедрица. Към датата на процесното ПТП същият е бил на 39 години, като периода на
възстановяване от описаните травми е бил 8 месеца и в първите месеци е имал
нужда от чужда помощ за елементарните ежедневни свои нужди, след което е
започнал първоначално да ползва помощни средства – патерици за около първите
четири месеца, а след това за няколко месеца бастун. И към настоящия момент
няма пълно възстановяване на ищеца от претърпените травми, като има ограничения
в движенията на лява колянна става и лява глезенна става, както и прояви на болка в местата на
счупване при натоварване и промяна на времето. Като съобрази изложените
обстоятелства и икономическите условия в страната към датата на настъпване на процесното ПТП съдът приема, че размерът на неимуществени
вреди следва да се определи на 30 000 лв., което ще представлява
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания, който
размер съответства на критерия за справедливост, като над тази сума до
предявения размер искът следва да бъде отхвърлен.
Относно направените по делото разноски
Предвид
изхода на делото и съгласно чл. 78 ГПК право на разноски за настоящото
производство имат и двете страни.
Направените
от ищеца разноски за настоящото производство, които се претендират и са вписани
в депозирания в последното съдебно заседание списък по чл. 80 от ГПК са:
1 600 лв. – заплатена държавна такса, 380 лв. – депозити за допуснатите
съдебно – медицинска експертиза и съдебната авто –
техническа експертиза, 150 лв. – депозит по допуснатата допълнителна авто – техническа експертиза и 2 076 лв. – адвокатски
хонорар, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и платежно
нареждане/страница 14 и 15 от делото/. Предвид изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 3 154,
50 лв. Относно претенцията за сумата от 30 лв. – депозит за допуснатия
свидетел, следва да се посочи, че няма представени по делото доказателства за
извършване на този разход.
Направените
от ответника разноски за настоящото производство, които се претендират и са
вписани в депозирания в последното съдебно заседание списък по чл. 80 от ГПК
са: 80 лв. – депозит за допуснатата съдебно – медицинска експертиза, 200 лв. –
депозит за допуснатата съдебна авто – техническа
експертиза, 30 лв. – депозит за допуснатия свидетел и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 382, 50 лв.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на К.И.Ю., ЕГН **********, със съдебен адрес:***
– чрез адвокат С.С., на основание §22 от ПЗР на КЗ
във връзка с чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, последица на
ПТП, настъпило на 07.11.2015г. причинено от неидентифицирано МПС, за което е
съставен констативен протокол №1471/333 от същата дата от дежурен служител при МВР
- Русе, ведно със законната лихва от 05.07.2016г. до окончателното й изплащане
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 3 154, 50 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 30 000 лв. до предявения размер от
40 000 лв.
ОСЪЖДА К.И.Ю., ЕГН **********, със
съдебен адрес:*** – чрез адвокат С.С. да заплати на Г.Ф.,
със седалище и адрес на управление ***,на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
382, 50 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: